Шофьор спря за дете – получи броня в гърба и... упрек: Ама вие много рязко спряхте!
В София към този момент не е нужно да си извършител на пътя, с цел да се окажеш отговорен. Достатъчно е… да спреш. Такъв е казусът с един столичанин, който — до момента в който стопира пред пешеходна пътека и „ лежащ служител на реда “ с цел да пропусне дете — става жертва на удар откъм гърба. Нищо ново под слънцето, в случай че не беше гениалното опрощение на отговорната страна:
„ Ама вие доста внезапно спряхте, не можах да отвръщам в точния момент! “
Разбира се, кой би могъл да чака, че някой ще спре на пешеходна пътека, изключително при ограничаване 30 км/ч? Скандално държание, почтено за учебниците по пътна сигурност — раздел „ Как не се прави “.
Шофьорката – с бляскав нов Nissan Qashqai – евентуално е била прекомерно заета с нещо извънредно значимо: или детето си на задната седалка, или последната си история в Instagram. Резултатът? Разбит стоп, охлузен ризница и разрушени нерви.
Пострадалият мъж не губи хладнокръвие и даже пита дали са добре. Но в отговор чува не „ Извинявайте “, а класиката на пътната сцена:
„ Вие спряхте прекомерно внезапно! “ (което, преведено от „ шофьорски “, значи: „ Аз не гледах пред себе си “).
Да разбираем небрежно: когато кола спре внезапно, а друга се блъсне в нея откъм гърба, това не е магия, а липса на отдалеченост. Но в родния трафик логиката постоянно е в запушване. Ако имаме вяра на оправданията, то пешеходните пътеки са клопки, а спирачките – украса.
Коментарите под поста на Praga Hera във Фейсбук споделят всичко:
„ Колега, така внезапно стопира ли се? Натискаш спирачката едвам светнат стоповете, минаваш върху детето и след това спираш да му окажеш помощ. “
„ Разбирам ги — необичайно е към този момент човек да стопира на пешеходна и на червен светофар. Предимство? Абсурд! “
„ И мен ме блъсна един, след това ми крещи: Що спираш, ма?! “
„ Аз към този момент виждам в огледалото не за полиция, а за тоя, дето ще ме удари, в случай че посмея да спра. “
Това не са смешки. Това е диагноза на пътната ни просвета, в която естественото се е трансформирало в ексцентрично.
В свят, в който прекъсването за дете на пешеходна пътека се приема като провокация, не е чудно, че пътната просвета ни е на автопилот. Може би някой ден, когато зад кормилото натиснем освен педала на газта, а и бутона „ внимание “, такива случки ще станат вест, а не рутина.
„ Ама вие доста внезапно спряхте, не можах да отвръщам в точния момент! “
Разбира се, кой би могъл да чака, че някой ще спре на пешеходна пътека, изключително при ограничаване 30 км/ч? Скандално държание, почтено за учебниците по пътна сигурност — раздел „ Как не се прави “.
Шофьорката – с бляскав нов Nissan Qashqai – евентуално е била прекомерно заета с нещо извънредно значимо: или детето си на задната седалка, или последната си история в Instagram. Резултатът? Разбит стоп, охлузен ризница и разрушени нерви.
Пострадалият мъж не губи хладнокръвие и даже пита дали са добре. Но в отговор чува не „ Извинявайте “, а класиката на пътната сцена:
„ Вие спряхте прекомерно внезапно! “ (което, преведено от „ шофьорски “, значи: „ Аз не гледах пред себе си “).
Да разбираем небрежно: когато кола спре внезапно, а друга се блъсне в нея откъм гърба, това не е магия, а липса на отдалеченост. Но в родния трафик логиката постоянно е в запушване. Ако имаме вяра на оправданията, то пешеходните пътеки са клопки, а спирачките – украса.
Коментарите под поста на Praga Hera във Фейсбук споделят всичко:
„ Колега, така внезапно стопира ли се? Натискаш спирачката едвам светнат стоповете, минаваш върху детето и след това спираш да му окажеш помощ. “
„ Разбирам ги — необичайно е към този момент човек да стопира на пешеходна и на червен светофар. Предимство? Абсурд! “
„ И мен ме блъсна един, след това ми крещи: Що спираш, ма?! “
„ Аз към този момент виждам в огледалото не за полиция, а за тоя, дето ще ме удари, в случай че посмея да спра. “
Това не са смешки. Това е диагноза на пътната ни просвета, в която естественото се е трансформирало в ексцентрично.
В свят, в който прекъсването за дете на пешеходна пътека се приема като провокация, не е чудно, че пътната просвета ни е на автопилот. Може би някой ден, когато зад кормилото натиснем освен педала на газта, а и бутона „ внимание “, такива случки ще станат вест, а не рутина.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