Борислав Цеков: Сотир Цацаров – Магистратът с железни нерви
В сряда със удивително болшинство от 165 гласа Народното събрание избра Сотир Цацаров за ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). В четвъртък Висш съдебен съвет единомислещо гласоподава освобождението му от поста основен прокурор, написа в собствен разбор доктор Борислав Цеков от Институт за съвременна политика, представен от "Труд ".
По малкия екран и на огромния екран – споделя едно от огромните имена на американския конституционализъм и ляво-либерален дискурс проф. Алън Дершовиц – закононарушенията постоянно са разкривани. Нищо не остава неразгадано или неразбираемо – в последна сметка фенът схваща кой е килърът, кои са съучастниците и помагачите.
В действителния живот обаче – продължава Дерщовиц – доста закононарушения остават неразкрити, причинителите недоказани, очевидците – компрометирани. Често това, което прокурорите считат за потвърдено, се отхвърля от съда – основателно или не – заради липса на задоволително доказателства.
В актуалното интерактивно общество, което живее с прекъсвания сред виртуалната и житейската действителност, конфликтът на филмовите показа за прокурора като супергерой, който наложително побеждава неприятните, с същинския живот, в който не всеки път става по този начин, поражда напрежения и недоволства. Прокурорската специалност е една от най-трудните, тъй като концентрира упованията на обществото и в това време не би трябвало да робува на публичните настроения, а да служи единствено на закона.
Затова фигурата на основния прокурор непроменяемо е измежду основните фактори под светлината на прожекторите на публичната сцена. Но за разлика от политиците, не може непременно да се стреми към аплодисментите на необятната аудитория. Трябва да е ваксиниран от политическите изкушения и да има стоманени нерви, с цел да не се поддава на напън, провокации и митинги на тази или онази заинтригувана група. И на първо място, да провежда и реализира дейно прокурорската активност.
С работата си по време на 7-годишния мандат като основен прокурор на Република България, Сотир Цацаров се вписа много компактно в този облик.
Съдийският му светоглед внесе значим баланс във време, когато под напора на една разюздана изпълнителна власт и Министерство на вътрешните работи с министър Цветанов, битката с престъпността постоянно излизаше от рамките на правовата страна и газеше съществени права с всеобщи подслушвания, показни арести и ескалация на полицейското принуждение.
Перфекционизмът на Цацаров способства и за огромната организационна промяна – новата правосъдна карта на държавното обвиняване. Закрити бяха доста районни прокуратури и се вкара уеднаквен модел с 28 мегарайонни прокуратури с териториални отделения към тях.
Отчетите на прокуратурата съдържат всички нужни за аналитична оценка данни – за разкриваемостта, за трендовете, за проблемите. И тази оценка, най-малко съгласно мен, е преобладаващо позитивна. Онова, което не съдържат обаче докладите, е ситуацията, в която беше принудена да работи прокуратурата.
Системни офанзиви, оркестрирани от група подсъдими олигарси и техните присъдружни партийки, соросоидни НПО-та и корпоративни малотиражки, които зад високопарни, а постоянно и кухи, изречения за “съдебна реформа”, в действителност преследваха една цел – да бутнат, подчинят, опитомят, унизят, уплашат или най-малко да притиснат Цацаров. А след това – да конфигурират комфортен за тях основен прокурор, който да им замита следите и да ги пази.
Цялата тази формация подложи прокуратурата и персонално основния прокурор на незапомнени издевателства и зверски език на омразата. Седем години ги заливаха с грозни ругателства, медийни клюки и оплювателски акции. Обстрелваха ги с просташки неистини и надменно незнание.
Черната им агитация стигна гьобелсово кресчендо. Убийци на държавността и атентатори на институциите от заран до мрак сричаха за “независима правосъдна власт”, а в това време направиха невиждано посягане против прокуратурата, която е иманентна част точно от самостоятелната правосъдна власт.
Сотир Цацаров обаче устоя и дружно със своя екип опази достолепието и престижа на прокуратурата. Никога не захвърли тогата на магистрат и не се впусна в неприемливо махленско политиканстване както другия от “тримата големи” – ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, който пригласяше на антипрокурорската акция. Разбира се, той позволи и неточности.
Като да вземем за пример, че влизаше в ненужни обществени полемики с Панов, въпреки и от позицията на правник, за разлика от съперника си. Макар да е разбираемо, когато един експерт желае да брани работата си и сътрудниците си, от арогантността на спекулацията и клеветата. Друга неточност на Цацаров беше, че разреши да бъде замесен в интригите към прословутата среща в ЦУМ.
Но по-важното е, че ерата “Цацаров” ще остане в летописа на българската държавност с подсилване на прокуратурата и превъзмогване на един огромен опит за нейното преодоляване и покоряване от проведените частни ползи на едно коренно политическо малцинство.
