При война: 42% от българите няма да се бият за страната си, 30% - биха, останалите - не знаят
В сравненение с десетилетие по-рано, през днешния ден по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си
Всеки втори по света декларира, че в случай че има война, би се сражавал за страната си, една трета не биха, а останалите не са сигурни.
Основният извод от резултатите от ново изследване на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “, извършено в 45 страни по света и представително за повече от половината от международното население, гласи, че по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си през днешния ден спрямо времето преди десетилетие.
Изглежда, че декларираната подготвеност за присъединяване в борба за страната е намаляла след експлоадирането на няколкото спорове в разнообразни точки от земното кълбо през последните години. През 2014 година, да вземем за пример, след анексирането на Крим от Руската федерация, настройките по същия въпрос демонстрираха, че 61% от популацията в световен мащаб е готово да се бие за страната си, при 27%, които показват противоположното мнение.
В международен мащаб в този момент се следи ясно разделянето сред световния Юг/Изток и световния Север/Запад. Докато жителите на Европейски Съюз (32% там декларират, че биха се били), Съединени американски щати (41%) и Канада (34%) са в доста по-малка степен подготвени да се включат в стълкновение, в случай че страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението сега също е високо, както и в Индия (76%), са в доста по-голяма степен подготвени да се борят за страната си.
Изключенията в Европа – където хората декларират по-голяма подготвеност да се бият за страната си при война – са в страните, които са отвън Европейски Съюз: към 60 на 100 в тези страни са подготвени да се бият.
Що се отнася до съответни страни, най-голяма подготвеност за присъединяване в пердах за страната си (отговори „ да “) показват хората в Армения (96%), Саудитска Арабия (94%), Азербайджан (88%), Пакистан (86%) и Грузия (83%). Най-малко склонни да се бият за своята страна при война са хората в Италия (78% отговори „ не “), Австрия (62% „ не “), Германия (57% „ не “), Нигерия (54% „ не “) и Испания (53% „ не “).
В Русия 32% (намалят от 59% преди 10 години) споделят, че са подготвени да отидат на война за страната си, 20% не са, а забележителен дял от 48% дават отговор „ не знам “. Но би трябвало да се означи и, че това е въпрос, заложен в страна, където опълчването на войната сега е на процедура закононарушение. В Украйна хората са по-склонни персонално да защитят страната си (62%) – без смяна през последното десетилетие. Но и там 33% декларират, че не биха взели участие в сражения за страната си. В страната мирните договаряния сега на процедура са неразрешени със закон.
30% у нас споделят, че биха се били за страната ни, в случай че има война, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се двоумят и не знаят по какъв начин да дават отговор.
Българите като че са по-близо в настройките си до западните европейски страни, в сравнение с до източните – още веднъж, както и преди 10 години. През 2014 година у нас 25% са дали отговор, че биха се били, в случай че страната ни взе участие във война, а 47% заявяват, че не биха.
Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Технологическият прогрес постоянно е бил основен фактор за войната, само че в исторически проект като фактор не трябва да се пропуща и мотивацията. Западните елити може да са склонни да адресират проблеми посредством поддръжка на военни решения, само че западните жители са два пъти по-малко склонни да носят оръжие, спрямо жителите в останалите страни от света. Наративът в Г-7 плюс страните от Европейски Съюз, че войната в Украйна е също и тяхна война, наподобява не е в корелация с желанието на жителите на тези страни за воюване. “
Общо 46 138 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Всеки втори по света декларира, че в случай че има война, би се сражавал за страната си, една трета не биха, а останалите не са сигурни.
Основният извод от резултатите от ново изследване на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “, извършено в 45 страни по света и представително за повече от половината от международното население, гласи, че по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си през днешния ден спрямо времето преди десетилетие.
Изглежда, че декларираната подготвеност за присъединяване в борба за страната е намаляла след експлоадирането на няколкото спорове в разнообразни точки от земното кълбо през последните години. През 2014 година, да вземем за пример, след анексирането на Крим от Руската федерация, настройките по същия въпрос демонстрираха, че 61% от популацията в световен мащаб е готово да се бие за страната си, при 27%, които показват противоположното мнение.
В международен мащаб в този момент се следи ясно разделянето сред световния Юг/Изток и световния Север/Запад. Докато жителите на Европейски Съюз (32% там декларират, че биха се били), Съединени американски щати (41%) и Канада (34%) са в доста по-малка степен подготвени да се включат в стълкновение, в случай че страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението сега също е високо, както и в Индия (76%), са в доста по-голяма степен подготвени да се борят за страната си.
Изключенията в Европа – където хората декларират по-голяма подготвеност да се бият за страната си при война – са в страните, които са отвън Европейски Съюз: към 60 на 100 в тези страни са подготвени да се бият.
Що се отнася до съответни страни, най-голяма подготвеност за присъединяване в пердах за страната си (отговори „ да “) показват хората в Армения (96%), Саудитска Арабия (94%), Азербайджан (88%), Пакистан (86%) и Грузия (83%). Най-малко склонни да се бият за своята страна при война са хората в Италия (78% отговори „ не “), Австрия (62% „ не “), Германия (57% „ не “), Нигерия (54% „ не “) и Испания (53% „ не “).
В Русия 32% (намалят от 59% преди 10 години) споделят, че са подготвени да отидат на война за страната си, 20% не са, а забележителен дял от 48% дават отговор „ не знам “. Но би трябвало да се означи и, че това е въпрос, заложен в страна, където опълчването на войната сега е на процедура закононарушение. В Украйна хората са по-склонни персонално да защитят страната си (62%) – без смяна през последното десетилетие. Но и там 33% декларират, че не биха взели участие в сражения за страната си. В страната мирните договаряния сега на процедура са неразрешени със закон.
30% у нас споделят, че биха се били за страната ни, в случай че има война, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се двоумят и не знаят по какъв начин да дават отговор.
Българите като че са по-близо в настройките си до западните европейски страни, в сравнение с до източните – още веднъж, както и преди 10 години. През 2014 година у нас 25% са дали отговор, че биха се били, в случай че страната ни взе участие във война, а 47% заявяват, че не биха.
Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Технологическият прогрес постоянно е бил основен фактор за войната, само че в исторически проект като фактор не трябва да се пропуща и мотивацията. Западните елити може да са склонни да адресират проблеми посредством поддръжка на военни решения, само че западните жители са два пъти по-малко склонни да носят оръжие, спрямо жителите в останалите страни от света. Наративът в Г-7 плюс страните от Европейски Съюз, че войната в Украйна е също и тяхна война, наподобява не е в корелация с желанието на жителите на тези страни за воюване. “
Общо 46 138 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