Бивш съветник на Путин: Войната скоро ще спре
В сряда, на 238 ден от военния спор в Украйна, съветският президент Владимир Путин изненада света още веднъж като разгласи военно състояние в новоанексираните от Украйна територии.
С всеки сходен ход, въпросите към протичащото се зад кулисите на Кремъл се усилват, а отговорите наподобяват все по-непредвидими.
На прага на една несигурна зима следва извънреден разбор с икономиста и някогашен консултант на Путин, Константин Сонин.
Той е съветски икономист и професор в Чикагския университет. Завършва докторантура в Московски държавен университет, където от 2009 година е професор по стопанска система и ректор на висшия стопански институт към него. Публикува във водещи университетски списания, колумнист за Ведомости и The Moscow Times.
Почетен член на научния съвет към Министерство на образованието на Руската Федерация. За приноса си в развиването на съветската стопанска система е награждаван с почетен орден персонално от президента Владимир Путин, а 8 години подред е в челните позиции в класацията за най-хубави икономисти на съветската научна академия. До март 2022г. продължава да преподава в Москва, само че заради острата си реакция против нашествието в Украйна е заставен да подаде оставка и се мести за непрекъснато със фамилията си в Съединени американски щати.
Господин Сонин, като един от видните икономисти на Русия, предупреждавате за нашествието в Украйна доста преди тя да се случи
Защо Путин реши да стартира войната, кои бяха забележимите знаци?
За мен нито за момент Путин не блъфираше за предизвестията му за войната с Украйна, това е един дълъг път от негова страна, премисляна и планувана цел. Голямата неточност пристигна от другаде, съгласно мен държавната съветска администрация, самият парламент като съществени институции бяха в положение да предотвратят един водач да вземе независимо решение за военни дейности, само че не го направиха. Видимо беше това институционално комплициране. Когато Путин пристигна на власт, Русия от една страна имаше болшинство на опозицията в Народното събрание, а от друга стоеше самата президентска администрация. Според мен това беше доста по-активна управническа конструкция. Това, което Путин направи, е да забрани свободното избиране на горната камара в Народното събрание. В допълнение огромна част от хората, които финансираха опозиционните партии, бяха изпратени в пандиза или екстрадирани. С доста мои сътрудници - политически учени и икономисти -започнахме да предизвестяваме за предстоящите последствия от по този начин основаните държавни структури. Последва разрушение освен върху политически наострените медии, само че и върху така наречен бизнес медии. Именно бизнес медиите са тези, които се занимават с корупция, бизнес трендове, осведомят за икономическия напредък и развиване. Беше мъчно да обясня до какво може да докара всичко това и останах неразбираем. Но всичко, за което предупреждавах стана действителност.
Ако се върнем обратно в историята, по какъв начин този вид диктаторско ръководство повлиява на икономическото положение на дадена страна?
Има и подобен вид диктаторски ръководства, които повлияват добре на стопанската система, да вземем за пример в Сингапур, или Южна Корея, само че има и образци на огромни провали. Ако погледнете огромните рецесии на 20. век, когато хората умират от апетит, това не се случва в демократични парламентарни структури. Особено в патерналистическите диктатури. Често се следи пристрастеност към самоизтребление посредством военни дейности. Пример за това е Аржентина в средата на 70-те, когато атакуват Фолклендските острови, очевидно нахлуване против Англия. Решението на Путин да стартира война против прилежаща страна е същото, както когато Саддам Хюсеин взема решение да нападне Кувейт, или Хитлер да окупира Чехословакия през Полша. Никой в никакъв случай не се е съмнявал какъв ще е изходът. Разбира се има доста хора към Путин, даже мисля, че болшинството от хора към Путин, в частност министрите от кабинета му - са срещу войната. Те избират Путин да го няма. Войната да свърши, войските да се отдръпват, да стартира последователно договаряне, само че казусът е, че те не са обединени в дейностите си. Не се дефинират като обект на политически решения. Чувстват се дребни и незначими, сподели той в изявление за БТВ.
А усещат ли се значими съветските милиардери в страната си?
