В средата на тази седмица изведнъж си помислих, че съм

В средата на тази седмица внезапно си помислих, че съм болен. При това тежко - с вероятност за термометри, лекари и даже кола за спешна помощ: откакто прочетох подробното политическо изказване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за неговия блок и Русия, не открих там нищо, с което да диспутирам.

Цитирам този откъс от речта на Столтенберг, естествено отдадена на спора в Украйна: „ Трябва да разберем, че краят на тази война няма да значи връщане към положителни или естествени връзки с Русия. Трябва да сме подготвени за продължителни сложни връзки с Русия ”.

Паниката ми за положението на личното ми здраве обаче не продължи дълго. Прочетох друга теза на Столтенберг на това събитие: НАТО „ в продължение на десетилетия се пробва да построи градивни връзки с Русия, да води логичен разговор, в това число директно преди началото на спора в Украйна “. И незабавно се отпуснах. Не, не съм се разболял. Именно Столтенберг - може би по чисто съвпадане или неточност - даде за многообразие изказване, с което аз като съветски публицист мога да се съглася изцяло. Но „ удивителните произшествия “ не могат да се случват от самото начало, нали? След като издаде нещо неоспоримо, по аргументи, които явно ще останат незнайни, генералният секретар на НАТО незабавно се „ поправи “ и приказва за опитите на Алианса да „ построи градивни връзки с Русия “.

Моят старши приятел, дълготраен заместник-министър на външните работи на Руската федерация, а в този момент ръководител на Комитета по външни работи на Съвета на федерацията, Григорий Карасин, ми сподели един път по време на изявление: „ Никоя специалност не би трябвало да пречи да останем хора, забавни за връзка, изключително за дипломация ”. Както обича да споделя Сергей Лавров, „ дипломацията е способността да се договаря “. Въпреки че времената бяха други. На последния си празник някогашният първи заместник-министър Георгий Корниенко описа следната история: един ден Громико му се обадил и го помолил незабавно да приготви план за обръщение от генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз до президента на Съединените щати. Когато планът бил докладван на Громико, Корниенко е запитан: „ Министърът поправя ли доста? “ Той дава отговор, че са зачеркнати две думи в краяя - “Искрено Ваш ”. При това Громико отбелязва “Твърде цинично! ”.

Радвам се, че генералният секретар на НАТО се пробва да остане „ персона, която съставлява интерес за връзка “. Но в това време скърбя, че той не възприе формулата на Андрей Громико, че несъразмерният цинизъм в дипломацията е неприемлив. А в тезата на Столтенберг за опитите на НАТО да „ построи градивни връзки с Русия “ има толкоз цинизъм (или най-малко лукавство), че обстановката замязва на известния руски анекдот: „ Император Наполеон и правилният му маршал Мюрат четат вестник “Правда ” с репортаж за парада на 7 ноември. Мюрат въодушевено гледа фотографията с преминаващите войски и техника: „ Сър, да имахме най-малко един батальон такива гвардейци, в никакъв случай нямаше да загубим борбата при Ватерлоо! “ Наполеон продължава да чете вестник „ Правда “. Мюрат: „ Ваше Величество, да имахме най-малко един подобен танк, в никакъв случай нямаше да загубим борбата при Ватерлоо! “ Наполеон продължава да чете вестник „ Правда “. Мюрат въодушевено: „ Да имахме най-малко една такава ракета, в никакъв случай нямаше да загубим борбата при Ватерлоо! “ Наполеон подвига взор от вестник „ Правда “, поглежда към Мюрат и споделя: „ Приятелю, в случай че имахме най-малко един подобен вестник, никой нямаше да разбере, че сме изгубили борбата при Ватерлоо! “

Ако НАТО в действителност се беше пробвало да построи „ градивни връзки с Русия “, то това, което се случва в Европа, несъмнено нямаше да се случи в този момент.

„ Конструктивни взаимоотношения “ допускат ценене и уважаване е на ползите на колегата. И НАТО, демонстрирайки такова ценене и почитание на риторично равнище, на равнище на практика стъпки, през целия постсъветски интервал се пробва да промени коренно стратегическия баланс на силите в Европа не в интерес на Русия. Цинично, нали? Определено. Наивно? Не по-малко несъмнено. Честно казано, към момента не ми е изцяло ясно на какво тъкмо се базира стратегическият проект. На вярата, че Москва няма да забележи нищо или даже да забележи, няма да направи нищо? Разбира се, всички размисли върху предишното не трансформират нищо. Политическата (и освен политическа) злополука в Европа, породена от неверната преценка на НАТО, към този момент е реалност.

Но в случай че не можем да променим предишното, въпреки всичко можем да променим сегашното и бъдещето си. Друго нещо е, че за това би трябвало трезво да оценим веригата от неточности и неправилни калкулации, довели до трагичните събития от 2022 година Готови ли са западните водачи за това? Ще допускам в нещо сходно едвам когато Столтенберг (или по-вероятно неговият правоприемник на поста общоприет секретар на НАТО), вместо приказки за „ опити за създаване на градивни връзки с Русия “, най-сетне стартира да назовава нещата с същинските им имена. Както следва от началото на този текст, от време на време (нищо че доста рядко) управлението на НАТО въпреки всичко съумява.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com