The National Interest: Слабите карти на Ердоган в Западните Балкани
В съпоставяне с упоритостите на Турция като мощен състезател в Близкия изток, нейната политика на Балканите е плаха и неразбираема. Балканският район теоретично би трябвало да бъде един от главните фокуси на „ неосманската “ външна политика на Ердоган. Турция обаче има едва наличие и непоследователна политическа честност.
Връзките сред Турция и балканските страни през днешния ден са най-вече стопански и културни, единствено със алегорично политическо наличие.
За разлика от това, турската интензивност в страните с мюсюлманско болшинство от Близкия изток и Кавказ е белязана от подготвеност за политическо и военно ангажиране в огромни районни политически събития като Арабската пролет и поддръжка на Азербайджан във военния му спор с Армения.
Липсата на политическа ангажираност на Анкара може най-малко частично да се изясни с обстоятелството, че множеството балкански страни нямат болшинство от мюсюлманско население.
Балканските страни с болшинство християни постоянно гледат на Турция с съмнение заради исторически недоволства, които лимитират съдействието до стопански връзки вместо до по-дълбока политическа ангажираност.
Това обаче не изяснява за какво Турция толкоз очевидно отсъства от Босна и Херцеговина, Косово и Албания, които в действителност имат мюсюлманско болшинство от популацията и исторически са били считани за еднообразно „ османски “ като самите турци.
Турското икономическо и политическо наличие се усили в тези страни след идването на власт на Ердоган. Тези връзки са най-вече алегорични, като Ердоган поддържа политически партии, които споделят идеологически връзки с неговата Партия на справедливостта и развиването в Турция.
Турските държавни вложения са ориентирани най-много към възобновяване на османското културно завещание, което беше изключително приветствано от мюсюлманските общности в района.
Смислените инфраструктурни или държавни вложения обаче бяха най-вече декларативни и рядко се осъществиха. Частните вложения от Турция наподобява нямаха държавна поддръжка или тенденция да влагат в балканските страни с болшинство мюсюлмани; случи се тъкмо противоположното, защото турските частни вложения се насочиха най-вече към страни с болшинство християни като Северна Македония и Сърбия.
Това бяха може би първите стъпки на Турция да се ангажира в район, който е доминирала от епохи в подготовка за по-значим ангажимент в близко бъдеще. Въпреки това забележителното стратегическо присъединяване и присъединяване в сигурността очевидно липсваше.
Неоосманският метод на Ердоган наподобява е концентриран върху фокусирането, намирането и построяването на съюзи с консервативни или мюсюлмански детайли в някогашни османски провинции, които в този момент са самостоятелни страни сами по себе си.
Неговата тактика е да предложи на тези страни равнище на отбрана и икономическо съдействие, което на собствен ред ще даде на Турция решаващо въздействие. Днес единствено три такива страни дават отговор на условията на Балканите: Босна и Херцеговина, Косово и Албания.
Турция се свърза с консервативни и леви партии в Босна, Косово и Албания. Най-голямата босненска партия – Партията на демократичното деяние (SDA), чийто създател е прочут с идеологически благосклонности към Мюсюлманското приятелство – подхранва тесни политически връзки с Партията на справедливостта и развиването.
Те се считат за сестрински партии с общи идеологически корени. Ердоган постоянно е посещавал или е бил хазаин на ръководителя на SDA в босненската столица.
Въпреки тези тесни връзки и други контакти, човек не може да избяга от заключението, че Турция сега няма сили за огромен политически ангажимент на Западните Балкани.
Тази липса на свястно наличие беше най-добре илюстрирана от бурния интервал след нахлуването на Русия в Украйна, което провокира мощното присъединяване на съюза сред Съединени американски щати и Европейски Съюз във вътрешната политика на страните от Западните Балкани, изключително Босна и Косово.
Що се отнася до страните с мюсюлманско болшинство в Западните Балкани, беше открита ясна политика на въздържане за попречване на турското въздействие в района.
Като се има поради, че политиката на Съединени американски щати в Близкия изток по време на ерата на Обама беше най-много реагираща на напредъка на Турция, западната политика на въздържане по отношение на Турция не беше разширена в района на Балканите до неотдавна.
