Средната заплата в София надмина 1500 лева
В София междинната заплата за декември е 1523 лева, сочат данните на Национален статистически институт. Разликата във възнагражденията в столицата и останалите гладове е голяма. Средни заплати от над 1000 лева взимат единствено в областите Стара Загора (1 119 лева.), Варна (1 076 лева.) и Враца (1 048 лева.). В останалите региони на страната заплатите всеобщо са по 800-900 лева А най-малки са приходите във Видин, където междинното заплащане за декември е 701 лева Оказва се, че софиянци взимат с към 65% повече от служащите в преобладаващата част от страната и над два пъти повече от жителите на Видин.
Средната заплата за декември е 1123 лева, само че действително българите живеят приблизително с по 483 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт. Причината за това е, че при изчисление на приходите на семействата се събират всички получени пари от заплати, пенсии, компенсации за безработица и майчинство, облагите от частен бизнес и така нататък, и се разделят на членовете на фамилията. Така даже, в случай че един човек взима огромна заплата, в случай че в семейството има дете, незает или пенсионер, приходите на човек падат доста.
Доходите на семействата през четвъртото тримесечие на 2017 година са нарастнали с 9,3% по отношение на същия интервал на миналата година, оповестиха от Национален статистически институт. Като междинният месечен приход на едно домакинство е 1095 лева С максимален дял в фамилния бюджет са приходите от работна заплата (53,9%), следвани от пенсиите (26,2%), приходите от независима претовареност (7%) и приходите от обществени компенсации и помощи (3,4%). Много добър знак за родната стопанска система е, че приходите от независима претовареност са нарастнали с 29,6% по отношение на последното тримесечие на миналата година. Това значи, че най-дребният бизнес се развива добре. Все още обаче предприемачеството има много дребен дял в общия размер на приходите в страната. Само към 350 хиляди души в страната са работодатели или работят за себе си. Останалите близо 2,8 млн. работещи българи разчитат на заплата. Доходите на семействата от заплати са нарастнали в границите на година с 9,2%. Хората обаче все по-често теглят от спестяванията си и взимат заеми, сочат данните на Национален статистически институт. Парите отиват както за вложения, като да вземем за пример покупка на ново жилище, по този начин и за покриване на неотложни разноски – за поправки, обучение и здраве. В рамките на година, сумите, които семействата теглят от спестяванията си, са нарастнали с 40%, а взетите заеми – с 56%. При спестените пари на влог също се регистрира сериозен растеж от 23%. Което демонстрира, че до момента в който част от българите теглят от спестяванията си, опциите на други да икономисват нарастват.
31% от разноските на семействата отиват за храна, а още 14,5% са да дома – за заплащане на сметки за ток, вода и парно, както и за обзавеждане и поддържане на жилището. Разходите за храна нарастват с 12,5% в границите на година, а за дома – със 17,3%, което доста изпреварва растежа на заплатите и на приходите като цяло. Затова хората са принудени да лимитират другите си разходи. Разходите за облекло и обувки нарастват единствено с 4,1%, а разноските за свободно време, просвета, отдих и обучение даже понижават с 1,6%.
Увеличава се потреблението на самун, месо, месни творби, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца, сочат още данните на Национален статистически институт. Намалява потреблението на сирене и картофи.
Чушките нарастнаха с 13,9%
Инфлацията топи парите в банките
Инфлацията за януари е 0,3%, а насъбраното повишаване за последните 12 месеца е 1,8%, оповестиха от Националния статистически институт. Инфлацията не е доста висока, само че е много над лихвите по банковите депозити, които към този момент са под 0,5% годишно. Така се оказва, че действително инфлацията топи спестяванията на хората и бизнеса в банките.
През януари храните и безалкохолните са поскъпнали с 0,7%. Като най-вече са нарастнали цените на чушките – с 13,9%, краставиците – с 9,6%, листните зеленчуци – със 7,7% и доматите – с 5,8%. Заради януарските понижения облеклата са поевтинели с 3%, а цените на обувките са паднали с 4,5%. След коледните и новогодишните празници самолетните билети са поевтинели с 9,1%.
В рамките на година обаче, максимален растеж има в цената на парното. През януари то е с 23,1% по-скъпо от същия месец на предходната година. Причината за това е повишаването на газа. Млякото, млечните артикули и яйцата за година са поскъпнали с 9,6%, а цените на месото и месните артикули са нарастнали с 4,5%. Застраховките за колите са поскъпнали с над 10%.
5,5% от харчовете
са за лекуване
Близо 11% повече даваме за здраве
За опазване на здравето семействата в страната са похарчили през четвъртото тримесечие на предходната година с 10,8% повече средства, в сравнение с през същия интервал на 2016 година От октомври до декември 2017 година семействата са дали приблизително по 168 лева за прегледи, медикаменти и лекуване, което е с 13 лева повече непосредствено същия интервал на миналата година. Що се отнася до персоналните разноски за здраве, нарастването е със 7 лева – от 67 лева на 74 лева приблизително за тримесечие. Парите, дадени за здраве, съставляват към 5,5% от общите разноски на фамилиите в България.
