Как не станах голям вестникар
В разногласията сред " Труд ", и Петьо Блъсков, ви предлагам да разгледате известни избрания за публицистика.
Изброявам най-популярните:
В едно от определенията ще срещнете, че публицистиката е " куче-пазач ". Вид защита на гражданското общество, която би трябвало да е по кучешки нападателна и по кучешки лоялна към същото общество.
В друга ще срещнете, че публицистиката е " четвърта власт ". Огромна мощ, която може да реформира другите три управляващи и от нейното държание ще зависи и тяхното показване.
В трета ще срещнете, че публицистиката е " санитарна " задача. Някой би трябвало да прочиства каналите, през които се осъществят политика, бизнес, хрумвания, разногласия.
Четвърта ще ви заяви, че публицистиката е " да направиш копринена торбичка от свинско ухо " - да се потопиш в най-баналното, злободневното, даже глупашкото, и от него да извлечеш нещо внимателно, тънко и за какво не - красиво.
Петата ще е най-кратка. Датският мъдрец Сьорен Киргерор изпитвал дълбоки съмнения кое е по-лошо: да има щерка продажница или наследник публицист. Второто му се коствало въпреки всичко по-отвратително.
И така нататък.
Никое от тези избрания няма да срещнете в проблема с " Труд ".
Напротив, ще срещнете една ужасяваща, нашенска формулировка. Тя гласи: " Журналистиката е нещо, с което можеш да спечелиш доста кинти, в случай че се сраснеш с властта. Тогава свободата на словото не ти би трябвало. Ако властта обаче се смени, и новата те нагъзи - тогава свободата на словото ти е доста нужна ". Трябва да кажа - в това няма нито независимост, нито слово. И това, че не са платени някакви наеми, е последният проблем.
Години наред съм чувал за Блъсков, а и други основни редактори на печално починали вестници, една особена фраза. Тя е нещо от рода на: " Каквото и да приказваме, Блъсков е огромен вестникар! ". Работил съм във вестник по-дълго, в сравнение с Киркегор би предложил, само че в никакъв случай не разбрах какво значи " огромен вестникар ". От дребното, което разбрах, огромен вестникар е човек, който съумява да основава всеки ден брой от 40 страници, написани на чудноват чобански език. И да успее да продаде цялата езикова и смислова кебапчийница в по-голям тираж от други вестникари, които обезверено се пробват да създадат същото.
Паралелно с това, огромният вестникар-баш занаятчия, трябваше да успее да се продаде и на властта, тъй че читателите да не схванат. Но това не беше прекомерно мъчно, поради удобството от това, че масата от читатели си купуваха вестника поради хороскопа, судокуто, кръстословиците и телевизионната стратегия. Нерядко масата от читатели забелязваше цялата работа и виждаше, че във вестникът е обраснал с поръчки. Но нямаше интернет и нямаше от кое място да си вземеш телевизионната стратегия. А тя бе доста значима, тъй като единствено в глупашкият вестник можеше да схванеш какво дават по глупашката телевизия.
Всичко това образуваше извънредно печеливш финансов цикъл. В него власт, информация, корупция, двуличие, автоцензура, политически поръчки и рекламен пазар, се въртяха в обща центрофуга. Тази центрофуга хвърляше бездарни пръски на всички равнища. И те не бяха по никакъв начин, по никакъв начин безобидни. Ако се зачудите за какво в последните няколко години се появиха доста нови политически субекти, имам сигурен отговор: тъй като вестниците починаха и се появиха обществените мрежи. Без да имам ясно изразени благосклонности към някой от новите, мога да ви подсигурявам, че всеки от тях, в случай че разчиташе на вестниците от близкото минало, щеше да получи една неугледна колонка. И то в случай че има шанс (или човек). Тази къса колонка щеше да получи един дребен електорален резултат. Вестниците просто служеха за това еднакъв информативен капитал да възпроизвежда еднакъв политически резултат. Бяха стражарите пред портата, които не допускаха никаква смяна, в случай че тя не си заплати. А в случай че тя си заплати, не беше смяна. Просто, ясно, печелившо. В този смисъл Киргегор напълно вярно е свързал двете специалности.
Най-интересното обаче е, че в тази оБлъскана обстановка, по някаква странна причина, въпреки всичко имаше отлични публицисти. Добри въжеиграчи, които трябваше над бездарната и корумпирана бездна въпреки всичко да стигнат със комплициран баланс и техника до читателя. Това упражнение изискваше куп умения. Сред тях: да владееш до съвършенство езоповия език, да успееш да се промъкваш в кафкиански лабиринт от въздействия и най-после въпреки всичко да изпълниш една от тези хубави дефиниции, с които започнахме. Към всички тези хора имам най-хубави усеща и читателите на вестници имаха също. От дистанцията на времето, и макар всички милиони, които се развъртяха сред власт и основни редактори, в последна сметка точно работата на тези публицисти е това, което ще остане. Тук-там сред свинските уши и свинските вътрешности, имаше по някоя копринена торбичка.
Но не приемайте казаното от мен за чиста монета.
