Ще оцелее ли България с такива капиталисти
В разногласието сред работодателските организации и синдикатите за клас прослуженото време и за минималната работна заплата двете страни имаха своите и мощни, и слаби страни. Работодателите или да ги назовем условно едрия капитал извади неопровержими и солидни обстоятелства за своята позиция. И тя стоеше безапелационно. Но единствено от икономическа позиция. Работата е там, че този спор би трябвало да се преглежда от друга, доста по-съдбоносна позиция. И тогава ще се види, че контрата остава точно у капиталът.
Та тази позиция е демографската. Някои не престават да я подценяват и да окачествяват дереджето на България единствено като демографска рецесия. То обаче е по-страшно - то е злополука, същински демографски разгром. Това е цивилизационен вихър, отнесъл популацията в цели региони на страната.
Нещо повече - то е чиста проба национална опасност.
Ако някому тези думи се сторят пресилени, ето признаците за това положение по наши и непознати данни, в това число на Централно разузнавателно управление на САЩ, Европейски Съюз, Световната банка.
Ако през 1989 година прескочихме 9-милионния предел (9 009 018 души), то през днешния ден сме 7,1 милиона. За 27 години нацията ни се е стопила с 2 милиона, това прави почти една четвърт от популацията. На година страната ни понижава приблизително с по 50 000 души, дневно - със 136, а на час - с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград - поради минусовия приръст и емиграцията.
По смъртност се нареждаме на второ място в света, а по раждаемост сме ответи чак на 212 място. На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души.
Но още по-страховито е бъдещето. Според отчет на Организация на обединените нации след 35 години страната ни ще се срине до 5,1 милиона. Това ще е второ демографско срутване и неговият размер ще бъде огромен - 27,9 %.
Световната банка предвижда в собствен отчет, че през първата половина на века популацията у нас над 60 години ще надвиши 30% от общия брой. При население 7,1 една трета съставлява 2,366 666 души. В момента тази категория българи са към този момент над 2 милиона. При високия ритъм на негативния приръст нищо чудно България да прекрачи този предел след 2-3, най-много 5-6 години. Само че съгласно специалисти, когато това се случва в една страна, стават застрашени всичките й обществени системи и те стартират да се разпадат.
Прогнозите обаче вещаят трети разгром на България - към края на века или началото на идващия българите ще се стопим до към този момент трагичното равнище 3,4 милиона души. Тогава ще паднем под допустимия най-малко, с цел да останем държавнотворна нация или титулния етнос по нашите земи. Ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. Тогава децата или внуците на настоящето потомство 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в личната си страна. При това от едно болшинство, което е със напълно различен ген и полезности.
Това не е ли национална опасност? Ще понесе ли българският ген три следващи демографски срутва с по към 2 млн. души за горе-долу един век? Това няма ли да е неговият край?
С една дума, българският жанр към този момент бере душа в интензивното на историята. Комай с единия си крайник е в гроба. Дали ще излезе от там на крайници или с краката напред зависи от лечението.
Тя наложително би трябвало да включва стопански и финансови ограничения (наред с доста други усилия). Примерно за избавителната по-висока раждаемост наложителна ще е огромна еднократна помощ при раждане на дете, която помощ да се усилва с всяко последващо дете в едно семейство, даже да доближава примерно до 10 000 лв. за третото дете. Или пък по-големи месечни детски надбавки за всяка последващо дете. А също по-висока платена отпуска по майчинство, чието времетраене да се усилва при второ или трето дете, а за какво не и запазването на цялата заплата - в последна сметка майката или фамилията ще отглеждат не марули, а оцеляването на нацията. Едно конкретизиране: тези ограничения ще би трябвало да важат за работещи и образовани майки и фамилии, а не за онази част от популацията, която знае единствено да се плоди и да живее на гърба на страната.
Терапията няма да мине и без развита система от ясли и детски градини с високо платени служителки, с цел да не се отхвърля българската жена от второ или трето дете заради боязън да не си загуби работата. Облекчения за младите фамилии при закупуване на жилища или пък гратис жилище за фамилии с три (и повече) деца надали ще бъдат отхвърлени като разточителство на активи или пропуснати изгоди за други лица.
