”Галъп”: Над 53 % са убедени, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип
В средата на ноември 23,8% избират опцията „ Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 53,2% избират по-спокойното изказване: „ Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 21,1% одобряват най-спокойното или даже надменно: „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
Това демонстрират данните от бърз телефонен сондаж за ковид, извършен сред 12 и 15 ноември измежду 810 души, оповестява социологическата организация ”Галъп интернешънъл”
Обществото ни още дава заем на доверие към ограниченията за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги прави оценка добре спрямо ситуацията в доста други страни. Това евентуално се дължи и на известната демократичност на тези ограничения, както и на чувството, че част от суматохата се натрапва ненужно. Обществото обаче намира и напълно действителни проблеми и безредица – както проличава от публичното мнение и неговите страхове. Засега, в публичните очи по-видими остават проблемите в опазването на здравето, а по-умерени – в стопанската система, поясняват данните социолозите.
Страховете за здравето
По традиция надвива умерено тревожната реакция. Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката: пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства. Дали ще има задълбочаване на паниката, вероятно ще покажат последващи талази на сондаж.
Оценките за справяне
В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж – общо 44,4% са изцяло съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или изцяло несъгласни (24,5%).
Оценката, несъмнено, е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март – когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхова. И в този момент обаче очевидно обществото е склонно ненапълно да отделя тематиките „ политика “ и „ ковид “ и оценките за държавното управление по тематиката с ковид са уравновесени, за разлика от отрицателните политически оценки. Разбира се, политическо въздействие има и в оценката за коронавирусните ограничения, само че най-малко към този момент по този аршин крайности не личат, въпреки и обществото да остава поделено на две сходни елементи в мнението си.
Последното се вижда и в различен знак: 53.8% се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни. Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това разбиране доближаваше съвсем до единогласие, само че фактът, че даже и в този момент се споделя в болшинство е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат. Това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.
По познатата от учебно заведение шестобална скара, оценките за другите институции в коронакризата са към „ добър “, като закономерно те са по-високи при медицинските управляващи и по-ниски – при администрацията.
Както постоянно става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, по тази причина и малко повече са тези, които считат, че Борисов ще се оправи с рецесията – близо половината запитани считат по този начин. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук евентуално роля играе и публичната вяра самият ни народ да се оправи добре – която няма къде другаде да се проектира, с изключение на върху настоящия управнически връх.
Страховете за приходите
„ Вече изгубих работата си в резултат на рецесията “ споделят 6.9%, а други 4,3% намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6% чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.
При 45.1% пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Впрочем, има и 7,4%, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле, на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет, да вземем за пример.
Общественият климат: непотребна ли е суматохата?
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5%), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост. 76,2% споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност – няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3%.
В същото време, 76,9% намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5% и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.
В последна сметка, става известно, че паниката и укорът към управляващите у нас са съществени и те очевидно се дължат на чувството за безредица. В същото време обаче българите ясно виждат и заплахата от преекспониране на проблемите.
Идеята за даряване на плазма, която от ден на ден се чува, а и стана мотив за диспути към апела на министър Каракачанов, да вземем за пример, се прави оценка високо. Много позитивно я одобряват 29.8%, а по-скоро позитивно – 43.4%. Така общо 73,2% са позитивно настроени – против 11% по-скоро отрицателно настроени и 9,7% доста отрицателно настроени. Времето ще покаже дали този симптом на социална взаимност ще се популяризира на процедура измежду необятни публични пластове.
Това демонстрират данните от бърз телефонен сондаж за ковид, извършен сред 12 и 15 ноември измежду 810 души, оповестява социологическата организация ”Галъп интернешънъл”
Обществото ни още дава заем на доверие към ограниченията за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги прави оценка добре спрямо ситуацията в доста други страни. Това евентуално се дължи и на известната демократичност на тези ограничения, както и на чувството, че част от суматохата се натрапва ненужно. Обществото обаче намира и напълно действителни проблеми и безредица – както проличава от публичното мнение и неговите страхове. Засега, в публичните очи по-видими остават проблемите в опазването на здравето, а по-умерени – в стопанската система, поясняват данните социолозите.
Страховете за здравето
По традиция надвива умерено тревожната реакция. Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката: пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства. Дали ще има задълбочаване на паниката, вероятно ще покажат последващи талази на сондаж.
Оценките за справяне
В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж – общо 44,4% са изцяло съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или изцяло несъгласни (24,5%).
Оценката, несъмнено, е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март – когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхова. И в този момент обаче очевидно обществото е склонно ненапълно да отделя тематиките „ политика “ и „ ковид “ и оценките за държавното управление по тематиката с ковид са уравновесени, за разлика от отрицателните политически оценки. Разбира се, политическо въздействие има и в оценката за коронавирусните ограничения, само че най-малко към този момент по този аршин крайности не личат, въпреки и обществото да остава поделено на две сходни елементи в мнението си.
Последното се вижда и в различен знак: 53.8% се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни. Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това разбиране доближаваше съвсем до единогласие, само че фактът, че даже и в този момент се споделя в болшинство е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат. Това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.
По познатата от учебно заведение шестобална скара, оценките за другите институции в коронакризата са към „ добър “, като закономерно те са по-високи при медицинските управляващи и по-ниски – при администрацията.
Както постоянно става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, по тази причина и малко повече са тези, които считат, че Борисов ще се оправи с рецесията – близо половината запитани считат по този начин. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук евентуално роля играе и публичната вяра самият ни народ да се оправи добре – която няма къде другаде да се проектира, с изключение на върху настоящия управнически връх.
Страховете за приходите
„ Вече изгубих работата си в резултат на рецесията “ споделят 6.9%, а други 4,3% намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6% чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.
При 45.1% пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Впрочем, има и 7,4%, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле, на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет, да вземем за пример.
Общественият климат: непотребна ли е суматохата?
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5%), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост. 76,2% споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност – няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3%.
В същото време, 76,9% намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5% и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.
В последна сметка, става известно, че паниката и укорът към управляващите у нас са съществени и те очевидно се дължат на чувството за безредица. В същото време обаче българите ясно виждат и заплахата от преекспониране на проблемите.
Идеята за даряване на плазма, която от ден на ден се чува, а и стана мотив за диспути към апела на министър Каракачанов, да вземем за пример, се прави оценка високо. Много позитивно я одобряват 29.8%, а по-скоро позитивно – 43.4%. Така общо 73,2% са позитивно настроени – против 11% по-скоро отрицателно настроени и 9,7% доста отрицателно настроени. Времето ще покаже дали този симптом на социална взаимност ще се популяризира на процедура измежду необятни публични пластове.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