Игрички за имидж заплашват стабилността на правителството
В средата на седмицата (сряда, 30 март), просто ей по този начин - от нищото, водачите и деятелите на дясната коалиция „ Демократична България ” взеха решение да натиснат педала и с една " елементарна " декларация да накарат българското държавно управление да даде на Украйна и военна помощ, а освен филантропична и финансова. Този техен ентусиазъм пристигна без значение от опитите на премиера Кирил Петков и министрите му да запазят нежното равновесие в ръководещата коалиция и салдото сред уговорките на страната като член на Европейски Съюз и НАТО и размърдалата се изначално русофилски настроена маса от популацията.
В същото време има и различен проблем с третия съдружен сътрудник – „ ИТН ”, който се е заинатил за поста шеф на Българска народна банка и е подготвен да наложи своя претендент, даже с цената на сговор с опозиционните ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Същевременно
държавното управление продължава да се бори
за преодоляване на енергийната, икономическата и обществената рецесии.
Никой не може да отхвърли, че страната ни засвидетелства своята съпричастност с нападнатата Украйна, Народното събрание одобри декларация, осъждаща ужасната експанзия на Русия, застанахме в редицата на сътрудниците си от НАТО и Европейски Съюз..... Излишно е да се споделя, че не бяхме готови за бежанската вълна от Украйна и в този момент се постанова да се учим в придвижване. Но приехме с отворени прегръдки и продължаваме да одобряваме бягащите от войната украинци и вършим за тях всичко, каквото е по силите ни. За разлика от приема на тези бежанци преди няколко години – от Сирия, Ирак, Афганистан.
Впрочем всички тези разногласия и безредици за и срещу оказването на военна поддръжка за Украйна, през днешния ден стоят, меко казано, не на място. Първо, тъй като няма с какво действително да помогнем. Военният министър неведнъж изясни, че армията ни е занемарена от години и е в окаяно положение, изключително Военновъздушни сили. Така, че нямаме опция да дадем ни самолети, нито каквото и да било друго оръжие, належащо на украинците. Прекрасно знаейки това никой, нито НАТО, нито Европейски Съюз, не ни и притиска и принуждава
да даваме нещо, с което не разполагаме.
Второ, блажени са тези, които считат, че към този момент България не се е набутала сред шамарите и с една декларация за оказване на военна помощ ще се окаже там. Страната ни надалеч преди съветската експанзия е в листата на по този начин наречените от Русия " недружествени " страни и каквото и да прави през днешния ден по- " недружествена " няма да стане. Така че някои нашенски политици просто взеха решение да се понатегнат в едната или другата посока. Действително една такава декларация би имала морално и политическо значение, само че коства ли си цената? Не дай Боже, да пренатегнат пружината и да смъкват ръководещата коалиция тъкмо в този под напрежение от всяка позиция миг.
На няколкостотин километра от границата ни се води война, цените на артикули и услуги полудяха и кабинетът безусловно се надбягва с времето, с цел да реши или омаловажи резултата от един или различен проблем. Но елитарната десница явно е над тези битовизми. Тя е наясно с опциите на страната във военно отношение, единствено че за какво да не засвидетелства още един път своята преданост към Алианса.
В името на тази " висша " цел
тя е подготвена освен да прибегне към извиване на ръцете на кабинета, а и да се възползва за постигането й и от помощта на ГЕРБ. Както можеше да се чака, депутатите на Бойко Борисов незабавно прегърнаха концепцията и даже внесоха проекторешение за скоростното пращане на оръжие в Украйна. Та нали са правоверни антикомунисти во главе с вожда им. Пък и не пропущат опция за люлеене на държавното управление. А тя, Украйна, единствено до нашата помощ е опряла, до нашите калашници и муниции, с каквито така и така разполага в обилие. Какво въоръжение е належащо на украинците, те самите показват и то на този, който фактически може да им помогне.
Между другото, малко необичайно е определен и моментът за този напън на десните. От началото на войната мина повече от месец и в последно време от ден на ден се натъртва на договарянията и дипломатическите старания за преустановяване на войната. Доколко ще са сполучливи, е различен въпрос, само че се постанова чувството, че " Демократична България " се е изгубила някъде при търсенето на сегашната си позиция.