Милиардерите в модерна Русия се разделят на такива преди и след началото на войната. Някои от тях са другари на Путин, да вземем за пример от ФСС (Федералната работа за сигурност). В същността си те не са предприемачи, нямат опит в тази сфера. От друга страна са милиардерите със личен бизнес. Създават частни предприятия, развиват софтуерен бизнес и влагат в западни страни. Вторият вид предприемачи не се опълчват непрекъснато на Путин. Разбира се, че те биха предпочели различен водач, който доста повече се интересува от растежа на действителния бизнес, а не насочен към другарските кръгове. За тях да бъдеш огромен предприемач, в никакъв случай не е значело да бъдеш огромен жител на Русия. И мисля, че тъкмо там те сбъркаха. Защото в случай че тези предприемачи се интересуваха повече във финансирането на опозиционни партии, в края на краищата щяха да излязат като спечелили от по този начин създалата се обстановка. Щяха да заплащат доста по-малко наказания на Путин, доста по-малко такси, в сравнение с през днешния ден.
Тоест към този момент въобще не можем да приказваме за лоялността милиардер–държава?
О, несъмнено. Много от тях ще си задържат стотиците милиони, даже милиарди, само че доста от тях изгубиха стотици милиони поради войната. Когато сигурността на бизнесът им, сигурността на децата им са в заплаха, единственото, което ги интересува, е да запазят останалите милиони. Държавата за тях повече от всеки път е мащеха.
Енергийната рецесия и „ Северен поток “. Каква зима чака Европа?
Като резултат от Руската инвазия и войната, зимата ще бъде по-студена, само че под по-студена нямам поради, че хората всеобщо ще мръзнат. Хората ще заплащат една концепция по-високи сметки, ще живеят на по-ниски температури. Но съм изцяло сигурен, че нито един немец, или пък българин или чех, ще замръзне в жилището си, или ще се разболее от тази енергийна рецесия в резултат на войната. Не би трябвало да забравяме, че решението за тези наказания е да запазим освен живота на хората в Украйна, а и светът подобен, какъвто го познаваме.
А каква зима чака Русия?
В моето детство, по времето на Съветска Русия, постоянно се споделяше, че стопанската система на страната има четири съществени казуса: лято, есен, пролет и зима. Всяка зима е предизвикателство за Русия. Сега няма да има избрани стопански провокации, само че в този момент всяко съветско семейство има казусът, че доста млади мъже са мобилизирани. Семействата губят главните си източници на приходи, а и стопанската система, мощната работна ръка, тези хора се изправят против огромната възможност да умрат в Украйна и това е доста по-важно от всичко останало.
Т.нар. ислямско банкиране, в Чечня и Дагестан и Татарстан, обръщането на Путин към Китай и Турция, това ли са инструментите, които биха нормализирали съветската стопанска система?
Ислямско банкиране, в реалност е обикновено банкиране, което при избрани условия не начислява лихви. Но няма доказателство за стопански напредък на нито една страна или област към Русия, която би съумяла да направи стопански напредък без присъединяване и на интернационалния пазар. Всичко хубаво, което се случи на съветската стопанска система през последните години, е с помощта на постепенната интеграция в международната стопанска система. Така че концепцията за напредък и развиване в изолираност е чиста фикция. Примери за това са страни като Северна Корея, Куба, Иран. Иран е страна, в която хората в този момент живеят в пъти по-зле даже преди революцията от 1979 година Разбира се допустимо е Русия да стабилизира рецесията, само че равнището на стабилизация ще остане ниско. Партньор с размерите на Русия не е от значимост за страна като Китай. Икономически видяно, връзките със Съединените щати или с Германия са в пъти по-значими за Китай, в сравнение с тези с Русия. Всеки експерт би удостоверил това. Китай има единствено един интерес към Русия и това е да изтъргува колкото се може повече сила от Русия, за колкото може по-малко пари. Турция е един от дребното стопански спечелили в резултат на войната, да вземем да вземем за пример даже единствено Турските авиолинии, сега те на процедура нямат съперник на пазара в полетите към Русия. На този декор Ердоган се радва на все по-малка известност измежду турците, позволява обилни неточности в ръководството на страната и това докара до тази голяма инфлация в страната през последните три години. В същото време имиджът му и на Запад се срутва, тъй като той се трансформира в нещо като мост сред Русия и останалият свят. Турция в действителност е един от главните снабдители на стока към Украйна, поддържа я и при политически решения. Но продължава и бизнеса си и с Русия. Тази поддръжка обаче се основава единствено на персонални ползи, персоналните ползи от една страна на Ердоган, от друга на Путин.
