Доц. Теодора Пенева: През следващото десетилетие Китай планира да изгради Международна лунна изследователска станция.
В особено изявление за КМГ във връзка 75 годишнината от определяне на дипломатическите връзки сред Китай и България и в подтекста на непрекъснатия прогрес и развиване на китайската галактическа стратегия, беседваме с доцент Теодора Пенева от Института за галактически проучвания към Българската академия на науките. В обстойния диалог тя ни среща с извънредно забавната, само че към момента не доста добре позната измежду интернационалната общност тематика за китайската галактическа промишленост и стратегия, за някои съществени планове и по-специално – Китайския галактически план за Луната. Освен доцент към Българска академия на науките, Теодора Пенева е и учител по китайски език в СУ „ Св. Климент Охридски ”. Тя е приключила Пекинския университет и Пекинския университет за езици и просвета.
В. Доц. Пенева, дано стартираме с въпроса – какво знаем за китайската галактическа стратегия до момента?
О. Китайската галактическа промишленост стартира активността си след основаването на Петия проучвателен институт към Министерството на националната защита на Китай през 1956 година, започвайки с ракетно инженерство. На 24 април 1970 година първият неестествен сателит " Дунфанхун-1 " е изстрелян сполучливо от площадката Дзиуцюен благодарение на ракета-носител Long March -1 (Великия поход), трансформирайки се в петата страна в света с самостоятелни авиационни качества след Съветския съюз, Съединени американски щати, Франция и Япония. След повече от половин век на развиване, Китай към този момент е усвоил цялостните благоприятни условия за изстрелване в космоса със серията ракети Long March. В страната има четири континентални космодрума в Дзиуцюен (провинция Гансу), Тайюен (провинция Шанси), Сичан (провинция Съчуан) и Уънчан (остров Хайнан), и една на морско пристанище за изстрелване наречена Източен космодрум Хайян (Haiyang Oriental Spaceport, Oriental Space Port, провинция Шандун).
Понастоящем галактическите действия на Китай се ръководят основно от Китайската национална галактическа администрация, главните планове включват Китайската пилотирана галактическа стратегия (China Manned Space Program), сателитната навигационна система Beidou (BeiDou Navigation Satellite System), Китайската стратегия за проучване на Луната (China Lunar Exploration Program), Специалния план за наблюдаване с висока разграничителна дарба (China high-resolution earth observation system) и Китайския план за проучване на планетите (Planetary Exploration of China).
В. Какво включва Китайският план за проучване на Луната? Разкажете апелирам повече детайлности, тъй като в действителност знаем прекомерно малко за него.
О. Китайският план за проучване на Луната, или китайската стратегия за проучване на Луната започва на 23 януари 2004 година, инициирана от Китайската национална галактическа администрация, прочут също като плана „ Чан-Ъ “ (Chang`e). /Чан-Ъ е китайската богиня на Луната. Чества се още от времето на династия Западна Хан, 2 век пр.н.е. Легендата споделя за млада госпожица от оскъдно селско семейство, в която се влюбва стрелецът Хоу И, и взима за жена. Живели щастливо, само че идват години на огромна суша, и Хоу И прострелва 9 от появилите се 10 слънца. Спасява народа си, и за премия получава от владетелката елексир на безсмъртието. Преди да го изпие, обаче, жена му Чан-Ъ намира елексира и го изпива. Тя потегля да бяга, само че вместо това полита към Луната. Била осъдена да остане там вечно сама. Хоу И построява замък на слънцето. Веднъж годишно, на празника на есенната луна, той се среща с жена си, и по тази причина тогава луната е толкоз красива!/
Затова и китайската галактическа стратегия за задачи до Луната и един от лунните кратери носят името на богинята.
В. Кажете апелирам какви са обособените стадии на Плана на програмата?
О. Планът на галактическата стратегия е първо да се изстрелят спътници към Луната, след което безпилотни патрулни транспортни средства, с цел да се реализира меко кацане на лунната повърхнина и най-после да се изпрати сонда да събира лунни проби и да ги изпраща назад на Земята. Очаква се проектът да отнеме 20 години. След завършването на тези три етапи е добавена спомагателна фаза за потребление на детектори за проучване на лунната среда и подготовка за построяването на лунна научноизследователска станция. Като първа част от плана Чан-Ъ, безпилотният план за проучване на Луната също приготвя втората и третата част на плана - дълготрайните цели на плана за пилотирано проучване на Луната. Резултатите от научните проучвания на китайския план за проучване на Луната са оповестени на уеб страницата на https://english.nao.cas.cn/Research2015/rp2015/201701/t20170120_173601.html Отдела за проучване на Луната и дълбокия космос към Националната астрономическа обсерватория.
