Ангел Попов забогатява и след два фалита
В средата на 19. век търновецът вижда, че бъдещето е в промишлеността, и се опитва с заводи. Копринената и хартиената банкрутират, само че първият български цех за макарони пробива с експорт даже в Италия
Преди американците Ангел Попов открива формулата " селфмейд " - самосъздал се. По времето, когато той върти бизнес и претърпява първия си банкрут, само че се въздига като феникс от пепелта, в Съединени американски щати още бушува Гражданската война и ще отстраняват робството.
Българинът е роден през 1835 година в Търново в фамилията на духовник. Естествено за ония времена, татко му го праща в учебното заведение при църквата " Свети Никола " още 6-годишен.
На 13 припечелва първите си пари, като стартира терзилък, както в остарели времена наричали шивачеството. После в класното учебно заведение учи при Никола Михайловски, татко на създателя на " Върви, народе възродени " Стоян и брат на идеолога за църковна независимост и основател на Екзархията в Цариград Иларион Макариополски.
Когато Ангел става 20-годишен, татко му му дава всичките си спестени пари - към 4000 гроша. Синът захвърля иглата и подхваща търговия с облекла. Жени се за Мария Смилова - госпожица от състоятелен, само че революционен жанр. Баща є Никола сякаш потегля по търговски каузи в Италия, само че се озовава измежду бойците от първия поход на Гарибалди за обединяване на Италия през 1848 година Оттам идва и прякорът на семейството Гарибалди. Братът на Мария - Димитър, като се изключи че гледа наследствената търговия, е член на Търновския революционен комитет и другар на Левски. При Ангел всичко върви по реда си за един честен живот на добър търновски еснафин.
Той е надалеч от революционния възторг, гледа си облагите и мечтае по какъв начин да усили положението си. През 1861 година в Търново идва италианецът Адолф Нотари с желанието да научи хората от региона да отглеждат буби, пък той да изкупува пашкулите и да ги продава в родината си за произвеждане на коприна.
Идеята му възпламенява Ангел Попов, той се хвърля самоуверено в начинанието и стартира да търгува с бубено семе. Скоро отпътува за Италия, с цел да види по какъв начин се прави от пашкул коприна. Решава, че вместо единствено да развъжда и продава пашкули, е по-добре да направи фабрика за коприна и да изнася подготвени платове, а не да се задоволява с минимални облаги. Купува място край Килифарево, подвига фабрика, оборудва я с машини и влага съвсем всичките си пари. През първите две години има положителни облаги, само че към 1864-1865 година предприятието става губещо - европейските борси се напълват с коприна, българската е неконкурентоспособна и не се продава. Тъй Ангел стига до първия си банкрут.
Вместо да се отчая, подхваща нов бизнес. Преустройва копринената фабрика в хартиена. През 1865 година накупува машини от чужбина и стартира да създава хартия за писане, за амбалаж и мукава. И на този бизнес след няколко години поставя край. Произвежда огромна пратка по поръчка от Турция. Стоката обаче е открадната по пътя за Цариград и Ангел Попов претърпява втория си банкрут. Съвременниците му загатват, че остава единствено с един лев. Но и след този провал продължава да крои огромни проекти - за промишленост, а не за ръчно произвеждане в свободна България.
Един ден се разхожда замислен из Търново и незабелязано стига до края на града. Там има едно място, на което през днешния ден е общинският съвет. Той го е купил още когато бизнесът му вървял добре, само че след това, захласнат в други планове, не му оставало време да го създаде и то се трансформирало в градско сметище. Ангел стига до такава степен и измежду боклуците вижда книга на италиански. Изважда я, отръсква я и се зачита. В нея се разказват разнообразни индустриални производства. Ангел се стопира на главата за мелничарството. Решава да прави мелница, само че пък няма и жълтица заделена настрани. Отива при тъста и шурея си. Те са борци за независимост, само че около всичките си революционни пориви нито за момент не изоставят бизнеса си и вършат положителни пари. Вече стават трима, само че комерсиалният усет им подсказва да привлекат още един активен човек - Джорджо Момчев. Той по турско време учи в Париж и става член на меджлиса (градската управа). Това не му попречва да основе търновското читалище " Надежда ", в което заседава Третото Велико национално заседание, и да е един от приятелите на Левски. Покрай тези му каузи го арестуват и го грози бесилка, само че Джорджо си изплаща живота и отива в Цариград, където подхваща търговия. Връща се след Освобождението, само че не оставя битката - през лятото на
1879 година основава комитетите " Единство ", чиято цел е да се причисли Македония към България с чети. И подарява 2000 френски франка за въоръжението и подготовката им.
