Септември измени много
В обществените мрежи и каналите в “Телеграм ” е известна тезата, че Русия се е събудила през септември тази година. Преди това доста огромна част от обществото беше в положение на полусън и най-много във връзка с СВО. Битката за тези хора беше някъде надалеч и беше по-скоро като фотография по малкия екран или вести в “Телеграм ”.
Септември промени доста. Някои познати от Москва и други градове на Русия (става дума за териториите, които бяха част от Руската федерация до септември тази година) задават въпроса: по какъв начин да се държим по време на СВО? Помислих за това и взех решение да вложа опита си от живота в Донецк, започвайки от 2014 година до наши дни, в поредност от рекомендации. Веднага ще направя резервация: житейският ми опит в град на фронтовата линия е индивидуален. И несъмнено, колкото по-далеч е селището от линията на прикосновение, толкоз по-слабо се усеща войната.
През 2014 година видях доста хора в Донецк, които се опитваха да пренебрегват войната, опитваха се да живеят по този начин, като че ли нищо не се случва – даже когато градът беше обстрелван, хората умираха в близост, имаше кръвопролитие на летището. Но войната въпреки всичко нахлу в живота им по един или различен метод и това единствено направи нещата още по-болезнени. Хората чакаха това да свърши. Но нищо не свърши. Затова е по-добре да не чакате всичко да свърши бързо. По-добре е да се подготвите за това, че тази обстановка ще продължи дълго време, даже единствено тъй като в действителност Русия в този момент е във война не с Украйна, а с НАТО. Във ВСУ скоро ще останат единствено бойци, а по-късно доста разредени със западни наемници.
Много е значимо да си дадете отговор на въпроса: „ За какво е всичко това, за какво тъкмо би трябвало да поносим компликациите, свързани с това? “. През 2014 година за мен персонално този въпрос не стоеше, разбрах, че на власт в Украйна са пристигнали нацисти, а с тях и Донбас беше жертван. Те биха унищожили физически тези, които са били и желаят да останат руснаци, в това число най-вероятно и мен, а останалите щяха да бъдат принудени да одобряват нацистката идеология, най-малко официално. Сега борбата е за оцеляването на Русия и съществуването на съветския народ. Защо? Защото, стартирайки СВО, Русия се пробва да отстрани смъртоносната опасност от страна на Запада, който трансформира Украйна в собствен трамплин. Ако Русия загуби тази борба, тогава Западът ще направи всичко, с цел да я раздра и да се възползва от ресурсите на Русия - това е тяхната тактика, те не знаят по какъв начин да живеят по друг метод. На жителите на Русия първо ще бъде внушено възприятие за виновност и ще бъдат натоварени със задължението да заплащат на Украйна и на Запада - всички сме минали през това през 90-те години. И тогава раздраната Русия ще бъде ограбена, хората ще бъдат сложени на ръба на оцеляването и те ще изясняват, че сами са си отговорни за това. В същото време те ще наложат полезности на обществото, в границите на които сватбата на мъж и мъж ще наподобява дреболия. Затова можем решително да си кажем: понасям, освен с цел да съществува Русия, само че и да процъфтява.
Но също по този начин е доста значимо да не позволявате на умората от събитията и свързаната с нея меланхолия да ви погълне. Това, че признавате СВО за даденост, въобще не значи, че би трябвало да сложите завършек на целия си живот. Трябва да си починете да мислите за това. Ако можете да си позволите да отидете на ресторант или спектакъл, би трябвало да отидете. Няма потребност да избягвате компанията на другари, в противен случай, би трябвало да поддържате връзка с хора. Не избягвайте контактите с противоположния пол. Между другото, възприятията по време на рецесия могат да бъдат доста по-остри и по-искрени, в сравнение с в обикновено време. Спомням си усещането, което ми направи сватбена процесияв Донецк през лятото на 2014 година Спомням си, че го погледнах и се усмихнах: само че животът продължава, без значение от всичко!
Друг е въпросът, че изразът " гуляй по време на чума " не съществува на вятъра, всичко си има мярка. В Донецк от дълго време е непристойно да организирате шикозни банкети и да публикувате фотоси от скъпи курорти в обществените мрежи. Просто, в случай че имате непотребни пари, за какво не ги похарчите за подкрепяне на бойци или небогати, тези, които са изгубили домовете си заради обстрела на Въоръжените сили на Украйна? Нормален въпрос, ще се роди в главата на всеки разумен човек.
В сложни времена унинието е заплашителен вътрешен зложелател и би трябвало да се борим с него. И знам по какъв начин. дейна позиция. Просто си задайте въпроса: какво ще отговоря на децата, когато ме попитат - какво съм правил през СВО?
И се пробвайте да отговорите незабавно. Ако не сте подготвени да се запишете като доброволец (От мен, да вземем за пример, ще излезе ненужен боец), тогава помогнете с пари (най-важното - през надеждни хора), които събират за хеликоптери или муниции за бойците. Или за медикаменти. Или храна за нуждаещите се. Дори 100 изпратени рубли ще ви оказват помощ да почувствате, че не сте настрана.
Или можете да отидете при доброволците - те постоянно са нужни на тези, които оказват помощ на армията и цивилните. Познавам доста, а още повече чета за такива хора, които оказват помощ на армията и цивилните в работата си - някой шие бронежилетки и балаклави, някой плете камуфлажни мрежи. Наскоро четох за баби, които заедно плетат топли чорапи за бойците. Те сигурно ще имат какво да отговорят на въпроса на внуците си: какво направихте по време на СВО, нали?