Съединените щати самодейно и очевидно изпревариха Турция на Ердоган в районите на Балканите и Егейско море, откогато администрацията на Байдън встъпи в служба, разширявайки политиките за въздържане по отношение на Турция, въведени от администрацията на Обама.
Наскоро американски публични лица оповестиха построяването на военна база в гръцкия крайбрежен град Александруполис в Егейско море, на четиридесет километра от турската граница и пролива Босфора.
Франция също разгласи съглашение за съдействие в региона на сигурността с Гърция против турските упоритости в района на Източното Средиземноморие, в различие по отношение на обсега на изключителните стопански зони (ИИЗ) на Турция и Либия за сметка на ИИЗ на Гърция и Европейски Съюз.
Вашингтон също навлезе нападателно в политическите театри във всички страни от Западните Балкани, като активността му е в несъгласие най-вече със съдружниците на Ердоган.
Следователно е невероятно да не се гледа на някакво значимо нахлуване на турската външна политика в балканския район без контекстуалния декор на турската политика на въздържане от страна на съюза САЩ-ЕС. Тази политика може да продължи до идването на власт на по-благоприятен режим след изборите през 2028 година в Турция.
Политиката на Съединени американски щати и Европейски Съюз на Балканите стана крещящо явна през май 2023 година, когато SDA беше изтласкана от държавното управление посредством укази, наложени от Службата на висшия представител. Намерението беше ясно: напън за обезпечаване на политическата роля на членката на Европейски Съюз Хърватия да ползва, най-малко краткотрайно, ръководството на малцинството посредством нейното пълномощие ко-национално хърватско малцинство в Босна.
Наложеният декрет е избран от мюсюлманската общественост като „ ръководство на малцинството на апартейд “ над страна с мюсюлманско болшинство.
Въпреки този де факто прелом, турските публични лица единствено безшумно стачкуваха и очевидно оставиха босненската политика отвън условията, сложени от Турция, с цел да разрешат по-нататъшно разширение на НАТО.
Случилото се по-късно в близката Република Косово удостовери политиката на превантивно въздържане на Турция. Косово – с цел да завоюва въздействие над похищението на Сърбия върху суверенитета на Косово в неговите северни региони с болшинство от сърби – неотдавна закупи дронове Bayraktar от Турция.
Този ход даде на премиера Албин Курти повече пространство за маневриране в устрема му да разшири държавния надзор върху сепаратистките региони със сръбско болшинство в северната част на страната, който се поддържа, в случай че не се управлява от прилежаща Сърбия.
Новопридобитата убеденост и самостоятелните дейности на държавното управление на Косово обаче не се харесаха добре на длъжностни лица от Съединени американски щати и Европейски Съюз, кулминирайки с това, че американският дипломат в Косово обществено заплаши статута на Прищина да бъде намален до този на Палестина в най-лошия случай и на Турската република Северен Кипър в най-хубавия случай, очевидна отпратка към статута на Косово на страна с мюсюлманско болшинство и връзките с Турция.
Третата страна с мюсюлманско болшинство на Западните Балкани е Албания, чието политическо управление потвърди своята преданост към трансатлантическия съюз на Западните Балкани толкоз усърдно, че албанският (немюсюлмански) министър председател Еди Рама за първи път се раздели с Курти, присъединявайки се към дипломатите на Съединени американски щати и Европейски Съюз в осъждането на опитите на Курти да поеме надзор над сепаратисткия район на Северно Косово.
Съединените щати и Европейски Съюз работят за попречване на въздействието на турската външна политика в страните с мюсюлманско болшинство, заобиколени от границите на държавите-членки на Европейски Съюз.
Наглото ръководство на малцинството и правилата на апартейда, открити в Босна, и заканите за „ палестинизация “ на Косово демонстрират, в случай че не и решителност да се работи уверено, с цел да се попречи на враждебната Турция да се намеси с страни, които са ситуирани надълбоко в европейския континент и западния свят като цяло. Казано по-просто, Турция е победена до крайник.
