В София се проведе форум под надслов Андрей Луканов- носител

В София се организира конгрес под надпис " Андрей Луканов- притежател на концепцията за рационализация на страната и национално единодушие ", отдадена на 85-годишнината от рождението на Андрей Луканов, политик от Българска социалистическа партия, два пъти министър председател на България. Участваха депутати от Великото национално заседание, министри от двете държавни управления на Андрей Луканов, политици, политолози, социолози, публицисти.

Ето какво съобщи в словото си Петя Шопова, политик от Българска социалистическа партия и Евролевицата, зам.-председател на 38-ото Народно заседание:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Днес е рождения ден на Андрей Луканов.
Обявихме тематиката на срещата „ Андрей Луканов- общественик и политик “, защото е извънредно значимо България да помни и цени политиците и държавниците, които е имала.

На срещата участва фамилията на Андрей Луканов- брачната половинка му Лили, децата му Ани и Карло, сестра му Мария, племеницата Деница.
В залата са негови другари, състуденти, сътрудници, депутати от Великото национално заседание и от 36-ото Обикновено национално заседание, министри от двете му държавни управления, политолози, социолози, публицисти, представители на новите генерации, които се занимават с политика и държавно ръководство.

Искам да напомня съществени обстоятелства от биографията му.
Той е роден на 26 септември 1938 година в Москва в фамилията на българи – политемигранти. Баща му е известният политик и общественик Карло Луканов, вицепремиер и министър на външните работи, а дядо му Тодор Луканов e непосредствен сподвижник на Димитър Благоев, учредителен секретар на Българска комунистическа партия от 1922 година

Андрей Луканов е на 6 години, когато фамилията се завръща в България. Основното си обучение получава в България, а междинното в Москва, където татко му в същото време е дипломат. Висшето си обучение получава в МГИМО Института за интернационалните връзки в Москва, който приключва с цялостно отличие. Дипломната му работа е избрана като най-хубавата и получава рекомендация за аспирантура по стопанска система в същия институт. Полага изпит за аспирантура с цялостно отличие, само че Министертво на образованието изпраща различен човек.

Контактите му с кубинското управление датират още от студентската му процедура. Всички се стремят да отидат на процедура в Западна Европа, той избира Куба. Успява да дойде малко преди да стартира Карибската рецесия. Когато тя се развихря той става сътрудник на " Работническо дело " и изпраща дописки за събитията там. Така се среща с Фидел Кастро, Че Гевара, Рамиро Валдес и други кубински ръководители. За това способства и прелестното притежаване на испански език.

Андрей Луканов постъпва в Министерството на външните работи, като се явява на изпит, който взима с отличен. Назначен е в Отдел " Международни организации ". През 1964 година по време на сесиия на Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване (УНКТАД/ UNCTAD, United Nations Conference on Trade and Development) го вижда зам.-министърът на външната търговия Авакум Браничев. Впечателен от неговите качества и езикова подготовка и го притегля на работа в Министерство на външната търговия, като шеф на отдел " Международни стопански организации ". По това време Андрей Луканов е единствено на 27 години и това му предопределение поражда неодобрение в министерството, защото се смята, че е назначен там с подкрепи като наследник на Карло Луканов. Много скоро обаче, със своите знания и умения той потвърждава своя професионализъм и през 1969 година е назначен на работа в Женева като първи секретар в Мисията на Република България към службата на Организация на обединените нации и другите интернационалните организации в Женева. Там той е видян като отличен оратор и демонстрира своите качества като уредник.

През 1972 година Петър Младенов (б.р. - тогава външен министър) предлага кандидатурата на Андрей Луканов и той е назначен за зам.-министър на външната търговия. Отговаря за интернационалните организации. При посещаване на българска икономическа делегация, ръководена от Емил Христов в Съединени американски щати, Христов е изумен от умеенето на Андрей Луканов да прави контакти, от неговия безукорен британски и от триумфите и договорите, които съумяват да сключат. Връщайки се, той рапортува за своите усещания, което изиграва решаваща роля в издигането му от от зам.-министър на външната търговия до зам.-председател на Министерския съвет.

Като зам.-председател на Министерски съвет в неговия сектор са външната търговия и туризма. Избран е за ръководител на Българския туристически съюз. Оглавява няколко междуправителствени комисии – с Гърция, Германска демократична република, Куба и други Оглавява валутната комисия до 1984. След 1984 комисията се оглавява от Гриша Филипов. В този интервал се занимава и с доста съответни проблеми.

Под негово управление стартира нова епоха в интернационалния туризъм. В своята мемоарна книга Петър Попангелов отделя особено място за приноса му за развиването на Боровец и провеждането за пръв път в България на кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини. В книгата си Райна Балева от Банско споделя за помощта която той оказва за Банско.

