Каква е цената на политическата безтегловност?
В средата на месец юни писахме, че страната влиза в нов интервал на политическа неустойчивост и това неизбежно ще ограничи растежа и ще повиши дълга. Анализирайки данните за последните две десетилетия ясно се вижда, че в интервалите на политическа неустойчивост, когато се завърти въртележката на служебните кабинети и е невероятно да се сформира устойчиво държавно управление, нормално растежът е по-нисък и краткотрайно стопира процесът на догонване на европейските стопански системи, а в това време се следи повишаване на държавния дълг. Така беше в интервала 2013-2014 година, когато два служебни кабинета заключваха късото ръководство на кабинета „ Орешарски “ и в цялата политическа каша банкрутира четвъртата по величина банка в страната (КТБ), по този начин беше и през 2021 година, в която управляваха най-вече служебни кабинети и гласувахме цели три пъти за парламент.
Проблемът, несъмнено, не е просто в рухването на едно или друго държавното управление и назначението на служебно такова. Управлението на длъжностен кабинет, до момента в който се оформи парламентарно болшинство за нова власт, не следва да се преглежда като нещо наложително неприятно за стопанската система. По-дълбокият резултат за стопанската система идва тогава, когато в дълъг интервал не може да се откри стабилно политическо решение и прекосяването през служебно държавно управление и нови избори в действителност не дава решение на политическата рецесия. В този ред на мисли, упоменатият първоначално втори интервал – следващите избори през 2021 година, към днешна дата към този момент умерено може да се разшири и да обхване и 2022 година Твърде късият път на държавното управление „ Петков “ – съвсем два пъти по-кратък от този на кабинета „ Орешарски “, и новите избори демонстрират, че в действителност по този начин и не успяхме да излезем от политическата рецесия през 2021 година
Текущите данни за стопанската система на страната за 2022 година удостоверяват аргумента за икономическото догонване и дълга във времена на политическа неустойчивост. Докато в края на 2021 година растежът в България последователно изпревари междинните равнища за ЕС-27, то през първите две тримесечия на 2022 година растежът се забавя и към този момент е под междинните равнища за Европа – 4.2% и 4.0% растеж на Брутният вътрешен продукт през първото и второто тримесечие на 2022 година (спрямо същите тримесечия на миналата година) при 5.5% и 4.2% растеж в ЕС-27. Ако за цялата 2021 година имахме опрощение за по-ниския напредък – по-дълбоката рецесия в Европа през 2020 година и надлежно по-силно отбиване от дъното в първата половина на годината, то за 2022 година вероятно по-ниският напредък на страната по отношение на другите европейски стопански системи е напълно родно създание – влизане в годината без бюджет, липса на дълготраен небосвод пред властта, неспособност за осъществяване на политики и промени, раздробяване на обединението и нови избори.
Всичко това докара и до последователно утежняване на обществените финанси и растеж на държавния дълг. Прогнозата на финансовото министерство при приемането на бюджета за 2022 година през месец март (преди актуализацията) предвиждаше в средносрочен проект държавният дълг последователно да се усили до 29.3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Наскоро пък служебният финансов министър Росица Велкова показа притеснителни данни за средносрочната рамка, взимайки под внимание както актуализацията на бюджета от средата на годината, по този начин и някои от поетите разходни задължения отсега нататък. Освен за огромен недостиг през идната година, министър Велкова приказва за постигане до равнища на дълг от близо 40% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, в случай че не се вземат съответните ограничения в разходната част и не се ограничи недостига в идващите години. Последното е по-скоро предизвестие към политиците, само че въпреки всичко наклонността за повишаване на дълга е ясна – освен това надалеч не предизвикана единствено от пандемията и рецесията от 2020 година
Сега, на прага на следващите избори, още веднъж наподобява, че мъчно ще се сформира държавно управление с дълготраен небосвод. Отново е под въпрос дали изобщо ще се осъществя някой от мандатите. Под въпрос е и приемането на бюджет за 2023 година, въпреки този път да има повече време от изборите до края на годината. Изглежда напълно евентуално цената на политическата неустойчивост да става все по-осезаема. Досега знаем, че:
1) спиране във властта единствено за няколко месеца – един длъжностен кабинет и след това стабилно държавно управление, може да мине съвсем без резултати за икономиката;
2) интервал на по-дълга политическа неустойчивост – да вземем за пример завъртането на две следващи служебни държавни управления, към този момент води до забележими стопански последствия. И то не просто поради несигурността и честата смяна по върха на министерства, организации и администрация, а поради неналичието на парламент и блокирането на всевъзможни законодателни начинания.
Въпросът е, каква би била цената на два доста близки интервала с въртележка от избори и служебни кабинети? На фона на този въпрос наподобява се задават и черни облаци за европейската стопанска система, за която доста анализатори смятат, че ще навлезе в криза през зимата. В допълнение към това са и уговорките по Националния проект за възобновяване и резистентност, които мъчно ще осъществим в период – виж тук напредъка по междинните стадии, както и задачата за въвеждане на еврото и надлежно осъществяването на критериите за конвергенция.