Едно допустимо ограничаване е географското състояние. Турция няма опция за пряк контакт нито с Босна, нито с Косово, защото и двете страни нямат достъп до крайбрежието.
Трябва да се означи, че в тази ситуация с Босна дребна линия суверенна брегова линия в действителност съществува; страната обаче не управлява изцяло дребната линия, както се вижда през 2014 година, когато на турски военноморски транспортен съд беше отхвърлен достъп от хърватското малцинство, което де факто управлява единствената линия брегова линия на страната.
Турският флот не направи повече опити да дебаркира. От друга страна, Косово може да компенсира неналичието на брегова линия през Албания, която най-малко към този момент е твърдо в лагера на Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Реакцията на Турция, в случай че има такава, следва да забележим. Един вероятен вид е Анкара да поддържа финансово и политически партиите в Босна, които се състезават за поддръжката на мюсюлманското болшинство, в това число всички други съдружници, които последните политики на Съединени американски щати и Европейски Съюз в Босна са лишили от изборни права.
В Косово Турция може да застане зад Курти, като си обезпечи по-модерно оръжие, с цел да ускори позицията му, като даде на Косово автономия за териториалната му защита, задължение, носено от западните държавни управления посредством задачата на Косовските сили.
Курти от своя страна щеше да има доста повече пространство за маневриране, в случай че защитата на страната не зависеше от американски или европейски ангажимент.
В Албания Турция може също да хвърли запаси зад опозицията Рама, с цел да сближи политиките за сигурност на Албания и Косово в духа на албанското съдействие. Във всички случаи Турция може да употребява национални и религиозни недоволства, с цел да завоюва повече въздействие.
Може би от по-стратегическа позиция Турция може също да насърчи съюзи с страни с немюсюлманско болшинство като Северна Македония и Черна гора, които станаха жертва на последния кръг от политики на Съединени американски щати и Европейски Съюз, които се стремят към районно разведряване с противниковата Русия и се оказват без поддръжка.
В това отношение Турция има благоприятни условия. Турция обаче би трябвало да реши дали въобще желае да влиза в балканската борба. Съюзът сред Съединени американски щати и Европейски Съюз направи борбата сложна през цялото време. Сега топката явно е в полето на Турция и Ердоган би трябвало да вземе решение за играта.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Връзките сред Турция и балканските страни през днешния ден са най-вече стопански и културни, единствено със алегорично политическо наличие.
За разлика от това, турската интензивност в страните с мюсюлманско болшинство от Близкия изток и Кавказ е белязана от подготвеност за политическо и военно ангажиране в огромни районни политически събития като Арабската пролет и поддръжка на Азербайджан във военния му спор с Армения.
Липсата на политическа ангажираност на Анкара може най-малко частично да се изясни с обстоятелството, че множеството балкански страни нямат болшинство от мюсюлманско население.
Балканските страни с болшинство християни постоянно гледат на Турция с съмнение заради исторически недоволства, които лимитират съдействието до стопански връзки вместо до по-дълбока политическа ангажираност.
Това обаче не изяснява за какво Турция толкоз очевидно отсъства от Босна и Херцеговина, Косово и Албания, които в действителност имат мюсюлманско болшинство от популацията и исторически са били считани за еднообразно „ османски “ като самите турци.
Турското икономическо и политическо наличие се усили в тези страни след идването на власт на Ердоган. Тези връзки са най-вече алегорични, като Ердоган поддържа политически партии, които споделят идеологически връзки с неговата Партия на справедливостта и развиването в Турция.
Турските държавни вложения са ориентирани най-много към възобновяване на османското културно завещание, което беше изключително приветствано от мюсюлманските общности в района.
Смислените инфраструктурни или държавни вложения обаче бяха най-вече декларативни и рядко се осъществиха. Частните вложения от Турция наподобява нямаха държавна поддръжка или тенденция да влагат в балканските страни с болшинство мюсюлмани; случи се тъкмо противоположното, защото турските частни вложения се насочиха най-вече към страни с болшинство християни като Северна Македония и Сърбия.
