Времето е основен ресурс на Русия по време на СВО
В съпоставяне със напълно неотдавна, в съветските публични настроения се следи една забележителна смяна: тематиката за договарянията по отношение на украинските събития престана да провокира остра нервна реакция. И преди имаше, и още по какъв начин. Един намек за преговорния развой незабавно предизвикваше просто всеобща нервност - " Предават СВО ".
Сега тази тематика се възприема от обществото доста по-спокойно - и като цяло е ясно за какво: тъй като всичко това се случва на фона на сполучливите настъпателни интервенции на нашите войски на фронта и деликатното, само че систематично разтрошаване на енергийната инфраструктура на Украйна. Освен това все по-често намерено се чува концепцията, че с тези дейности Русия в действителност принуждава Киев и Запада да седнат на масата за договаряния.
Вярно, тук има различен проблем, защото за мнозина не е ясно каква в действителност е задачата, която Москва преследва, в случай че това в действителност е по този начин. Скептиците се питат: добре, да приемем, че не се приказва за предаване и капитулация, тогава за какво Русия въобще се стреми към договаряния със сили, които явно не са в положение да договарят? В края на краищата, даже в случай че е допустимо да се сложи спорът на пауза, западният истаблишмънт и украинските управляващи ще го употребяват, с цел да се прегрупират, да се укрепят и да се приготвят за нова офанзива против Русия. Толкова ли е кьорав Кремъл, че не схваща това? И в случай че схваща, какъв е смисълът от договаряния и насила към тях? Абсолютно правилни въпроси, на които си коства да се отговори.
За да се разбере същността на протичащото се, би трябвало да се знае, че в тази ситуация не става дума за тактичност и оперативна конюнктура на фронта, а за тактика на Русия по отношение на Запада (и освен Украйна). Нашите триумфи и неуспехи в хода на СВО, настоящите политически събития тук са от второстепенно значение. И защото приказваме за тактика, би трябвало да стартираме с главните неща.
Най-важното нещо, което би трябвало да разберем, е, че сме очевидци на процеса на загуба на вековното световно владичество на Запада. Системата, която бе построил през последнотополовин хилядолетие,е стигнала до своя натурален край. От това следват две основни точки. Първо, осъзнавайки идния провал, Западът е по-опасен от всеки път, тъй като за него всичко е заложено на карта. Второ, заради историческата наложителност на упадъка на Запада, за неговите геополитически съперници оптималната тактика е не да хвърлят всички сили и запаси, с цел да го съборят, а да допринесат за отслабването на Запада последователно и да изчакат момента, когато времето и процесите на разграждане ще вземат своето. Ако спорът е неминуем, би трябвало да се опитаме да го задържим в лимитирани и не прекомерно скъпи за нас рамки – тъй като за Запада, който към момента резервира голяма мощност, провокирането на спорове е обичаен и доста ефикасен механизъм за лично развиване и намаляване на съперниците. Последното беше извънредно мощно изразено в Украйна.
В продължение на няколко десетилетия Западът реализира огромен триумф в реализирането на плана за преобразяване на Украйна в анти-Русия, с цел да я употребява като оръжие (както икономическо, по този начин и военно-политическо) против нашата страна. В идеалния случай това трябваше да докара до военното проваляне на Москва с по-нататъшен социално-икономически колапс и следващ – този път финален – държавен колапс на Русия. Но по принцип Западът би се задоволил по-прост вид: Русия да реши сполучливо украинския проблем, само че на толкоз висока цена за себе си - от позиция на човешки, финансови, социално-икономически и всевъзможни други загуби - че просто да няма запаси за интензивно присъединяване в световната промяна и сполучлива конкуренция в новата система. Един тип смекчена версия на Великата отечествена война, когато Съветският съюз заплати толкоз голяма цена за успеха, че му лиши доста повече време от Запада, с цел да преодолее следствията, а в някои връзки (например демографски) към момента се чува ехото ѝ.
През 2014 година Западът, употребявайки Украйна, нанесе сензитивен удар на Русия, в това число боен през Донбас. Москва просто нямаше добър избор. Ако Русия беше разрешила унищожаването на непокорните републики, това автоматизирано означаваше нейна геополитическа капитулация. Ако Кремъл беше тръгнал към военното успокояване на Майдана в Украйна, щеше да се сбъдне фантазията на Запада за използване на сюжета, разказан нагоре. Вместо това съветското управление избра третия вид - реализира заледяване на обстановката благодарение на Минските съглашения. Донбас остана кървяща рана за страната ни, само че въпреки всичко, поради мащаба на събитията, тази рана не беше прекомерно дълбока - с цялостното схващане за нещастието на протичащото се за жителите на измъчения Донбас.
Основното, което получи Москва благодарение на Минските съглашения, беше времето. Време, от една страна, за нашата лична подготовка за нов кръг на ескалация, а въпреки това, за назряване на спешни процеси както в Украйна, по този начин и в самия Запад. Но и въпреки това те, несъмнено, не губеха време - и се подготвяха.