Вие самият сте академични учител, доста от вашите студенти бягат отвън родината си. Изгуби ли Русия своята интелигенция, в резултат на войната?
Още преди войната Русия губи десетки хиляди инженери, учени, доктори всяка година. Но от пролетта те станаха стотици хиляди, даже повече от болшевишката гражданска война. И огромна част от тази така наречен пролетна вълна бяха интелектуалци, публицисти, IT експерти, учители, шефове на учебни заведения. Преди 100 години Русия оцеля с помощта на това, че над 80% от популацията беше високо образовано, в този момент казусът не е подобен. Исторически може да се случи това, което интелигенцията на Германия претърпя след Хитлер. Немската научна активност преди него е била на доста по-високо равнище, в сравнение с тази на британски, само че за три години във война тя съумява да се срине.
Тогава кой остава, елементарния руснак, който всеки ден се качва на метрото в Москва, Санкт Петербург усеща ли тази рецесия?
Да, усеща я. Когато виждаш толкоз хора да се струпват по границите, да стигат даже пешком до тях. Има толкоз тотално опустошени фамилии, свързани с войната. Но даже и тази икономическа рецесия не може да трансформира непосредствено в политическо деяние, тъй като съветските служби действат към момента съвършено. Хората са фрустрирани, обезверени, само че не могат да създадат съвсем нищо. Икономическата рецесия се отразява по разнообразни способи, да вземем за пример в супермаркета това не е доста очевидно. Инфлацията в Русия е не повече от 10-12% в този момент. Но доста фамилии изгубиха свои членове, някои от тях бяха мобилизирани в армията, други избягаха. Тоест приходът вътре в фамилията понижа и те са принудени да се оправят със доста по-малък бюджет.
Сега помагате на доста украински икономисти, със препоръки, само че в случай че може да извършите прогноза за края на войната, каква ще е тя?
Сигурен съм, че Русия ще бъде принудена да върне на Украйна земите окупирани от 24 февруари насам, само че за жалост прогнозите ми за Кримския полуостров и земите окупирани преди 8 години не са такива. Може би е развой на договаряне. Според мен войната скоро ще спре. Миля че Украйна, ще израсне стопански, ще има своя капиталов проект по модела на Маршал. Украйна сподели, че няма корупция в страната. Един позитивен излаз.
С всеки сходен ход, въпросите към протичащото се зад кулисите на Кремъл се усилват, а отговорите наподобяват все по-непредвидими.
На прага на една несигурна зима следва извънреден разбор с икономиста и някогашен консултант на Путин, Константин Сонин.
Той е съветски икономист и професор в Чикагския университет. Завършва докторантура в Московски държавен университет, където от 2009 година е професор по стопанска система и ректор на висшия стопански институт към него. Публикува във водещи университетски списания, колумнист за Ведомости и The Moscow Times.
Почетен член на научния съвет към Министерство на образованието на Руската Федерация. За приноса си в развиването на съветската стопанска система е награждаван с почетен орден персонално от президента Владимир Путин, а 8 години подред е в челните позиции в класацията за най-хубави икономисти на съветската научна академия. До март 2022г. продължава да преподава в Москва, само че заради острата си реакция против нашествието в Украйна е заставен да подаде оставка и се мести за непрекъснато със фамилията си в Съединени американски щати.
Господин Сонин, като един от видните икономисти на Русия, предупреждавате за нашествието в Украйна доста преди тя да се случи
Защо Путин реши да стартира войната, кои бяха забележимите знаци?
За мен нито за момент Путин не блъфираше за предизвестията му за войната с Украйна, това е един дълъг път от негова страна, премисляна и планувана цел. Голямата неточност пристигна от другаде, съгласно мен държавната съветска администрация, самият парламент като съществени институции бяха в положение да предотвратят един водач да вземе независимо решение за военни дейности, само че не го направиха. Видимо беше това институционално комплициране. Когато Путин пристигна на власт, Русия от една страна имаше болшинство на опозицията в Народното събрание, а от друга стоеше самата президентска администрация. Според мен това беше доста по-активна управническа конструкция. Това, което Путин направи, е да забрани свободното избиране на горната камара в Народното събрание. В допълнение огромна част от хората, които финансираха опозиционните партии, бяха изпратени в пандиза или екстрадирани. С доста мои сътрудници - политически учени и икономисти -започнахме да предизвестяваме за предстоящите последствия от по този начин основаните държавни структури. Последва разрушение освен върху политически наострените медии, само че и върху така наречен бизнес медии. Именно бизнес медиите са тези, които се занимават с корупция, бизнес трендове, осведомят за икономическия напредък и развиване. Беше мъчно да обясня до какво може да докара всичко това и останах неразбираем. Но всичко, за което предупреждавах стана действителност.