Това бяха може би първите стъпки на Турция да се ангажира в район, който е доминирала от епохи в подготовка за по-значим ангажимент в близко бъдеще. Въпреки това забележителното стратегическо присъединяване и присъединяване в сигурността очевидно липсваше.
Неоосманският метод на Ердоган наподобява е концентриран върху фокусирането, намирането и построяването на съюзи с консервативни или мюсюлмански детайли в някогашни османски провинции, които в този момент са самостоятелни страни сами по себе си.
Неговата тактика е да предложи на тези страни равнище на отбрана и икономическо съдействие, което на собствен ред ще даде на Турция решаващо въздействие. Днес единствено три такива страни дават отговор на условията на Балканите: Босна и Херцеговина, Косово и Албания.
Турция се свърза с консервативни и леви партии в Босна, Косово и Албания. Най-голямата босненска партия – Партията на демократичното деяние (SDA), чийто създател е прочут с идеологически благосклонности към Мюсюлманското приятелство – подхранва тесни политически връзки с Партията на справедливостта и развиването.
Те се считат за сестрински партии с общи идеологически корени. Ердоган постоянно е посещавал или е бил хазаин на ръководителя на SDA в босненската столица.
Въпреки тези тесни връзки и други контакти, човек не може да избяга от заключението, че Турция сега няма сили за огромен политически ангажимент на Западните Балкани.
Тази липса на свястно наличие беше най-добре илюстрирана от бурния интервал след нахлуването на Русия в Украйна, което провокира мощното присъединяване на съюза сред Съединени американски щати и Европейски Съюз във вътрешната политика на страните от Западните Балкани, изключително Босна и Косово.
Що се отнася до страните с мюсюлманско болшинство в Западните Балкани, беше открита ясна политика на въздържане за попречване на турското въздействие в района.
Като се има поради, че политиката на Съединени американски щати в Близкия изток по време на ерата на Обама беше най-много реагираща на напредъка на Турция, западната политика на въздържане по отношение на Турция не беше разширена в района на Балканите до неотдавна.
Съединените щати самодейно и очевидно изпревариха Турция на Ердоган в районите на Балканите и Егейско море, откогато администрацията на Байдън встъпи в служба, разширявайки политиките за въздържане по отношение на Турция, въведени от администрацията на Обама.
Наскоро американски публични лица оповестиха построяването на военна база в гръцкия крайбрежен град Александруполис в Егейско море, на четиридесет километра от турската граница и пролива Босфора.
Франция също разгласи съглашение за съдействие в региона на сигурността с Гърция против турските упоритости в района на Източното Средиземноморие, в различие по отношение на обсега на изключителните стопански зони (ИИЗ) на Турция и Либия за сметка на ИИЗ на Гърция и Европейски Съюз.
Вашингтон също навлезе нападателно в политическите театри във всички страни от Западните Балкани, като активността му е в несъгласие най-вече със съдружниците на Ердоган.
Следователно е невероятно да не се гледа на някакво значимо нахлуване на турската външна политика в балканския район без контекстуалния декор на турската политика на въздържане от страна на съюза САЩ-ЕС. Тази политика може да продължи до идването на власт на по-благоприятен режим след изборите през 2028 година в Турция.
Политиката на Съединени американски щати и Европейски Съюз на Балканите стана крещящо явна през май 2023 година, когато SDA беше изтласкана от държавното управление посредством укази, наложени от Службата на висшия представител. Намерението беше ясно: напън за обезпечаване на политическата роля на членката на Европейски Съюз Хърватия да ползва, най-малко краткотрайно, ръководството на малцинството посредством нейното пълномощие ко-национално хърватско малцинство в Босна.
Наложеният декрет е избран от мюсюлманската общественост като „ ръководство на малцинството на апартейд “ над страна с мюсюлманско болшинство.
Въпреки този де факто прелом, турските публични лица единствено безшумно стачкуваха и очевидно оставиха босненската политика отвън условията, сложени от Турция, с цел да разрешат по-нататъшно разширение на НАТО.
Случилото се по-късно в близката Република Косово удостовери политиката на превантивно въздържане на Турция. Косово – с цел да завоюва въздействие над похищението на Сърбия върху суверенитета на Косово в неговите северни региони с болшинство от сърби – неотдавна закупи дронове Bayraktar от Турция.
