Любовната афера: най-хубавата грешка, която съм правила някога
В средата на 30-те си години, щом хората се интересуваха за какво към момента не съм омъжена, с подигравка им отговарях, че не бих могла да се доверя на себе си, камо ли да накарам различен човек да го направи.
Закачливо споделях " Няма да мога да спра да изневерявам на брачна половинка си " и диалогът за мое облекчение биваше завършен. Дали обаче потреблението на истината под формата на неистина се брои за такава...
Както и да е, в средата на 20-те си години за първи път взех решение да стартира да пребивавам с мъж, нещата се развиха почти по следния метод.
Преживявах ужасяващ интервал, майка би преди малко беше умряла от рак, което бе унищожило фамилията ми, а предходната ми връзка бе завършила.
Не помня по какъв начин и по кое време започнахме да ядем обяда си дружно, толкоз бях унищожена от тъга, че даже не съумях да виждам какъв брой добре изглеждаше той. Единственото, което съумях да усетя, бе че наличието на един млад редактор ме успокояваше по метод, по който не ми се бе случвало до момента.
Докато се усетя, бях толкоз хлътнала, че усетих връзката ни като предопределена. Веднага щом можахме, заживяхме дружно... и тогава започнах да се безпокоя за първата ни нощ, само че незабавно отхвърлих мисълта, като си споделих, че точно той бе това, от което имах потребност. Аз го обичах, приятелите и фамилията ми го обожаваха.
Edna предлага Ако е шоколад, дано е розов!
Живеехме дружно - "приятели по квартира ", споделяхме всичко. Чувствах "нашето място " като един спокоен център, към които се връщах всяка вечер, наелектризирана от огромния град. Една вечер, до момента в който работех на нашия споделен компютър, получих покана от човек, който неотдавна бях интервюирала за фрийланс работа за университета, в който работех, да пиинем дружно. Беше с десетина години по-възрастен, гей, или най-малко по този начин допуснах от статуса му " несемеен мъж на избрана възраст " и несъмнено положителният му външен тип. Извиках приятеля си да пристигна и да огледа:
- Как мислиш, звучи ли ти като покана за среща.
Той се взря в екрана и сподели:
- Не, той е бисексуален, а ти живееш с приятеля си и той го знае. Просто другарски жест...
- Излез, изпий едно пиво и дано забележим какво ще излезе...
И по този начин ме остави да измисля какво да облека за сходен мотив. Спрях се на черен панталон, пуловер в цвят люляк и кожени ботуши в бордо. Мястото на срещата ни се оказа много друго от упованията ми, чаках бар, а се озовах във предверие с приглушена светлина и лъщящи фотъойли. Разговорът ни вървеше сносно, даже още преди първата ми водка със сода. Почувствах се необичайно добре, приглушеният смях и светлина ми харесваха и ненадейно осъзнах, че той не е бисексуален и че аз съм на среща и че желая тъкмо това. Да отивам на срещи, да се срещам с разнообразни хора... и към момента не бях загатнала приятеля си.
Поръчахме дребни порции. По времето, по което пристигнаха блюдата ни, бях толкоз пияна и изнервена, че обърках лещата с каперси. Гордо заявих "Това са най-леките каперси, които в миналото съм опитвала. " Обратно на открито, студеният вятър ме върна в действителността. Измърморих нещо от сорта на " Знаеш ли, аз в действителност пребивавам с някого ", само че не беше задоволително и той просто се наведе и целуна устните ми. Почти толкоз шокиращо и аз го целунах назад... по-късно единственото, което си припомням, бе, че бяхме пред жилището му, ключът му изщрака в ключалката, а аз измърморих опрощение и като хлапачка избягах към най-близкото такси.
В спалнята ни беше мрачно. Приятелят ми се разсъни, с цел да каже, че се е чувствал все едно съм била на среща. " Бях, отвърнах аз, само че му споделих за теб и в никакъв случай повече няма да го видя. "
Когато на идната вечер мъжът ме предложения още веднъж на среща, отговорът ми беше внезапен и безапелационен. "Не, благодаря отсякох твърдо, аз "., същата вечер, до момента в който следих приятеля си да отсервира чиниите ни след вечеря, забелязах избрани прилики сред тях. И двамата бяха атлетични, с положително телосложение, даже се обличаха еднообразно - състезателен панталон и състезателен пуловер. Тяхната разлика - единият се движеше неумишлено, другият с предумисъл . Всичко е в това помислих си аз... Този мъж не е нищо друго, с изключение на композиция от познатото и новото, екзотичното.