През 2018 година китайците организират първото безпилотно кацане на Луната с уред „ Чан-Ъ-4 “, а последното през април 2024 година с изпращането на сондата „ Чан-Ъ-6 “ с най-голямата китайска ракета притежател Чан Джън (Long March ) от космодрума Уънчан. Освен взимането на проби от тъмната страна на луната, Китай има своя галактическа станция в околоземна орбита, и сателитно съзвездие Бей Доу, аналог на GPS. През идващите няколко години Китай също ще извършва водещи в света галактически задачи като огромни галактически телескопи, разкриване на метеорити и комети, връщане на проби от Марс, разкриване на вселена Юпитер и пилотирани кацания на Луната.
В. Разкажете ни и за Китайската пилотирана галактическа стратегия, както и за подготовката на тайконавтите - която е нещо неповторимо и ще продължи да се развива и в бъдеще?
О. Китайската галактическа стратегия за пилотирани полети изпраща първия пилотиран галактически транспортен съд Шънджоу-1 на 20 ноември 1999 година, който лети в космоса общо 21 часа, като прави 14 орбитални обиколки. На 10 януари 2001 година е изстрелян безпилотен галактически транспортен съд Шънджоу-2, който прави 108 орбитални обиколки и лети в космоса близо 7 дни, въпреки и с не изключително сполучливо връщане. На 25 март 2002 година следва вторият безпилотен галактически транспортен съд Шънджоу-3, летял 6 дни и 18 часа, обикаляйки Земята 108 пъти, и приземил се сполучливо. Третият безпилотен галактически транспортен съд Шънджоу-4 е изстрелян на 30 декември 2002 година, лети 6 дни и 18 часа, и обикаля Земята 108 пъти, сложил нов връх за изстрелване при ниски температури от -300С в галактическата история на Китай.
Подготовката на първата група астронавти стартира на 5 януари 1998 година с избора на 14 авансово готови астронавти (включително двама обучители) от цялостен Китай в галактическия град Пекин. Сред тях са Ян Лиуей, Фей Дзюнлун, Ние Хайшън и други, които ще станат известни имена в бъдеще.
Първият китайски астронавт е Ян Лиуей, изхвърчал на 14 октомври 2003 година с кораба Шънджоу-5. По време на полета на галактическия транспортен съд Ян Лиуей демонстрира знамето на Китай и знамето на Обединените народи и споделя на китайски и британски: „ Мирно потребление на космоса в интерес на цялото човечество. “ Шънджоу-5 се приземява на 16 октомври 2003 година след 21 часа и 23 минути полет и е първият сполучливо пилотиран галактически полет на Китай. На 12 октомври 2005 година излетява Шънджоу-6 с тайконавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън. Това е първата „ многодневна “ пилотирана галактическа задача на Китай. Мисията Шънджоу-7 е сполучливо изпълнена от 25 до 28 септември 2008 година с астронавтите Джай Джъган, Лиу Буомин и Дзин Хайпън.
От 2005 до 2017 година китайската пилотирана галактическа стратегия реализира редица огромни софтуерни пробиви посредством голям брой задачи, полагайки основата за построяването на китайската галактическа станция. Само до 2017 година Китай има насъбран опит от общо 246 сполучливо изстреляни в космоса ракети, от общо 260 опита. След изпълнената първа стъпка на програмата - да изстреля пилотиран галактически транспортен съд, се пристъпва към идващите стъпки. Втората стъпка е да се създадат пробиви в технологията за извънкорабна активност на астронавтите и технологията за доближаване и докинг на галактически транспортни средства, да се започва галактическа лаборатория и да се решат проблеми с галактическото приложение от избран мащаб и краткосрочна пилотирана помощ. Третата стъпка е построяването на галактическа станция, която да реши казуса с широкомащабните и дълготрайни пилотирани галактически приложения.
След първата група астронавти, Китай започва подбора на втората група през 2009 година
Втората група е публично основана на 7 май 2010 година с общо 7души, 5 мъже и 2 дами. Лиу Ян става първата жена астронавт на Китай през 2012 година Тя лети в космоса на 16 юни 2012 година с кораба Шънджоу-9 дружно с астронавтите Дзин Хайпън и Лиу Уан. Космическият екип влиза сполучливо след автоматизирано свиждане и съединяване на галактическата станция Тиенгун-1 (небесен дворец) на 18 юни. На 24 юни астронавтът Лиу Уан реализира сполучливо първото в Китай ръчно следено свиждане и съединяване, маркирайки Китай като третата страна в света, която независимо и изцяло овладява технологията за доближаване и съединяване в космоса.