В устрема си да показват, че са по-католици от папата нашенските десни някак си позабравиха
защо тъкмо хората им гласоподаваха доверие
да влязат в Народното събрание. Години наред те проглушиха ушите на обществото с нуждата от радикална правосъдна промяна, с това, че основният прокурор Иван Гешев би трябвало да си върви, тъй като е безусловно неплатежоспособен за този пост, че би трябвало да се трансформират ред закони, с цел да спечелва върховенството на правото и българинът най-сетне да усети и повярва в справедливостта. Това си е тяхната тематика, по този начин да се каже и бяха прави. Това бяха и предизборните им обещания. И ето, че в този момент имат опция да работят за реализирането на тези промени. Кой знае за какво обаче се бавят.
За 100 дни не беше импортиран нито един закон, обвързван с прословутата правосъдна промяна.
Едва предходната седмица влязоха измененията в Закона за правосъдната власт, свързани със закриването на спецправосъдието. Въпреки че законопроектът беше подготвен още в предишния парламент.
Все още няма нищо за разделянето и промяната на КПКОНПИ, а за тази смяна се приказва от първия ден на настоящето Народно заседание. Бившият основен прокурор Сотир Цацаров даже улесни нещата, откакто самичък подаде оставка от председателския пост в Антикорупционната комисия и се отдръпна, само че до този миг нищо не е задействано. Непрестанно се дават уверения, че се работи по въпроса, единствено че по кое време, по какъв начин, къде – никой не знае.
И до момента в който огромните водачи на ДСБ и „ Да, България ” си вършат пиар, само
правосъдната министърка Надежда Йорданова
продължава да се бори за предварителното преустановяване на мандата на основния прокурор Иван Гешев. Ясно е, че битката й с този Висш правосъден съвет е неравна и обречена, в това число тъй като не получава никаква помощ от сътрудниците си в Народното събрание и от ръководещото болшинство. Вместо това десните като че ли просто чакат мандатът им да изтече. Да не приказваме, че комисията за конституционни промени, която оглави Христо Иванов, е мъртвородена. Тя, като се изключи че беше бойкотирана от опозицията, и в осакатения си състав не се е събирала нито един път.
При това състояние е редно да се запитаме съответна ли е българската десница на дневния ред и на ползите на обществото? Или медитира в своя паралелна действителност? Както се споделя, едно е да го приказваш и да си градиш имидж, напълно друго е да го осъществиш на процедура. Така или другояче, най-високата цена на идващите избори, когато и да са те, ще заплати тази партия или коалиция, която не извърши предизборните си обещания.
В същото време има и различен проблем с третия съдружен сътрудник – „ ИТН ”, който се е заинатил за поста шеф на Българска народна банка и е подготвен да наложи своя претендент, даже с цената на сговор с опозиционните ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Същевременно
държавното управление продължава да се бори
за преодоляване на енергийната, икономическата и обществената рецесии.
Никой не може да отхвърли, че страната ни засвидетелства своята съпричастност с нападнатата Украйна, Народното събрание одобри декларация, осъждаща ужасната експанзия на Русия, застанахме в редицата на сътрудниците си от НАТО и Европейски Съюз..... Излишно е да се споделя, че не бяхме готови за бежанската вълна от Украйна и в този момент се постанова да се учим в придвижване. Но приехме с отворени прегръдки и продължаваме да одобряваме бягащите от войната украинци и вършим за тях всичко, каквото е по силите ни. За разлика от приема на тези бежанци преди няколко години – от Сирия, Ирак, Афганистан.
Впрочем всички тези разногласия и безредици за и срещу оказването на военна поддръжка за Украйна, през днешния ден стоят, меко казано, не на място. Първо, тъй като няма с какво действително да помогнем. Военният министър неведнъж изясни, че армията ни е занемарена от години и е в окаяно положение, изключително Военновъздушни сили. Така, че нямаме опция да дадем ни самолети, нито каквото и да било друго оръжие, належащо на украинците. Прекрасно знаейки това никой, нито НАТО, нито Европейски Съюз, не ни и притиска и принуждава
да даваме нещо, с което не разполагаме.
