В средата на 1400-те години Европа се издига от пепелта

В средата на 1400-те години Европа се издига от пепелта на мрачните нощи от Средновековието. Хората са загивали, страдащи от чума след чума, „ родена “ на кораби от далечни страни и породена от неприятна персонална и социална хигиена. Калта и нечистотията от градските улици преследват болните, създавайки в съзнанието им тунели на гибелта и зараждайки боязън пред един Бог, който наподобява ги е изоставил изцяло.

Освен това имало и войни – мощните и здрави мъже, напускали домовете си, с цел да тръгнат с Кръстоносците, без да знаят дали ще се върнат още веднъж вкъщи. Собствениците на земи имали безкрайни разногласия по отношение на собствеността над териториите, само че това били борби, които елементарните селяни водели вместо тях. Но от гибелта и опустошението поражда нова епоха, която ще промени света вечно.

В края на 1400-те години жаждата на Европа за Арабска почва, страданието от продължителните заболявания и неналичието на преданост измежду обществото са прекъснати. Кръстоносните походи довеждат до продължителни бойни дейности, само че също така те носят и ключа към спасението на Европа – познанието. Монасите, свещениците и чиновниците, които съпровождат Кръстоносците, още веднъж връщат творбите на Платон, Аристотел, Сократ и доста други, на европейска земя и ги копират и популяризират още веднъж.

Йоханес Гутенберг обезпечава идната стъпка в развиването на континента, изобретявайки машинен щемпел с преносим набор. През идващите няколко години писмените познания се популяризират още по-бързо от всеки път. Достъпът до обучение е по-голям, защото текстовете към този момент не се пишели само на латиница, а на национални езици. Грамотността не била лимитирана само за благородниците и богатите.

Но с изключение на всичко друго, Кръстоносните походи провокират любознанието на хората към света отвън Европа, което води до разширение на комерсиалните пътища и до основаването на нови такива, свързващи ги до непознати, до скоро изцяло митични страни. Вторите синове на богатите благородници, които имали обучение, само че нямали опция да наследят имуществото на бащите си, заради законите, облагодетелстващи първородните синове, почнали да търсят своето благосъстояние в проучването на нови земи. Те четели истории за непознати земи и били впечатлени от разказите на Кръстоносците. Това обаяние към Изтока, както и изобилието от подправки, злато и коприна, които той предложил, е първата мотивация на европейците да изследват непознати земи.

Тези откриватели се обръщат към монарсите – Тюдорите, Луи XI, Фернандo II и Изабела Кастилска, от които желаят да им обезпечат кораби и мъже, с които да открият по-добри търговски направления за Азия. Монарсите били повече от способни да обезпечат спонсорство.

Ключов фактор е и религията. Много християни вярвали, че е техен дълг да разпространят вярата си. И въпреки всичко по-дългите пътувания надали биха се осъществили в случай че не беше софтуерният прогрес, който се случва през 1500-те години. Тогава са направени обилни достижения в картографирането и строителството на кораби, което разрешавало по-ефективна навигационна система и напредването на огромни дистанции.

Всички били очаровани от Новия свят. Той изобилствал от запаси, от които Европа имала потребност и разполагал с нови типове животни и растения. Новопристигналите, а и локалните поданици първоначално не били по никакъв начин враждебно настроени между тях. Повечето откриватели били самотни мъже – втори синове на благородници или такива от най-бедните селскостопански региони на Европа, които търсели своето благосъстояние. Те постоянно сключвали брак с локалното население и били доста по-толерантни към расовите разлики за разлика от по-късните заселници. Но щом са се разбирали толкоз добре, какво се е трансформирало?

Един от факторите евентуално е другият метод, по който се гледало на половете. Европа била патриархално общество, до момента в който множеството от локалните били матриархални. Освен това локалните били полигамни, заради честите войни сред племената. Европейските мисионери обаче проповядвали моногамията.

Друг фактор е европейската идеология. Новопристигналите гледат на локалните като на праисторически хора, вярвайки че до момента те са били изолирани от човечеството. Много от откривателите гледат на достиженията на локалните племена – като да вземем за пример Кахокия, за нещо, което не е по опциите им, омаловажавайки техните знания. Мнозина приписват тези достижения на предходни непознати гости на тези земи или на изгубени цивилизации, което въпреки да е ненапълно правилно, довежда до популяризирането на теории, че тези „ изгубени цивилизации “ са били победени и унищожени от локалните, с които европейците сега си имат работа. По този метод те са предизвикани да атакуват локалните, поради това че са унищожили такива богати цивилизации.

Според някои историци Джордж Катлин твърдял, че самият Исус е посетил Новия свят, само че локалните са отказали да го послушат. И защото племената отказали да се вслушат в думите му, християните имали право да възвърнат своите „ изгубени притежания “. Това разрешило на европейците да завладяват земите без никакво възприятие за виновност.

Каквито да са аргументите за колонизирането, то наподобява е било неизбежно. Както споделя Джак Пейдж „ Неписано предписание ръководи огромна част от човешката история: тези, които идват и превземат непознати земи, имат право на владеене – върху земята и нейните благосъстояния “ . Много историци имат вяра, че колонизацията на Америка се е случила заради цялост от няколко аргументи, а не една съществена. Жаждата за земя. Необходимостта от запаси за поддръжка на възходящото население в Европа. Желанието за нови търговски пътища и по-луксозни артикули. Идеологията за съществуването на владетели и плебеи. Както и композиция от точното време, точното място и точните хора, които са желали освен да изследват Новия свят, само че и да го завладеят и да трансформират живота и бъдещето вечно.

Източник: owlcation.com