Америка на кръстопът
В сряда, 5 октомври, секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев съобщи, че целият НАТО в този момент води война против Русия, отбелязвайки, че Западът се пробва да изнудва с потреблението на оръжия за всеобщо заличаване. В същия ден изказване направи съветското външно министерство. Офисът на Сергей Лавров напомни, че увеличението на доставките на западни оръжия за Украйна усилва риска от директен конфликт сред Русия и Алианса. Близки по смисъл изказвания се чуха неведнъж през последната седмица от Кремъл.
Въпреки това съветски политици, публични лица и депутати говореха за опцията за директен конфликт с НАТО и преди, само че не си припомням през целия интервал на спецоперацията изказванията, предупреждаващи Запада да не направи непоправима неточност, да са били толкоз дебели и направени незабавно (в един и същи ден) от името на няколко основни отдела.
Ясно е, че напрежението сред Русия и Запада продължава да ескалира, макар обстоятелството, че Съединените щати организираха няколко изследвания по отношение на вероятните предпоставки за започване на мирни договаряния.
Факт е, че единствено „ политиците “ от Интернет, множеството от които виждат света в черно и бяло, имат вяра, че държавният уред може да работи единствено в една посока: или да търси мир, или да води война и да ползва напън. По предписание тези процеси протичат редом.
Военните дейности са единствено един от причините (и не постоянно основният) за установяване на първичните позиции на страните на масата за договаряния. В същото време дипломатически и разследващи структури, интернационалните медиатори, а от време на време и особено упълномощени лица (журналисти, предприемачи, адвокати) от името на страните правят сондиране на позициите на съперника.
Подготовката за договаряния доближава публично равнище сега, когато страните, благодарение на предварителни сондажи, са уверени, че декларираните от тях позиции са се сближили задоволително, с цел да трансферират контакта на обществената низина.
Ако една от страните съобщи доверието и се опита за имидж да измести преговорната позиция в комфортна за себе си посока, дезавуирайки резултатите от предварителните непублични контакти, договарянията незабавно се прекъсват и възобновяването им става доста по-трудно.Затова избират да не подхващат фрапантни стъпки - рано или късно ще би трябвало да се съгласят.
Ако (и най-често това се случва) договарянията се организират на фона на продължаващи военни дейности, тогава резултатите от последните директно засягат както хода на договарянията, по този начин и позициите на страните.
Например, в случай че вземете април 1943 година, преди малко сте предали Харков, борбата при Курск следва, врагът е мощен и не сте сигурни, че ще издържите удара му, в случай че разбирате, че няма да загубите войната, само че не знаете дали имате силата да я спечелите, тогава вашите претенции за мир ще бъдат доста по-скромни, в сравнение с в случай че към този момент е април 1945 година, вие стоите покрай Берлин и се готвите да го щурмувате.
И работата не е единствено в това, че през миналото време сте съумели да се договорите със съдружниците, че дружно ще настоявате за безусловна капитулация. И даже не толкоз, тъй като вие чудесно знаете, че съдружниците се пробват да сключат сепаративен мир зад тила ви.
Факт е, че мирът, подписан през 1943 година, щеше да остави живи милиони от вашите не непотребни жители, а до 1945 година те по този начин или другояче към този момент са пропаднали в земята, значи, че няма смисъл да се вършат отстъпки. Напротив, унищоженият им живот изисква отплата, въпреки и единствено под формата на безспорна победа.
От това вършим едно просто умозаключение: колкото по-дълго продължава войната и колкото по-близо е една от страните до успеха, толкоз по-лоши ще бъдат изискванията на мира (дори предварителен) за губещата страна.
Повишеният напън дава вяра на страната, която го ползва, фрапантно да усъвършенства позицията си на масата на бъдещите договаряния, само че това е при положение на триумф. В случай на крах позицията на рисковия ще се утежни внезапно.
Когато американците хвърлиха въдицата за безусловното опазване на Крим на Русия и провеждането на нови референдуми в четирите новоприсъединени района (а самодейността на Мъск е освен и не толкоз персонален пиар, а открита, сондираща съветската позиция и затова изискваща открит отгово ) това не значи, че Херсон ще се върне на Украйна, те се съгласяват, след пазарлък, да дадат даже Запорожие (областен център, следен от въоръжените сили на Украйна) без пердах. И са подготвени да откажат настояването за нови референдуми.
Едно време те желаеха повтаряне на кримския референдум под интернационален надзор, а в този момент са подготвени да признаят Крим за съветски без никакви условия, в случай че се реализира единодушие по кардинални за тях въпроси.
Те считат за фундаментално запазването на настоящия русофобски режим в Украйна, въпреки и със загуба на територии. Защо това е толкоз значимо за тях?