Четиримата съдружници, обединени от икономическата мисъл на Ангел Попов, се захващат с изработката на първата парна мелница в България. Ангел отпътува за Унгария, с цел да види по какъв начин се създават бели брашна. Той не върви с бележник, с цел да си записва, а постъпва като общ служащ и минава по цялата стълбица на производството. Като научава задоволително добре маджарски, заплаща на майстора си, с цел да му демонстрира всичките тънкости. След това купува нужните машини и се връща в Търново. Едва тогава съдружието стартира да гради мелницата. Останките є и през днешния ден стоят на левия бряг на Янтра по пътя за Русе - огромна, триетажна, напълно от камък.
Търновското брашно намира бързо пазар в Турция и Египет. Ангел отново се замогва и влага всичко извоювано в бизнеса, с цел да го развива. Лесно стига до извода, че би трябвало да прави краен артикул. Отварянето на хлебарна му се вижда елементарна работа, по тази причина прави първата фабрика за макарони и фиде у нас. Тя е на мястото на банкрутиралите копринена и хартиена край Килифарево. За да я направи напълно съвременна, личният капитал не му стига и кандидатства за концесия от Народното събрание, което му я отпуска през 1894 година Това става не напълно инцидентно. От 1892 година Ангел Попов е народен представител от Великотърновска околия. До него на банката седи и съдружникът му Джорджо Момчев.
От откриването във фабриката работят 50 души. Голяма част от фидето и макароните отиват за експорт, дори и в Италия. След като стига до европейските пазари, Ангел изкупува акциите на тримата си съдружници, които се хвърлят в политиката.
Като деятелен човек, който към този момент има пари и влиза във възраст, Ангел поверява ръководството на цялото произвеждане на подбрани от него хора, а финансите - на основен счетоводител. Това за времето си е много чудно на търновци и те дълго не могат да проумеят по какъв начин по този начин ще даде парите си на други хора да ги ръководят. Собственикът обаче си построява къща до макаронената фабрика, където прекарва цяло лято и есен и следи от близко какво става. Обикаля с пълен бастун с позлатена ръкохватка и неизменим шал върху плещите си.
Доста от времето си прекарва във Виена, където с жена си Мария се разхождат из музеите. Специално от Търново отиват до австрийската столица, с цел да изгледат някоя оперна или театрална премиера. Не пропуща премиера на Верди, който още от престоя си в Италия боготвори. Страстта му се придвижва и във Велико Търново. Когато идва оперната натрупа на италианеца Мацини, той я настанява в дома си. Артистите остават там месец, като всяка вечер дават зрелище пред защити посетители. Той е и най-големият спонсор на театралната натрупа на читалище " Надежда ", от която потегля Великотърновският спектакъл. През 1902 година Ангел Попов прави първото си огромно подаяние на общината, на женското сдружение " Радост ", на спортното " Юнак " и на читалището. Дарителската му воля е с част от сумата да се отвори стопанско учебно заведение за девойки, където да се учат и на тегел и кройка. За тази цел той подарява двуетажната си къща в Търново, която се намира на мястото на днешната поща.
Ангел Попов умира през 1920 година на 85 години. В наследството си оставя пари за построяването на техническо учебно заведение в града и подрежда то да се устоя с част от приходите на фабриката за макарони. С последната си воля основава и ефория за построяването му.
Всичко това наподобява на наследството на Евлоги Георгиев за Софийския университет. И има съвсем същата орис. Както университетът става дълго след гибелта на благодетеля си, по този начин и техническото учебно заведение на Ангел Попов се бави. Фабриката е обложена с огромен налог и производството на макарони понижава. Едва след 1944 година стартира строителството на учебното заведение. Днес то е строителен колеж.
