След още десетина години не знам какво ще е останало. Забравеният амфитеатър на София
В София има древен амфитеатър. Археолозите споделят, че е измежду най-големите, откривани на Балканите. Но от години наподобява зарязан. Сега един от терените, където са открити остатъци, влезе в лист на държавни парцели за продажба. Какво ще стане с амфитеатъра на София?
Марио Иванов познава античния амфитеатър на Сердика до основи – безусловно.
Той е измежду археолозите, взели участие в разкопките в центъра на днешна София под управлението на Жарин Величков . Те са извършени с спирания сред 2004 и 2010 година на три обособени терена и разкриват елементи от античната постройка.
На едно място археолозите стигат до основите ѝ и откриват, че е построена върху дървени колове, употребявани за подсилване. Намират тази структура изцяло непокътната.
„ Самият прът се вижда, все едно е забит през вчерашния ден. Даже в един миг се чудехме дали не е нещо модерно, попаднало там “, сподели доцент Иванов пред Свободна Европа. „ Но се видя, че е основата на амфитеатъра. “
Днес е съвсем невероятно да се види амфитеатърът на антична Сердика. От повече от десетилетие два от трите проучени терена пустеят. На третия има хотел, който не работи.
Въпросът за ориста на археологическия монумент беше издигнат още веднъж, откакто един от терените попадна в. Намира се бул. „ Дондуков “ и е благосъстоятелност на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Новината докара до социална реакция и институциите споделиха, че преди да бъде разгласен за обмен, всеки парцел в листата ще предстои на оценка. БЕХ уточни в писмени отговори до Свободна Европа, че теренът не може да се приватизира, тъй като попада в рамките на културна полезност. Няма отговор по какъв начин тогава е попаднал в листата.
Няма отговор и какво ще се случи с амфитеатъра отсега нататък.
Той е разгласен за недвижима културна полезност с национално значение, а в границите му попадат 15 парцела с друга благосъстоятелност, сподели инспекция на Свободна Европа. Разкопки са правени единствено на терени, на които е имало проект да се строи.
Сега има хрумвания какво да се прави с парцела от листата за обмен. Имало е и преди, само че към този момент 20 години без резултат.
А въпросът за изцяло решение въобще не се разисква.
Какво се знае за амфитеатъра на Сердика
Предположението, че в антична Сердика е имало амфитеатър, е от началото на 20 век. През 1919 година при подготовка за градеж в София е открита плоча, която изобразява гладиаторски битки на фона на огромна постройка, за която се допуска, че е амфитеатър.
Дългоочакваното изобретение е на археолога Жарин Величков (1959 – 2020 г.) и неговия екип през 2004 година Разкопките стартират, откакто при строителството на хотел са открити остатъци. Оказва се, че това е изгубеният амфитеатър.
Той евентуално е издигнат в края на III или началото IV век по време на ръководството на императорите Диоклециан и Константин . Величков допуска, че построяването му може да е поръчано от самия Диоклециан, който посещава Сердика в края на III век - откакто градът става столица на провинцията Вътрешна Дакия.
Арената е била с размери 61 на 43 метра , а места за публиката е имало единствено откъм страната на ската, написа археологът в публикация от 2014 година Според него това е най-големият амфитеатър от този вид, откриван на Балканския полуостров. Размерите на арената са сходни с тези на амфитеатъра в Драч, Албания, който побира повече фенове.
А под амфитеатъра са открити остатъци на по-стар римски спектакъл.
„ Това дефинира извънредно високата културно-историческа, научна и експозиционна стойност на [...] тези здания, което допуска експонирането им в среда с благоприятни условия за необятен публичен достъп “, написа Величков през 2010 година
Но публичен достъп няма.
Как се строи върху древен амфитеатър
Досега разкопки са правени на три терена. И в трите случая – тъй като е имало планове да се строи.
Първият случай е от 2004 година, когато при строителството на хотела „ Арена ди Сердика “ на ул. „ Будапеща “ се откриват за първи път остатъци от амфитеатъра. Имотът е благосъстоятелност на компанията „ Феърплей интернешънъл “ на Марио Захариев, която го купува през 2003 година
След откритието Националният институт за паметниците на културата (НИПК, в този момент НИНКН) съгласува нов план, който включва експониране на останките вътре в хотела. Решението да се строи върху античната постройка провокира рецензии тогава. Днес компанията вложител пази решението.
