Изданието на български за княз Никита Лобанов-Ростовски „Успешното бягство“ бе представено в София
В София се състоя премиерата на две книги по едно и също време – „ Успешното бягство “, разказ от Сергей Галани, и Сборник от отзиви и изявления на световноизвестния княз Никита Лобанов-Ростовски.
Година по-късно, след първото й показване на съветски език, книгата към този момент е и в превод на български. Княз Никита Лобанов-Ростовски е правоприемник на най-старата съветска княжеска фамилия, водеща началото си от създателя на Русия – княз Рюрик.
Книгата разказ на Сергей Галани „ Успешното бягство “ е изпълнена с забавни същински случки и разкази за живота на младия княз и тяхното семейство в София –подозрения, че е непознат сътрудник и дебнене като разузнавач, бягства, преследвания, затворнически килии. На 11 години е вкаран в пандиза, заради което името му става предмет на интернационален скандал. За освобождението му от софийския затвор се намесват президентът на Франция военачалник Шарл дьо Гол и Организацията на обединените народи.
Авторът Сергей Галани има гръцки корени и това в огромна степен предопределя и неговия креативен път в региона на създаването на исторически сюжети, свързани с Балканите. За романа му „ Успешното бягство “ Галани сподели, че по никакъв начин не е елементарно да се прави книга за княз Лобанов-Ростовски. „ Няма да проявявам скромност, само че сюжетът беше толкоз занимателен, че още първоначално влязох в кожата на княза, почувствах се в мислите на героя, на неговото обграждане. В паметта му раздялата с неговата татковина България е била доста трагична, тъй като се разделя с приятелите си, с родния си български език, с неговата първа обич. За мен беше доста значимо, че той се разкри и като човек, можещ и да се сприятелява и да обича, и да запази тази вярна обич към своите другари, а това приказва доста “.
Пред гостите на събитието издателят Иван Гранитски описа, че ориста обратно в годините сприятелява княза с младият тогава Любомир Левчев. Те седят на един чин. Те са другари оттогава до края. От тогава Любомир Левчев доста кратно кани княза в България. Княза, както знаете, неведнъж е посещавал България и заслугите на княза са неописуеми.
„ Но аз ви поучавам с изключение на първата книга,,Успешното бягство “ да си купите и книгата „ Диалоги “ тя е на съветски език. Тя е в същина още по-интересна защото съставлява един изумителен диалог с княза по въпроси, които биха били извънредно забавни. Самият княз е надълбоко интелектуален човек. Освен, че е работил в банки други стопански структури, той е един от огромните колекционери на изкуството. Един от познавачите на международното и модерното изкуство. В книгата „ Диалоги “ става диалог сред него и създателя на книгата, който тече свободно по един необикновено забавен метод. Там виждаме размишленията на княза за етикета, за безбройните му пътувания и познанства в целия свят. В Европа, Америка, Париж, Лондон Виена, Прага, Москва и така нататък Споменава познанството си с велики персони избор политиката, стопанската система, изкуството… Невероятни две книги, които ще ви дадат неповторима визия за една невероятна фигура, обвързвана с политическият, артистичният, културният и Финансовият свят. Стилът на княза изключително в книгата „ Диалоги “ е удивително артистичен. С необикновено възприятие за комизъм и с гигантска информация с която ориста го е дарила “.
Председателят на АБВ Румен Петков, означи, че възприятието за осъзната принадлежност у княз Лобанов-Ростовски носи изключително възприятие за историзъм, само че и изключително възприятие за бъдещето. Не са доста хората, които вършат отчетлива разлика сред понятията „ Родина “ и „ Отечество “. Князът е прочут с фразата си „ Моята Родина е България, моето Отечество е Русия.
„ Никоя цена не е задоволително висока човек да има себе си. И, притежавайки себе си, князът, в действителност, демонстрира едно възприятие за принадлежност, което доста надвишава положителното образование и доста надвишава това чувство, че ние сме длъжни някому за нещо. Той принадлежи на Родината си “.
Макар, че има доста книги, написани за него (7), княз Никита Лобанов-Ростовски непретенциозно означи удивлението си от това, че личността му става ентусиазъм за литературни произведения, където той самият е център на описаните събития.
Здравата връзка с неговата Родина България вечно остава още младежкото другарство на княз Никита Лобанов-Ростовски и съученика му, огромният Любомир Левчев: Навремето поетът Левчев споделя за началото на това, както се оказва, постоянно другарство.
„ В гимназията седях на един чин с младеж на име Никита. Имаше жестока белогвардейска орис. Лежал в пандиза с майка си, облечен в чувал. Живял на улицата с ваксаджиите… Но униженията не бяха прекършили възприятието му за достолепие. Говореше четири езика, обаче някои наши уроци не му бяха ясни. Питаше ме например какво значи: „ О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш болгарин? “ Срамувах се и не можех да му обясня:
– Защо! Защото… не сме имали история.
