В средата на седмицата – в сряда, на 20 юни,

В средата на седмицата – в сряда, на 20 юни, се навършват тъкмо 4 години от затварянето на КТБ. 4 години и това, до което съумя да стигне българското правораздаване по отношение на най-големия забележим обир в историята на Прехода, е дело с основен обвинен човек, който умерено си живее в Белград, както и с основен почтен различен един, по-пълничък човек, поради който година по-рано почнаха такива митинги, каквито България не беше виждала от 1989 година.
Покрай тази велика сага ей по този начин превключих и се присетих за едно от главните настоящи лица на експертно равнище тогава беше госпожа Нели Кордовска – като подуправител на " Банков контрол " на Българска народна банка. Не може да се каже, че тя е първокачествен воин в сагата, само че ролята ѝ е доста показателна за това да чакаме ли правораздаване. Преди 4 години и 2 дни, подуправителят на Българска народна банка по това време Кордовска изтегля от КТБ влог от малко над 64 000 евро – единствено два дни преди затварянето на банката. А при започване на 2015 година тя стана заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Кордовска не участва като обвинен по делото " КТБ ". Защото с цел да участва, би трябвало да има доказателство, че тя е знаела, че КТБ е щяла да бъде затворена и че поради това е отишла да си тегли парите. Не участва и тогавашният гуверньор на Българска народна банка Иван Искров.
Историята е доста показателна – на фона на открадното от КТБ, 64 000 евро са нищо, а и в последна сметка са си пари на самата Кордовска. Става въпрос обаче, че овластен от страната чиновник следва да гледа преди всичко публичния интерес пред който и да е различен. А когато някой различен - пълен или тъничък, желае да си наложи интереса, държавният чиновник следва да го удари през пръстите!
И точно поради истории като тази, в България не имаме вяра на страната – надлежно на правораздаването. Защо за 4 години сме тъкмо там, където бяхме и през 2014 година...
Автор: Ивайло Ачев