Това са все условия, които допускат устойчиво държавно управление, което има небосвод за дълготрайни политики и промени. Това по никакъв метод не значи, че всяко държавно управление е по-добро от нов длъжностен кабинет и избори. Напротив, постоянно съществува рискът една устойчива коалиция да направи куп пакости и да утежни средата – това е въплъщението на добре познатото разбиране „ политически риск “, от което няма по какъв начин да се предпазим изцяло. Продължаващата безтегловност обаче може да бъде и по-опасна.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Проблемът, несъмнено, не е просто в рухването на едно или друго държавното управление и назначението на служебно такова. Управлението на длъжностен кабинет, до момента в който се оформи парламентарно болшинство за нова власт, не следва да се преглежда като нещо наложително неприятно за стопанската система. По-дълбокият резултат за стопанската система идва тогава, когато в дълъг интервал не може да се откри стабилно политическо решение и прекосяването през служебно държавно управление и нови избори в действителност не дава решение на политическата рецесия. В този ред на мисли, упоменатият първоначално втори интервал – следващите избори през 2021 година, към днешна дата към този момент умерено може да се разшири и да обхване и 2022 година Твърде късият път на държавното управление „ Петков “ – съвсем два пъти по-кратък от този на кабинета „ Орешарски “, и новите избори демонстрират, че в действителност по този начин и не успяхме да излезем от политическата рецесия през 2021 година
Текущите данни за стопанската система на страната за 2022 година удостоверяват аргумента за икономическото догонване и дълга във времена на политическа неустойчивост. Докато в края на 2021 година растежът в България последователно изпревари междинните равнища за ЕС-27, то през първите две тримесечия на 2022 година растежът се забавя и към този момент е под междинните равнища за Европа – 4.2% и 4.0% растеж на Брутният вътрешен продукт през първото и второто тримесечие на 2022 година (спрямо същите тримесечия на миналата година) при 5.5% и 4.2% растеж в ЕС-27. Ако за цялата 2021 година имахме опрощение за по-ниския напредък – по-дълбоката рецесия в Европа през 2020 година и надлежно по-силно отбиване от дъното в първата половина на годината, то за 2022 година вероятно по-ниският напредък на страната по отношение на другите европейски стопански системи е напълно родно създание – влизане в годината без бюджет, липса на дълготраен небосвод пред властта, неспособност за осъществяване на политики и промени, раздробяване на обединението и нови избори.
Всичко това докара и до последователно утежняване на обществените финанси и растеж на държавния дълг. Прогнозата на финансовото министерство при приемането на бюджета за 2022 година през месец март (преди актуализацията) предвиждаше в средносрочен проект държавният дълг последователно да се усили до 29.3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Наскоро пък служебният финансов министър Росица Велкова показа притеснителни данни за средносрочната рамка, взимайки под внимание както актуализацията на бюджета от средата на годината, по този начин и някои от поетите разходни задължения отсега нататък. Освен за огромен недостиг през идната година, министър Велкова приказва за постигане до равнища на дълг от близо 40% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, в случай че не се вземат съответните ограничения в разходната част и не се ограничи недостига в идващите години. Последното е по-скоро предизвестие към политиците, само че въпреки всичко наклонността за повишаване на дълга е ясна – освен това надалеч не предизвикана единствено от пандемията и рецесията от 2020 година
Сега, на прага на следващите избори, още веднъж наподобява, че мъчно ще се сформира държавно управление с дълготраен небосвод. Отново е под въпрос дали изобщо ще се осъществя някой от мандатите. Под въпрос е и приемането на бюджет за 2023 година, въпреки този път да има повече време от изборите до края на годината. Изглежда напълно евентуално цената на политическата неустойчивост да става все по-осезаема. Досега знаем, че:
1) спиране във властта единствено за няколко месеца – един длъжностен кабинет и след това стабилно държавно управление, може да мине съвсем без резултати за икономиката;
2) интервал на по-дълга политическа неустойчивост – да вземем за пример завъртането на две следващи служебни държавни управления, към този момент води до забележими стопански последствия. И то не просто поради несигурността и честата смяна по върха на министерства, организации и администрация, а поради неналичието на парламент и блокирането на всевъзможни законодателни начинания.
Въпросът е, каква би била цената на два доста близки интервала с въртележка от избори и служебни кабинети? На фона на този въпрос наподобява се задават и черни облаци за европейската стопанска система, за която доста анализатори смятат, че ще навлезе в криза през зимата. В допълнение към това са и уговорките по Националния проект за възобновяване и резистентност, които мъчно ще осъществим в период – виж тук напредъка по междинните стадии, както и задачата за въвеждане на еврото и надлежно осъществяването на критериите за конвергенция.
Това са все условия, които допускат устойчиво държавно управление, което има небосвод за дълготрайни политики и промени. Това по никакъв метод не значи, че всяко държавно управление е по-добро от нов длъжностен кабинет и избори. Напротив, постоянно съществува рискът една устойчива коалиция да направи куп пакости и да утежни средата – това е въплъщението на добре познатото разбиране „ политически риск “, от което няма по какъв начин да се предпазим изцяло. Продължаващата безтегловност обаче може да бъде и по-опасна.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