В София чувствам атмосферата, позната ми от Одеса, това е

" В София усещам атмосферата, позната ми от Одеса, това е някаква левантийска атмосфера, тя не е московска и аз я одобрявам, а в Одеса към този момент я няма "

© Надежда Чипева Част от тематиката Кремъл против Запада
Конфронтацията с Русия: Вие мен почитате ли ме

Студеният лъх от Изток няма да спре скоро

Кой пусна мръсната бомба в Солсбъри

След покушението против Сергей Скрипал връзките сред Лондон и Москва слязоха на най-ниското равнище от десетилетия

Путински застой

Независимо от сигурното преизбиране на Путин отговорът на въпроса какво следва е сложен
Още по тематиката
Путински застой

Независимо от сигурното преизбиране на Путин отговорът на въпроса какво следва е сложен
16 мар 2018
Съединени американски щати оповестиха нови наказания против Русия
16 мар 2018
Новата армия на Путин

Какво значи промяната на началника на президентската администрация Сергей Иванов за разбъркването на властовите пластове в Кремъл
19 авг 2016
Осколките от Крим

Как Русия вижда света и мястото на България в него
7 мар 2014
Политическият съветник на Кремъл

Глеб Павловски: Има доста изразителност и легенди сред Европейски Съюз и Русия
19 дек 2008 " През 1991 година бях прекомерно зает с една персонална драма, преживявах края на любовта си. Ако не беше това, в никакъв случай нямаше да позволи разпадането на Съветския съюз. " Тези много високопарни думи не са на някой военачалник, политик или разузнавач. Принадлежат на Глеб Павловский и са представени от политолога Иван Кръстев в новата му книга " Време и място " - диалог сред двамата за предишното, сегашното и бъдещето на Русия. Павловский, както сами разбирате, е ексцентрична персона, само че надалеч не е вманиачен. Става знаменит като политтехнологът, направил он Владимир Путин това, което е. През 2011 година обаче Путин, който тогава възнамерява завръщането си като президент, го изхвърля поради несъгласието му.

Както Кръстев го разказва, Павловский е един от най-мразените хора в Русия - опозицията и либералите го считат за изменник поради приноса му за Путиновата Русия, а режимът също го счита за непознато тяло - поради тезата му, че повторното връщане на Путин е заплаха за страната. От тогава насам политтехнологът става политолог, т.е. стартира да следи и проучва властта в профил, вместо да е интензивно зает в построяването й. За Русия, нейното бъдеще, приликите й с България и уроците на предишното " Капитал " беседва с Павловский в София.

В книгата си говорите за това, да го назовем проклинание - безалтернативността. В България се твърди, че Борисов е безалтернативен по същия метод, по който вие говорите за Путин.

- Аз не знам интригите във вътрешната политика на България. Познавам малко личността на вашия министър председател и характера на обединението, която той съставлява. А и това не се случва единствено в България. В Германия също може да се каже, че в някакъв смисъл Меркел е безалтернативна, даже и за тези, които не желаят да я видят като канцлер. У хората постоянно има боязън от измененията и политиците употребяват това.

Но в Русия е друг тип. Руската безалтернативност има една специфичност, която я няма в България. Тя диктува облика на живота, въпреки и не като тирания, каквато имаше в Съветския съюз. Всички се равняват по това. Това, което описвате в България, е някакъв крах на политическия живот, проблем, пауза, може би тромб. Но не е положение, което минава в загуба на страната. Ние в Русия в общи линии загубихме страната и въздействието си върху нея, аз не мисля, че това може да се каже за България.

Говорите за тази сериозна точка, която сте пропуснали да видите, след която към този момент е нямало връщане.

- Да, мисля, че преди към 10 години ние просто загубихме страната си. Живеем в някакъв смисъл в бездържавен живот измежду всякакви управляващи, които могат да го диктуват и ти не можеш да се обърнеш примерно към съда, тъй като той не е в реалност обособена власт - това е инстанция, която хората се пробват да избегнат. Съдът не се явява отбрана от страната.

Как да разберем тази точка?

- Това нормално се схваща, когато се обърнеш обратно. У нас за безалтернативността на Путин се заприказва, когато безалтернативност нямаше. Тези думи пристигнаха от опозицията, а ние по-късно го използвахме. Аз мисля, че това е някаква вътрешна капитулация. Може би и някаква суматоха. Човек си измисля обстановката, която си мисли, че вижда към себе си. Нашите политици прекомерно рано помислиха, че Путин е безалтернативен. Когато тази дума се появи у нас, той към момента имаше мощни политически съперници и тяхната поддръжка беше по-голяма от тази на Путин.

Но след това породи някаква воля да се предадеш, някакво предусещане, че играта е изгубена. И те си споделиха - е, ще спечелим идната, само че последваща нямаше. Да, имаше избори и така нататък, само че обстановката към този момент беше напълно друга. Хората не желаеха да се трансформират, а ние усилвахме това отвращение за смяна. Ние създадохме мита за индивида, който взема решение всички проблеми в страната. Това естествено не беше по този начин, това беше театър със средствата на медиите и мит, който продължава и до момента.

Той ще бъде определен още веднъж за президент, а след това?

- Избор на процедура няма. Ако беше толкоз известен, колкото споделят, Путин щеше да победи на изборите, само че такива няма, те са блокирани. Има комплицирана процедура за удължение на пълномощията на Путин и тя е обвързвана с ограничението на други хора да бъдат претенденти за властта. Със сигурност би имало и мощни претенденти, които са във властта, само че те не могат да вземат участие, тъй като това е рисково за тях повече, в сравнение с за опозиционерите - те ще изгубят кариера, бизнес, всичко. А може и като министър Улюкаев (на икономическото развиване - бел. ред.) да се окажат в пандиза. Затова не позволяват Алексей Навални до изборите. Не тъй като той може да победи Путин, а тъй като тази процедура би трябвало да наподобява безалтернативна.