До края на седмицата към този момент бях подготвена с проекта си - щях да го поканя на следобедна разходка, надалеч от коктейлите и приглушените светлини, щях да го усетя като един елементарен човек и да го преодолея. Да, и натиснах бутона за " изпращане ". " Става ", отговори той съвсем незабавно, " ела да ме вземеш на следващия ден следобед ".
Докато стоях и го чаках да отвори вратата, сърцето ми биеше толкоз мощно, че не знаех дали е от боязън, или от неспокойствие. Щом влязох вътре, се почувствах като че ли падам от канара. Този следобяд не излязохме от жилището му.
Върнах се на идващия ден. И на последващия. Всеки път, в който стоях пред затворената му врата си мислех, че ще е последният. Имах налудничава логичност - аз не съм човек, който прави сходни неща, или това не е любовна връзка. Защото единствено любовта би могла да оправдае държанието ми. Не беше мимолетна волност, а голяма и непреодолима потребност. Досега се бях влюбвала задоволително на брой пъти, с цел да мога да усетя, че имаше освен това. Съобщение на обяд "вкъщи съм, отбии се "... отключването на вратата и облеклата ни, падащи на пода. Не, не беше нещо мимолетно.
Посещавах и терапевт, само че нищо не бе в положение да ме откъсне от него. " Не познавам към този момент себе си ", това бяха най-честите ми думи, т.е. нямах надзор върху дейностите си. Противно на природата ми, не споделих с никого... какъв смисъл имаше, това щеше да унижи на вятъра приятеля ми.
Единственото успокоение, което в този момент можех да намеря, бе в дома на този мъж - единствено там не бях нахалник или шарлатанин. Всяка вечер се повтаряше едно и също. Още в метрото, на път за у дома, започвах да се разполовявам. Първо смятах, че точно това е моментът да скъсам с гаджето си, след това мислех, че признанието би било грубо и схизходително. Всичко обаче се развиваше по един и същ метод, прибирах се вкъщи, приготвях вечеря, подготвях се за лягане - само че истината си личеше по други неща. Отслабнах с 10 кг, не можех да дремя. Ако човек не знаеше какво ми се случва, би помислил, че имам брачен партньор и три деца... И въпреки всичко знаех, че измяната ми е непростимо, без значение, че не си бяхме разменили заветното "Да ".
Отне ми шест седмици, с цел да се приключа аферата. Една вечер останах до късно в университета и му изпратих изстрадал, прекомерно дълъг мейл. Както постоянно, той отговори доста бързо: " Ах, тази вест идва като отчаяние, Крис. Но това е отлично, нали, да сме имали загадка? " Имаше доста прелестни неща, поради които взех решение да бъда с него, само че тайната, за мен, не бе измежду тях. Изпринтих имейлите и ги сложих в дневника си като един тип опит да не преекспонирам какво в действителност се бе случило - по-скоро трескава фантазия, в сравнение с огромна любовна спекулация.
Няколко седмици по-късно отпътувах за уикенда с другари, и до момента в който ме нямаше приятелят ми търсил в бюрото ми хартия за принтера и вместо това намерил дневника ми. Каква глупачка съм била, открих половината си страници изпокъсани и имейлите, които си бяхме разменили залепени.
Следващият месец беше ужасяващ, макар че най-малко се усещах свободна и същинска. Месецът, в който той към този момент се беше изнесъл. Но следствията бяха по-дълбоки от гибелта на връзката ни. Това не бе единствено краят на една връзка, това бе дълбока рецесия на идентичността.
Не допусках, че съм способна на такова изменничество, само че още по-обезпокоителен беше фактът, че нищо не ми гарантираше, че няма да го направя още веднъж. Така аз се предадох на рецесията... единствено тогава, откакто бях постигнала зряла възраст и самостоятелност, нужна за същинско партньорство, бих се успокойла и устройла.
Може да си помислите, че това е невероятно, или че просто драматизирам, само че аз позволих шест разтърсващи седмици да трансформират метода ми на живот и мнението ми за самата мен. Въпреки всичко бях твърдо решена. В случай, че не можех да извърша това детинско предпочитание да бъда изцяло прочут от други, занапред нататък най-малко ще бъда почтена със себе си.
Ако някой ми беше споделил тогава, че повече от десетилетие по-късно щях към момента да пребивавам сама, щях да апелирам приятеля си да ме одобри назад. И точно по тази причина не трябва да действаме под боязън от бъдещето, или от самосъжаление. Годините, прекарани в личното ми рационализиране, бяха най-хубавите в целия ми живот... а същинската обич пристигна по-късно, когато бях подготвена за нея.
Автор: Силви Стаменова
Магията изчезна... Така извънредно ме целуваше най-красивият и интелигентен мъж, който съм имала Брак без секс или дали двойките би трябвало да са потни и запъхтяни, с цел да бъдат щастливи? Здравей, аз съм... Кучка ли? Мила, не заслужаваш тази „ купа “!
