В София има квартали, където асфалтът е само спомен, а

В София има квартали, където асфалтът е единствено спомен, а шахтите са нещо като митични създания – чували сме, че съществуват, само че никой не ги е виждал. Като пред бл. 5 на бул. „ Петко Ю. Тодоров “, вход Б – там, където всяка стихия автоматизирано отваря нов водоем.

„ Море “ е може би най-точната дума. Всяка капка дъжд се трансформира в литър застояла вода, която остава да си отлежава дни наред, до момента в който пристигна ред да замръзне и да се трансформира в естествена пързалка за деца, пенсионери и майки с колички. Безплатно адреналиново преживяване – с общителното подпомагане на Столична община.

Най-забавното е, че жителите са пращали сигнали, тъжби, молби, евентуално и сълзи. Отговорът? „ Ще ремонтираме през 2026 година “ Браво! Само още няколко зими, няколко счупени крайници и няколко подмокрени обувки – и чудото ще стане.

А комшиите от бл. 10 не изостават – там локвите се мерят на кубици и основават чувството за непрекъсната пролетна река, въпреки и през януари. „ Ще се надцакваме кой е с по-голяма локва “, пишат хората. Ето какво е – конкурс за максимален градски водоем.

А другояче на думи живеем в „ европейска столица “. Само дето европейците се возят на лодка за наслаждение, до момента в който ние го вършим, с цел да стигнем до входа.



Снимки: Niky Nikyy, Facebook