Каква е действителната мощ на Навални?

- Не повече от 10%. Но ние не можем да разберем какъв брой скъпа е една стока, в случай че не я извадим на пазара.

Когато се видяхме с вас преди войната в Грузия, казахте, че никой в Русия не желае да ръководи Украйна или Крим - какво се промени?

- Завладяването на Крим. Беше доста просто и елементарно и беше знак все едно на възобновяване на Съветския съюз. Крим самичък по себе си няма никакво значение за множеството хора, само че е знак. Крим, несъмнено, е юридически проблем, само че бих споделил, че Руската федерация също е юридически проблем.
Промени се готовността на управляващите да показват нарушение на разпоредбите, без това да бъде наказвано. Хората не гледат на глобите като наказване, те даже не ги свързват с Украйна. Те са обсъждани като офанзива, а тогава ние се активизираме.

Възможно ли е сходна проява и по отношение на балтийските страни?

- Това към този момент ще има друга цена. Ще е война със страна от НАТО и хората го осъзнават. А и връзките с балтийските републики постоянно са били други. Крим е райската земя на съветската лирика и литература, а Прибалтика постоянно е била вътрешната чужбина. Тя по този начин е и възприемана, в никакъв случай като съветска земя.

Ние виждаме по какъв начин Русия се пробва да въздейства на страни като Черна гора, Македония, Сърбия - до каква степен това е проява и до каква степен действително предпочитание за превръщане на курса им?

- Разбирането на дейностите на Русия постоянно има една съществена неточност - те са възприемани като дейности на обединен индивид. В Черна гора (когато група съветски военни с част от черногорската съпротива и сърби се пробваха да повлияят върху изборите - бел. ред.) беше скрит план на група виладжии, които са си купили недвижими парцели там. Част от тях са така наречен силовики - офицери от ФСБ, милиция, следствения комитет, и им беше неразрешено да купуват парцели в страни от НАТО. И когато схванаха, че Черна гора влиза в НАТО, се оказаха в тежко състояние. Тези виладжии в действителност се пробвали да предотвратят участието на Черна гора в НАТО.

Украйна е напълно друга история, само че в Русия би трябвало постоянно да си задаваш въпроса дали това е действителност или проява. Руската просвета след Петър Велики има детайл на ексхибиционизъм. Това е някаква саморазрушителна политика, обвързвана с съветската пристрастеност да се показва.

Фалшивите вести също ли са израз на тази пристрастеност?

- Ние непрестанно живеем в сюжети и истории, които си описваме. Ако можете да ги измисляте, подсказвате и да ги прокарвате в медиите до хората, то вие ги управлявате, даже да нямате естествените институции. А такива нямаше през 90-те в Русия.

Ние в този кулоар бягахме. Там се появиха и фалшив нюз. Но нямахме концепция да лъжем всички. Напротив, смятахме, че се съпротивляваме на лъжливия черен мит за Елцин - че се е вкопчил във властта и надали не искада почине в Кремъл, да се обогатява се и така нататък

Една от точките, от които няма връщане, беше в края на 90-те, когато се появиха два центъра за фалшив нюз. Единият не беше в Кремъл и беше по-силен - при телевизионните олигарси Гусински и Березовски. Хора, работили при тях, ми разказваха по какъв начин всяка вечер на бутилка уиски редакторите и притежателите са обсъждали какво ще има на следващия ден в новините. Така поведоха война против тогава най-популярния политик в Русия - Борис Немцов, който се смяташе за правоприемник на Елцин. Унижощиха го за половин година.

И тези два центъра се образоваха един различен. Те назоваха нас " фамилията на Елцин ", а ние заимствахме способи и се борихме гневно с тях. И това сътвори тази доста неприятна просвета, която създаде подправените вести. И е форма на ръководство на информацията.

Това стана проблем, когато да вземем за пример, с цел да получите картина на трупове, убиват хора в Украйна. Нашата телевизия беше скучна. Путин взема решение проблеми, само че няма спорове и несъгласия. Нямаше драматургия. И се появи такава - изключително в Украйна. Това е хибридна война, в която военни дейности се водят, с цел да се ускори пропагандата. Това е към този момент нов стадий.

Как се избавя една такава страна?

Единственото, което виждам, е страната да не е путинска. Хората към този момент не разчитат, че той ще реши всички проблеми, само че считат, че той въпреки всичко държи някакво равнище на приходите, а не са сигурни в другите. Вече го живяха това един път през 90-те, когато им беше казано: " Съюз на съветските социалистически републики си отиде и отнесе със себе си всичките ви спестявания. " И не желаят още веднъж да попаднат в това. Затова е каша - има боязън, има търсене на сигурност и прочувствени инжекции на пропагандата.

Русия е приказна страна. Нашият воин е лентяят Иван Глупака, който лежи на печката и при него водят принцесата. Той даже не я е желал. Това е визията за триумф. Кремъл е цялостен с хора, които преуспяха последните 30 години и не се разграничават от тези, които изгубиха. Но считат, че знаят по какъв начин са съумели - че в случай че до момента им е пособие провидението, то играе за тях. Това е хазартен метод.

Интервюто взеха Огнян Георгиев и Йово Николов