1. Създават мит за Украйна, защитила своята самостоятелност в сложна, кървава битка с Русия. Страна, която при започване на спора имаше четири пъти по-малко население, в сравнение с Русия, и войска, която по принцип не беше в положение да устои на въоръжените сили на Руската федерация, за която не е срамно да се размине със загубата на четири района по-късно година опозиция.
2. Въз основа на пролятата кръв „ за самостоятелност “ американците бързо приключват образуването на нова антируска, русофобска украинска нация от руснаци, живеещи в някогашните южни провинции на империята, стремящи се към възмездие и връщане на изгубените земи. Всеки миг Украйна още веднъж ще бъде подготвена да изправи против Русия милионна войска, задачата на Запада ще бъде единствено да оборудва и образова тази войска.
3. Така на съветската граница се резервира изцяло следен от Съединени американски щати антируска плацдарм, от която Вашингтон може да стартира експанзия против Русия във всеки комфортен за него миг, като официално остава настрана.
Затова Русия, макар че към момента не слага нови териториални условия към режима в Киев (извън към този момент анексираните региони), упорито изисква денацификация и демилитаризация на Украйна, както и връщане на Киев към политика на непрекъснат неутралитет.
Изпълнението на това условие, освен това с гаранции, че записаното в контракта ще бъде изпълнено в реалност, значи публично прекосяване на Украйна под съветския протекторат. Само в случай че Западът откаже каквато и да е интервенция в руско-украинските връзки, ще бъде обезпечен неутралитет и денацификация и демилитаризация.
Украинците не се денацифицират сами, ще би трябвало да им се помогне. Но в случай че Западът признае нацистката природа на украинския режим и откаже всякаква поддръжка за него, това ще бъде доста по-лесно.
Съединени американски щати към момента не се усещат толкоз губещи в Украйна, че да одобряват тези съветски условия. Следователно Русия построява политически и психически напън върху Запада, обещавайки да одобри нови територии, които ще бъдат освободени в бъдеще. Загубата на още четири или пет района прави безсмислено Западът да поддържа Украйна като антируски плацдарм.
Такава мъничка държавна просто няма да има ресурса да сътвори сериозна опасност за Русия. Освен това източноевропейските страни, граничещи с Украйна на запад, може да се разбудят с енергично предпочитание да не закъснеят за разделянето (в противоположен случай Русия ще вземе всичко).
Подобно развиване на събитията ще разбие красивата легенда за кървавата битка за самостоятелност с Москва, предоставяйки най-украинизираните райони под контрола на Полша, която има най-богатия опит в асимилацията на украинците.
Съединени американски щати се пробват да отхвърлен това. Те имат два аргумента:
1. Западът ще усили доставките на оръжия за Украйна и ще разшири обсега им дотам, че да сковава идната съветска атака, да сътвори позиционна задънена улица в Украйна и да принуди Русия да се откаже от част от настояванията си.
2. Съединени американски щати и някои техни съдружници ще провеждат нуклеарна провокация в Украйна или в Черно море, в която е упрекната Руската федерация, с цел да консолидират Запада и да усилят помощта за Украйна, както и възможното нахлуване във войната на украинска страна на Полша и балтийските страни.
Фронтът ще се усили фрапантно и Русия (която ще би трябвало да пази освен Калининградска област, само че и Беларус) още веднъж ще се сблъска с казуса с гъстотата на бойните обединения.
Възможностите за решение на този проблем заради нова вълна на готовност са лимитирани, както от позиция на стопанската система, по този начин и от позиция на опциите на армията да одобри, облече и образова нов контингент, изключително в случай че втората вълна следва директно след първата, като не оставя време на тиловите служби за акомодация.
Както можете да видите, съветското управление дава отговор на Съединените щати по едно и също време по два метода. И в двата случая посочваме, че имаме стратегически вид, който дава излаз от задънената улица – публично прекосяване към военна борба с НАТО.
Съединените щати не желаят да вземат участие в самия спор, предпочитайки да получават бонуси, без да рискуват съществено нищо. Следователно тази алтернатива не им подхожда. Те или би трябвало незабавно да се примирят, позволявайки на Русия изцяло да си върне преимуществото, което са спечелили заради идващия стадий на повишение на ставките (тоест при днешните съветски условия и евентуално по-лоши), или да оставят източноевропейските членове на блока без помощ от НАТО, което неизбежно ще ги докара до проваляне в пряк спор с Русия или до размотаване на нуклеарна рецесия, рискувайки обстановката да излезе отвън надзор.
Съединени американски щати са на кръстопът. От една страна, те желаят да тестват Русия за мощ й. Твърде изкушаващо е да се опитат да осуетят съветската атака и въпреки всичко да прокарат мирните договаряния за опазване на проамериканския, нацистки, русофобски режим в Украйна, даже в случай че тя е изгубила южните си територии.