Ако се върнем обратно в историята, по какъв начин този вид диктаторско ръководство повлиява на икономическото положение на дадена страна?
Има и подобен вид диктаторски ръководства, които повлияват добре на стопанската система, да вземем за пример в Сингапур, или Южна Корея, само че има и образци на огромни провали. Ако погледнете огромните рецесии на 20. век, когато хората умират от апетит, това не се случва в демократични парламентарни структури. Особено в патерналистическите диктатури. Често се следи пристрастеност към самоизтребление посредством военни дейности. Пример за това е Аржентина в средата на 70-те, когато атакуват Фолклендските острови, очевидно нахлуване против Англия. Решението на Путин да стартира война против прилежаща страна е същото, както когато Саддам Хюсеин взема решение да нападне Кувейт, или Хитлер да окупира Чехословакия през Полша. Никой в никакъв случай не се е съмнявал какъв ще е изходът. Разбира се има доста хора към Путин, даже мисля, че болшинството от хора към Путин, в частност министрите от кабинета му - са срещу войната. Те избират Путин да го няма. Войната да свърши, войските да се отдръпват, да стартира последователно договаряне, само че казусът е, че те не са обединени в дейностите си. Не се дефинират като обект на политически решения. Чувстват се дребни и незначими, сподели той в изявление за БТВ.
А усещат ли се значими съветските милиардери в страната си?
Милиардерите в модерна Русия се разделят на такива преди и след началото на войната. Някои от тях са другари на Путин, да вземем за пример от ФСС (Федералната работа за сигурност). В същността си те не са предприемачи, нямат опит в тази сфера. От друга страна са милиардерите със личен бизнес. Създават частни предприятия, развиват софтуерен бизнес и влагат в западни страни. Вторият вид предприемачи не се опълчват непрекъснато на Путин. Разбира се, че те биха предпочели различен водач, който доста повече се интересува от растежа на действителния бизнес, а не насочен към другарските кръгове. За тях да бъдеш огромен предприемач, в никакъв случай не е значело да бъдеш огромен жител на Русия. И мисля, че тъкмо там те сбъркаха. Защото в случай че тези предприемачи се интересуваха повече във финансирането на опозиционни партии, в края на краищата щяха да излязат като спечелили от по този начин създалата се обстановка. Щяха да заплащат доста по-малко наказания на Путин, доста по-малко такси, в сравнение с през днешния ден.
Тоест към този момент въобще не можем да приказваме за лоялността милиардер–държава?
О, несъмнено. Много от тях ще си задържат стотиците милиони, даже милиарди, само че доста от тях изгубиха стотици милиони поради войната. Когато сигурността на бизнесът им, сигурността на децата им са в заплаха, единственото, което ги интересува, е да запазят останалите милиони. Държавата за тях повече от всеки път е мащеха.
Енергийната рецесия и „ Северен поток “. Каква зима чака Европа?
Като резултат от Руската инвазия и войната, зимата ще бъде по-студена, само че под по-студена нямам поради, че хората всеобщо ще мръзнат. Хората ще заплащат една концепция по-високи сметки, ще живеят на по-ниски температури. Но съм изцяло сигурен, че нито един немец, или пък българин или чех, ще замръзне в жилището си, или ще се разболее от тази енергийна рецесия в резултат на войната. Не би трябвало да забравяме, че решението за тези наказания е да запазим освен живота на хората в Украйна, а и светът подобен, какъвто го познаваме.
А каква зима чака Русия?
В моето детство, по времето на Съветска Русия, постоянно се споделяше, че стопанската система на страната има четири съществени казуса: лято, есен, пролет и зима. Всяка зима е предизвикателство за Русия. Сега няма да има избрани стопански провокации, само че в този момент всяко съветско семейство има казусът, че доста млади мъже са мобилизирани. Семействата губят главните си източници на приходи, а и стопанската система, мощната работна ръка, тези хора се изправят против огромната възможност да умрат в Украйна и това е доста по-важно от всичко останало.