Според КНСБ
575 лева са нужни
за прехрана на българина
575 лева трябват на българина на месец единствено за прехрана на живот, демонстрират калкулации на КНСБ. За жителите на София обаче са нужни със 180 лева повече, или 750 лева на месец. Софиянци обаче получават и най-високи заплати, регистрират от КНСБ.
Въпреки ниските приходи, България усъвършенства позицията си в показателя на икономическа мизерия – Misery Index на организация Блумбърг. България отива на 37-ма позиция по мизерия, откакто предходната година е била на 28-мо място. Така България се оказва една позиция след Швеция (36-то място) и една преди Канада (38-мо). Индексът на икономическата мизерия употребява идея, съгласно която ниската инфлация и безработица като цяло демонстрират какъв брой добре жителите на една страна би трябвало да се усещат. За четвърта поредна година Венецуела е на върха на показателя. На последно място, или “най-малко нещастната ” страна, е Тайланд, която обаче има невероятен метод за пресмятане на инфлацията, показват от Блумбърг. Преди нея е Сингапур, а на трето място в обратна посока е Швейцария.
През януари
Продажбите на нови коли набъбнаха с 36%
Продажбите на коли у нас са колкото в Естония, където популацията е 5 пъти по-малко.
България се подрежда в пот 5 от страните от Европейски Съюз по растеж на продажбите на нови коли. През януари в страната са регистрирани 2 465 нови автомобила, което е нарастване с 36,8% по отношение на същия месец на миналата година, сочат данните на Асоциацията на европейските производители на коли (ACEA). Това е доста положително начало на 2018 година за дилърите на нови коли, изключително след положителните резултати, с които изпратиха предходната година. През 2017 година в страната са продадени 31 244 нови автомобила, което съставлява растеж от 18,5% по отношение на миналата година.
През януари най-голямо нарастване в продажбите на коли се регистрира в Румъния, където растежът е с 66,4%. На второ и трето място се подреждат Словакия с растеж от 48,8% и Унгария с 38,5%. На четвърто място в класацията и директно преди България се подрежда Гърция, където покупките на нови коли са нарастнали с 37,5%. Като безспорна сума обаче продажбите на коли в прилежащите ни страни са много повече. Броят на покупко-продажбите с нови коли в България е непосредствен до тези в Естония, където за месец са продадени 2447 автомобила. Населението на Естония обаче е единствено 1,316 млн. души, или над пет пъти по-малко от жителите на България. Междувременно за публично разискване е качен план за нови такси за номера при регистрация на автомобил. Предлага се таксата за четири идентични числа да е 1500 лева, а за числа по избор, които обаче не са идентични, да се заплащат 300 лева Таксата за елементарен номер ще бъде 35 лева.
Средната заплата за декември е 1123 лева, само че действително българите живеят приблизително с по 483 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт. Причината за това е, че при изчисление на приходите на семействата се събират всички получени пари от заплати, пенсии, компенсации за безработица и майчинство, облагите от частен бизнес и така нататък, и се разделят на членовете на фамилията. Така даже, в случай че един човек взима огромна заплата, в случай че в семейството има дете, незает или пенсионер, приходите на човек падат доста.
Доходите на семействата през четвъртото тримесечие на 2017 година са нарастнали с 9,3% по отношение на същия интервал на миналата година, оповестиха от Национален статистически институт. Като междинният месечен приход на едно домакинство е 1095 лева С максимален дял в фамилния бюджет са приходите от работна заплата (53,9%), следвани от пенсиите (26,2%), приходите от независима претовареност (7%) и приходите от обществени компенсации и помощи (3,4%). Много добър знак за родната стопанска система е, че приходите от независима претовареност са нарастнали с 29,6% по отношение на последното тримесечие на миналата година. Това значи, че най-дребният бизнес се развива добре. Все още обаче предприемачеството има много дребен дял в общия размер на приходите в страната. Само към 350 хиляди души в страната са работодатели или работят за себе си. Останалите близо 2,8 млн. работещи българи разчитат на заплата. Доходите на семействата от заплати са нарастнали в границите на година с 9,2%. Хората обаче все по-често теглят от спестяванията си и взимат заеми, сочат данните на Национален статистически институт. Парите отиват както за вложения, като да вземем за пример покупка на ново жилище, по този начин и за покриване на неотложни разноски – за поправки, обучение и здраве. В рамките на година, сумите, които семействата теглят от спестяванията си, са нарастнали с 40%, а взетите заеми – с 56%. При спестените пари на влог също се регистрира сериозен растеж от 23%. Което демонстрира, че до момента в който част от българите теглят от спестяванията си, опциите на други да икономисват нарастват.