На 11 юни 2013 година пилотираният галактически транспортен съд Шънджоу-10 е свързан с Тиенгун-1 и тримата тайконавти Ние Хайшън, Джан Сяогуан и Уан Япин влизат в галактическата станция за 15-дневна задача. Те се завръщат сполучливо на земята на 26 юни 2013 година Целта на задачата от плана за пилотирана галактическа станция е към 2016 година да изстреля и 8-тонна галактическа лаборатория (Тиенгун-2), с цел да пробие и овладее основни технологии за галактически станции като средносрочно престояване на тайконавти, регенеративна поддръжка на живота и товарен галактически транспортен съд за осъществяване на галактически приложения в избран мащаб към 2020 година
На 25 юни 2016 година ракетата притежател Лонг Марч-7 сполучливо прави първия си полет от галактическата площадка в Хайнан, поставяйки началото на втората стъпка от втората фаза на програмата. Космическата лаборатория Тиенгун-2 е изстреляна на 15 септември 2016 година Това е първата китайска галактическа лабораторна платформа и огромен галактически транспортен съд за средносрочно престояване с благоприятни условия за галактическа добавка, кадърен да прави широкомащабни научни опити.
От 17 октомври до 18 ноември 2016 година тайконавтите Дзин Хайпън и Чън Дун извършват задача Шънджоу-11, достигайки галактическата лаборатория Тиенгун-2. Те остават в орбита общо 30 дни и организират повече от 30 пробни интервенции в орбита.
На 20 април 2017 година излетява товарният галактически транспортен съд Тиенджоу-1 и прави автоматизирано свиждане и съединяване с Тиенгун-2. На 27 април корабът и лабораторията сполучливо приключват първия тест за попълване на гориво в орбита. С това приключва втората стъпка от плана за пилотирани галактически полети на Китай.
Третата стъпка стартира с изстрелването на модул Тиенхъ с ракета Лонг Марч-5В на 29 април 2021г., който се пилотира от смален модел на главния модул отвън него от тайконавта Джай Джъган. Основният модул Тиенхъ има обща дължина 16,6 метра, оптимален диаметър 4,2 метра и тегло 22,5 тона. Това е най-големият и най-тежкият галактически транспортен съд, създаден и изстрелян от Китай по това време. Основният модул е центърът за ръководство и надзор на галактическата станция. Той дава отговор за унифицираното ръководство и надзор на сглобяването на галактическата станция, обезпечава насоки, навигация и надзор на посоката на галактическата станция, а също по този начин обезпечава мощ, задвижване и поддържане на живота, системи за галактическата станция. По отношение на живота, запечатаната капсула на главния модул има три пъти по-голямо пространство за активност на астронавтите от галактическата лаборатория Тиенгун-2. Тя е оборудвана с три обособени спални и една баня, с цел да обезпечи ежедневния живот на астронавтите регенеративна система за поддържане на живота, която може да разреши на астронавтите да останат в орбита за дълго време.
В. От 2020 година Китай прави голям брой безпилотни и пилотирани задачи, завършвайки построяването на галактическата станция Тиенгун. Бихте ли ни споделили детайлности за тези задачи?
О. До 2022 година са планувани и изпълнени общо 12 полета за тези цели, като общият брой на сполучливи ракетни изстрелвания в космоса до края на 2022 година доближава 441. На 29 май 2021 година товарният галактически транспортен съд Тиенджоу-2 доставя повече от 160 пакета, два външни костюма за тайконавти след бърза среща и съединяване с главния модул Тиенхъ. На 17 юни 2021 година с кораба Шънджоу-12 за първи път в личната си галактическа станция влизат тайконавтите Ние Хайшън, Лиу Буомин и Тан Хунбуо. На 4 юли Лиу Буомин и Тан Хунбуо от екипажа на Шънджоу-12 правят първата активност на тайконавтите отвън кораба по време на строителната фаза на китайската галактическа станция, траяла 6 часа и 46 минути, счупвайки 20-минутния връх на Шънджоу-7 от 2008 година Екипажът на Шънджоу-12 се завръща сполучливо на Земята на 17 септември 2021 година
На 20 септември 2021 година Китай изстрелва товарния галактически транспортен съд Тиенджоу-3 и приключва скачването с модула Тиенхъ. На 16 октомври 2021 година излетява пилотираният галактически транспортен съд Шънджоу-13, който прави първия дълготраен престой в галактическата станция на астронавтите Джай Джъган, Уан Япин и Йе Гуанфу, траял към шест месеца. Екипажът се завръща сполучливо на 16 април 2022 година Общата дълготрайност на задачата Шънджоу-13 доближава 182 дни и 9 часа.
Шест задачи са планувани по време на етапа на създаване на галактическата станция, всички от които са приключени през 2022 година Първата е пилотираният Шънджоу-14, изстрелян през юни 2022 година, измежду задачите е и товарният Тиенджоу-4, изстрелян през май, експерименталниятмодул Уънтиен изстрелян през юли, различен пробен модул Мънтиен изстрелян пред октомври, товарен галактически транспортен съд Тиенджоу 5 и пилотираният транспортен съд Шънджоу-10. Мисията на астронавтите в Шънджоу-14 продължава шест месеца, и посреща и разполага пробните модули Уънтиен и Мънтиен.