Закачливо споделях " Няма да мога да спра да изневерявам на брачна половинка си " и диалогът за мое облекчение биваше завършен. Дали обаче потреблението на истината под формата на неистина се брои за такава...
Както и да е, в средата на 20-те си години за първи път взех решение да стартира да пребивавам с мъж, нещата се развиха почти по следния метод.
Преживявах ужасяващ интервал, майка би преди малко беше умряла от рак, което бе унищожило фамилията ми, а предходната ми връзка бе завършила.
Не помня по какъв начин и по кое време започнахме да ядем обяда си дружно, толкоз бях унищожена от тъга, че даже не съумях да виждам какъв брой добре изглеждаше той. Единственото, което съумях да усетя, бе че наличието на един млад редактор ме успокояваше по метод, по който не ми се бе случвало до момента.
Докато се усетя, бях толкоз хлътнала, че усетих връзката ни като предопределена. Веднага щом можахме, заживяхме дружно... и тогава започнах да се безпокоя за първата ни нощ, само че незабавно отхвърлих мисълта, като си споделих, че точно той бе това, от което имах потребност. Аз го обичах, приятелите и фамилията ми го обожаваха.
Edna предлага Ако е шоколад, дано е розов! Живеехме дружно - "приятели по квартира ", споделяхме всичко. Чувствах "нашето място " като един спокоен център, към които се връщах всяка вечер, наелектризирана от огромния град. Една вечер, до момента в който работех на нашия споделен компютър, получих покана от човек, който неотдавна бях интервюирала за фрийланс работа за университета, в който работех, да пиинем дружно. Беше с десетина години по-възрастен, гей, или най-малко по този начин допуснах от статуса му " несемеен мъж на избрана възраст " и несъмнено положителният му външен тип. Извиках приятеля си да пристигна и да огледа:
- Как мислиш, звучи ли ти като покана за среща.
Той се взря в екрана и сподели:
- Не, той е бисексуален, а ти живееш с приятеля си и той го знае. Просто другарски жест...
- Излез, изпий едно пиво и дано забележим какво ще излезе...
И по този начин ме остави да измисля какво да облека за сходен мотив. Спрях се на черен панталон, пуловер в цвят люляк и кожени ботуши в бордо. Мястото на срещата ни се оказа много друго от упованията ми, чаках бар, а се озовах във предверие с приглушена светлина и лъщящи фотъойли. Разговорът ни вървеше сносно, даже още преди първата ми водка със сода. Почувствах се необичайно добре, приглушеният смях и светлина ми харесваха и ненадейно осъзнах, че той не е бисексуален и че аз съм на среща и че желая тъкмо това. Да отивам на срещи, да се срещам с разнообразни хора... и към момента не бях загатнала приятеля си.
Поръчахме дребни порции. По времето, по което пристигнаха блюдата ни, бях толкоз пияна и изнервена, че обърках лещата с каперси. Гордо заявих "Това са най-леките каперси, които в миналото съм опитвала. " Обратно на открито, студеният вятър ме върна в действителността. Измърморих нещо от сорта на " Знаеш ли, аз в действителност пребивавам с някого ", само че не беше задоволително и той просто се наведе и целуна устните ми. Почти толкоз шокиращо и аз го целунах назад... по-късно единственото, което си припомням, бе, че бяхме пред жилището му, ключът му изщрака в ключалката, а аз измърморих опрощение и като хлапачка избягах към най-близкото такси.
В спалнята ни беше мрачно. Приятелят ми се разсъни, с цел да каже, че се е чувствал все едно съм била на среща. " Бях, отвърнах аз, само че му споделих за теб и в никакъв случай повече няма да го видя. "
Когато на идната вечер мъжът ме предложения още веднъж на среща, отговорът ми беше внезапен и безапелационен. "Не, благодаря отсякох твърдо, аз "., същата вечер, до момента в който следих приятеля си да отсервира чиниите ни след вечеря, забелязах избрани прилики сред тях. И двамата бяха атлетични, с положително телосложение, даже се обличаха еднообразно - състезателен панталон и състезателен пуловер. Тяхната разлика - единият се движеше неумишлено, другият с предумисъл . Всичко е в това помислих си аз... Този мъж не е нищо друго, с изключение на композиция от познатото и новото, екзотичното.
До края на седмицата към този момент бях подготвена с проекта си - щях да го поканя на следобедна разходка, надалеч от коктейлите и приглушените светлини, щях да го усетя като един елементарен човек и да го преодолея. Да, и натиснах бутона за " изпращане ". " Става ", отговори той съвсем незабавно, " ела да ме вземеш на следващия ден следобед ".