Този ход даде на премиера Албин Курти повече пространство за маневриране в устрема му да разшири държавния надзор върху сепаратистките региони със сръбско болшинство в северната част на страната, който се поддържа, в случай че не се управлява от прилежаща Сърбия.
Новопридобитата убеденост и самостоятелните дейности на държавното управление на Косово обаче не се харесаха добре на длъжностни лица от Съединени американски щати и Европейски Съюз, кулминирайки с това, че американският дипломат в Косово обществено заплаши статута на Прищина да бъде намален до този на Палестина в най-лошия случай и на Турската република Северен Кипър в най-хубавия случай, очевидна отпратка към статута на Косово на страна с мюсюлманско болшинство и връзките с Турция.
Третата страна с мюсюлманско болшинство на Западните Балкани е Албания, чието политическо управление потвърди своята преданост към трансатлантическия съюз на Западните Балкани толкоз усърдно, че албанският (немюсюлмански) министър председател Еди Рама за първи път се раздели с Курти, присъединявайки се към дипломатите на Съединени американски щати и Европейски Съюз в осъждането на опитите на Курти да поеме надзор над сепаратисткия район на Северно Косово.
Съединените щати и Европейски Съюз работят за попречване на въздействието на турската външна политика в страните с мюсюлманско болшинство, заобиколени от границите на държавите-членки на Европейски Съюз.
Наглото ръководство на малцинството и правилата на апартейда, открити в Босна, и заканите за „ палестинизация “ на Косово демонстрират, в случай че не и решителност да се работи уверено, с цел да се попречи на враждебната Турция да се намеси с страни, които са ситуирани надълбоко в европейския континент и западния свят като цяло. Казано по-просто, Турция е победена до крайник.
Едно допустимо ограничаване е географското състояние. Турция няма опция за пряк контакт нито с Босна, нито с Косово, защото и двете страни нямат достъп до крайбрежието.
Трябва да се означи, че в тази ситуация с Босна дребна линия суверенна брегова линия в действителност съществува; страната обаче не управлява изцяло дребната линия, както се вижда през 2014 година, когато на турски военноморски транспортен съд беше отхвърлен достъп от хърватското малцинство, което де факто управлява единствената линия брегова линия на страната.
Турският флот не направи повече опити да дебаркира. От друга страна, Косово може да компенсира неналичието на брегова линия през Албания, която най-малко към този момент е твърдо в лагера на Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Реакцията на Турция, в случай че има такава, следва да забележим. Един вероятен вид е Анкара да поддържа финансово и политически партиите в Босна, които се състезават за поддръжката на мюсюлманското болшинство, в това число всички други съдружници, които последните политики на Съединени американски щати и Европейски Съюз в Босна са лишили от изборни права.
В Косово Турция може да застане зад Курти, като си обезпечи по-модерно оръжие, с цел да ускори позицията му, като даде на Косово автономия за териториалната му защита, задължение, носено от западните държавни управления посредством задачата на Косовските сили.
Курти от своя страна щеше да има доста повече пространство за маневриране, в случай че защитата на страната не зависеше от американски или европейски ангажимент.
В Албания Турция може също да хвърли запаси зад опозицията Рама, с цел да сближи политиките за сигурност на Албания и Косово в духа на албанското съдействие. Във всички случаи Турция може да употребява национални и религиозни недоволства, с цел да завоюва повече въздействие.
Може би от по-стратегическа позиция Турция може също да насърчи съюзи с страни с немюсюлманско болшинство като Северна Македония и Черна гора, които станаха жертва на последния кръг от политики на Съединени американски щати и Европейски Съюз, които се стремят към районно разведряване с противниковата Русия и се оказват без поддръжка.
В това отношение Турция има благоприятни условия. Турция обаче би трябвало да реши дали въобще желае да влиза в балканската борба. Съюзът сред Съединени американски щати и Европейски Съюз направи борбата сложна през цялото време. Сега топката явно е в полето на Турция и Ердоган би трябвало да вземе решение за играта.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