Последната задача от етапа на създаване на галактическата станция е Шънджоу-15, изпълнена на 29 ноември 2022 година, като екипажите на Шънджоу-14 и Шънджоу-15 приключват първото галактическо свиждане на китайската галактическа станция. Станцията за първи път доближава оптималния потенциал от 6 души. След гала по предаване на орбита на китайските астронавти на 2 декември, екипажът на Шънджоу-14 се завръща безвредно на Земята на 4 декември. Китайската галактическа станция публично влиза в дълготраен пилотиран режим.
Шънджоу-16 е изстрелян на 30 май 2023 година Ден преди изстрелването, Китайската пилотирана галактическа инженерна работа афишира на конференция, че задачите на бъдещите задачи включват: 1) кацане на китайски водач на Луната преди 2030 година, 2) осъществяване на лунни научни експедиции и софтуерни опити, 3) пробиви в преодоляването на основни технологии като пилотирано в двете посоки пътешестване до Луната, временен престой и образуване на самостоятелна пилотирана дарба за проучване на Луната.
Екипажът на Шънджоу-16 отглеждат зеленчуци на борда на галактическата станция " Тиенгун " като част от проектите за бъдещо проучване на Дълбокия космос. През юни екипажът е отгледал четири партиди марули, а през август са почнали развъждане на чери домати и зелен лук. В бъдеще задачите ще се съсредоточат върху бързото и огромно обработване. Растенията, отглеждани от апарата за обработване, могат да всмукват въглеродния диоксид във въздуха, с цел да генерират О2 с фотосинтеза, а по-късно да регенерират и пречистват вода с транспирация.
Космическият транспортен съд Шънджоу-18 излетява на 26 април 2024 година Екипажът е тричленен и за задача от шест месеца, като възнамерява да се върне на земята през октомври 2024 година Тайконавтите Йе Гуанфу, Ли Цун и Ли Гуансу заместват на ротационен принцип екипът на Шънджоу-17, които се завръщат на Земята на 30 април 2024 година
На 3 май 2024 година Китай изстрелва сондата Чан-Ъ-6 на двумесечна задача за събиране на проби от повърхността и от скали от тъмната страна на Луната. Апаратът тежи повече от осем тона. Задачата на сондата е да кацне на Южния полюс на Луната, след което да вземе и да донесе проби - амбициозна цел, която не е постигана въпреки това досега.
Междувременно е създаден е и пилотиран галактически транспортен съд Мънджоу, лунен спускаем уред с услуги за кацане на Луната и други летателни артикули, както и уреди и съоръжение за тестване и изстрелване, свързани с новата площадка за изстрелване. Целта на пилотирания галактически транспортен съд Мънджоу е да се трансформира в ново потомство транспортни совалки космос-земя, които могат по едно и също време да извършват интервенциите на китайските галактически станции наоколо до Земята, пилотирани проучвания на Луната и други задания.
В. Какви са по-важните съществени усъвършенствания и нововъведения на новия галактически транспортен съд?
О. По-важните измежду тях са следните:
- Може да транспортира 6 до 7 астронавти едновременно, удвоявайки товароносимостта на галактическия транспортен съд Шънджоу.
- Има модулен дизайн, и може да бъде преконфигуриран съгласно условията на разнообразни задачи.
- Използва еднокомпонентен нетоксичен мотор с най-голямата двигателна сила в света.
- Може да осъществя самостоятелни промени в орбитата.
- Капсулата за връщане е за многократна приложимост.
- Каца благодарение на група от три парашута.
- Буферният мотор е сменен с въздушна възглавница за кацане с огромен товар.
- Има многоцелева капсула за връщане с огромен галактически транспортен съд
В. Какви са бъдещите проекти на китайската галактическа стратегия?
О. Бъдещите задачи ще бъдат ориентирани към научни цели като произхода и еволюцията на слънчевата система, въздействието на дребните небесни тела и слънчевата интензивност върху Земята и търсенето на извънземен живот. Това включва проучване на метеорити, задачи за връщане на проби от Марс и проучване на планетарната система. Китай възнамерява и да построи лунна база, която да назова „ Международна лунна изследователска станция “, през идващото десетилетие.
Тиенуън-2 е плануван за към 2025 година, и има за цел да изследва непосредствен до Земята метеорит, да извърши прехвръкване и да събере проби за връщане. Мисията Тиенуън-3 за връщане на проби от Марс е планувана за към 2030 година и има за цел да събере и върне проби от Марс на Земята. Мисията Тиенуън-4, която ще се концентрира върху проучването на Юпитер и неговите луни, също е планувана за към 2030 година И двете задачи Тиенуън-3 и Тиенуън-4 сега са подложени на интензивни проучвания и създаване на основни технологии и подробни проекти за внедряване.