„ Нашето решение тогава е било в интерес на всички – както в интерес на нас като бизнес и като хотел, по този начин и в интерес на запазване на културното завещание на София “, сподели пред Свободна Европа Милена Захариева , шеф на компанията.
Хотелът е затворен от години. По думите на Захариева тече ремонт. Не е ясно по кое време ще завърши, само че искащи да прегледат останките на амфитеатъра могат да се свържат с компанията, сподели тя.
Вторият изследван терен е на бул. „ Дондуков “ и към оня миг е бил благосъстоятелност на Националната електрическа компания ( НЕК ). Тя е имала план да строи. Преди това на мястото е имало постройка от началото на XX век, от която е останала единствено фасадата. Разкопките стартират през 2005 година
Тогава се появява концепцията Столичната община да се намеси. Тя е на Борислав Бориславов , тогава зам.-председател на Столичния общински съвет.
„ Това изобретение дава неповторим късмет на град София [...] да покаже своята принадлежност към цивилизования свят на Античността “, написа той в писмо от 2006 година, което Свободна Европа откри в архива на НИНКН. Бориславов предлага да спре строителството, да се потърси различен терен за постройката на НЕК и да се обезпечи финансиране за разкопки. Това по този начин и не се случва.
Сграда на мястото не е издигната, само че разкопките остават незавършени - няма пари. Сега парцелът е ограден и до него няма достъп. Зидовете от античната постройка са покрити, само че на мястото има пораснали треви и шубраци.
Този парцел, в този момент благосъстоятелност на БЕХ, влезе в лист с държавни парцели за продажба.
Третият парцел, в който са извършени разкопки, е на ъгъла на ул. „ Будапеща “ и бул. „ Дондуков “. Той е благосъстоятелност на компанията „ Екоконсултинг “. Тя е имала план да строи хотел. Там е имало остаряла постройка, която е съборена. В този парцел разкопките са извършени сред 2009 и 2010 година
Нищо не е издигнато, а парцелът през днешния ден пустее. През 2017 година, само че институциите споделят, че не са намерили кого да глобят.
„ Резултатът е налице – имаме си първия подводен амфитеатър “, тогава Гергин Борисов , през днешния ден общински консултант от „ Спаси София “.
Едва през 2016 година амфитеатърът е разгласен за недвижима културна полезност с национално значение. Това става със заповед на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов след предложение на НИНКН, направено 5 години по-рано.
Режимът на запазване планува археологическо изследване, консервация, реституция и експониране.
Това значи, че държавните парцели в региона по закон не може да се приватизират.
Какво ще стане с амфитеатъра
Днес в границите му попадат 15 парцела , сподели инспекция на Свободна Европа в кадастъра.
Те са с друга благосъстоятелност – държавни, общински и частни, демонстрира информация в имотния указател. В една от постройките се обитава Гьоте-институт, а в друга – английското посолство. Част от постройките в тези парцели имат статут на монументи.
През 2014 година комисия, назначена от министъра на културата, предлага да се изготви цялостна идея за изследване и запазване и да се потърси вид за парцелите – отчуждаване, обезщетяване или търсене на публично-частно партньорство, демонстрира протокол от архива на НИНКН. Но това не се е случило и до през днешния ден.
„ В тези документи – това е може би пропуск, а може би не е имало по какъв начин – би трябвало да се заложи съответна отговорност. А точно кой съответно да я изготви “, сподели пред Свободна Европа арх. Яна Топалова , специалист в НИНКН.
По думите ѝ през годините е имало опит за правене на идея, само че тя не е била утвърдена.
Сега министърът на културата Мариан Бачев , че има концепция да се резервира „ амфитеатърът като част от културния образ на столицата “. Не даде повече детайлности, а Министерството на културата (МК) не отговори на въпросите на Свободна Европа.
БЕХ уточни пред Свободна Европа, че се водят диалози за прекачване на парцела на МК.
Трима общински съветници от ПП-ДБ предложиха Столичната община да изиска парцела и да се погрижи за него.
Идеята е да продължат разкопките, частта от амфитеатъра в този парцел да бъде консервирана и да отвори за гости, сподели пред Свободна Европа Симеон Ставрев , един от вносителите на предлагането.
Не е ясно дали някоя от тези хрумвания ще се реализира. Но за археолога Марио Иванов едно е ясно – институциите би трябвало да намерят решение, и то скоро.