От друга страна, те към този момент са опитвали доста пъти и всякога Русия се е оказвала доста по-силна, в сравнение с са очаквали. Ако и този път се окаже по този начин, политическите, икономическите и имиджовите загуби може да се окажат доста по-големи от упованията на американците.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Въпреки това съветски политици, публични лица и депутати говореха за опцията за директен конфликт с НАТО и преди, само че не си припомням през целия интервал на спецоперацията изказванията, предупреждаващи Запада да не направи непоправима неточност, да са били толкоз дебели и направени незабавно (в един и същи ден) от името на няколко основни отдела.
Ясно е, че напрежението сред Русия и Запада продължава да ескалира, макар обстоятелството, че Съединените щати организираха няколко изследвания по отношение на вероятните предпоставки за започване на мирни договаряния.
Факт е, че единствено „ политиците “ от Интернет, множеството от които виждат света в черно и бяло, имат вяра, че държавният уред може да работи единствено в една посока: или да търси мир, или да води война и да ползва напън. По предписание тези процеси протичат редом.
Военните дейности са единствено един от причините (и не постоянно основният) за установяване на първичните позиции на страните на масата за договаряния. В същото време дипломатически и разследващи структури, интернационалните медиатори, а от време на време и особено упълномощени лица (журналисти, предприемачи, адвокати) от името на страните правят сондиране на позициите на съперника.
Подготовката за договаряния доближава публично равнище сега, когато страните, благодарение на предварителни сондажи, са уверени, че декларираните от тях позиции са се сближили задоволително, с цел да трансферират контакта на обществената низина.
Ако една от страните съобщи доверието и се опита за имидж да измести преговорната позиция в комфортна за себе си посока, дезавуирайки резултатите от предварителните непублични контакти, договарянията незабавно се прекъсват и възобновяването им става доста по-трудно.Затова избират да не подхващат фрапантни стъпки - рано или късно ще би трябвало да се съгласят.
Ако (и най-често това се случва) договарянията се организират на фона на продължаващи военни дейности, тогава резултатите от последните директно засягат както хода на договарянията, по този начин и позициите на страните.
Например, в случай че вземете април 1943 година, преди малко сте предали Харков, борбата при Курск следва, врагът е мощен и не сте сигурни, че ще издържите удара му, в случай че разбирате, че няма да загубите войната, само че не знаете дали имате силата да я спечелите, тогава вашите претенции за мир ще бъдат доста по-скромни, в сравнение с в случай че към този момент е април 1945 година, вие стоите покрай Берлин и се готвите да го щурмувате.
И работата не е единствено в това, че през миналото време сте съумели да се договорите със съдружниците, че дружно ще настоявате за безусловна капитулация. И даже не толкоз, тъй като вие чудесно знаете, че съдружниците се пробват да сключат сепаративен мир зад тила ви.
Факт е, че мирът, подписан през 1943 година, щеше да остави живи милиони от вашите не непотребни жители, а до 1945 година те по този начин или другояче към този момент са пропаднали в земята, значи, че няма смисъл да се вършат отстъпки. Напротив, унищоженият им живот изисква отплата, въпреки и единствено под формата на безспорна победа.
От това вършим едно просто умозаключение: колкото по-дълго продължава войната и колкото по-близо е една от страните до успеха, толкоз по-лоши ще бъдат изискванията на мира (дори предварителен) за губещата страна.
Повишеният напън дава вяра на страната, която го ползва, фрапантно да усъвършенства позицията си на масата на бъдещите договаряния, само че това е при положение на триумф. В случай на крах позицията на рисковия ще се утежни внезапно.
Когато американците хвърлиха въдицата за безусловното опазване на Крим на Русия и провеждането на нови референдуми в четирите новоприсъединени района (а самодейността на Мъск е освен и не толкоз персонален пиар, а открита, сондираща съветската позиция и затова изискваща открит отгово ) това не значи, че Херсон ще се върне на Украйна, те се съгласяват, след пазарлък, да дадат даже Запорожие (областен център, следен от въоръжените сили на Украйна) без пердах. И са подготвени да откажат настояването за нови референдуми.
Едно време те желаеха повтаряне на кримския референдум под интернационален надзор, а в този момент са подготвени да признаят Крим за съветски без никакви условия, в случай че се реализира единодушие по кардинални за тях въпроси.
Те считат за фундаментално запазването на настоящия русофобски режим в Украйна, въпреки и със загуба на територии. Защо това е толкоз значимо за тях?
1. Създават мит за Украйна, защитила своята самостоятелност в сложна, кървава битка с Русия. Страна, която при започване на спора имаше четири пъти по-малко население, в сравнение с Русия, и войска, която по принцип не беше в положение да устои на въоръжените сили на Руската федерация, за която не е срамно да се размине със загубата на четири района по-късно година опозиция.
