В София вечерната разходка продължава. Наближава 22.00 ч. Граждани на

В София вечерната разходка продължава. Наближава 22.00 ч. Граждани на дребни и по-големи групи обхождат центъра в търсене на премеждие. Ресторантите са цялостни. Свободни места няма. Мнозина дегустират младото Beaujolais Nouveau. От време на време се чуват възгласи " Оставка ". Звучи познатият от комунистическото ни време шлагер: " Една българска роза ".

Този коментар написа тогавашният водач на Съюз на демократичните сили, а в следствие добре обезпечен евродепутат Александър Йорданов.

И още:

Шляе се вечерно народът и нямам усещане, че на следващия ден го чака тежък трудов ден. Приятно ми бе да видя на протестната разходка с изключение на младежи, само че и познати столични милионери. Пък и времето е хубаво. Не вали, не духа. Време единствено за протестни разходки.

Палава гражданка ме пита дали държавното управление ще подаде оставка. Отговарям й изцяло сериозен: НЕ! Гледа ме невярващо. Добавям: " Утрото е по-мъдро от вечерта! " Отминава. Но не съм я излъгал, нали? Не обичам да неистина. Казвам постоянно това, което мисля и доста постоянно то се оказва истина. Няма причина държавното управление да подава оставка. То не е неуместно, че да сервира на тепсия властта на приятелите на Кремъл у нас в този исторически миг, когато единствено след 30 дни дефинитивно се събираме с естествените страни. Нима има естествен българин, който да желае да се " сглобят " управнически радевци, копейки и промянаджии!? Да се върне кремълското у нас? Няма да стане, въпреки митингът да тласка работата натам, към антибългарско и антиевропейско обединяване на опозицията. Но няма да успее.

Е, аз се прибирам към този момент, тъй като виждам, че доста от протестърите също се разотидоха. Време е за киновечер. А и на мен се поставя чаша " Beaujolais Nouveau ", нали? Лека нощ!