Освен това Китай възнамерява също огромни национални научни и инженерни планове, в това число тежкотоварни ракети-носители и системи за галактически превоз за многократна приложимост.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13057Саймън Ципис за тъмната дипломация в геополитикатаАлтернативен Поглед17848Саймън Ципис: Нападението на Курска област е деяние на обезсърчение на Запада против РусияАлтернативен Поглед7891Любомир Желев: Диалог с Турция може да има, единствено когато турските войски изоставен територията на СирияАлтернативен Поглед19218Любомир Желев: За реакцията на Кремъл на двуличната и подла игра на ЕрдоганАлтернативен Поглед28634Доц. Григ
В. Доц. Пенева, дано стартираме с въпроса – какво знаем за китайската галактическа стратегия до момента?
О. Китайската галактическа промишленост стартира активността си след основаването на Петия проучвателен институт към Министерството на националната защита на Китай през 1956 година, започвайки с ракетно инженерство. На 24 април 1970 година първият неестествен сателит " Дунфанхун-1 " е изстрелян сполучливо от площадката Дзиуцюен благодарение на ракета-носител Long March -1 (Великия поход), трансформирайки се в петата страна в света с самостоятелни авиационни качества след Съветския съюз, Съединени американски щати, Франция и Япония. След повече от половин век на развиване, Китай към този момент е усвоил цялостните благоприятни условия за изстрелване в космоса със серията ракети Long March. В страната има четири континентални космодрума в Дзиуцюен (провинция Гансу), Тайюен (провинция Шанси), Сичан (провинция Съчуан) и Уънчан (остров Хайнан), и една на морско пристанище за изстрелване наречена Източен космодрум Хайян (Haiyang Oriental Spaceport, Oriental Space Port, провинция Шандун).
Понастоящем галактическите действия на Китай се ръководят основно от Китайската национална галактическа администрация, главните планове включват Китайската пилотирана галактическа стратегия (China Manned Space Program), сателитната навигационна система Beidou (BeiDou Navigation Satellite System), Китайската стратегия за проучване на Луната (China Lunar Exploration Program), Специалния план за наблюдаване с висока разграничителна дарба (China high-resolution earth observation system) и Китайския план за проучване на планетите (Planetary Exploration of China).
В. Какво включва Китайският план за проучване на Луната? Разкажете апелирам повече детайлности, тъй като в действителност знаем прекомерно малко за него.
О. Китайският план за проучване на Луната, или китайската стратегия за проучване на Луната започва на 23 януари 2004 година, инициирана от Китайската национална галактическа администрация, прочут също като плана „ Чан-Ъ “ (Chang`e). /Чан-Ъ е китайската богиня на Луната. Чества се още от времето на династия Западна Хан, 2 век пр.н.е. Легендата споделя за млада госпожица от оскъдно селско семейство, в която се влюбва стрелецът Хоу И, и взима за жена. Живели щастливо, само че идват години на огромна суша, и Хоу И прострелва 9 от появилите се 10 слънца. Спасява народа си, и за премия получава от владетелката елексир на безсмъртието. Преди да го изпие, обаче, жена му Чан-Ъ намира елексира и го изпива. Тя потегля да бяга, само че вместо това полита към Луната. Била осъдена да остане там вечно сама. Хоу И построява замък на слънцето. Веднъж годишно, на празника на есенната луна, той се среща с жена си, и по тази причина тогава луната е толкоз красива!/
Затова и китайската галактическа стратегия за задачи до Луната и един от лунните кратери носят името на богинята.
В. Кажете апелирам какви са обособените стадии на Плана на програмата?
О. Планът на галактическата стратегия е първо да се изстрелят спътници към Луната, след което безпилотни патрулни транспортни средства, с цел да се реализира меко кацане на лунната повърхнина и най-после да се изпрати сонда да събира лунни проби и да ги изпраща назад на Земята. Очаква се проектът да отнеме 20 години. След завършването на тези три етапи е добавена спомагателна фаза за потребление на детектори за проучване на лунната среда и подготовка за построяването на лунна научноизследователска станция. Като първа част от плана Чан-Ъ, безпилотният план за проучване на Луната също приготвя втората и третата част на плана - дълготрайните цели на плана за пилотирано проучване на Луната. Резултатите от научните проучвания на китайския план за проучване на Луната са оповестени на уеб страницата на https://english.nao.cas.cn/Research2015/rp2015/201701/t20170120_173601.html Отдела за проучване на Луната и дълбокия космос към Националната астрономическа обсерватория.
През 2018 година китайците организират първото безпилотно кацане на Луната с уред „ Чан-Ъ-4 “, а последното през април 2024 година с изпращането на сондата „ Чан-Ъ-6 “ с най-голямата китайска ракета притежател Чан Джън (Long March ) от космодрума Уънчан. Освен взимането на проби от тъмната страна на луната, Китай има своя галактическа станция в околоземна орбита, и сателитно съзвездие Бей Доу, аналог на GPS. През идващите няколко години Китай също ще извършва водещи в света галактически задачи като огромни галактически телескопи, разкриване на метеорити и комети, връщане на проби от Марс, разкриване на вселена Юпитер и пилотирани кацания на Луната.
