Кой по дяволите изобщо си позволява да ми ограничава броя дни, в които детето ми няма да е на училище?
В обществената мрежа върви полемика по отношение на броя дни, в които родителите могат да освободят децата си от учебно заведение по фамилни аргументи. Красимир Вълчев мислех Ви за рационален човек. Дори имах вяра, че в действителност може да извършите нужната смяна в просветителната система, но... май съм се объркала.
Личното ми мнение е следното:
‼️‼️‼️
Кой по дяволите въобще си разрешава да ми лимитира броя дни, в които детето ми няма да е на учебно заведение?
Аз съм родителят. Аз нося отговорността. Аз знам най-добре по кое време детето ми би трябвало да остане у дома – по фамилни, здравословни или прочувствени аргументи.
‼️‼️‼️
Намирам въведената мярка за рестриктивна по отношение на нас – родителите. Това е стъпка в посока, в която страната от ден на ден ни лишава автономията. Доближаваме се досега, в който някой ще реши, че нямаме „ задоволителен наставнически потенциал “ и ще стартира да предлага децата ни да се отглеждат в приемни фамилии, тъй като „ страната знае по-добре “.
Години наред, след празнуването на Нова година с обичания и децата, заминавахме на отмора – летяхме до остров Пукет и прекарвахме към месец на брега на Андаманско море. Всеки път осведомих класните ръководители и шефовете, че децата ще отсъстват.
Но това неявяване не беше единствено „ почивка “. В багажа ни имаше учебници. Учеше се по образователната стратегия, попълняха се тетрадки, правеха се извършения. Сядахме всяка заран и децата учеха. Да, може би не всички родители го вършат, може би някои злоупотребяват – само че дано наказваме злоупотребяващите, не всички останали.
С сходни ограничавания не вървим в вярната посока.
Контролът не ражда качество. Пренебрегването на родителската роля е пренебрежение. А игнорирането на конституционните ни права с разпоредба на министъра на МОН е просто грубо неразбирателство, с изключение на, че е юридически гаф.
Да ви кажа ли по какъв начин се усещат девойките, когато са в цикъл и им е за първи път? Или първи ден с болки, с гадене, с терзание?
Кой ще им даде записка?
Кой ще изясни на шефа или класния началник, че не са били в положение да станат от леглото, без да ги посрамва?
‼️‼️‼️
Тези ограничения не вземат решение проблеми – те основават нови. Въпросът не е в броя дни, а в това до каква степен сме подготвени да стигнем в съмнението към родителя. А когато страната стартира да подозира фамилията – значи има нещо гнило. Но не в фамилията.
Лилия Божкова
Личното ми мнение е следното:
‼️‼️‼️
Кой по дяволите въобще си разрешава да ми лимитира броя дни, в които детето ми няма да е на учебно заведение?
Аз съм родителят. Аз нося отговорността. Аз знам най-добре по кое време детето ми би трябвало да остане у дома – по фамилни, здравословни или прочувствени аргументи.
‼️‼️‼️
Намирам въведената мярка за рестриктивна по отношение на нас – родителите. Това е стъпка в посока, в която страната от ден на ден ни лишава автономията. Доближаваме се досега, в който някой ще реши, че нямаме „ задоволителен наставнически потенциал “ и ще стартира да предлага децата ни да се отглеждат в приемни фамилии, тъй като „ страната знае по-добре “.
Години наред, след празнуването на Нова година с обичания и децата, заминавахме на отмора – летяхме до остров Пукет и прекарвахме към месец на брега на Андаманско море. Всеки път осведомих класните ръководители и шефовете, че децата ще отсъстват.
Но това неявяване не беше единствено „ почивка “. В багажа ни имаше учебници. Учеше се по образователната стратегия, попълняха се тетрадки, правеха се извършения. Сядахме всяка заран и децата учеха. Да, може би не всички родители го вършат, може би някои злоупотребяват – само че дано наказваме злоупотребяващите, не всички останали.
С сходни ограничавания не вървим в вярната посока.
Контролът не ражда качество. Пренебрегването на родителската роля е пренебрежение. А игнорирането на конституционните ни права с разпоредба на министъра на МОН е просто грубо неразбирателство, с изключение на, че е юридически гаф.
Да ви кажа ли по какъв начин се усещат девойките, когато са в цикъл и им е за първи път? Или първи ден с болки, с гадене, с терзание?
Кой ще им даде записка?
Кой ще изясни на шефа или класния началник, че не са били в положение да станат от леглото, без да ги посрамва?
‼️‼️‼️
Тези ограничения не вземат решение проблеми – те основават нови. Въпросът не е в броя дни, а в това до каква степен сме подготвени да стигнем в съмнението към родителя. А когато страната стартира да подозира фамилията – значи има нещо гнило. Но не в фамилията.
Лилия Божкова
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