А какво ще прави, след като завърши?
В сп. „ Тайм “ Ранди Хоудър изяснява какво е претърпяла към щерка си
Ема учи трижди проклетата хуманитаристика -магистратура по американска просвета. Роднини и другари ме бомбардират с въпроса: А какво ще прави, откакто приключи, споделя майката.
Тя се мъчи да изяснява и да изброява в желанието си да потвърди, че определеният път ще докара Ема до постоянна заплата. „ Сякаш това беше удостоверение на решението, които аз и брачният партньор ми бяхме взели за нейното обучение – написа Ранди. – Ема получи отлично обучение, откри пристрастеността си и знам, че тези неща ще й послужат добре в живота. Ние не си позволихме да я притискаме да избере компетентност само предвид на предстоящата въз-
вращаемост на инвестицията, както вършат от ден на ден фамилии. “
Напоследък концепцията, че университетите са места, които учат студентите да мислят сериозно и аналитично, да четат доста и да пишат добре, се възприема като отживялост. Университетите се правят оценка съгласно заплатите на приключилите. Детето да учи филантропична компетентност наподобява в неуместно. Университетът обаче не е колеж, акцентира авторката.
Тя цитира президента на университета „ Браун “ Кристина Пакстън: „ Фокусът ни не би трябвало да бъде единствено върху това да обучим студентите на уменията, които ще са им нужни директно след дипломирането. Стойността на тези умения бързо ще се обезцени. Вместо това задачата е да влагаме в дълготрайния интелектуален, креативен и обществен капацитет “.