Ще се запомнят също арестите и обвиняванията против редица от знаковите лица на огромния обир от годините на прехода. За тези седем години той сподели стоманени нерви и впечатляващо магистратско достолепие. Сега, след избирането му за ръководител на КПКОНПИ, упованията към него още веднъж са високи. Няма да е задоволително просто да ги оправдае, нужно е да ги надвиши.
По малкия екран и на огромния екран – споделя едно от огромните имена на американския конституционализъм и ляво-либерален дискурс проф. Алън Дершовиц – закононарушенията постоянно са разкривани. Нищо не остава неразгадано или неразбираемо – в последна сметка фенът схваща кой е килърът, кои са съучастниците и помагачите.
В действителния живот обаче – продължава Дерщовиц – доста закононарушения остават неразкрити, причинителите недоказани, очевидците – компрометирани. Често това, което прокурорите считат за потвърдено, се отхвърля от съда – основателно или не – заради липса на задоволително доказателства.
В актуалното интерактивно общество, което живее с прекъсвания сред виртуалната и житейската действителност, конфликтът на филмовите показа за прокурора като супергерой, който наложително побеждава неприятните, с същинския живот, в който не всеки път става по този начин, поражда напрежения и недоволства. Прокурорската специалност е една от най-трудните, тъй като концентрира упованията на обществото и в това време не би трябвало да робува на публичните настроения, а да служи единствено на закона.
Затова фигурата на основния прокурор непроменяемо е измежду основните фактори под светлината на прожекторите на публичната сцена. Но за разлика от политиците, не може непременно да се стреми към аплодисментите на необятната аудитория. Трябва да е ваксиниран от политическите изкушения и да има стоманени нерви, с цел да не се поддава на напън, провокации и митинги на тази или онази заинтригувана група. И на първо място, да провежда и реализира дейно прокурорската активност.
С работата си по време на 7-годишния мандат като основен прокурор на Република България, Сотир Цацаров се вписа много компактно в този облик.
Съдийският му светоглед внесе значим баланс във време, когато под напора на една разюздана изпълнителна власт и Министерство на вътрешните работи с министър Цветанов, битката с престъпността постоянно излизаше от рамките на правовата страна и газеше съществени права с всеобщи подслушвания, показни арести и ескалация на полицейското принуждение.
Перфекционизмът на Цацаров способства и за огромната организационна промяна – новата правосъдна карта на държавното обвиняване. Закрити бяха доста районни прокуратури и се вкара уеднаквен модел с 28 мегарайонни прокуратури с териториални отделения към тях.
Отчетите на прокуратурата съдържат всички нужни за аналитична оценка данни – за разкриваемостта, за трендовете, за проблемите. И тази оценка, най-малко съгласно мен, е преобладаващо позитивна. Онова, което не съдържат обаче докладите, е ситуацията, в която беше принудена да работи прокуратурата.
Системни офанзиви, оркестрирани от група подсъдими олигарси и техните присъдружни партийки, соросоидни НПО-та и корпоративни малотиражки, които зад високопарни, а постоянно и кухи, изречения за “съдебна реформа”, в действителност преследваха една цел – да бутнат, подчинят, опитомят, унизят, уплашат или най-малко да притиснат Цацаров. А след това – да конфигурират комфортен за тях основен прокурор, който да им замита следите и да ги пази.
Цялата тази формация подложи прокуратурата и персонално основния прокурор на незапомнени издевателства и зверски език на омразата. Седем години ги заливаха с грозни ругателства, медийни клюки и оплювателски акции. Обстрелваха ги с просташки неистини и надменно незнание.
Черната им агитация стигна гьобелсово кресчендо. Убийци на държавността и атентатори на институциите от заран до мрак сричаха за “независима правосъдна власт”, а в това време направиха невиждано посягане против прокуратурата, която е иманентна част точно от самостоятелната правосъдна власт.
Сотир Цацаров обаче устоя и дружно със своя екип опази достолепието и престижа на прокуратурата. Никога не захвърли тогата на магистрат и не се впусна в неприемливо махленско политиканстване както другия от “тримата големи” – ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, който пригласяше на антипрокурорската акция. Разбира се, той позволи и неточности.
Като да вземем за пример, че влизаше в ненужни обществени полемики с Панов, въпреки и от позицията на правник, за разлика от съперника си. Макар да е разбираемо, когато един експерт желае да брани работата си и сътрудниците си, от арогантността на спекулацията и клеветата. Друга неточност на Цацаров беше, че разреши да бъде замесен в интригите към прословутата среща в ЦУМ.
Но по-важното е, че ерата “Цацаров” ще остане в летописа на българската държавност с подсилване на прокуратурата и превъзмогване на един огромен опит за нейното преодоляване и покоряване от проведените частни ползи на едно коренно политическо малцинство.
Ще се запомнят също арестите и обвиняванията против редица от знаковите лица на огромния обир от годините на прехода. За тези седем години той сподели стоманени нерви и впечатляващо магистратско достолепие. Сега, след избирането му за ръководител на КПКОНПИ, упованията към него още веднъж са високи. Няма да е задоволително просто да ги оправдае, нужно е да ги надвиши.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