Аз въпреки всичко в никакъв случай не станах " огромен вестникар ".
Автор: Райко Байчев
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Изброявам най-популярните:
В едно от определенията ще срещнете, че публицистиката е " куче-пазач ". Вид защита на гражданското общество, която би трябвало да е по кучешки нападателна и по кучешки лоялна към същото общество.
В друга ще срещнете, че публицистиката е " четвърта власт ". Огромна мощ, която може да реформира другите три управляващи и от нейното държание ще зависи и тяхното показване.
В трета ще срещнете, че публицистиката е " санитарна " задача. Някой би трябвало да прочиства каналите, през които се осъществят политика, бизнес, хрумвания, разногласия.
Четвърта ще ви заяви, че публицистиката е " да направиш копринена торбичка от свинско ухо " - да се потопиш в най-баналното, злободневното, даже глупашкото, и от него да извлечеш нещо внимателно, тънко и за какво не - красиво.
Петата ще е най-кратка. Датският мъдрец Сьорен Киргерор изпитвал дълбоки съмнения кое е по-лошо: да има щерка продажница или наследник публицист. Второто му се коствало въпреки всичко по-отвратително.
И така нататък.
Никое от тези избрания няма да срещнете в проблема с " Труд ".
Напротив, ще срещнете една ужасяваща, нашенска формулировка. Тя гласи: " Журналистиката е нещо, с което можеш да спечелиш доста кинти, в случай че се сраснеш с властта. Тогава свободата на словото не ти би трябвало. Ако властта обаче се смени, и новата те нагъзи - тогава свободата на словото ти е доста нужна ". Трябва да кажа - в това няма нито независимост, нито слово. И това, че не са платени някакви наеми, е последният проблем.
Години наред съм чувал за Блъсков, а и други основни редактори на печално починали вестници, една особена фраза. Тя е нещо от рода на: " Каквото и да приказваме, Блъсков е огромен вестникар! ". Работил съм във вестник по-дълго, в сравнение с Киркегор би предложил, само че в никакъв случай не разбрах какво значи " огромен вестникар ". От дребното, което разбрах, огромен вестникар е човек, който съумява да основава всеки ден брой от 40 страници, написани на чудноват чобански език. И да успее да продаде цялата езикова и смислова кебапчийница в по-голям тираж от други вестникари, които обезверено се пробват да създадат същото.
Паралелно с това, огромният вестникар-баш занаятчия, трябваше да успее да се продаде и на властта, тъй че читателите да не схванат. Но това не беше прекомерно мъчно, поради удобството от това, че масата от читатели си купуваха вестника поради хороскопа, судокуто, кръстословиците и телевизионната стратегия. Нерядко масата от читатели забелязваше цялата работа и виждаше, че във вестникът е обраснал с поръчки. Но нямаше интернет и нямаше от кое място да си вземеш телевизионната стратегия. А тя бе доста значима, тъй като единствено в глупашкият вестник можеше да схванеш какво дават по глупашката телевизия.
Всичко това образуваше извънредно печеливш финансов цикъл. В него власт, информация, корупция, двуличие, автоцензура, политически поръчки и рекламен пазар, се въртяха в обща центрофуга. Тази центрофуга хвърляше бездарни пръски на всички равнища. И те не бяха по никакъв начин, по никакъв начин безобидни. Ако се зачудите за какво в последните няколко години се появиха доста нови политически субекти, имам сигурен отговор: тъй като вестниците починаха и се появиха обществените мрежи. Без да имам ясно изразени благосклонности към някой от новите, мога да ви подсигурявам, че всеки от тях, в случай че разчиташе на вестниците от близкото минало, щеше да получи една неугледна колонка. И то в случай че има шанс (или човек). Тази къса колонка щеше да получи един дребен електорален резултат. Вестниците просто служеха за това еднакъв информативен капитал да възпроизвежда еднакъв политически резултат. Бяха стражарите пред портата, които не допускаха никаква смяна, в случай че тя не си заплати. А в случай че тя си заплати, не беше смяна. Просто, ясно, печелившо. В този смисъл Киргегор напълно вярно е свързал двете специалности.
Най-интересното обаче е, че в тази оБлъскана обстановка, по някаква странна причина, въпреки всичко имаше отлични публицисти. Добри въжеиграчи, които трябваше над бездарната и корумпирана бездна въпреки всичко да стигнат със комплициран баланс и техника до читателя. Това упражнение изискваше куп умения. Сред тях: да владееш до съвършенство езоповия език, да успееш да се промъкваш в кафкиански лабиринт от въздействия и най-после въпреки всичко да изпълниш една от тези хубави дефиниции, с които започнахме. Към всички тези хора имам най-хубави усеща и читателите на вестници имаха също. От дистанцията на времето, и макар всички милиони, които се развъртяха сред власт и основни редактори, в последна сметка точно работата на тези публицисти е това, което ще остане. Тук-там сред свинските уши и свинските вътрешности, имаше по някоя копринена торбичка.
Но не приемайте казаното от мен за чиста монета.
Аз въпреки всичко в никакъв случай не станах " огромен вестникар ".
Автор: Райко Байчев
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