„ Защото след още десетина години не знам какво ще е останало от амфитеатъра “, сподели той.
Марио Иванов познава античния амфитеатър на Сердика до основи – безусловно.
Той е измежду археолозите, взели участие в разкопките в центъра на днешна София под управлението на Жарин Величков . Те са извършени с спирания сред 2004 и 2010 година на три обособени терена и разкриват елементи от античната постройка.
На едно място археолозите стигат до основите ѝ и откриват, че е построена върху дървени колове, употребявани за подсилване. Намират тази структура изцяло непокътната.
„ Самият прът се вижда, все едно е забит през вчерашния ден. Даже в един миг се чудехме дали не е нещо модерно, попаднало там “, сподели доцент Иванов пред Свободна Европа. „ Но се видя, че е основата на амфитеатъра. “
Днес е съвсем невероятно да се види амфитеатърът на антична Сердика. От повече от десетилетие два от трите проучени терена пустеят. На третия има хотел, който не работи.
Въпросът за ориста на археологическия монумент беше издигнат още веднъж, откакто един от терените попадна в. Намира се бул. „ Дондуков “ и е благосъстоятелност на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Новината докара до социална реакция и институциите споделиха, че преди да бъде разгласен за обмен, всеки парцел в листата ще предстои на оценка. БЕХ уточни в писмени отговори до Свободна Европа, че теренът не може да се приватизира, тъй като попада в рамките на културна полезност. Няма отговор по какъв начин тогава е попаднал в листата.
Няма отговор и какво ще се случи с амфитеатъра отсега нататък.
Той е разгласен за недвижима културна полезност с национално значение, а в границите му попадат 15 парцела с друга благосъстоятелност, сподели инспекция на Свободна Европа. Разкопки са правени единствено на терени, на които е имало проект да се строи.
Сега има хрумвания какво да се прави с парцела от листата за обмен. Имало е и преди, само че към този момент 20 години без резултат.
А въпросът за изцяло решение въобще не се разисква.
Какво се знае за амфитеатъра на Сердика
Предположението, че в антична Сердика е имало амфитеатър, е от началото на 20 век. През 1919 година при подготовка за градеж в София е открита плоча, която изобразява гладиаторски битки на фона на огромна постройка, за която се допуска, че е амфитеатър.
Дългоочакваното изобретение е на археолога Жарин Величков (1959 – 2020 г.) и неговия екип през 2004 година Разкопките стартират, откакто при строителството на хотел са открити остатъци. Оказва се, че това е изгубеният амфитеатър.
Той евентуално е издигнат в края на III или началото IV век по време на ръководството на императорите Диоклециан и Константин . Величков допуска, че построяването му може да е поръчано от самия Диоклециан, който посещава Сердика в края на III век - откакто градът става столица на провинцията Вътрешна Дакия.
Арената е била с размери 61 на 43 метра , а места за публиката е имало единствено откъм страната на ската, написа археологът в публикация от 2014 година Според него това е най-големият амфитеатър от този вид, откриван на Балканския полуостров. Размерите на арената са сходни с тези на амфитеатъра в Драч, Албания, който побира повече фенове.
А под амфитеатъра са открити остатъци на по-стар римски спектакъл.
„ Това дефинира извънредно високата културно-историческа, научна и експозиционна стойност на [...] тези здания, което допуска експонирането им в среда с благоприятни условия за необятен публичен достъп “, написа Величков през 2010 година
Но публичен достъп няма.
Как се строи върху древен амфитеатър
Досега разкопки са правени на три терена. И в трите случая – тъй като е имало планове да се строи.
Първият случай е от 2004 година, когато при строителството на хотела „ Арена ди Сердика “ на ул. „ Будапеща “ се откриват за първи път остатъци от амфитеатъра. Имотът е благосъстоятелност на компанията „ Феърплей интернешънъл “ на Марио Захариев, която го купува през 2003 година
След откритието Националният институт за паметниците на културата (НИПК, в този момент НИНКН) съгласува нов план, който включва експониране на останките вътре в хотела. Решението да се строи върху античната постройка провокира рецензии тогава. Днес компанията вложител пази решението.
„ Нашето решение тогава е било в интерес на всички – както в интерес на нас като бизнес и като хотел, по този начин и в интерес на запазване на културното завещание на София “, сподели пред Свободна Европа Милена Захариева , шеф на компанията.