В. Разкажете ни и за Китайската пилотирана галактическа стратегия, както и за подготовката на тайконавтите - която е нещо неповторимо и ще продължи да се развива и в бъдеще?
О. Китайската галактическа стратегия за пилотирани полети изпраща първия пилотиран галактически транспортен съд Шънджоу-1 на 20 ноември 1999 година, който лети в космоса общо 21 часа, като прави 14 орбитални обиколки. На 10 януари 2001 година е изстрелян безпилотен галактически транспортен съд Шънджоу-2, който прави 108 орбитални обиколки и лети в космоса близо 7 дни, въпреки и с не изключително сполучливо връщане. На 25 март 2002 година следва вторият безпилотен галактически транспортен съд Шънджоу-3, летял 6 дни и 18 часа, обикаляйки Земята 108 пъти, и приземил се сполучливо. Третият безпилотен галактически транспортен съд Шънджоу-4 е изстрелян на 30 декември 2002 година, лети 6 дни и 18 часа, и обикаля Земята 108 пъти, сложил нов връх за изстрелване при ниски температури от -300С в галактическата история на Китай.
Подготовката на първата група астронавти стартира на 5 януари 1998 година с избора на 14 авансово готови астронавти (включително двама обучители) от цялостен Китай в галактическия град Пекин. Сред тях са Ян Лиуей, Фей Дзюнлун, Ние Хайшън и други, които ще станат известни имена в бъдеще.
Първият китайски астронавт е Ян Лиуей, изхвърчал на 14 октомври 2003 година с кораба Шънджоу-5. По време на полета на галактическия транспортен съд Ян Лиуей демонстрира знамето на Китай и знамето на Обединените народи и споделя на китайски и британски: „ Мирно потребление на космоса в интерес на цялото човечество. “ Шънджоу-5 се приземява на 16 октомври 2003 година след 21 часа и 23 минути полет и е първият сполучливо пилотиран галактически полет на Китай. На 12 октомври 2005 година излетява Шънджоу-6 с тайконавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън. Това е първата „ многодневна “ пилотирана галактическа задача на Китай. Мисията Шънджоу-7 е сполучливо изпълнена от 25 до 28 септември 2008 година с астронавтите Джай Джъган, Лиу Буомин и Дзин Хайпън.
От 2005 до 2017 година китайската пилотирана галактическа стратегия реализира редица огромни софтуерни пробиви посредством голям брой задачи, полагайки основата за построяването на китайската галактическа станция. Само до 2017 година Китай има насъбран опит от общо 246 сполучливо изстреляни в космоса ракети, от общо 260 опита. След изпълнената първа стъпка на програмата - да изстреля пилотиран галактически транспортен съд, се пристъпва към идващите стъпки. Втората стъпка е да се създадат пробиви в технологията за извънкорабна активност на астронавтите и технологията за доближаване и докинг на галактически транспортни средства, да се започва галактическа лаборатория и да се решат проблеми с галактическото приложение от избран мащаб и краткосрочна пилотирана помощ. Третата стъпка е построяването на галактическа станция, която да реши казуса с широкомащабните и дълготрайни пилотирани галактически приложения.
След първата група астронавти, Китай започва подбора на втората група през 2009 година
Втората група е публично основана на 7 май 2010 година с общо 7души, 5 мъже и 2 дами. Лиу Ян става първата жена астронавт на Китай през 2012 година Тя лети в космоса на 16 юни 2012 година с кораба Шънджоу-9 дружно с астронавтите Дзин Хайпън и Лиу Уан. Космическият екип влиза сполучливо след автоматизирано свиждане и съединяване на галактическата станция Тиенгун-1 (небесен дворец) на 18 юни. На 24 юни астронавтът Лиу Уан реализира сполучливо първото в Китай ръчно следено свиждане и съединяване, маркирайки Китай като третата страна в света, която независимо и изцяло овладява технологията за доближаване и съединяване в космоса.
На 11 юни 2013 година пилотираният галактически транспортен съд Шънджоу-10 е свързан с Тиенгун-1 и тримата тайконавти Ние Хайшън, Джан Сяогуан и Уан Япин влизат в галактическата станция за 15-дневна задача. Те се завръщат сполучливо на земята на 26 юни 2013 година Целта на задачата от плана за пилотирана галактическа станция е към 2016 година да изстреля и 8-тонна галактическа лаборатория (Тиенгун-2), с цел да пробие и овладее основни технологии за галактически станции като средносрочно престояване на тайконавти, регенеративна поддръжка на живота и товарен галактически транспортен съд за осъществяване на галактически приложения в избран мащаб към 2020 година
На 25 юни 2016 година ракетата притежател Лонг Марч-7 сполучливо прави първия си полет от галактическата площадка в Хайнан, поставяйки началото на втората стъпка от втората фаза на програмата. Космическата лаборатория Тиенгун-2 е изстреляна на 15 септември 2016 година Това е първата китайска галактическа лабораторна платформа и огромен галактически транспортен съд за средносрочно престояване с благоприятни условия за галактическа добавка, кадърен да прави широкомащабни научни опити.
