В Созопол, показват снимки на попаднали там, има салати по

В Созопол, демонстрират фотоси на попаднали там, има салати по 25 лева (е, има и по-евтини де – по 18-19 лева.) и супи по 20 лева, само че хотелиерите и ресторантьорите викат, че отливът на туристи се дължи на „ отрицателна акция “.

Като под „ отрицателна акция “ схващат: някой съзнателно се пробва да злепостави бизнеса им, изискванията, черноморието, личния състав по заведенията, изобщо – всичко по българското море. 

И, като се замисли човек – прави са. Само дето не осъзнават, че този, „ някой “, дето злепоставя бизнеса и съзнателно прави „ отрицателна акция “, са самите те. 

Преди няколко дни слушах роман на свидетел за родното море и за това по какъв начин си беседва личният състав между тях: „ Оф… айде, че отново идват тия скапани туристи! “

Демек, кисели, че са им секнали рахата и ще би трябвало да поработят. Лоша работа, нали? А може би би трябвало да ги разберем и тях – в случай че карат следващата 14-часова смяна…

И това им държание се трансформира в общо отношение. И то не се показва единствено в говорене зад тила на туристите, то се отразява и в обслужването им. 

От друга страна имаме Гърция и Турция, където се радват на туристите, на клиентите, гледат да ви посрещнат по този начин, че да желаете отново да се върнете; обслужването е вдигнато на майсторско равнище.

Пък цените не са доста по-различни (да не кажем, че са същите). Там нямат „ кафяво “ море и отходни тръби до плажа. Нямат тарикати, близки до кмета или до локалния депутатски наследник, опънали бариери и събиращи такси за „ паркинг “ или „ достъп “. 

Дори стигането до Гърция (поне някои нейни части) към този момент е по-евтино от българското Черноморие. Нискотарифните компании пускат сезонни самолетни билети за по 20-30 евро. При това до острови. 

Разбирате, че българските курорти НЕ МОГАТ да се конкурират със съседските в този си тип, нали? 

И не го споделям, с цел да сипвам масло в огъня или вода в мелницата на комшиите, споделям го с тъкмо противоположната цел: в някакъв безразсъден припадък на оптимизъм, ми се стори, че не е невероятно и у нас да си имаме хубави неща; освен това не е нужно да откриваме топлата вода, би трябвало единствено да вземем добър образец току под носа ни – от съседите. 

Ще би трябвало да разберем, че НЕ Е патриотично да се вършим, че няма проблеми. Патриотично е да ги забележим, проучваме и оправим, с цел да бъде по-хубаво място страната ни. 

Или другояче казано: по-добре е да сменим крушката, в сравнение с да седим на мрачно и да се преструваме, че е ярко, и да не разрешаваме на никой да каже, че е мрачно. 

Не е нужно да се смъкват цените, с цел да сме конкурентни, тъй като това би свалило още повече качеството. И нямам поради единствено качеството на услугата, а (не по-малко важно) качеството на клиентелата. Искаме ли да бъдем „ евтината “ дестинация, свързвана с алкохолен туризъм, да ни се носи името на „ евтини “? Не. Какво ще притеглим като клиентела, в случай че го създадем, в случай че се превърнем в (още по-) евтина дестинация? Отпадък, който ще смъкна реномето, а в по-дългосрочен проект и качеството. А то… не може да си разреши да се смъква още. 

Това, което има потребност да се случи, е да се вдигне качеството. На услугата, на материалната база, на хигиеничните условия, да се промени (коренно!) отношението на личния състав към клиентите и на притежателите към личния състав. 

Не желаеме да ни взимат пари за чадър и шезлонг, в случай, че знаем по какъв начин в прилежаща Гърция ни ги дават гратис с кафето. Имаше лъжлива акция (познайте от кого пусната… дали не от същите, дето в този момент се оплакват, че сякаш някой на тях им правел отрицателни кампании), че в Гърция нямало към този момент безвъзмездни шезлонги и чадъри. Е, оказа се неистина, има си ги. 

Не желаеме връзкари да печелят концесиите и да си мислят, че могат да избичат по 1000-1200% облаги. Не желаеме и да ни лимитират безплатните места за наш си чадър. 

Не желаеме морето ни да е презастроено, тъй като служителите ей такива усти са отворили за корупция. 

Искаме естествени канализации. 

Искаме контролните органи да не потриват предостатъчно ръце, помирисвайки корупцийката около началото на сезона, желаеме да си правят работата. 

Искаме служащите да получават естествени заплати с контракти, само че това ни връща на онази точка с връзкарите, които избичват по 1000-1200% облага. 

Нормално заплатени служащи, извършващи обикновено отговорностите си, с осемчасов, а не 14-часов работен ден, няма да се мръщят, когато видят група туристи, а ще ги обслужват съответно и ще се радват, че имат работа. Но за задачата, шефът им не би трябвало да е локален каубой с връзки в еди-коя-си партия, държащ се като робовладелец, мислещ си, че може да му се разминава да краде и от клиентите, и от чиновниците си. Тук отново се отваря дума за контролните органи, които да ги озаптяват такива. 

Като цяло, не желаеме хора, привикнали, че са недосегаеми, да се занимават с този (или който и да било друг) бизнес. „ Досегнете “ ги най-сетне. 

Стихийни и епизодични „ стратегии “, колкото някой служител предизборно да се снима за пред медиите, не ни правят работа. Трябва ни дълготраен проект. 

По курортите се шири и немалка престъпност – още един фактор българите да не избират българското море. 

Не може единствено да се подвигат плещи и да се вика: „ тука е по този начин “, не може, ние не сме от друга планета, че в България единствено да ни се изяснява, че това или това е невероятно – хората към този момент вървят на екскурзия в космоса, а ние отходна тръба не можем да сложим, престъпния контингент не можем да озаптим, не можем да спрем да си даваме морето (и изобщо – курортите) на тарикати и далавераджии. 

Този отлив на българи от българското море не би трябвало да се гледа като „ черен пиар “ или „ отрицателна акция “, а да се гледа като урок. Или, в случай че щете – като „ наказателна акция “ от страна на туристите. Тоест: да не се търси под вола теле и ПАК да упрекваме другите (много сме положителни в това, но аман към този момент!). Няма потребност да търсим кой ни с*а в гащите. 

Да се гледа тъкмо като една наказателна акция от страна на туристите, като урок. Да се научи и да се работи за коригиране на грешките и проблемите. 

С тъпи кампанийки от през днешния ден за на следващия ден и с опити да се лъже за „ какъв брой е гадно у съседите “, както и с молби за държавни помощи нищо няма да се реализира, с изключение на най-вече някой тузар да избута да си купи второ Бентли. В огромната картинка нещата няма да се оправят по този начин.