Що се отнася пък до намаляването на смъртността, тук антипазарните ограничения са просто съдбовни, с цел да имат българските жители действителен достъп до здравните услуги. Националната опасност няма да бъде отстранена, в случай че не бъде стопирано закриването на общински лечебни заведения по финансови аргументи. Ако не се анулира комерсиалният статут на лечебните заведения, които да се посветят на лекуване, а не на печалбарство. Или в случай че не бъдат доста вдигнати заплатите на чиновниците от нечастните лечебни заведения и здравни центрове (не единствено на лекари, само че и на сестри и санитарки). Демографската злополука няма да бъде ликвидирана, в случай че държавните и общинските лечебни заведения останат без съвременна диагностична инсталация.
Естествено, изброените ограничения не претендират за пълнота. Срещу националната опасност обаче би трябвало да се активизират не бойци и въоръжения, а пари (и доста други старания, схваща се). Те могат да бъдат взети и извън, само че ще бъдат нещо като наемна армия, а от средновековната история знаем, че на нея не може да се разчита. Заеми единствено ще влошат ситуацията при икономическия дебит на нашата страна. Значи остава вътрешният запас.
Може ли страната ни да активизира една парична войска, с цел да оцелее.
Според редица родни икономисти - може. Само че не ги търсете измежду пазарните ни ортодокси. За задачата обаче би трябвало не просто смяна, а изцяло преформатиране на данъчната система - точно оттова може да се образува въпросната войска. Именитият ни икономист проф. Иван Ангелов счита, че при такова данъчно преформатиране, включващо и спартанска данъчна дисциплинираност, страната ни ще може да хвърли против заплахата годишно до 4-4,5 милиарда лв.. И с такава парична войска ще може да я спрем. Иван Ангелов не е непознат на пазарната стопанска система, поради което комунистите ортодокси го упрекват, че като част от екипа на Андрей Луканов е отговорен за опустошителния преход. Професорът обаче не е и пазарен талибан, за разлика от доста младоци икономисти. Та той счита днешната данъчната система на България за антиевропейска и антисоциална. Такава я считат още доста икономисти. Само се осмелявам да застана в края на тяхната редичка и да прибавя:
данъчната система на България е и антибългарска.
Демографският ни срив няма да бъде спрян, в случай че тази система изпразва джоба на болшинството, а цялостни портфейла на малцината богати. Ако примерно косвените налози останат високи, а директните - ниски. В Евросъюза косвените налози (ДДС, акцизи и други) обезпечават приблизително по 35% от общите доходи, до момента в който в най-бедната му страна България - цели 52,4 %. С този висок индикатор българският жанр няма по какъв начин да оцелее. Това се потвърждава от самото му състояние. Демографският зложелател към този момент е не просто пред стените на страната, той към този момент я взел под блокада.
Той може и да бъде отхвърлен, само че в случай че бъдат вдигнати примерно плащаните от заможните директни налози (върху прихода и печалбата), които сега са единствено 19% от общите приходи. А за Европейски Съюз те приблизително са цели 34 %. С злополуката няма по какъв начин да се оправим, в случай че остане 10-процентния плосък налог върху приходите от физическите лица или също 10-процентния налог върху облагите. В доста други страни от Европейски Съюз тези налози са много по-високи (30-40 на сто) и такава заплаха не ги грози. Това надали е инцидентно.
Опасността няма да бъде парирана, в случай че не се вдигнат най-малко двойно налозите върху приходите и облагите, в случай че против нея не бъде хвърлен сдържан напредничав налог (вместо сегашният плосък). Дали оптималната му ставка би трябвало бъде 18, 20 или 22 % е въпрос на конкретизиране, само че данъкът би трябвало да бъде точно сдържан, с цел да не бъде демотивиран бизнесът, считат значително икономисти.
Изобщо националната опасност няма по какъв начин да бъде отхвърлена, в случай че се отбраняваме със сегашната данъчна система. Според проф. Иван Ангелов тя събира с 9-10 милиарда лв. по-малко в съпоставяне със страните от Европейски Съюз от някогашния соцлагер. Да речем, че той преувеличава с числата, само че даже индикаторът да е на половината от тях, (примерно 5 милиарда ), това отново е доста, даже е пагубно на фона на демографското ни състояние. А това са пари, които могат да отидат и за фамилиите с повече деца, и за по-високи заплати и пенсии, и за нова здравна инсталация, и за прехрана на нечастните лечебни заведения. И за още доста други демографски ограничения.