От 17 октомври до 18 ноември 2016 година тайконавтите Дзин Хайпън и Чън Дун извършват задача Шънджоу-11, достигайки галактическата лаборатория Тиенгун-2. Те остават в орбита общо 30 дни и организират повече от 30 пробни интервенции в орбита.
На 20 април 2017 година излетява товарният галактически транспортен съд Тиенджоу-1 и прави автоматизирано свиждане и съединяване с Тиенгун-2. На 27 април корабът и лабораторията сполучливо приключват първия тест за попълване на гориво в орбита. С това приключва втората стъпка от плана за пилотирани галактически полети на Китай.
Третата стъпка стартира с изстрелването на модул Тиенхъ с ракета Лонг Марч-5В на 29 април 2021г., който се пилотира от смален модел на главния модул отвън него от тайконавта Джай Джъган. Основният модул Тиенхъ има обща дължина 16,6 метра, оптимален диаметър 4,2 метра и тегло 22,5 тона. Това е най-големият и най-тежкият галактически транспортен съд, създаден и изстрелян от Китай по това време. Основният модул е центърът за ръководство и надзор на галактическата станция. Той дава отговор за унифицираното ръководство и надзор на сглобяването на галактическата станция, обезпечава насоки, навигация и надзор на посоката на галактическата станция, а също по този начин обезпечава мощ, задвижване и поддържане на живота, системи за галактическата станция. По отношение на живота, запечатаната капсула на главния модул има три пъти по-голямо пространство за активност на астронавтите от галактическата лаборатория Тиенгун-2. Тя е оборудвана с три обособени спални и една баня, с цел да обезпечи ежедневния живот на астронавтите регенеративна система за поддържане на живота, която може да разреши на астронавтите да останат в орбита за дълго време.
В. От 2020 година Китай прави голям брой безпилотни и пилотирани задачи, завършвайки построяването на галактическата станция Тиенгун. Бихте ли ни споделили детайлности за тези задачи?
О. До 2022 година са планувани и изпълнени общо 12 полета за тези цели, като общият брой на сполучливи ракетни изстрелвания в космоса до края на 2022 година доближава 441. На 29 май 2021 година товарният галактически транспортен съд Тиенджоу-2 доставя повече от 160 пакета, два външни костюма за тайконавти след бърза среща и съединяване с главния модул Тиенхъ. На 17 юни 2021 година с кораба Шънджоу-12 за първи път в личната си галактическа станция влизат тайконавтите Ние Хайшън, Лиу Буомин и Тан Хунбуо. На 4 юли Лиу Буомин и Тан Хунбуо от екипажа на Шънджоу-12 правят първата активност на тайконавтите отвън кораба по време на строителната фаза на китайската галактическа станция, траяла 6 часа и 46 минути, счупвайки 20-минутния връх на Шънджоу-7 от 2008 година Екипажът на Шънджоу-12 се завръща сполучливо на Земята на 17 септември 2021 година
На 20 септември 2021 година Китай изстрелва товарния галактически транспортен съд Тиенджоу-3 и приключва скачването с модула Тиенхъ. На 16 октомври 2021 година излетява пилотираният галактически транспортен съд Шънджоу-13, който прави първия дълготраен престой в галактическата станция на астронавтите Джай Джъган, Уан Япин и Йе Гуанфу, траял към шест месеца. Екипажът се завръща сполучливо на 16 април 2022 година Общата дълготрайност на задачата Шънджоу-13 доближава 182 дни и 9 часа.
Шест задачи са планувани по време на етапа на създаване на галактическата станция, всички от които са приключени през 2022 година Първата е пилотираният Шънджоу-14, изстрелян през юни 2022 година, измежду задачите е и товарният Тиенджоу-4, изстрелян през май, експерименталниятмодул Уънтиен изстрелян през юли, различен пробен модул Мънтиен изстрелян пред октомври, товарен галактически транспортен съд Тиенджоу 5 и пилотираният транспортен съд Шънджоу-10. Мисията на астронавтите в Шънджоу-14 продължава шест месеца, и посреща и разполага пробните модули Уънтиен и Мънтиен.
Последната задача от етапа на създаване на галактическата станция е Шънджоу-15, изпълнена на 29 ноември 2022 година, като екипажите на Шънджоу-14 и Шънджоу-15 приключват първото галактическо свиждане на китайската галактическа станция. Станцията за първи път доближава оптималния потенциал от 6 души. След гала по предаване на орбита на китайските астронавти на 2 декември, екипажът на Шънджоу-14 се завръща безвредно на Земята на 4 декември. Китайската галактическа станция публично влиза в дълготраен пилотиран режим.
