В София има 1700 сгради, които са обявени за паметници

В София има 1700 здания, които са оповестени за монументи на културата. От тях добре поддържаните са по-скоро изключение. Георги А. Ангелов потърси аргументите и решенията.

Старите централни елементи на градовете в Европа, с изключение на магнит за туристи, са и визитката им, обичано място за разходки, което е и най-грижливо поддържано.
Редакцията предлага
Важна част от тях са непокътнатите историческите здания. За да бъдат най-близо до истинския си тип, такива каквито са били преди 100-200 години, за тези елементи на градовете важат строги правила и се поставят специфични грижи. Въведени са системи от ограничавания и непоколебим архитектурен код за вероятните намеси, само че и помощ за поддържането им от страна на страната и общините.

Емблематични здания в София се разпадат

Но не такава е действителността в България или най-малко не и в София. Въпреки че още от социалистическо време в центъра на столицата за монументи на културата са оповестени над 800 здания с друга степен на значителност, тези в положително положение са по-скоро изключения. На територията на целия град паметниците на културата са към 1700.

Много от обектите, записани в Национален указател на недвижимите културни полезности, съзнателно са оставени да се разпадат или към този момент не съществуват. Сред тях са къщата на Димитър Съселов на улица " Славянска ", къщата на Стефан Стамболов на бул. " Раковски ", останалата половин фасада от постройка на бул. " Дондуков " №40, целият комплекс " Захарна Фабрика " и така нататък

Разходка из разпадаща се остаряла София

За да не звучат голословно тези изказвания, всеки може да си отвори на смарт телефона си, направена от студио Morphocode, и да се разноски из централните зони.

Театър " Ренесанс ", кино " Възраждане ", профсъюзен дом на културата " Георги Димитров ", клуб " Син сити ": през днешния ден тази постройка се разрушава.

Нека да стартираме от постройката на тогавашния спектакъл " Ренесанс ", в който последно се обитаваше клуб " Син Сити ". " Неизвестен " апаш е минал през покрива на постройката и от него липсва сериозна повърхност. Сега водата гладко може да унищожава етажите и да докара до неспособност за подсилване на постройката, което пък ще изисква нейното разрушение. Това е схемата, по която изчезнаха доста исторически здания от интервала, в който младата българска столица е желала да смае света със сецесионната си архитектурата. Сега те са освободили място за лъскави нови постройки, които може да не са впечатляващи, само че пък имат по-голяма повърхност, затова носят и по-голяма облага за бизнесмена.

Емблематичната къща на Аврам Чальовски е добре поддържана.

От там продължаваме през " Зона на работническото придвижване " към " Зона на старите пазарища ". Добър образец е постройката на " Царя на шоколада " Аврам Чальовски на " Отец Пайсий " 41, която е почтено реставрирана. Първите дребни двуетажни здания по комерсиалната “Пиротска ” може да не са в толкоз добър външен тип като нея, само че най-малко не са в спешно положение.

Това не може да се каже за в миналото впечатляващата постройка на ъгъла с ул. " Софроний Врачански ", която в регистъра е означена като “жилищно-търговска постройка, б.на Сп.Георгиев ”.

Сегашният притежател на впечатляващата постройка очевидно може да прибира наема от магазина на първия етаж, само че не счита за належащо да се погрижи за горните етажи, където мазилката се лющи, а на терасата на подпокривния етаж даже се е захванало дърво.

Въпреки че първият етаж от нея се дава чартърен, красивата постройка е оставена да се разпада.

Общината не поддържа своята благосъстоятелност

Докато вървим към Женския пазар също сме заобиколени от здания от регистъра, върху множеството си личат опити за поддръжката им с спорен триумф. В зоната на самия пазар, малко преди пресечката с " Цар Симеон ", се издига (или по-точно казано " се разпада " ) внушителна постройка с магазини, записана в регистъра като " Жилищно-търговска постройка Аврам Меворах ".

Дори здания, в които общината е съсобственик, са в окаяно положение.

" Магазин ли търсите? Тоя е продаден, а постройката е общинска. На втория етаж има дори наематели ", изяснява една жена, продаваща на сергия начело. Проверка в имотния указател демонстрира, че фактически единия магазин в постройката е продаден на търговец на риба предишния месец, различен преди години е продаден на производител на самун. Същата инспекция сподели, че в частни ръце са към половината дялове от парцела, а останалите се имат от Столична община и Областната администрация. И тук поражда въпросът: по какъв начин да бъдат накарани частните притежатели да поддържат собствеността си, откакто страната и общината не го вършат?

Програма " Културно завещание " не работи добре

Столична община се хвали с програмата “Културно завещание ” с която се подкрепят притежатели на здания ”недвижима културна полезност ” в изработването на документи - чертежи, заснемания, обследвания. Което е една доста хубава концепция, само че в действителност програмата не работи, разяснява Петър Петров от " Спаси София ". На фона на 1700 недвижими културни полезности в града, са подадени единствено 21 заявки по стратегия " Културно завещание 2021 ". От тях са утвърдени едвам 7.

От началото на програмата през 2019 година са подписани единствено 3 контракта - за подсилване, консервация и реституция - а в действителност осъществени действия няма, твърди Петров. Очевидно е, че програмата е цялостен неуспех и наследството на града изчезва къща по къща, счита той. " Общината би могла да усъвършенства този механизъм и да го разпространява, с цел да могат притежателите, които желаят създадат някаква реституция, да се възползват ", отбелязва Петров. " Самата кметица Фандъкова постоянно се хвали с тази стратегия - по какъв начин се наливат пари от общината за културните полезности, само че пропуща да каже, че няма културен резултат. "

Главният проектант на София Здравно Здравков споделя в медийни изяви, че общинските управляващи издават актове на притежатели, които по-късно се апелират в съда и падат.

Здравков заяви през януари. че се приготвя нов режим за запазване на обектите, които са избрани като недвижимо културно завещание, тъй че да не се трансформира образът на постройките и да се резервира достоверността на градската среда. Той показа разработка за региона на " Малките пет кьошета ". " Там ще се създадат правила за всевъзможни намеси, това е една доста добра концепция, казусът е, че е изработен за опазване на едно кварталче, а би трябвало да стане на територията на цялата община ", споделя Петър Петров.