В спорта славата и овациите са за големите герои на

В спорта славата и овациите са за огромните герои на игрището. Често в сянка остават хора, които със своите познания и професионални умения оказват помощ доста за достигането до победи и титли. С всичко това напълно наясно е българският остеопат Георги Биволарски.

Преди 10 години той стартира да учи с една цел – да работи в състезателен тим. Сега той е близо и в помощ на най-хубавите във волейбола и насладата на една от най-класните ни състезателки Ева Янева от срещата с него е задоволително показателна. И даже бе прегледана от Биволарски, до момента в който той опише пред DIEMA SPORT своята история.

"Когато приключих учебно заведение, биологията ми беше забавна и желаех да изучавам нещо с биология, което обаче да не е известно. Тогава хиляди хора учиха стопанска система. Случайно научих, че в НСА се учи кенезитерапия и нещата се получиха от единствено себе си. "

"Първоначалната ми концепция беше да работя в състезателен тим. Исках да съм по-близо до спорта, да оказа помощ за някоя победа, за някой орден. Това постоянно ми е било пристрастеност ", съобщи Биволарски.

Съдбата си знае работата и не след дълго Биволарски вижда по какъв начин трудът му стартира да се отплаща. Той поема предизвикването на работи с националните тимове по ръгби на Австрия преди да се върне още веднъж в България, с цел да се занимава с обичания волейбол.

Неговият учител доцент Мартин Еремиев го свързва с Владимир Николов, който по това време е управител на мъжкия ни народен тим. Там Биволарски работи две години в щаба на Камило Плачи, а по-късно е употребен от Владимир Кузюткин и Драган Нешич при дамите.

"Когато за първи път започнах да работя в националните тимове, имах едно терзание, тъй като тези хора съм ги гледал по малкия екран. След това като започнах работа, приятни хора, постоянно са усмихнати и не съм срещнал прищявки за благополучие. "

"Когато имах опция да работя с мъжкия народен тим, постигнахме няколко четвърти места, което беше неповторимо преживяване. Мъжете имаха доста единен тим. При дамите имаше разлики. Даже съм го казвал на състезателките ", споделя той.

Биволарски продължава работата си с Драган Нешич и в турския Бурса. Не закъснява и предлагането от турския народен тим, където треньор е Джовани Гуидети.

"След първият ми сезон в Бурса, получих предложение от турския народен тим. За една година очевидно съм съумял да впечатля Джовани Гуидети. Бях доста благополучен от този сезон. Професионализмът беше на неповторимо равнище. Сблъсък с различен вид работа. "

"Ако би трябвало да съпоставям двата национални тим, първата разлика е финансирането. Тогава и организацията е на друго равнище. Не мога да кажа, че състезателките са на по-високо равнище ", съобщи Биволарски.

Това лято българинът бе в щаба на Турция при спечелването на бронзовите медали на европейското състезание в Азербайджан и Грузия. На този шампионат България още веднъж не осъществя капацитета си и остана отвън първите осем.

"Много от тимовете ги беше боязън от българския тим. Започнаха доста стремително, с положителни мачове. Накрая не се получи, само че даже нашия щаб го беше боязън от България. Предпочитаха Русия, само че не и България. "

"Винаги нещо не ни доближава. Всяка година е нещо друго. Не е моя работа да върша разбори. Не съумях да виждам мача онлайн. Предполагам, че неналичието на хора са оказали въздействие. До колкото знам част от състезателките имаха контузии, което е попречило в известна степен. "

Той установи със страдание, че действителността в България отдалечава локалните тимове с професионализма в огромните задгранични клубове.

"Работата ми е обвързвана с екип. Работим в стеснен екип с треньора. Изследваме проблемите на волейболистките. Много постоянно се получава и имаме по-малко проблеми по време на надпревари. "

"За страдание, когато финансово не са добре нещата, доста постоянно в България съвместяват длъжности. Това не е професионално. Случвало ми се е да оказвам помощ с някакви физически извършения, с цел да се показват по-добре ", споделя Биволарски.

От новия сезон той ще продължи работата си с Джовани Гуидети и в международния клубен първенец Вакъфбанк.

"В момента, в който получи предложение да работя там, почувствах се задоволен, само че беше и предизвикателство. Чувствам огромна отговорност, тъй като там всеки мач би трябвало да се завоюва и да се завоюва с 3:0, няма различен вид. "

"Вакъфбанк е едно огромно семейство. Много другарски връзки и човек не усеща напрежение, макар че това е един от топ тимовете ", споделя още експертът.

Там той ще работи и със сензацията в международния женски волейбол Тин Жу, която изведе страната си до олимпийската купа през предходната година.

"Тя наподобява доста земен човек също. Винаги е усмихната, постоянно позитивна. Опитва да се майтапи непрекъснато. Има изключителна генетика. Останалите също са огромна класа, само че тя е неповторим спортист. "

През целия този път на професионално израстване Биволарски среща поддръжката на своята брачна половинка, а на успехите към този момент се радва и дребната им дъщеричка. През април тя бе на врата на баща си, откакто Бурса победи в шампионата за Купата на кандидатите.

"Аз съм късметлия, тъй като постоянно имам поддръжката на моето семейство. За страдание от време на време ме чака доста, тъй като с Гуидети се тренира най-малко 3 часа. Първият ѝ мач е когато беше на 2 месеца. Дори по малкия екран гледа по 20-30 минути, а по принцип не стои на едно място ", споделя експертът.

И в случай че фантазиите на спортистите са с вързани с медали и титли, тези на Георги Биволарски са надалеч по-прости.

"От започването ми да работя имам една цел – оптимално здрави състезатели, които не пропущат подготовка. Целта ми е да си свърша добре работата ", приключи Биволарски.