Шънджоу-16 е изстрелян на 30 май 2023 година Ден преди изстрелването, Китайската пилотирана галактическа инженерна работа афишира на конференция, че задачите на бъдещите задачи включват: 1) кацане на китайски водач на Луната преди 2030 година, 2) осъществяване на лунни научни експедиции и софтуерни опити, 3) пробиви в преодоляването на основни технологии като пилотирано в двете посоки пътешестване до Луната, временен престой и образуване на самостоятелна пилотирана дарба за проучване на Луната.
Екипажът на Шънджоу-16 отглеждат зеленчуци на борда на галактическата станция " Тиенгун " като част от проектите за бъдещо проучване на Дълбокия космос. През юни екипажът е отгледал четири партиди марули, а през август са почнали развъждане на чери домати и зелен лук. В бъдеще задачите ще се съсредоточат върху бързото и огромно обработване. Растенията, отглеждани от апарата за обработване, могат да всмукват въглеродния диоксид във въздуха, с цел да генерират О2 с фотосинтеза, а по-късно да регенерират и пречистват вода с транспирация.
Космическият транспортен съд Шънджоу-18 излетява на 26 април 2024 година Екипажът е тричленен и за задача от шест месеца, като възнамерява да се върне на земята през октомври 2024 година Тайконавтите Йе Гуанфу, Ли Цун и Ли Гуансу заместват на ротационен принцип екипът на Шънджоу-17, които се завръщат на Земята на 30 април 2024 година
На 3 май 2024 година Китай изстрелва сондата Чан-Ъ-6 на двумесечна задача за събиране на проби от повърхността и от скали от тъмната страна на Луната. Апаратът тежи повече от осем тона. Задачата на сондата е да кацне на Южния полюс на Луната, след което да вземе и да донесе проби - амбициозна цел, която не е постигана въпреки това досега.
Междувременно е създаден е и пилотиран галактически транспортен съд Мънджоу, лунен спускаем уред с услуги за кацане на Луната и други летателни артикули, както и уреди и съоръжение за тестване и изстрелване, свързани с новата площадка за изстрелване. Целта на пилотирания галактически транспортен съд Мънджоу е да се трансформира в ново потомство транспортни совалки космос-земя, които могат по едно и също време да извършват интервенциите на китайските галактически станции наоколо до Земята, пилотирани проучвания на Луната и други задания.
В. Какви са по-важните съществени усъвършенствания и нововъведения на новия галактически транспортен съд?
О. По-важните измежду тях са следните:
- Може да транспортира 6 до 7 астронавти едновременно, удвоявайки товароносимостта на галактическия транспортен съд Шънджоу.
- Има модулен дизайн, и може да бъде преконфигуриран съгласно условията на разнообразни задачи.
- Използва еднокомпонентен нетоксичен мотор с най-голямата двигателна сила в света.
- Може да осъществя самостоятелни промени в орбитата.
- Капсулата за връщане е за многократна приложимост.
- Каца благодарение на група от три парашута.
- Буферният мотор е сменен с въздушна възглавница за кацане с огромен товар.
- Има многоцелева капсула за връщане с огромен галактически транспортен съд
В. Какви са бъдещите проекти на китайската галактическа стратегия?
О. Бъдещите задачи ще бъдат ориентирани към научни цели като произхода и еволюцията на слънчевата система, въздействието на дребните небесни тела и слънчевата интензивност върху Земята и търсенето на извънземен живот. Това включва проучване на метеорити, задачи за връщане на проби от Марс и проучване на планетарната система. Китай възнамерява и да построи лунна база, която да назова „ Международна лунна изследователска станция “, през идващото десетилетие.
Тиенуън-2 е плануван за към 2025 година, и има за цел да изследва непосредствен до Земята метеорит, да извърши прехвръкване и да събере проби за връщане. Мисията Тиенуън-3 за връщане на проби от Марс е планувана за към 2030 година и има за цел да събере и върне проби от Марс на Земята. Мисията Тиенуън-4, която ще се концентрира върху проучването на Юпитер и неговите луни, също е планувана за към 2030 година И двете задачи Тиенуън-3 и Тиенуън-4 сега са подложени на интензивни проучвания и създаване на основни технологии и подробни проекти за внедряване.
Освен това Китай възнамерява също огромни национални научни и инженерни планове, в това число тежкотоварни ракети-носители и системи за галактически превоз за многократна приложимост.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13057Саймън Ципис за тъмната дипломация в геополитикатаАлтернативен Поглед17848Саймън Ципис: Нападението на Курска област е деяние на обезсърчение на Запада против РусияАлтернативен Поглед7891Любомир Желев: Диалог с Турция може да има, единствено когато турските войски изоставен територията на СирияАлтернативен Поглед19218Любомир Желев: За реакцията на Кремъл на двуличната и подла игра на ЕрдоганАлтернативен Поглед28634Доц. Григ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