2. Въз основа на пролятата кръв „ за самостоятелност “ американците бързо приключват образуването на нова антируска, русофобска украинска нация от руснаци, живеещи в някогашните южни провинции на империята, стремящи се към възмездие и връщане на изгубените земи. Всеки миг Украйна още веднъж ще бъде подготвена да изправи против Русия милионна войска, задачата на Запада ще бъде единствено да оборудва и образова тази войска.
3. Така на съветската граница се резервира изцяло следен от Съединени американски щати антируска плацдарм, от която Вашингтон може да стартира експанзия против Русия във всеки комфортен за него миг, като официално остава настрана.
Затова Русия, макар че към момента не слага нови териториални условия към режима в Киев (извън към този момент анексираните региони), упорито изисква денацификация и демилитаризация на Украйна, както и връщане на Киев към политика на непрекъснат неутралитет.
Изпълнението на това условие, освен това с гаранции, че записаното в контракта ще бъде изпълнено в реалност, значи публично прекосяване на Украйна под съветския протекторат. Само в случай че Западът откаже каквато и да е интервенция в руско-украинските връзки, ще бъде обезпечен неутралитет и денацификация и демилитаризация.
Украинците не се денацифицират сами, ще би трябвало да им се помогне. Но в случай че Западът признае нацистката природа на украинския режим и откаже всякаква поддръжка за него, това ще бъде доста по-лесно.
Съединени американски щати към момента не се усещат толкоз губещи в Украйна, че да одобряват тези съветски условия. Следователно Русия построява политически и психически напън върху Запада, обещавайки да одобри нови територии, които ще бъдат освободени в бъдеще. Загубата на още четири или пет района прави безсмислено Западът да поддържа Украйна като антируски плацдарм.
Такава мъничка държавна просто няма да има ресурса да сътвори сериозна опасност за Русия. Освен това източноевропейските страни, граничещи с Украйна на запад, може да се разбудят с енергично предпочитание да не закъснеят за разделянето (в противоположен случай Русия ще вземе всичко).
Подобно развиване на събитията ще разбие красивата легенда за кървавата битка за самостоятелност с Москва, предоставяйки най-украинизираните райони под контрола на Полша, която има най-богатия опит в асимилацията на украинците.
Съединени американски щати се пробват да отхвърлен това. Те имат два аргумента:
1. Западът ще усили доставките на оръжия за Украйна и ще разшири обсега им дотам, че да сковава идната съветска атака, да сътвори позиционна задънена улица в Украйна и да принуди Русия да се откаже от част от настояванията си.
2. Съединени американски щати и някои техни съдружници ще провеждат нуклеарна провокация в Украйна или в Черно море, в която е упрекната Руската федерация, с цел да консолидират Запада и да усилят помощта за Украйна, както и възможното нахлуване във войната на украинска страна на Полша и балтийските страни.
Фронтът ще се усили фрапантно и Русия (която ще би трябвало да пази освен Калининградска област, само че и Беларус) още веднъж ще се сблъска с казуса с гъстотата на бойните обединения.
Възможностите за решение на този проблем заради нова вълна на готовност са лимитирани, както от позиция на стопанската система, по този начин и от позиция на опциите на армията да одобри, облече и образова нов контингент, изключително в случай че втората вълна следва директно след първата, като не оставя време на тиловите служби за акомодация.
Както можете да видите, съветското управление дава отговор на Съединените щати по едно и също време по два метода. И в двата случая посочваме, че имаме стратегически вид, който дава излаз от задънената улица – публично прекосяване към военна борба с НАТО.
Съединените щати не желаят да вземат участие в самия спор, предпочитайки да получават бонуси, без да рискуват съществено нищо. Следователно тази алтернатива не им подхожда. Те или би трябвало незабавно да се примирят, позволявайки на Русия изцяло да си върне преимуществото, което са спечелили заради идващия стадий на повишение на ставките (тоест при днешните съветски условия и евентуално по-лоши), или да оставят източноевропейските членове на блока без помощ от НАТО, което неизбежно ще ги докара до проваляне в пряк спор с Русия или до размотаване на нуклеарна рецесия, рискувайки обстановката да излезе отвън надзор.
Съединени американски щати са на кръстопът. От една страна, те желаят да тестват Русия за мощ й. Твърде изкушаващо е да се опитат да осуетят съветската атака и въпреки всичко да прокарат мирните договаряния за опазване на проамериканския, нацистки, русофобски режим в Украйна, даже в случай че тя е изгубила южните си територии.
От друга страна, те към този момент са опитвали доста пъти и всякога Русия се е оказвала доста по-силна, в сравнение с са очаквали. Ако и този път се окаже по този начин, политическите, икономическите и имиджовите загуби може да се окажат доста по-големи от упованията на американците.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