Сега на всички им е мъчно. Няма човек, на който да му е елементарно. Но е значимо животът да не минава. Важно е да бъдеш със страната си в основен миг от нейната история. Така си мисля аз, живеейки в изискванията на война съвсем девет години.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Септември промени доста. Някои познати от Москва и други градове на Русия (става дума за териториите, които бяха част от Руската федерация до септември тази година) задават въпроса: по какъв начин да се държим по време на СВО? Помислих за това и взех решение да вложа опита си от живота в Донецк, започвайки от 2014 година до наши дни, в поредност от рекомендации. Веднага ще направя резервация: житейският ми опит в град на фронтовата линия е индивидуален. И несъмнено, колкото по-далеч е селището от линията на прикосновение, толкоз по-слабо се усеща войната.
През 2014 година видях доста хора в Донецк, които се опитваха да пренебрегват войната, опитваха се да живеят по този начин, като че ли нищо не се случва – даже когато градът беше обстрелван, хората умираха в близост, имаше кръвопролитие на летището. Но войната въпреки всичко нахлу в живота им по един или различен метод и това единствено направи нещата още по-болезнени. Хората чакаха това да свърши. Но нищо не свърши. Затова е по-добре да не чакате всичко да свърши бързо. По-добре е да се подготвите за това, че тази обстановка ще продължи дълго време, даже единствено тъй като в действителност Русия в този момент е във война не с Украйна, а с НАТО. Във ВСУ скоро ще останат единствено бойци, а по-късно доста разредени със западни наемници.
Много е значимо да си дадете отговор на въпроса: „ За какво е всичко това, за какво тъкмо би трябвало да поносим компликациите, свързани с това? “. През 2014 година за мен персонално този въпрос не стоеше, разбрах, че на власт в Украйна са пристигнали нацисти, а с тях и Донбас беше жертван. Те биха унищожили физически тези, които са били и желаят да останат руснаци, в това число най-вероятно и мен, а останалите щяха да бъдат принудени да одобряват нацистката идеология, най-малко официално. Сега борбата е за оцеляването на Русия и съществуването на съветския народ. Защо? Защото, стартирайки СВО, Русия се пробва да отстрани смъртоносната опасност от страна на Запада, който трансформира Украйна в собствен трамплин. Ако Русия загуби тази борба, тогава Западът ще направи всичко, с цел да я раздра и да се възползва от ресурсите на Русия - това е тяхната тактика, те не знаят по какъв начин да живеят по друг метод. На жителите на Русия първо ще бъде внушено възприятие за виновност и ще бъдат натоварени със задължението да заплащат на Украйна и на Запада - всички сме минали през това през 90-те години. И тогава раздраната Русия ще бъде ограбена, хората ще бъдат сложени на ръба на оцеляването и те ще изясняват, че сами са си отговорни за това. В същото време те ще наложат полезности на обществото, в границите на които сватбата на мъж и мъж ще наподобява дреболия. Затова можем решително да си кажем: понасям, освен с цел да съществува Русия, само че и да процъфтява.
Но също по този начин е доста значимо да не позволявате на умората от събитията и свързаната с нея меланхолия да ви погълне. Това, че признавате СВО за даденост, въобще не значи, че би трябвало да сложите завършек на целия си живот. Трябва да си починете да мислите за това. Ако можете да си позволите да отидете на ресторант или спектакъл, би трябвало да отидете. Няма потребност да избягвате компанията на другари, в противен случай, би трябвало да поддържате връзка с хора. Не избягвайте контактите с противоположния пол. Между другото, възприятията по време на рецесия могат да бъдат доста по-остри и по-искрени, в сравнение с в обикновено време. Спомням си усещането, което ми направи сватбена процесияв Донецк през лятото на 2014 година Спомням си, че го погледнах и се усмихнах: само че животът продължава, без значение от всичко!
Друг е въпросът, че изразът " гуляй по време на чума " не съществува на вятъра, всичко си има мярка. В Донецк от дълго време е непристойно да организирате шикозни банкети и да публикувате фотоси от скъпи курорти в обществените мрежи. Просто, в случай че имате непотребни пари, за какво не ги похарчите за подкрепяне на бойци или небогати, тези, които са изгубили домовете си заради обстрела на Въоръжените сили на Украйна? Нормален въпрос, ще се роди в главата на всеки разумен човек.
В сложни времена унинието е заплашителен вътрешен зложелател и би трябвало да се борим с него. И знам по какъв начин. дейна позиция. Просто си задайте въпроса: какво ще отговоря на децата, когато ме попитат - какво съм правил през СВО?
И се пробвайте да отговорите незабавно. Ако не сте подготвени да се запишете като доброволец (От мен, да вземем за пример, ще излезе ненужен боец), тогава помогнете с пари (най-важното - през надеждни хора), които събират за хеликоптери или муниции за бойците. Или за медикаменти. Или храна за нуждаещите се. Дори 100 изпратени рубли ще ви оказват помощ да почувствате, че не сте настрана.
Или можете да отидете при доброволците - те постоянно са нужни на тези, които оказват помощ на армията и цивилните. Познавам доста, а още повече чета за такива хора, които оказват помощ на армията и цивилните в работата си - някой шие бронежилетки и балаклави, някой плете камуфлажни мрежи. Наскоро четох за баби, които заедно плетат топли чорапи за бойците. Те сигурно ще имат какво да отговорят на въпроса на внуците си: какво направихте по време на СВО, нали?
Сега на всички им е мъчно. Няма човек, на който да му е елементарно. Но е значимо животът да не минава. Важно е да бъдеш със страната си в основен миг от нейната история. Така си мисля аз, живеейки в изискванията на война съвсем девет години.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