В сраженията са загинали стотици хиляди мъже и всеки ден

В сраженията са починали стотици хиляди мъже и всеки ден не престават да умират нови в окопите на Западния фронт в Първата международна война. И тогава един немски боец запява " Тиха нощ, свята нощ… "

Декември 1914-а. Първата международна война тече от пет месеца. Милиони бойци са едни против други в окопите на Западния фронт, от време на време единствено на 30 метра разстояние. Бойните дейности се водят от Ламанша, през Белгия и Франция, до швейцарската граница, пише .

По време на изтощителната позиционна война мъжете са непрекъснато в окопите, където плъхове, въшки, мраз и неприятна храна изтощават нервите им, а гибелта е техен непрекъснат сателит. Отвъд окопите, сред вражеските линии, се простира калната пустота на ничията земя, където лежат труповете на другарите им, до които те не могат да доближат.

Отрезвяване на фронта

Войната е предизвикала гибелта на стотици хиляди - англичани, французи, белгийци, германци. Те в началото се впускат еуфорично в багра, виждайки успеха пред очите си. Надяват се по Коледа да бъдат още веднъж у дома при фамилиите си - такова заричане дава германският кайзер Вилхелм Втори .

Французите и британците също имат вяра на своите водачи, уверили, че скорошното връщане вкъщи следва. Но на фронта бързо настава отрезвяване. Мъжете всекидневно гледат гибелта в очите, в това число на 24 декември. Откъде и могло да се появи коледното въодушевление?

Тиха нощ, свята нощ...

Тогава се случва нещо ненадейно: посред ледената декемврийска нощ един немски боец в окопа покрай белгийското градче Иперн ненадейно стартира да пее " Тиха нощ, свята нощ ". Все повече мъже стартират да му пригласят. Британците от другата страна на ничията земя не могат да повярват на ушите си. Те знаят песента в британския ѝ вид, само че са изпълнени с изненада - дали това не е трик, с който желаят да ги вкарат в капан?

След това обаче стартират да приветстват и се включват в пеенето. Германците им дават отговор с поздрави за Коледа на британски и се провикват, " Ние няма да стреляме, недейте и вие! ". Първите смелчаци от двете страни се изправят от окопите, срещат се сред убитите си приятели и си стискат ръцете.

Подобни подиуми се разиграват на целия Западен фронт. Край Ламанша германските бойци даже слагат украсени коледни дръвчета край окопите си.

Елхи, дарове и футбол

Върховното командване на немската войска е разпоредило на най-предната линия да бъдат доставени хиляди елхички - за подсилване на морала на бойците. Но от кое място са пристигнали светлинките, които врагът може да види? По този метод бойците нарушават възбраната за затъмняване и никой стрелец не би могъл да се промъкне неусетен в ничията земя.

Но на бойците внезапно това им става безразлично - омразата от двете страни на фронта се е стопила. Хиляди си разменят дребни дарове, поделят си вино, ром и цигари, демонстрират се фотоси на годеници, съпруги и деца. Копчетата от униформите пък се разменят като сувенири. Повечето бойци са британци и германци, само че и някои французи прекъсват борбите и вадят запасите си от шампанско.

Дори се играе футбол - с подръчни средства, въпреки британците да уреждат и същинска кожена топка. " Изпратихме един от нашите хора с колело да донесе топка ", написа един от бойците на своите родители.

Примирието е малко

За мъжете от двете страни на фронта има и още нещо значимо: най-сетне те могат да приберат от ничията земя починалите си приятели и да ги погребат. Това са моменти на човещина в една жестока война. " Не знам докога ще продължи това - само че във всеки случай по Нова година оръжията още веднъж ще замлъкнат, защото немските бойци ще изискат да видят нашите фотоси ", написа младият офицер Алфред Дъгън Чатър в писмо до майка си.

Но не на всички места по Западния фронт е умерено и има предпочитание за побратимяване с врага - тук-там войната продължава. В сходство с желанията на високопоставените офицери от двете страни, които въобще не са въодушевени от коледното помирение. Подобно нещо никога не трябва да се повтаря - и в бъдеще ще бъде наказвано като " държавна измяна  ". Както написа по-късно един немски боец на околните си у дома: " Ужасно е да прекараш един ден в мир, а на идващия още веднъж да стартира взаимното изтребване ".

Война вместо мир - едно утопично предпочитание?

В Първата международна война умират девет милиона бойци и безчет цивилни жители. Но Коледа 1914 остава незабравима - както написа един от бойците на родителите си.

Сто години по-късно по света продължават да се водят войни - в Украйна , в Судан или в Конго. При това тогавашните бойци са посочили какъв брой е елементарно да се откри мир. Трябва просто да се сложат оръжията и да се подаде ръка на врага. Дали това е утопично предпочитание?