Т.нар. ислямско банкиране, в Чечня и Дагестан и Татарстан, обръщането на Путин към Китай и Турция, това ли са инструментите, които биха нормализирали съветската стопанска система?
Ислямско банкиране, в реалност е обикновено банкиране, което при избрани условия не начислява лихви. Но няма доказателство за стопански напредък на нито една страна или област към Русия, която би съумяла да направи стопански напредък без присъединяване и на интернационалния пазар. Всичко хубаво, което се случи на съветската стопанска система през последните години, е с помощта на постепенната интеграция в международната стопанска система. Така че концепцията за напредък и развиване в изолираност е чиста фикция. Примери за това са страни като Северна Корея, Куба, Иран. Иран е страна, в която хората в този момент живеят в пъти по-зле даже преди революцията от 1979 година Разбира се допустимо е Русия да стабилизира рецесията, само че равнището на стабилизация ще остане ниско. Партньор с размерите на Русия не е от значимост за страна като Китай. Икономически видяно, връзките със Съединените щати или с Германия са в пъти по-значими за Китай, в сравнение с тези с Русия. Всеки експерт би удостоверил това. Китай има единствено един интерес към Русия и това е да изтъргува колкото се може повече сила от Русия, за колкото може по-малко пари. Турция е един от дребното стопански спечелили в резултат на войната, да вземем да вземем за пример даже единствено Турските авиолинии, сега те на процедура нямат съперник на пазара в полетите към Русия. На този декор Ердоган се радва на все по-малка известност измежду турците, позволява обилни неточности в ръководството на страната и това докара до тази голяма инфлация в страната през последните три години. В същото време имиджът му и на Запад се срутва, тъй като той се трансформира в нещо като мост сред Русия и останалият свят. Турция в действителност е един от главните снабдители на стока към Украйна, поддържа я и при политически решения. Но продължава и бизнеса си и с Русия. Тази поддръжка обаче се основава единствено на персонални ползи, персоналните ползи от една страна на Ердоган, от друга на Путин.
Вие самият сте академични учител, доста от вашите студенти бягат отвън родината си. Изгуби ли Русия своята интелигенция, в резултат на войната?
Още преди войната Русия губи десетки хиляди инженери, учени, доктори всяка година. Но от пролетта те станаха стотици хиляди, даже повече от болшевишката гражданска война. И огромна част от тази така наречен пролетна вълна бяха интелектуалци, публицисти, IT експерти, учители, шефове на учебни заведения. Преди 100 години Русия оцеля с помощта на това, че над 80% от популацията беше високо образовано, в този момент казусът не е подобен. Исторически може да се случи това, което интелигенцията на Германия претърпя след Хитлер. Немската научна активност преди него е била на доста по-високо равнище, в сравнение с тази на британски, само че за три години във война тя съумява да се срине.
Тогава кой остава, елементарния руснак, който всеки ден се качва на метрото в Москва, Санкт Петербург усеща ли тази рецесия?
Да, усеща я. Когато виждаш толкоз хора да се струпват по границите, да стигат даже пешком до тях. Има толкоз тотално опустошени фамилии, свързани с войната. Но даже и тази икономическа рецесия не може да трансформира непосредствено в политическо деяние, тъй като съветските служби действат към момента съвършено. Хората са фрустрирани, обезверени, само че не могат да създадат съвсем нищо. Икономическата рецесия се отразява по разнообразни способи, да вземем за пример в супермаркета това не е доста очевидно. Инфлацията в Русия е не повече от 10-12% в този момент. Но доста фамилии изгубиха свои членове, някои от тях бяха мобилизирани в армията, други избягаха. Тоест приходът вътре в фамилията понижа и те са принудени да се оправят със доста по-малък бюджет.
Сега помагате на доста украински икономисти, със препоръки, само че в случай че може да извършите прогноза за края на войната, каква ще е тя?
Сигурен съм, че Русия ще бъде принудена да върне на Украйна земите окупирани от 24 февруари насам, само че за жалост прогнозите ми за Кримския полуостров и земите окупирани преди 8 години не са такива. Може би е развой на договаряне. Според мен войната скоро ще спре. Миля че Украйна, ще израсне стопански, ще има своя капиталов проект по модела на Маршал. Украйна сподели, че няма корупция в страната. Един позитивен излаз.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