А в този момент да се върнем към разногласието за клас прослужено време и минимална заплата. Паричната войска против риска може да бъде мобилизиран основно от капитала, а не от наемния труд. При това без това да го разори, както считат значително икономисти. Да, ще се лиши от редица екстри, само че пък залогът е България.
При съществуване на родолюбие ще я има ли алтернативата екстри или България?
Досега обаче капиталът отхвърля да преформатира данъчната система и да се изправи против националната опасност. Вместо това той още веднъж трансферира топката върху наемния труд, върху бедните и се пробва да изстиска от тях каквото може, даже от прослуженото време или минималната заплата. Само че това към този момент не просто не работи, това е съдбовно за нацията. Това значи да пробиваш обсадата с полувъоръжени бойци, съвсем с гори ръце.
Затова и се запитвам: ще оцелее ли България с такива капиталисти? И с политици, които са подготвени да хвърлят нацията върху амбразурата поради капитала?
Освен това, разделят няколко години от съдбовния миг, когато заради дефицит на пари ще стартират да се разпадат всички обществени системи - пенсии, надбавки, помощи за съкратени, безработни, инвалиди, за по-евтини медикаменти и впрочем. Да, може и да се съгласим с тезата на капитала за вредата от 350-те хиляди безработни, които не търсят работа, не поставят старания да се преквалифицират, с цел да я намерят, въобще не дават нищо от себе си за публичния запас, а пък го употребяват по един или различен метод. Само че ли може ли да се сравнят хвърлени за тях средства с примерно тези 4-4,5 милиарда евро годишно, които капиталът към момента отхвърля да даде, прикрит зад сегашната данъчно статукво. Ще оцелеем ли в действителност с подобен капитал?
В последна сметка има и икономическа логичност. При бизнес механизмът с повдигането на приходите се завъртва по-голямо ползване, то на собствен ред задвижва колелата на икономическия напредък. Няма по какъв начин окастрянето на приходите да подвига икономическия напредък. И надлежно да отблъсне националната опасност.
Всъщност казусът пред страната ни е доста по-мащабен, по-дълбок и по-драматичен от прослуженото време и минималната заплата. И в хода на неговото решение българският капитал ще би трябвало да взема решение какъв да бъде - повече българин, или повече капиталист.
Източник: Юри Михалков, началник на Международния отдел на Агенция БГНЕС
Та тази позиция е демографската. Някои не престават да я подценяват и да окачествяват дереджето на България единствено като демографска рецесия. То обаче е по-страшно - то е злополука, същински демографски разгром. Това е цивилизационен вихър, отнесъл популацията в цели региони на страната.
Нещо повече - то е чиста проба национална опасност.
Ако някому тези думи се сторят пресилени, ето признаците за това положение по наши и непознати данни, в това число на Централно разузнавателно управление на САЩ, Европейски Съюз, Световната банка.
Ако през 1989 година прескочихме 9-милионния предел (9 009 018 души), то през днешния ден сме 7,1 милиона. За 27 години нацията ни се е стопила с 2 милиона, това прави почти една четвърт от популацията. На година страната ни понижава приблизително с по 50 000 души, дневно - със 136, а на час - с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград - поради минусовия приръст и емиграцията.
По смъртност се нареждаме на второ място в света, а по раждаемост сме ответи чак на 212 място. На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души.
Но още по-страховито е бъдещето. Според отчет на Организация на обединените нации след 35 години страната ни ще се срине до 5,1 милиона. Това ще е второ демографско срутване и неговият размер ще бъде огромен - 27,9 %.
Световната банка предвижда в собствен отчет, че през първата половина на века популацията у нас над 60 години ще надвиши 30% от общия брой. При население 7,1 една трета съставлява 2,366 666 души. В момента тази категория българи са към този момент над 2 милиона. При високия ритъм на негативния приръст нищо чудно България да прекрачи този предел след 2-3, най-много 5-6 години. Само че съгласно специалисти, когато това се случва в една страна, стават застрашени всичките й обществени системи и те стартират да се разпадат.