Автор: Григор Николов
Преди американците Ангел Попов открива формулата " селфмейд " - самосъздал се. По времето, когато той върти бизнес и претърпява първия си банкрут, само че се въздига като феникс от пепелта, в Съединени американски щати още бушува Гражданската война и ще отстраняват робството.
Българинът е роден през 1835 година в Търново в фамилията на духовник. Естествено за ония времена, татко му го праща в учебното заведение при църквата " Свети Никола " още 6-годишен.
На 13 припечелва първите си пари, като стартира терзилък, както в остарели времена наричали шивачеството. После в класното учебно заведение учи при Никола Михайловски, татко на създателя на " Върви, народе възродени " Стоян и брат на идеолога за църковна независимост и основател на Екзархията в Цариград Иларион Макариополски.
Когато Ангел става 20-годишен, татко му му дава всичките си спестени пари - към 4000 гроша. Синът захвърля иглата и подхваща търговия с облекла. Жени се за Мария Смилова - госпожица от състоятелен, само че революционен жанр. Баща є Никола сякаш потегля по търговски каузи в Италия, само че се озовава измежду бойците от първия поход на Гарибалди за обединяване на Италия през 1848 година Оттам идва и прякорът на семейството Гарибалди. Братът на Мария - Димитър, като се изключи че гледа наследствената търговия, е член на Търновския революционен комитет и другар на Левски. При Ангел всичко върви по реда си за един честен живот на добър търновски еснафин.
Той е надалеч от революционния възторг, гледа си облагите и мечтае по какъв начин да усили положението си. През 1861 година в Търново идва италианецът Адолф Нотари с желанието да научи хората от региона да отглеждат буби, пък той да изкупува пашкулите и да ги продава в родината си за произвеждане на коприна.
Идеята му възпламенява Ангел Попов, той се хвърля самоуверено в начинанието и стартира да търгува с бубено семе. Скоро отпътува за Италия, с цел да види по какъв начин се прави от пашкул коприна. Решава, че вместо единствено да развъжда и продава пашкули, е по-добре да направи фабрика за коприна и да изнася подготвени платове, а не да се задоволява с минимални облаги. Купува място край Килифарево, подвига фабрика, оборудва я с машини и влага съвсем всичките си пари. През първите две години има положителни облаги, само че към 1864-1865 година предприятието става губещо - европейските борси се напълват с коприна, българската е неконкурентоспособна и не се продава. Тъй Ангел стига до първия си банкрут.
Вместо да се отчая, подхваща нов бизнес. Преустройва копринената фабрика в хартиена. През 1865 година накупува машини от чужбина и стартира да създава хартия за писане, за амбалаж и мукава. И на този бизнес след няколко години поставя край. Произвежда огромна пратка по поръчка от Турция. Стоката обаче е открадната по пътя за Цариград и Ангел Попов претърпява втория си банкрут. Съвременниците му загатват, че остава единствено с един лев. Но и след този провал продължава да крои огромни проекти - за промишленост, а не за ръчно произвеждане в свободна България.
Един ден се разхожда замислен из Търново и незабелязано стига до края на града. Там има едно място, на което през днешния ден е общинският съвет. Той го е купил още когато бизнесът му вървял добре, само че след това, захласнат в други планове, не му оставало време да го създаде и то се трансформирало в градско сметище. Ангел стига до такава степен и измежду боклуците вижда книга на италиански. Изважда я, отръсква я и се зачита. В нея се разказват разнообразни индустриални производства. Ангел се стопира на главата за мелничарството. Решава да прави мелница, само че пък няма и жълтица заделена настрани. Отива при тъста и шурея си. Те са борци за независимост, само че около всичките си революционни пориви нито за момент не изоставят бизнеса си и вършат положителни пари. Вече стават трима, само че комерсиалният усет им подсказва да привлекат още един активен човек - Джорджо Момчев. Той по турско време учи в Париж и става член на меджлиса (градската управа). Това не му попречва да основе търновското читалище " Надежда ", в което заседава Третото Велико национално заседание, и да е един от приятелите на Левски. Покрай тези му каузи го арестуват и го грози бесилка, само че Джорджо си изплаща живота и отива в Цариград, където подхваща търговия. Връща се след Освобождението, само че не оставя битката - през лятото на
1879 година основава комитетите " Единство ", чиято цел е да се причисли Македония към България с чети. И подарява 2000 френски франка за въоръжението и подготовката им.
