Най-силното животно на планетата
В съпоставяне с техния размер, нормално към 1 мм, копеподите са и най-бързите животни в света като те могат да скачат със скорост към половин метър в секунда. Невероятната им мощ, по отношение на размера им, ги прави над 10 пъти по-силни от всеки различен прочут тип животно на планетата и даже по-силни от всеки машинален мотор, създаден досега.
За да реализира тези великански за размерите си скокове, с които бяга от хищници, копеподът употребява два механизма и доста бърза нервна система, което в действителност е доста рядко при безгръбначните. Той има неповторимо проектирани невронни пътища като невроните са обгърнати в миелин, които усилва скоростта на проводимостта им. Когато усетят див звяр, те бързо изпращат сигнал към краката и антените си, което ги кара да скочат с необикновено количество мощ по отношение на размера им.
От позиция на това какъв брой мощност имат тези дребни гадинки – в случай че ние скочим с сходна мощ, ще можем да покрием малко под километър (около 800 метра) за една секунда и то във вода. Във въздух, който има доста по-малко противодействие, ще скочим доста по-далеч.
Всичко това, несъмнено, зависи доста от плътността на водата, съпротивлението, скоростта, плътността на основата, от която скачаме и така нататък, тъй че не е толкоз просто да се съпоставим с тях. Въпреки това, единствено за ориентировъчна оценка, в случай че приемем, че имаме сходна аеродинамика като копепода, относително солидна основа за скок и компактност на водата към 1000 кг на пространствен метър (типична компактност за солена вода) и компактност на въздуха от към 1,275 кг на пространствен метър (типична за въздуха на морското равнище), във въздуха бихме могли да скочим със скорост от към 7 – 16 километра в секунда, в случай че разполагаме с такава мощ пропорционална на размера ни, каквато има копеподът.
Антарктически крил
Всички копеподи събрани дружно образуват най-голямата биомаса на Земята, следвани близо от антарктическия крил. Копеподите са група от дребни ракообразни същества, от които има към 13 000 разновидности (половината от които са паразитни), които се срещат съвсем на всяко място на планетата, където се събира влага, от полярните райони до влажния мъх до подводни потоци и пещери за публичните водни системи. Счита се, че те гълтам 1-2 милиарда тона въглерод годишно, което е почти еквивалента на 1/3 от всички въглеродни излъчвания, които индивидът създава, като това ги прави най-големият потребител на въглерод в света. Те също способстват за преместването на въглерод на по-голяма дълбочина в морето. Планктонните копеподи, които всмукват въглерода, се хранят покрай повърхността през нощта, а по-късно потъват на по-голяма дълбочина денем, с цел да избегнат хищниците, носейки въглерода със себе си.
Копеподите са значими хранителни източници за доста риби, китове, морски птици, ракообразни и разнообразни други морски животни. От всичко казано дотук можем да заключим, че коподите са един от най-важните организми на планетата, дружно със дъждовните червеи.
В някои страни, като Перу и Бангладеш, е открита мощна връзка сред копеподите в питейна вода и холера, защото бактериите от холерата се прикрепят към повърхността на планктонните животни.
Гвинейският червей (Dracunculus medinensis), който предизвиква дракункулоза, също може да се развие в храносмилателната система на копепода и в случай че пием вода с копеподи в нея, можем да стигне и до нас. За благополучие филтрирането на вода от копеподи е доста елементарно – би трябвало единствено да я прекараме през платнен филтър.
Копеподите, които постоянно се срещат в нефилтрирана питейна вода, основават осезателен проблем за ортодоксалните евреи, защото копеподите, бидейки ракообразни, не са по кошер и са прекомерно огромни, с цел да се подценен. Поради това тук-там като Ню Йорк, където водата не се филтрира, доста евреи, които съблюдават религиозните си обичаи, имат инсталирани водни филтри в домовете си.
Почти всички типове копеподи не имат и не се нуждаят от сърца или кръвоносни системи, заради дребния си размер. На съвсем всички от тях също по този начин не им трябват и хриле – те дишат като всмукват О2 непосредствено с телата си, също като дъждовните червеи. Много копеподи съхраняват сила под формата на маслени капчици като това масло може да нарасне до половината от телесната им маса.
Те могат да се употребяват и за надзор над популациите от комари – просто се прибавят в забележителен брой към водата, в която се развъждат комарите, и ги се оставят да изядат ларвите.