Започва реконструкцията на хотел " Балкан ". Построяват се „ Гранд хотел Варна ", хотелът в Сандански, новотелите в Пловдив и София. " Витоша – Ню Отани ", вилните селища " Елените " и " Дюни ". Закупуват се два кораба от Холандия " Русе " и " София ". Сключва се преференциалната договорка с Полша за изграждане на хотел " Самоков ", стартира реставрацията на къщите в Стария град в Пловдив.

Андрей Луканов има огромна заслуга за основаването на Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед, за контактите с " Пепси-Кола ", " Волво ", за посторояването на най-големия консервен комбинат в Европа в Пазарджик. Работи за приемане на Закон за виното.

Обвиняват го в користолюбие в контактите му със Запада. Тогава се взема решение да стане непрекъснат предствител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ, където работи съвсем до неговото закриване.

Работата на Андрей Луканов го среща с доста забавни хора, включително с доста от международните водачи освен от някогашния социалистически лагер, само че и с хора като Франсоа Митеран, финансовия министър на Англия лорд Лимерик, финансовия министър на Австрия Ханес Андрош, с Франц Враницки, с гръцките водачи Караманлис и Мицотакис, с турския президент Тургут Йозал и неговия външен министър Четин, с Ариел Шарон, Хелмут Кол, Йозеф Щраус, Индира Ганди, с Раджив Ганди.

Интересно е запознанството му с Франсоа Митеран на летището във Венецуела. Връщайки се от Куба с промеждутъчен полет Венецуела-Париж, сред пасажерите е Митеран със собствен консултант. Съветникът се обръща към Андрей Луканов и споделя - “Аз ви помня като изключителна персона от вашата работа в Женева и желая да ви срещна с бъдещия президент на Франция. “

Специално би трябвало да се означи неговата роля за българо-кубинските връзки, персоналните му контакти с кубинското управление, по-късно и с никарагуанското управление.

Известни са топлите му връзки с доста от руските и съветските ръководители – Горбачов, Егор Гайдар, Черномирдин и други
По време на визитата на Андрей Луканов в Китай Ли Пън му дава персоналния си аероплан, с цел да може да посети новите индустрални зони.

Андрей Луканов е съществена фигура измежду реформаторите, които реализират смяната на и след 10.11.1989 година Реформите засягат както целия обществено-политически живот, по този начин и Българската социалистическа партия.
Той е основател и пръв ръководител на Националната кръгла маса, министър-председател на две държавни управления, деен фактор в приемането на новата конституция и основаването на съдружното държавно управление на Димитър Попов с представители на ръководещото болшинство и опозицията.

Той е притежател на концепцията за модернизацията на страната и национално единодушие.
Идеите си развива в доста отчети, парламентарни речи, срещи с жителите в цялата страна, публикации във вестник „ Дума “, в книгите си „ Социалната народна власт - опция за България “, „ Българската корида - писма от " Развигор “, „ Кризата “.

Андрей Луканов има големи познания за политическото и икономическо развиване на света, детайлно познаване на социално-икономическите проблеми в страната - познания за всеки цех, шеф, произвеждане, земеделско стопанство. Срещите с него на жителите, стопанските ръководители, политическите дейци са предстоящи с неспокойствие, дават вяра и вероятност.

Аз имах опцията на поддържам връзка и работя с Андрей Луканов в Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия, като депутат и като негов юрист по дело №3. Имаше интервали, в които общувахме всеки ден и с изключение на по ежедневните въпроси говорехме доста за политика и за развиването на страната. За мен той е интелектуалец, общественик и политик от доста висока класа, с който би се гордяла всяка нация.

Неговата бляскавост и смелост предизвикваха бурна реакция. Опозицията го атакуваше непрестанно, само че беше нападнат и вътре в социалистическата партия. Беше снет депутатския му имунитет и беше арестуван под стража, упрекнат дружно с други членове на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия за „ длъжностно заграбване “ по тази причина, че е било взето решение за финансово подкрепяне на приятелски комунистически и работен партии. Абсурдно, политическо обвиняване за решение на групов орган, съответстващо на тогава настоящата конституция и законите на страната.

Трябва да се означи, че Андрей Луканов беше човек със мощен темперамент и че всички опити да бъде смачкан и обруган той посрещаше с вдигната глава и с достолепие. Това бяха два палежа на жилището на фамилията на улица „ Латинка, “, както и задържането му в следствения арест на улица „ Развигор “. Но нищо не можеше да пречупи духа му. Там той съумя да напише две книги и да изпраща публикации за в. " Дума ".
Той самичък написа текста, с който сезира Европейския съд за правата на индивида и главните свободи и беше формирано дело, по което Съдът се произнесе, че задържането му е било незаконосъобразно и противоречащо на Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи. Андрей Луканов не дочака решението, беше погубен на 2.10.1996 година, а убийците му бяха наказани, а по-късно оправдани.

Затова през днешния ден ние имаме значимата задача да разкажем на новите генерации в България за него, за житейския му път, за концепциите му, за живота му, който той посвети на България и на социалистическата концепция.