31% от разноските на семействата отиват за храна, а още 14,5% са да дома – за заплащане на сметки за ток, вода и парно, както и за обзавеждане и поддържане на жилището. Разходите за храна нарастват с 12,5% в границите на година, а за дома – със 17,3%, което доста изпреварва растежа на заплатите и на приходите като цяло. Затова хората са принудени да лимитират другите си разходи. Разходите за облекло и обувки нарастват единствено с 4,1%, а разноските за свободно време, просвета, отдих и обучение даже понижават с 1,6%.
Увеличава се потреблението на самун, месо, месни творби, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца, сочат още данните на Национален статистически институт. Намалява потреблението на сирене и картофи.
Чушките нарастнаха с 13,9%
Инфлацията топи парите в банките
Инфлацията за януари е 0,3%, а насъбраното повишаване за последните 12 месеца е 1,8%, оповестиха от Националния статистически институт. Инфлацията не е доста висока, само че е много над лихвите по банковите депозити, които към този момент са под 0,5% годишно. Така се оказва, че действително инфлацията топи спестяванията на хората и бизнеса в банките.
През януари храните и безалкохолните са поскъпнали с 0,7%. Като най-вече са нарастнали цените на чушките – с 13,9%, краставиците – с 9,6%, листните зеленчуци – със 7,7% и доматите – с 5,8%. Заради януарските понижения облеклата са поевтинели с 3%, а цените на обувките са паднали с 4,5%. След коледните и новогодишните празници самолетните билети са поевтинели с 9,1%.
В рамките на година обаче, максимален растеж има в цената на парното. През януари то е с 23,1% по-скъпо от същия месец на предходната година. Причината за това е повишаването на газа. Млякото, млечните артикули и яйцата за година са поскъпнали с 9,6%, а цените на месото и месните артикули са нарастнали с 4,5%. Застраховките за колите са поскъпнали с над 10%.
5,5% от харчовете
са за лекуване
Близо 11% повече даваме за здраве
За опазване на здравето семействата в страната са похарчили през четвъртото тримесечие на предходната година с 10,8% повече средства, в сравнение с през същия интервал на 2016 година От октомври до декември 2017 година семействата са дали приблизително по 168 лева за прегледи, медикаменти и лекуване, което е с 13 лева повече непосредствено същия интервал на миналата година. Що се отнася до персоналните разноски за здраве, нарастването е със 7 лева – от 67 лева на 74 лева приблизително за тримесечие. Парите, дадени за здраве, съставляват към 5,5% от общите разноски на фамилиите в България.
Според КНСБ
575 лева са нужни
за прехрана на българина
575 лева трябват на българина на месец единствено за прехрана на живот, демонстрират калкулации на КНСБ. За жителите на София обаче са нужни със 180 лева повече, или 750 лева на месец. Софиянци обаче получават и най-високи заплати, регистрират от КНСБ.
Въпреки ниските приходи, България усъвършенства позицията си в показателя на икономическа мизерия – Misery Index на организация Блумбърг. България отива на 37-ма позиция по мизерия, откакто предходната година е била на 28-мо място. Така България се оказва една позиция след Швеция (36-то място) и една преди Канада (38-мо). Индексът на икономическата мизерия употребява идея, съгласно която ниската инфлация и безработица като цяло демонстрират какъв брой добре жителите на една страна би трябвало да се усещат. За четвърта поредна година Венецуела е на върха на показателя. На последно място, или “най-малко нещастната ” страна, е Тайланд, която обаче има невероятен метод за пресмятане на инфлацията, показват от Блумбърг. Преди нея е Сингапур, а на трето място в обратна посока е Швейцария.
През януари
Продажбите на нови коли набъбнаха с 36%
Продажбите на коли у нас са колкото в Естония, където популацията е 5 пъти по-малко.
България се подрежда в пот 5 от страните от Европейски Съюз по растеж на продажбите на нови коли. През януари в страната са регистрирани 2 465 нови автомобила, което е нарастване с 36,8% по отношение на същия месец на миналата година, сочат данните на Асоциацията на европейските производители на коли (ACEA). Това е доста положително начало на 2018 година за дилърите на нови коли, изключително след положителните резултати, с които изпратиха предходната година. През 2017 година в страната са продадени 31 244 нови автомобила, което съставлява растеж от 18,5% по отношение на миналата година.
През януари най-голямо нарастване в продажбите на коли се регистрира в Румъния, където растежът е с 66,4%. На второ и трето място се подреждат Словакия с растеж от 48,8% и Унгария с 38,5%. На четвърто място в класацията и директно преди България се подрежда Гърция, където покупките на нови коли са нарастнали с 37,5%. Като безспорна сума обаче продажбите на коли в прилежащите ни страни са много повече. Броят на покупко-продажбите с нови коли в България е непосредствен до тези в Естония, където за месец са продадени 2447 автомобила. Населението на Естония обаче е единствено 1,316 млн. души, или над пет пъти по-малко от жителите на България. Междувременно за публично разискване е качен план за нови такси за номера при регистрация на автомобил. Предлага се таксата за четири идентични числа да е 1500 лева, а за числа по избор, които обаче не са идентични, да се заплащат 300 лева Таксата за елементарен номер ще бъде 35 лева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