Докато стоях и го чаках да отвори вратата, сърцето ми биеше толкоз мощно, че не знаех дали е от боязън, или от неспокойствие. Щом влязох вътре, се почувствах като че ли падам от канара. Този следобяд не излязохме от жилището му.
Върнах се на идващия ден. И на последващия. Всеки път, в който стоях пред затворената му врата си мислех, че ще е последният. Имах налудничава логичност - аз не съм човек, който прави сходни неща, или това не е любовна връзка. Защото единствено любовта би могла да оправдае държанието ми. Не беше мимолетна волност, а голяма и непреодолима потребност. Досега се бях влюбвала задоволително на брой пъти, с цел да мога да усетя, че имаше освен това. Съобщение на обяд "вкъщи съм, отбии се "... отключването на вратата и облеклата ни, падащи на пода. Не, не беше нещо мимолетно.
Посещавах и терапевт, само че нищо не бе в положение да ме откъсне от него. " Не познавам към този момент себе си ", това бяха най-честите ми думи, т.е. нямах надзор върху дейностите си. Противно на природата ми, не споделих с никого... какъв смисъл имаше, това щеше да унижи на вятъра приятеля ми.
Единственото успокоение, което в този момент можех да намеря, бе в дома на този мъж - единствено там не бях нахалник или шарлатанин. Всяка вечер се повтаряше едно и също. Още в метрото, на път за у дома, започвах да се разполовявам. Първо смятах, че точно това е моментът да скъсам с гаджето си, след това мислех, че признанието би било грубо и схизходително. Всичко обаче се развиваше по един и същ метод, прибирах се вкъщи, приготвях вечеря, подготвях се за лягане - само че истината си личеше по други неща. Отслабнах с 10 кг, не можех да дремя. Ако човек не знаеше какво ми се случва, би помислил, че имам брачен партньор и три деца... И въпреки всичко знаех, че измяната ми е непростимо, без значение, че не си бяхме разменили заветното "Да ".
Отне ми шест седмици, с цел да се приключа аферата. Една вечер останах до късно в университета и му изпратих изстрадал, прекомерно дълъг мейл. Както постоянно, той отговори доста бързо: " Ах, тази вест идва като отчаяние, Крис. Но това е отлично, нали, да сме имали загадка? " Имаше доста прелестни неща, поради които взех решение да бъда с него, само че тайната, за мен, не бе измежду тях. Изпринтих имейлите и ги сложих в дневника си като един тип опит да не преекспонирам какво в действителност се бе случило - по-скоро трескава фантазия, в сравнение с огромна любовна спекулация.
Няколко седмици по-късно отпътувах за уикенда с другари, и до момента в който ме нямаше приятелят ми търсил в бюрото ми хартия за принтера и вместо това намерил дневника ми. Каква глупачка съм била, открих половината си страници изпокъсани и имейлите, които си бяхме разменили залепени.
Следващият месец беше ужасяващ, макар че най-малко се усещах свободна и същинска. Месецът, в който той към този момент се беше изнесъл. Но следствията бяха по-дълбоки от гибелта на връзката ни. Това не бе единствено краят на една връзка, това бе дълбока рецесия на идентичността.
Не допусках, че съм способна на такова изменничество, само че още по-обезпокоителен беше фактът, че нищо не ми гарантираше, че няма да го направя още веднъж. Така аз се предадох на рецесията... единствено тогава, откакто бях постигнала зряла възраст и самостоятелност, нужна за същинско партньорство, бих се успокойла и устройла.
Може да си помислите, че това е невероятно, или че просто драматизирам, само че аз позволих шест разтърсващи седмици да трансформират метода ми на живот и мнението ми за самата мен. Въпреки всичко бях твърдо решена. В случай, че не можех да извърша това детинско предпочитание да бъда изцяло прочут от други, занапред нататък най-малко ще бъда почтена със себе си.
Ако някой ми беше споделил тогава, че повече от десетилетие по-късно щях към момента да пребивавам сама, щях да апелирам приятеля си да ме одобри назад. И точно по тази причина не трябва да действаме под боязън от бъдещето, или от самосъжаление. Годините, прекарани в личното ми рационализиране, бяха най-хубавите в целия ми живот... а същинската обич пристигна по-късно, когато бях подготвена за нея.
Автор: Силви Стаменова
Магията изчезна... Така извънредно ме целуваше най-красивият и интелигентен мъж, който съм имала Брак без секс или дали двойките би трябвало да са потни и запъхтяни, с цел да бъдат щастливи? Здравей, аз съм... Кучка ли? Мила, не заслужаваш тази „ купа “!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