Прогнозите обаче вещаят трети разгром на България - към края на века или началото на идващия българите ще се стопим до към този момент трагичното равнище 3,4 милиона души. Тогава ще паднем под допустимия най-малко, с цел да останем държавнотворна нация или титулния етнос по нашите земи. Ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. Тогава децата или внуците на настоящето потомство 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в личната си страна. При това от едно болшинство, което е със напълно различен ген и полезности.
Това не е ли национална опасност? Ще понесе ли българският ген три следващи демографски срутва с по към 2 млн. души за горе-долу един век? Това няма ли да е неговият край?
С една дума, българският жанр към този момент бере душа в интензивното на историята. Комай с единия си крайник е в гроба. Дали ще излезе от там на крайници или с краката напред зависи от лечението.
Тя наложително би трябвало да включва стопански и финансови ограничения (наред с доста други усилия). Примерно за избавителната по-висока раждаемост наложителна ще е огромна еднократна помощ при раждане на дете, която помощ да се усилва с всяко последващо дете в едно семейство, даже да доближава примерно до 10 000 лв. за третото дете. Или пък по-големи месечни детски надбавки за всяка последващо дете. А също по-висока платена отпуска по майчинство, чието времетраене да се усилва при второ или трето дете, а за какво не и запазването на цялата заплата - в последна сметка майката или фамилията ще отглеждат не марули, а оцеляването на нацията. Едно конкретизиране: тези ограничения ще би трябвало да важат за работещи и образовани майки и фамилии, а не за онази част от популацията, която знае единствено да се плоди и да живее на гърба на страната.
Терапията няма да мине и без развита система от ясли и детски градини с високо платени служителки, с цел да не се отхвърля българската жена от второ или трето дете заради боязън да не си загуби работата. Облекчения за младите фамилии при закупуване на жилища или пък гратис жилище за фамилии с три (и повече) деца надали ще бъдат отхвърлени като разточителство на активи или пропуснати изгоди за други лица.
Що се отнася пък до намаляването на смъртността, тук антипазарните ограничения са просто съдбовни, с цел да имат българските жители действителен достъп до здравните услуги. Националната опасност няма да бъде отстранена, в случай че не бъде стопирано закриването на общински лечебни заведения по финансови аргументи. Ако не се анулира комерсиалният статут на лечебните заведения, които да се посветят на лекуване, а не на печалбарство. Или в случай че не бъдат доста вдигнати заплатите на чиновниците от нечастните лечебни заведения и здравни центрове (не единствено на лекари, само че и на сестри и санитарки). Демографската злополука няма да бъде ликвидирана, в случай че държавните и общинските лечебни заведения останат без съвременна диагностична инсталация.
Естествено, изброените ограничения не претендират за пълнота. Срещу националната опасност обаче би трябвало да се активизират не бойци и въоръжения, а пари (и доста други старания, схваща се). Те могат да бъдат взети и извън, само че ще бъдат нещо като наемна армия, а от средновековната история знаем, че на нея не може да се разчита. Заеми единствено ще влошат ситуацията при икономическия дебит на нашата страна. Значи остава вътрешният запас.
Може ли страната ни да активизира една парична войска, с цел да оцелее.
Според редица родни икономисти - може. Само че не ги търсете измежду пазарните ни ортодокси. За задачата обаче би трябвало не просто смяна, а изцяло преформатиране на данъчната система - точно оттова може да се образува въпросната войска. Именитият ни икономист проф. Иван Ангелов счита, че при такова данъчно преформатиране, включващо и спартанска данъчна дисциплинираност, страната ни ще може да хвърли против заплахата годишно до 4-4,5 милиарда лв.. И с такава парична войска ще може да я спрем. Иван Ангелов не е непознат на пазарната стопанска система, поради което комунистите ортодокси го упрекват, че като част от екипа на Андрей Луканов е отговорен за опустошителния преход. Професорът обаче не е и пазарен талибан, за разлика от доста младоци икономисти. Та той счита днешната данъчната система на България за антиевропейска и антисоциална. Такава я считат още доста икономисти. Само се осмелявам да застана в края на тяхната редичка и да прибавя:
данъчната система на България е и антибългарска.
Демографският ни срив няма да бъде спрян, в случай че тази система изпразва джоба на болшинството, а цялостни портфейла на малцината богати. Ако примерно косвените налози останат високи, а директните - ниски. В Евросъюза косвените налози (ДДС, акцизи и други) обезпечават приблизително по 35% от общите доходи, до момента в който в най-бедната му страна България - цели 52,4 %. С този висок индикатор българският жанр няма по какъв начин да оцелее. Това се потвърждава от самото му състояние. Демографският зложелател към този момент е не просто пред стените на страната, той към този момент я взел под блокада.