Второ, блажени са тези, които считат, че към този момент България не се е набутала сред шамарите и с една декларация за оказване на военна помощ ще се окаже там. Страната ни надалеч преди съветската експанзия е в листата на по този начин наречените от Русия " недружествени " страни и каквото и да прави през днешния ден по- " недружествена " няма да стане. Така че някои нашенски политици просто взеха решение да се понатегнат в едната или другата посока. Действително една такава декларация би имала морално и политическо значение, само че коства ли си цената? Не дай Боже, да пренатегнат пружината и да смъкват ръководещата коалиция тъкмо в този под напрежение от всяка позиция миг.
На няколкостотин километра от границата ни се води война, цените на артикули и услуги полудяха и кабинетът безусловно се надбягва с времето, с цел да реши или омаловажи резултата от един или различен проблем. Но елитарната десница явно е над тези битовизми. Тя е наясно с опциите на страната във военно отношение, единствено че за какво да не засвидетелства още един път своята преданост към Алианса.
В името на тази " висша " цел
тя е подготвена освен да прибегне към извиване на ръцете на кабинета, а и да се възползва за постигането й и от помощта на ГЕРБ. Както можеше да се чака, депутатите на Бойко Борисов незабавно прегърнаха концепцията и даже внесоха проекторешение за скоростното пращане на оръжие в Украйна. Та нали са правоверни антикомунисти во главе с вожда им. Пък и не пропущат опция за люлеене на държавното управление. А тя, Украйна, единствено до нашата помощ е опряла, до нашите калашници и муниции, с каквито така и така разполага в обилие. Какво въоръжение е належащо на украинците, те самите показват и то на този, който фактически може да им помогне.
Между другото, малко необичайно е определен и моментът за този напън на десните. От началото на войната мина повече от месец и в последно време от ден на ден се натъртва на договарянията и дипломатическите старания за преустановяване на войната. Доколко ще са сполучливи, е различен въпрос, само че се постанова чувството, че " Демократична България " се е изгубила някъде при търсенето на сегашната си позиция.
В устрема си да показват, че са по-католици от папата нашенските десни някак си позабравиха
защо тъкмо хората им гласоподаваха доверие
да влязат в Народното събрание. Години наред те проглушиха ушите на обществото с нуждата от радикална правосъдна промяна, с това, че основният прокурор Иван Гешев би трябвало да си върви, тъй като е безусловно неплатежоспособен за този пост, че би трябвало да се трансформират ред закони, с цел да спечелва върховенството на правото и българинът най-сетне да усети и повярва в справедливостта. Това си е тяхната тематика, по този начин да се каже и бяха прави. Това бяха и предизборните им обещания. И ето, че в този момент имат опция да работят за реализирането на тези промени. Кой знае за какво обаче се бавят.
За 100 дни не беше импортиран нито един закон, обвързван с прословутата правосъдна промяна.
Едва предходната седмица влязоха измененията в Закона за правосъдната власт, свързани със закриването на спецправосъдието. Въпреки че законопроектът беше подготвен още в предишния парламент.
Все още няма нищо за разделянето и промяната на КПКОНПИ, а за тази смяна се приказва от първия ден на настоящето Народно заседание. Бившият основен прокурор Сотир Цацаров даже улесни нещата, откакто самичък подаде оставка от председателския пост в Антикорупционната комисия и се отдръпна, само че до този миг нищо не е задействано. Непрестанно се дават уверения, че се работи по въпроса, единствено че по кое време, по какъв начин, къде – никой не знае.
И до момента в който огромните водачи на ДСБ и „ Да, България ” си вършат пиар, само
правосъдната министърка Надежда Йорданова
продължава да се бори за предварителното преустановяване на мандата на основния прокурор Иван Гешев. Ясно е, че битката й с този Висш правосъден съвет е неравна и обречена, в това число тъй като не получава никаква помощ от сътрудниците си в Народното събрание и от ръководещото болшинство. Вместо това десните като че ли просто чакат мандатът им да изтече. Да не приказваме, че комисията за конституционни промени, която оглави Христо Иванов, е мъртвородена. Тя, като се изключи че беше бойкотирана от опозицията, и в осакатения си състав не се е събирала нито един път.
При това състояние е редно да се запитаме съответна ли е българската десница на дневния ред и на ползите на обществото? Или медитира в своя паралелна действителност? Както се споделя, едно е да го приказваш и да си градиш имидж, напълно друго е да го осъществиш на процедура. Така или другояче, най-високата цена на идващите избори, когато и да са те, ще заплати тази партия или коалиция, която не извърши предизборните си обещания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