– Не разбирам. България има минало за няколко народа… “
Година по-късно, след първото й показване на съветски език, книгата към този момент е и в превод на български. Княз Никита Лобанов-Ростовски е правоприемник на най-старата съветска княжеска фамилия, водеща началото си от създателя на Русия – княз Рюрик.
Книгата разказ на Сергей Галани „ Успешното бягство “ е изпълнена с забавни същински случки и разкази за живота на младия княз и тяхното семейство в София –подозрения, че е непознат сътрудник и дебнене като разузнавач, бягства, преследвания, затворнически килии. На 11 години е вкаран в пандиза, заради което името му става предмет на интернационален скандал. За освобождението му от софийския затвор се намесват президентът на Франция военачалник Шарл дьо Гол и Организацията на обединените народи.
Авторът Сергей Галани има гръцки корени и това в огромна степен предопределя и неговия креативен път в региона на създаването на исторически сюжети, свързани с Балканите. За романа му „ Успешното бягство “ Галани сподели, че по никакъв начин не е елементарно да се прави книга за княз Лобанов-Ростовски. „ Няма да проявявам скромност, само че сюжетът беше толкоз занимателен, че още първоначално влязох в кожата на княза, почувствах се в мислите на героя, на неговото обграждане. В паметта му раздялата с неговата татковина България е била доста трагична, тъй като се разделя с приятелите си, с родния си български език, с неговата първа обич. За мен беше доста значимо, че той се разкри и като човек, можещ и да се сприятелява и да обича, и да запази тази вярна обич към своите другари, а това приказва доста “.
Пред гостите на събитието издателят Иван Гранитски описа, че ориста обратно в годините сприятелява княза с младият тогава Любомир Левчев. Те седят на един чин. Те са другари оттогава до края. От тогава Любомир Левчев доста кратно кани княза в България. Княза, както знаете, неведнъж е посещавал България и заслугите на княза са неописуеми.
„ Но аз ви поучавам с изключение на първата книга,,Успешното бягство “ да си купите и книгата „ Диалоги “ тя е на съветски език. Тя е в същина още по-интересна защото съставлява един изумителен диалог с княза по въпроси, които биха били извънредно забавни. Самият княз е надълбоко интелектуален човек. Освен, че е работил в банки други стопански структури, той е един от огромните колекционери на изкуството. Един от познавачите на международното и модерното изкуство. В книгата „ Диалоги “ става диалог сред него и създателя на книгата, който тече свободно по един необикновено забавен метод. Там виждаме размишленията на княза за етикета, за безбройните му пътувания и познанства в целия свят. В Европа, Америка, Париж, Лондон Виена, Прага, Москва и така нататък Споменава познанството си с велики персони избор политиката, стопанската система, изкуството… Невероятни две книги, които ще ви дадат неповторима визия за една невероятна фигура, обвързвана с политическият, артистичният, културният и Финансовият свят. Стилът на княза изключително в книгата „ Диалоги “ е удивително артистичен. С необикновено възприятие за комизъм и с гигантска информация с която ориста го е дарила “.
Председателят на АБВ Румен Петков, означи, че възприятието за осъзната принадлежност у княз Лобанов-Ростовски носи изключително възприятие за историзъм, само че и изключително възприятие за бъдещето. Не са доста хората, които вършат отчетлива разлика сред понятията „ Родина “ и „ Отечество “. Князът е прочут с фразата си „ Моята Родина е България, моето Отечество е Русия.
„ Никоя цена не е задоволително висока човек да има себе си. И, притежавайки себе си, князът, в действителност, демонстрира едно възприятие за принадлежност, което доста надвишава положителното образование и доста надвишава това чувство, че ние сме длъжни някому за нещо. Той принадлежи на Родината си “.
Макар, че има доста книги, написани за него (7), княз Никита Лобанов-Ростовски непретенциозно означи удивлението си от това, че личността му става ентусиазъм за литературни произведения, където той самият е център на описаните събития.
Здравата връзка с неговата Родина България вечно остава още младежкото другарство на княз Никита Лобанов-Ростовски и съученика му, огромният Любомир Левчев: Навремето поетът Левчев споделя за началото на това, както се оказва, постоянно другарство.
„ В гимназията седях на един чин с младеж на име Никита. Имаше жестока белогвардейска орис. Лежал в пандиза с майка си, облечен в чувал. Живял на улицата с ваксаджиите… Но униженията не бяха прекършили възприятието му за достолепие. Говореше четири езика, обаче някои наши уроци не му бяха ясни. Питаше ме например какво значи: „ О, неразумний юроде, заради что се срамиш да се наречеш болгарин? “ Срамувах се и не можех да му обясня:
– Защо! Защото… не сме имали история.
– Не разбирам. България има минало за няколко народа… “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