Той може и да бъде отхвърлен, само че в случай че бъдат вдигнати примерно плащаните от заможните директни налози (върху прихода и печалбата), които сега са единствено 19% от общите приходи. А за Европейски Съюз те приблизително са цели 34 %. С злополуката няма по какъв начин да се оправим, в случай че остане 10-процентния плосък налог върху приходите от физическите лица или също 10-процентния налог върху облагите. В доста други страни от Европейски Съюз тези налози са много по-високи (30-40 на сто) и такава заплаха не ги грози. Това надали е инцидентно.
Опасността няма да бъде парирана, в случай че не се вдигнат най-малко двойно налозите върху приходите и облагите, в случай че против нея не бъде хвърлен сдържан напредничав налог (вместо сегашният плосък). Дали оптималната му ставка би трябвало бъде 18, 20 или 22 % е въпрос на конкретизиране, само че данъкът би трябвало да бъде точно сдържан, с цел да не бъде демотивиран бизнесът, считат значително икономисти.
Изобщо националната опасност няма по какъв начин да бъде отхвърлена, в случай че се отбраняваме със сегашната данъчна система. Според проф. Иван Ангелов тя събира с 9-10 милиарда лв. по-малко в съпоставяне със страните от Европейски Съюз от някогашния соцлагер. Да речем, че той преувеличава с числата, само че даже индикаторът да е на половината от тях, (примерно 5 милиарда ), това отново е доста, даже е пагубно на фона на демографското ни състояние. А това са пари, които могат да отидат и за фамилиите с повече деца, и за по-високи заплати и пенсии, и за нова здравна инсталация, и за прехрана на нечастните лечебни заведения. И за още доста други демографски ограничения.
А в този момент да се върнем към разногласието за клас прослужено време и минимална заплата. Паричната войска против риска може да бъде мобилизиран основно от капитала, а не от наемния труд. При това без това да го разори, както считат значително икономисти. Да, ще се лиши от редица екстри, само че пък залогът е България.
При съществуване на родолюбие ще я има ли алтернативата екстри или България?
Досега обаче капиталът отхвърля да преформатира данъчната система и да се изправи против националната опасност. Вместо това той още веднъж трансферира топката върху наемния труд, върху бедните и се пробва да изстиска от тях каквото може, даже от прослуженото време или минималната заплата. Само че това към този момент не просто не работи, това е съдбовно за нацията. Това значи да пробиваш обсадата с полувъоръжени бойци, съвсем с гори ръце.
Затова и се запитвам: ще оцелее ли България с такива капиталисти? И с политици, които са подготвени да хвърлят нацията върху амбразурата поради капитала?
Освен това, разделят няколко години от съдбовния миг, когато заради дефицит на пари ще стартират да се разпадат всички обществени системи - пенсии, надбавки, помощи за съкратени, безработни, инвалиди, за по-евтини медикаменти и впрочем. Да, може и да се съгласим с тезата на капитала за вредата от 350-те хиляди безработни, които не търсят работа, не поставят старания да се преквалифицират, с цел да я намерят, въобще не дават нищо от себе си за публичния запас, а пък го употребяват по един или различен метод. Само че ли може ли да се сравнят хвърлени за тях средства с примерно тези 4-4,5 милиарда евро годишно, които капиталът към момента отхвърля да даде, прикрит зад сегашната данъчно статукво. Ще оцелеем ли в действителност с подобен капитал?
В последна сметка има и икономическа логичност. При бизнес механизмът с повдигането на приходите се завъртва по-голямо ползване, то на собствен ред задвижва колелата на икономическия напредък. Няма по какъв начин окастрянето на приходите да подвига икономическия напредък. И надлежно да отблъсне националната опасност.
Всъщност казусът пред страната ни е доста по-мащабен, по-дълбок и по-драматичен от прослуженото време и минималната заплата. И в хода на неговото решение българският капитал ще би трябвало да взема решение какъв да бъде - повече българин, или повече капиталист.
Източник: Юри Михалков, началник на Международния отдел на Агенция БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