Водопадът и неговият директор
В сряда основният прокурор Сотир Цацаров и още четирима членове на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет предложиха за шеф на Националната следствена работа настоящия зам.-главен прокурор Борислав Сарафов, други оферти нямаше. Публикуваме публикацията на Иван Брегов на тази тематика от бюлетина на Института за пазарна стопанска система. Акцентите са на " Дневник ".
След значимите за правосъдната власт избори през годината –за нов състав на Висшия правосъден съвет и за ръководител на Върховния административен съд (ВАС), следва прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да дефинира шеф на Националната следствена работа (НСл.С), с което да завърши изборната правосъдна година. Замислената като конкурс процедура следва да се организира при присъединяване на един единствен претендент, а точно един от актуалните заместници на основния прокурор - Борислав Сарафов.
Директорът на Следствието се избира от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Има петгодишен мандат и пълномощие да предлага лица за завеждащи отдели на Национална следствена служба, както и да реализира организационно, административно и методическо управление над всички следователи (един тип основен следовател с тази разлика, че над него е основният прокурор, а над основният прокурор на процедура няма никой, т.е. няма механизъм за инспекция и отчетност).
Макар и да звучат гръмко пълномощията на шефа на НСл.С, те са повече от скромни на фона на останалите високи управителни длъжности в правосъдната власт. С изключение на една значима детайлност : с встъпването си в служба ръководителят на НСл.С заема позицията и на заместител основен прокурор по следствието с мандат от 5 години. При изтичащия мандат на Цацаров в края на 2019 година,
избирането на Сарафов е един тип продължение на курса " Цацаров " най-малко на равнище заместител основен прокурор до 2022 година
А може и по-далеч да се стигне. Предвид съществуването на единствен претендент, изборът е предупреден.
Следствието в застинала промяна
С промените на Конституцията през 2006 година и приемането на настоящия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), от компетентността на следователите бяха конфискувани пълномощията им да правят следствие по голям брой типове закононарушения. Тяхната " роля " бе заета от проверяващите служители на реда, което и до през днешния ден се прави оценка като противоречива смяна поради неналичието на добре готови фрагменти в Министерство на вътрешните работи. Така с ликвидирането на централизирания модел на следствието може да се каже, че значително се ликвидира и самото разследване. Но останаха следователите.
Поради статута им на магистрати те не могат да бъдат освободени от позицията, която заемат, защото са придобили значителната за магистратурата несменяемост. С редица законодателни решения от 2006 година насам на една част от следователите се обезпечи постъпване в прокуратурата като редови прокурори, а останалите бяха реорганизирани в следствени отдели към окръжните звена на прокуратурата. Постепенно още веднъж се разшири кръгът от закононарушения, подлежащи на следствие от следователите, само че в непълен размер.
В резултат на това в България съществува цялостна конструкция, с нужната кадрова експертиза по следствието на необятен кръг от каузи, само че не се употребява по най-подходящия метод
Паралелно със съществуването на Национална следствена служба в София бяха основани Специализирана прокуратура и Апелативна профилирана прокуратура, упражняващи също функционалност по следствие.
Функции, близки до следствието, извършват и обособените дирекции в страната на Комисията за лишаване на незаконно добито имущество /КОНПИ/. И тогава идва въпросът:
до каква степен замисълът на конституционната промяна от 2006 година бе сбъднат в случай, че бяха основани голям брой спомагателни звена в прокуратурата и обособени организации на национално равнище.
При това бяха направени обилни разноски за създаване на напълно нови администрации и за съпътстващите ги образования на чиновници.
Избутването в ъгъла на една част от магистратурата, какъвто е казусът със следователите, работи деморализиращо за цялата система. А отслабената магистратура неизбежно води до слаба правосъдна власт.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Промени в правосъдната власт (848)
След значимите за правосъдната власт избори през годината –за нов състав на Висшия правосъден съвет и за ръководител на Върховния административен съд (ВАС), следва прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да дефинира шеф на Националната следствена работа (НСл.С), с което да завърши изборната правосъдна година. Замислената като конкурс процедура следва да се организира при присъединяване на един единствен претендент, а точно един от актуалните заместници на основния прокурор - Борислав Сарафов.
Директорът на Следствието се избира от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Има петгодишен мандат и пълномощие да предлага лица за завеждащи отдели на Национална следствена служба, както и да реализира организационно, административно и методическо управление над всички следователи (един тип основен следовател с тази разлика, че над него е основният прокурор, а над основният прокурор на процедура няма никой, т.е. няма механизъм за инспекция и отчетност).
Макар и да звучат гръмко пълномощията на шефа на НСл.С, те са повече от скромни на фона на останалите високи управителни длъжности в правосъдната власт. С изключение на една значима детайлност : с встъпването си в служба ръководителят на НСл.С заема позицията и на заместител основен прокурор по следствието с мандат от 5 години. При изтичащия мандат на Цацаров в края на 2019 година,
избирането на Сарафов е един тип продължение на курса " Цацаров " най-малко на равнище заместител основен прокурор до 2022 година
А може и по-далеч да се стигне. Предвид съществуването на единствен претендент, изборът е предупреден.
Следствието в застинала промяна
С промените на Конституцията през 2006 година и приемането на настоящия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), от компетентността на следователите бяха конфискувани пълномощията им да правят следствие по голям брой типове закононарушения. Тяхната " роля " бе заета от проверяващите служители на реда, което и до през днешния ден се прави оценка като противоречива смяна поради неналичието на добре готови фрагменти в Министерство на вътрешните работи. Така с ликвидирането на централизирания модел на следствието може да се каже, че значително се ликвидира и самото разследване. Но останаха следователите.
Поради статута им на магистрати те не могат да бъдат освободени от позицията, която заемат, защото са придобили значителната за магистратурата несменяемост. С редица законодателни решения от 2006 година насам на една част от следователите се обезпечи постъпване в прокуратурата като редови прокурори, а останалите бяха реорганизирани в следствени отдели към окръжните звена на прокуратурата. Постепенно още веднъж се разшири кръгът от закононарушения, подлежащи на следствие от следователите, само че в непълен размер.
В резултат на това в България съществува цялостна конструкция, с нужната кадрова експертиза по следствието на необятен кръг от каузи, само че не се употребява по най-подходящия метод
Паралелно със съществуването на Национална следствена служба в София бяха основани Специализирана прокуратура и Апелативна профилирана прокуратура, упражняващи също функционалност по следствие.
Функции, близки до следствието, извършват и обособените дирекции в страната на Комисията за лишаване на незаконно добито имущество /КОНПИ/. И тогава идва въпросът:
до каква степен замисълът на конституционната промяна от 2006 година бе сбъднат в случай, че бяха основани голям брой спомагателни звена в прокуратурата и обособени организации на национално равнище.
При това бяха направени обилни разноски за създаване на напълно нови администрации и за съпътстващите ги образования на чиновници.
Избутването в ъгъла на една част от магистратурата, какъвто е казусът със следователите, работи деморализиращо за цялата система. А отслабената магистратура неизбежно води до слаба правосъдна власт.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Промени в правосъдната власт (848)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