Хотелът е затворен от години. По думите на Захариева тече ремонт. Не е ясно по кое време ще завърши, само че искащи да прегледат останките на амфитеатъра могат да се свържат с компанията, сподели тя.
Вторият изследван терен е на бул. „ Дондуков “ и към оня миг е бил благосъстоятелност на Националната електрическа компания ( НЕК ). Тя е имала план да строи. Преди това на мястото е имало постройка от началото на XX век, от която е останала единствено фасадата. Разкопките стартират през 2005 година
Тогава се появява концепцията Столичната община да се намеси. Тя е на Борислав Бориславов , тогава зам.-председател на Столичния общински съвет.
„ Това изобретение дава неповторим късмет на град София [...] да покаже своята принадлежност към цивилизования свят на Античността “, написа той в писмо от 2006 година, което Свободна Европа откри в архива на НИНКН. Бориславов предлага да спре строителството, да се потърси различен терен за постройката на НЕК и да се обезпечи финансиране за разкопки. Това по този начин и не се случва.
Сграда на мястото не е издигната, само че разкопките остават незавършени - няма пари. Сега парцелът е ограден и до него няма достъп. Зидовете от античната постройка са покрити, само че на мястото има пораснали треви и шубраци.
Този парцел, в този момент благосъстоятелност на БЕХ, влезе в лист с държавни парцели за продажба.
Третият парцел, в който са извършени разкопки, е на ъгъла на ул. „ Будапеща “ и бул. „ Дондуков “. Той е благосъстоятелност на компанията „ Екоконсултинг “. Тя е имала план да строи хотел. Там е имало остаряла постройка, която е съборена. В този парцел разкопките са извършени сред 2009 и 2010 година
Нищо не е издигнато, а парцелът през днешния ден пустее. През 2017 година, само че институциите споделят, че не са намерили кого да глобят.
„ Резултатът е налице – имаме си първия подводен амфитеатър “, тогава Гергин Борисов , през днешния ден общински консултант от „ Спаси София “.
Едва през 2016 година амфитеатърът е разгласен за недвижима културна полезност с национално значение. Това става със заповед на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов след предложение на НИНКН, направено 5 години по-рано.
Режимът на запазване планува археологическо изследване, консервация, реституция и експониране.
Това значи, че държавните парцели в региона по закон не може да се приватизират.
Какво ще стане с амфитеатъра
Днес в границите му попадат 15 парцела , сподели инспекция на Свободна Европа в кадастъра.
Те са с друга благосъстоятелност – държавни, общински и частни, демонстрира информация в имотния указател. В една от постройките се обитава Гьоте-институт, а в друга – английското посолство. Част от постройките в тези парцели имат статут на монументи.
През 2014 година комисия, назначена от министъра на културата, предлага да се изготви цялостна идея за изследване и запазване и да се потърси вид за парцелите – отчуждаване, обезщетяване или търсене на публично-частно партньорство, демонстрира протокол от архива на НИНКН. Но това не се е случило и до през днешния ден.
„ В тези документи – това е може би пропуск, а може би не е имало по какъв начин – би трябвало да се заложи съответна отговорност. А точно кой съответно да я изготви “, сподели пред Свободна Европа арх. Яна Топалова , специалист в НИНКН.
По думите ѝ през годините е имало опит за правене на идея, само че тя не е била утвърдена.
Сега министърът на културата Мариан Бачев , че има концепция да се резервира „ амфитеатърът като част от културния образ на столицата “. Не даде повече детайлности, а Министерството на културата (МК) не отговори на въпросите на Свободна Европа.
БЕХ уточни пред Свободна Европа, че се водят диалози за прекачване на парцела на МК.
Трима общински съветници от ПП-ДБ предложиха Столичната община да изиска парцела и да се погрижи за него.
Идеята е да продължат разкопките, частта от амфитеатъра в този парцел да бъде консервирана и да отвори за гости, сподели пред Свободна Европа Симеон Ставрев , един от вносителите на предлагането.
Не е ясно дали някоя от тези хрумвания ще се реализира. Но за археолога Марио Иванов едно е ясно – институциите би трябвало да намерят решение, и то скоро.
„ Защото след още десетина години не знам какво ще е останало от амфитеатъра “, сподели той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