Четиримата съдружници, обединени от икономическата мисъл на Ангел Попов, се захващат с изработката на първата парна мелница в България. Ангел отпътува за Унгария, с цел да види по какъв начин се създават бели брашна. Той не върви с бележник, с цел да си записва, а постъпва като общ служащ и минава по цялата стълбица на производството. Като научава задоволително добре маджарски, заплаща на майстора си, с цел да му демонстрира всичките тънкости. След това купува нужните машини и се връща в Търново. Едва тогава съдружието стартира да гради мелницата. Останките є и през днешния ден стоят на левия бряг на Янтра по пътя за Русе - огромна, триетажна, напълно от камък.
Търновското брашно намира бързо пазар в Турция и Египет. Ангел отново се замогва и влага всичко извоювано в бизнеса, с цел да го развива. Лесно стига до извода, че би трябвало да прави краен артикул. Отварянето на хлебарна му се вижда елементарна работа, по тази причина прави първата фабрика за макарони и фиде у нас. Тя е на мястото на банкрутиралите копринена и хартиена край Килифарево. За да я направи напълно съвременна, личният капитал не му стига и кандидатства за концесия от Народното събрание, което му я отпуска през 1894 година Това става не напълно инцидентно. От 1892 година Ангел Попов е народен представител от Великотърновска околия. До него на банката седи и съдружникът му Джорджо Момчев.
От откриването във фабриката работят 50 души. Голяма част от фидето и макароните отиват за експорт, дори и в Италия. След като стига до европейските пазари, Ангел изкупува акциите на тримата си съдружници, които се хвърлят в политиката.
Като деятелен човек, който към този момент има пари и влиза във възраст, Ангел поверява ръководството на цялото произвеждане на подбрани от него хора, а финансите - на основен счетоводител. Това за времето си е много чудно на търновци и те дълго не могат да проумеят по какъв начин по този начин ще даде парите си на други хора да ги ръководят. Собственикът обаче си построява къща до макаронената фабрика, където прекарва цяло лято и есен и следи от близко какво става. Обикаля с пълен бастун с позлатена ръкохватка и неизменим шал върху плещите си.
Доста от времето си прекарва във Виена, където с жена си Мария се разхождат из музеите. Специално от Търново отиват до австрийската столица, с цел да изгледат някоя оперна или театрална премиера. Не пропуща премиера на Верди, който още от престоя си в Италия боготвори. Страстта му се придвижва и във Велико Търново. Когато идва оперната натрупа на италианеца Мацини, той я настанява в дома си. Артистите остават там месец, като всяка вечер дават зрелище пред защити посетители. Той е и най-големият спонсор на театралната натрупа на читалище " Надежда ", от която потегля Великотърновският спектакъл. През 1902 година Ангел Попов прави първото си огромно подаяние на общината, на женското сдружение " Радост ", на спортното " Юнак " и на читалището. Дарителската му воля е с част от сумата да се отвори стопанско учебно заведение за девойки, където да се учат и на тегел и кройка. За тази цел той подарява двуетажната си къща в Търново, която се намира на мястото на днешната поща.
Ангел Попов умира през 1920 година на 85 години. В наследството си оставя пари за построяването на техническо учебно заведение в града и подрежда то да се устоя с част от приходите на фабриката за макарони. С последната си воля основава и ефория за построяването му.
Всичко това наподобява на наследството на Евлоги Георгиев за Софийския университет. И има съвсем същата орис. Както университетът става дълго след гибелта на благодетеля си, по този начин и техническото учебно заведение на Ангел Попов се бави. Фабриката е обложена с огромен налог и производството на макарони понижава. Едва след 1944 година стартира строителството на учебното заведение. Днес то е строителен колеж.
Автор: Григор Николов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