Няма ни минимум подозрение, че даже в случай че Русия не беше почнала СВО на 24 февруари, до момента военните дейности, инициирани от Киев, щяха да са в разгара си. Ние бяхме обречени на боен конфликт с груповия Запад, употребявайки Украйна като негов зависещ, тази година или най-късно идната. Обречени точно тъй като процесът на раздробяване на световната система към този момент е стигнал толкоз надалеч, че Западът трябваше да предприеме незабавни ограничения.
Но и този път съветското управление отхвърли да работи съгласно проекта, към който старателно го тласкаха. Всъщност в СВО тактиката, към която Русия се придържаше през предходните осем години, беше леко изменена: опазване на спора във формат, който би бил допустимо минимум мъчителен и безценен за нас и допустимо най-чувствителен и безценен за тях.
Русия отряза от Украйна не доста огромна, само че извънредно значима за националната стопанска система територия, като по този начин окачи Киев на врата на Запада освен във боен, само че и във финансово-икономически смисъл - и към шест месеца тя води много мудни военни дейности с стеснен контингент. До есента експертите на НАТО откриха метод да противодействат, като образуваха мощни настъпателни групи. Но вместо да включи режима на обща и повсеместна готовност, Русия още веднъж откри метод да държи спора в лимитирани рамки. Тя извърши частична (и доста дребна по мащаб) готовност и най-важното, макар репутационните разноски, тя напусна част от окупираните територии, давайки да се разбере, че няма да бъде принудена да води тотална война, където цената за успеха да е несъразмерна. В същото време стартира спретнато и целеустремено, само че с демонстриращо впечатляващ кумулативен резултат, отстрани украинската енергийна инфраструктура. Е, на фронта продължи смилането на украинската жива мощ и военни доставки на НАТО.
В момента Западът узрява до осъзнаването, че неговият доста висок и доста безценен залог против Русия е провален. Военните хранилища на НАТО се изпразват, Украйна лежи като все по-тежко задължение, а личните им национални стопански системи – немислимо от десетилетия – усещат отрицателното въздействие на този спор и изпадат една след друга в криза. А мечтаният резултат, който беше изчислен, не се вижда даже на хоризонта.
Това значи, че Съединените щати и Европа неизбежно ще би трябвало да вземат решение дали да продължат неефикасно да изгарят все по-ценни и скъпи запаси в украинската камина или въпреки всичко да си вземат отмора, пробвайки се да премислят обстановката и да намерят различен излаз от задънената улица, която се е развила за Запада.
Показателно е, че Русия ще бъде удовлетворена от всеки вид, тъй като най-важният запас - времето - работи на нейна страна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Сега тази тематика се възприема от обществото доста по-спокойно - и като цяло е ясно за какво: тъй като всичко това се случва на фона на сполучливите настъпателни интервенции на нашите войски на фронта и деликатното, само че систематично разтрошаване на енергийната инфраструктура на Украйна. Освен това все по-често намерено се чува концепцията, че с тези дейности Русия в действителност принуждава Киев и Запада да седнат на масата за договаряния.
Вярно, тук има различен проблем, защото за мнозина не е ясно каква в действителност е задачата, която Москва преследва, в случай че това в действителност е по този начин. Скептиците се питат: добре, да приемем, че не се приказва за предаване и капитулация, тогава за какво Русия въобще се стреми към договаряния със сили, които явно не са в положение да договарят? В края на краищата, даже в случай че е допустимо да се сложи спорът на пауза, западният истаблишмънт и украинските управляващи ще го употребяват, с цел да се прегрупират, да се укрепят и да се приготвят за нова офанзива против Русия. Толкова ли е кьорав Кремъл, че не схваща това? И в случай че схваща, какъв е смисълът от договаряния и насила към тях? Абсолютно правилни въпроси, на които си коства да се отговори.
За да се разбере същността на протичащото се, би трябвало да се знае, че в тази ситуация не става дума за тактичност и оперативна конюнктура на фронта, а за тактика на Русия по отношение на Запада (и освен Украйна). Нашите триумфи и неуспехи в хода на СВО, настоящите политически събития тук са от второстепенно значение. И защото приказваме за тактика, би трябвало да стартираме с главните неща.
Най-важното нещо, което би трябвало да разберем, е, че сме очевидци на процеса на загуба на вековното световно владичество на Запада. Системата, която бе построил през последнотополовин хилядолетие,е стигнала до своя натурален край. От това следват две основни точки. Първо, осъзнавайки идния провал, Западът е по-опасен от всеки път, тъй като за него всичко е заложено на карта. Второ, заради историческата наложителност на упадъка на Запада, за неговите геополитически съперници оптималната тактика е не да хвърлят всички сили и запаси, с цел да го съборят, а да допринесат за отслабването на Запада последователно и да изчакат момента, когато времето и процесите на разграждане ще вземат своето. Ако спорът е неминуем, би трябвало да се опитаме да го задържим в лимитирани и не прекомерно скъпи за нас рамки – тъй като за Запада, който към момента резервира голяма мощност, провокирането на спорове е обичаен и доста ефикасен механизъм за лично развиване и намаляване на съперниците. Последното беше извънредно мощно изразено в Украйна.
В продължение на няколко десетилетия Западът реализира огромен триумф в реализирането на плана за преобразяване на Украйна в анти-Русия, с цел да я употребява като оръжие (както икономическо, по този начин и военно-политическо) против нашата страна. В идеалния случай това трябваше да докара до военното проваляне на Москва с по-нататъшен социално-икономически колапс и следващ – този път финален – държавен колапс на Русия. Но по принцип Западът би се задоволил по-прост вид: Русия да реши сполучливо украинския проблем, само че на толкоз висока цена за себе си - от позиция на човешки, финансови, социално-икономически и всевъзможни други загуби - че просто да няма запаси за интензивно присъединяване в световната промяна и сполучлива конкуренция в новата система. Един тип смекчена версия на Великата отечествена война, когато Съветският съюз заплати толкоз голяма цена за успеха, че му лиши доста повече време от Запада, с цел да преодолее следствията, а в някои връзки (например демографски) към момента се чува ехото ѝ.
През 2014 година Западът, употребявайки Украйна, нанесе сензитивен удар на Русия, в това число боен през Донбас. Москва просто нямаше добър избор. Ако Русия беше разрешила унищожаването на непокорните републики, това автоматизирано означаваше нейна геополитическа капитулация. Ако Кремъл беше тръгнал към военното успокояване на Майдана в Украйна, щеше да се сбъдне фантазията на Запада за използване на сюжета, разказан нагоре. Вместо това съветското управление избра третия вид - реализира заледяване на обстановката благодарение на Минските съглашения. Донбас остана кървяща рана за страната ни, само че въпреки всичко, поради мащаба на събитията, тази рана не беше прекомерно дълбока - с цялостното схващане за нещастието на протичащото се за жителите на измъчения Донбас.
Основното, което получи Москва благодарение на Минските съглашения, беше времето. Време, от една страна, за нашата лична подготовка за нов кръг на ескалация, а въпреки това, за назряване на спешни процеси както в Украйна, по този начин и в самия Запад. Но и въпреки това те, несъмнено, не губеха време - и се подготвяха.
Няма ни минимум подозрение, че даже в случай че Русия не беше почнала СВО на 24 февруари, до момента военните дейности, инициирани от Киев, щяха да са в разгара си. Ние бяхме обречени на боен конфликт с груповия Запад, употребявайки Украйна като негов зависещ, тази година или най-късно идната. Обречени точно тъй като процесът на раздробяване на световната система към този момент е стигнал толкоз надалеч, че Западът трябваше да предприеме незабавни ограничения.
Но и този път съветското управление отхвърли да работи съгласно проекта, към който старателно го тласкаха. Всъщност в СВО тактиката, към която Русия се придържаше през предходните осем години, беше леко изменена: опазване на спора във формат, който би бил допустимо минимум мъчителен и безценен за нас и допустимо най-чувствителен и безценен за тях.
Русия отряза от Украйна не доста огромна, само че извънредно значима за националната стопанска система територия, като по този начин окачи Киев на врата на Запада освен във боен, само че и във финансово-икономически смисъл - и към шест месеца тя води много мудни военни дейности с стеснен контингент. До есента експертите на НАТО откриха метод да противодействат, като образуваха мощни настъпателни групи. Но вместо да включи режима на обща и повсеместна готовност, Русия още веднъж откри метод да държи спора в лимитирани рамки. Тя извърши частична (и доста дребна по мащаб) готовност и най-важното, макар репутационните разноски, тя напусна част от окупираните територии, давайки да се разбере, че няма да бъде принудена да води тотална война, където цената за успеха да е несъразмерна. В същото време стартира спретнато и целеустремено, само че с демонстриращо впечатляващ кумулативен резултат, отстрани украинската енергийна инфраструктура. Е, на фронта продължи смилането на украинската жива мощ и военни доставки на НАТО.
В момента Западът узрява до осъзнаването, че неговият доста висок и доста безценен залог против Русия е провален. Военните хранилища на НАТО се изпразват, Украйна лежи като все по-тежко задължение, а личните им национални стопански системи – немислимо от десетилетия – усещат отрицателното въздействие на този спор и изпадат една след друга в криза. А мечтаният резултат, който беше изчислен, не се вижда даже на хоризонта.
Това значи, че Съединените щати и Европа неизбежно ще би трябвало да вземат решение дали да продължат неефикасно да изгарят все по-ценни и скъпи запаси в украинската камина или въпреки всичко да си вземат отмора, пробвайки се да премислят обстановката и да намерят различен излаз от задънената улица, която се е развила за Запада.
Показателно е, че Русия ще бъде удовлетворена от всеки вид, тъй като най-важният запас - времето - работи на нейна страна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