Единствен гласувах против налагане на българското общество на джендър пропагандната Истанбулска конвенция
В случая имаме огромен казус, защото не става дума единствено за една страна, а за общо шест страни
Ангел Джамбазки е съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация и евродепутат и от групата на ЕКР в Европейския парламент. Вчера Екологичен потенциал гласоподава присъединението на Европейския съюз към " Истанбулската спогодба ”, а той бе единственият от нашите депутати, който гласоподава „ срещу ”. " За " гласоподаваха Радан Кънев от ЕНП, Елена Йончева и Сергей Станишев от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и всички от " Обнови Европа " - Искра Михайлова, Атидже Алиева-Вели и Илхан Кючюк. Андрей Новаков, Асим Адемов и Александър Йорданов от ЕНП се въздържаха, а съпартийците им Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, както и сътрудниците им социалисти Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Андрей Слабаков от Европейските консерватори и реформисти не участваха в гласуването.
От Флагман зададохме на господин Джамбазки няколко въпроса, които резонно породиха след вчерашния избор.
- Г-н Джамбазки, през вчерашния ден Европейският парламент гласоподава присъединението на Европейския съюз към " Истанбулската спогодба ". Вие бяхте единственият наш народен представител, който гласоподава срещу. Поздравления за позицията ви, само че незабавно следва и резонният въпрос - за какво единствено вие? Разбира се, позициите на " Обнови Европа " и СиД са ясни, само че в ЕНП сигналите са двупосочни, а и измежду вашите сътрудници от ЕКР имаше въздържали се или отсъстващи, което може да се разяснява двусмислено.
- Благодаря Ви, считам, че това е единствената вярна позиция в тази ситуация. Аз не мога да разясня решенията на други мои сътрудници, които са дали своят вот по избран метод или пък просто не са били в зала. Мога да кажа, че като български представител в Европейския парламент за мен е значимо да извършвам своите задължения и отговорности. Ето за какво като български жител аз се преценявам с решението на нашия Конституционен съд. По тази причина не мога да гласоподавам за влизането в действие на сходен документ. Смятам, че той вкарва идеология, която е несъвместима с моите разбирания и с изконните обичаи на нашето общество. Затова гласувах срещу, за мен в никакъв случай не е стояла друга алтернатива, защото постоянно съм бил пореден в позицията си във връзка с Истанбулската спогодба. А това дали някой е избягал от отговорност или е дал своя вот не съгласно личните си визии, ще оставя на съвестта на представителите в Европейския парламент.
- Макар ИК към момента да не е утвърдена заради отхвърли на няколко държави-членки (сред които и нашата), мнението на Съда на Европейски Съюз удостовери, че Европейски Съюз може да ратифицира Истанбулската спогодба, без да има единодушието на всички държави-членки. Какво следва оттук насетне? Ще последват ли наказания?
- От няколко дни Европейската комисия не стопира да сервира информация по отношение на това какво следва след приемането на въпросния документ. В случая имаме огромен казус, защото не става дума единствено за една страна, а за общо шест страни, които са членове на Съюза. Ако би трябвало да слушаме Комисията, то съгласно нея член 216, алинея 2 от Договора за действието на Европейския съюз гласи, че споразуменията, подписани от Европейски Съюз, са наложителни за неговите институции и страните членове. В същото време обаче Комисията към този момент отхвърли да отговори на въпроса дали ще има наказания. И това не е инцидентно. Не мисля, че ще се стигне до такава степен, само че в случай че се случи, това значи, че ще се завърти един обаян кръг, в който евентуално ще би трябвало да се включи и Европейският съд, защото става дума за интервенция в законите на обособени страни.
- Като продължение на втория въпрос - дали натискът към нас ще стане толкоз мощен, че идващото държавно управление ще отстъпи, което обаче ще допуска и нова Конституция, тъй като ИК е в несъгласие с сегашния ни главен закон?
- Искам да е ясно на всички, че натискът към нас като страна не е спирал и се реализира посредством доста разнообразни лостове. Достатъчно е единствено да видите предизборните акции на някои от партиите в сегашния парламент и незабавно ще забележите пропагандните принадлежности, с които се пробват да прокарват джендър идеологията в България. И освен нея. Има цели обединения, които са на доклад в избрани посолства, откъдето идва инструктажът по какъв начин и какво да се образува като национална политика. Мисля, че всички го виждаме. Така че в този смисъл чакам натискът да продължи, просто тъй като той се реализира против всяка една страна, която дръзне да се опълчи на така наречен статукво в Европейския съюз. Срещу ляволибералната концепция, която господства в Европейския парламент и която си мисли, че може да движи всичко. България би трябвало да устои и да не разрешава сходна интервенция в своите вътрешни работи. Всичко останало би било равно на национално изменничество към българските жители.
- България и останалите 5 страни, които още не са утвърдили ИК, ще би трябвало да я съблюдават, разясниха от Европейската комисия, тъй като член 216, алинея 2 от Договора за действието на Европейски Съюз гласи, че споразуменията, подписани от Съюза, са наложителни за неговите институции и страни членки, акцентират от Европейска комисия. В патова обстановка ли сме?
- Не зная по какъв начин някой може да си намерения, че може да задължи различен да нарушава личната си Конституция. Сами разбирате, че това е цялостно безумство. Така че няма патова обстановка. България има закони, има мнение на Конституционния съд. Точка по въпроса. Всичко останало минава в графата на приказки за лека нощ. Друг обаче е въпросът. И той се състои в безгръбначието на политическата ни класа и изборът кой ще ръководи страната ни. Защото към този момент няколко пъти видяхме по какъв начин с лека ръка се прадава националният интерес, имам предвид тематиката с Македония, по какъв начин се погазва Конституцията на страната и още ред други безпринципни и антинационални решения на хора във властта. Искам още един път да бъда доста явен - насилието над дами и деца е закононарушение и като такова то би трябвало да бъде преследвано, осъждано и наказвано. Истанбулската спогодба обаче не е документът, който ще защищава от това. И го споделям изцяло отговорно, защото съм чел този документ, за разлика от доста други хора, които приказват по тематиката. Тази спогодба има надалеч по-различни цели. Това е агитационен инструмент на джендър идеологията и прокарва политика, която е в прорез с ползите точно на дамите. Този документ опонира на фамилните полезности и на основите на нашите общества.
- Вчерашното гласоподаване доказателство ли е, че у нас липсва парламентарно показана същински дясна партия, която да пази ползите на милионите българи с по-традиционни и консервативни визии?
- В България липсва огромният дясно-консервативен националистически блок, по сходство на тези, които се образуваха в други страни в Европа. И тази липса е доста осезаема, защото обичайните полезности, правилата и основите на нашето общество са изместени от центъра на всички политическите обединения. Затова тематиката за консервативно обединяване в България е извънредно значима и диалогът за него е неотложен. Тази огромна ниша в дясно-консервативното пространство, за жалост, остава непредставена. Като образец незабавно мога да дам обстоятелството, че на последните избори над 100 000 български гласоподаватели избраха квадратчето „ Не поддържам никого ”, вместо която и да е политическа мощ. Това е показателно, че би трябвало нещо да се промени и България да поеме по дясно-консервативен път, по този начин както се пробва да прави Джорджа Мелони в Италия или Виктор Орбан в Унгария. Това за мен е верният метод да сложим завършек на безвремието и безизходицата, в която се намира България сега. И да защитим в цялостна степен личната си национална еднаквост.
Ангел Джамбазки е съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация и евродепутат и от групата на ЕКР в Европейския парламент. Вчера Екологичен потенциал гласоподава присъединението на Европейския съюз към " Истанбулската спогодба ”, а той бе единственият от нашите депутати, който гласоподава „ срещу ”. " За " гласоподаваха Радан Кънев от ЕНП, Елена Йончева и Сергей Станишев от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и всички от " Обнови Европа " - Искра Михайлова, Атидже Алиева-Вели и Илхан Кючюк. Андрей Новаков, Асим Адемов и Александър Йорданов от ЕНП се въздържаха, а съпартийците им Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, както и сътрудниците им социалисти Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Андрей Слабаков от Европейските консерватори и реформисти не участваха в гласуването.
От Флагман зададохме на господин Джамбазки няколко въпроса, които резонно породиха след вчерашния избор.
- Г-н Джамбазки, през вчерашния ден Европейският парламент гласоподава присъединението на Европейския съюз към " Истанбулската спогодба ". Вие бяхте единственият наш народен представител, който гласоподава срещу. Поздравления за позицията ви, само че незабавно следва и резонният въпрос - за какво единствено вие? Разбира се, позициите на " Обнови Европа " и СиД са ясни, само че в ЕНП сигналите са двупосочни, а и измежду вашите сътрудници от ЕКР имаше въздържали се или отсъстващи, което може да се разяснява двусмислено.
- Благодаря Ви, считам, че това е единствената вярна позиция в тази ситуация. Аз не мога да разясня решенията на други мои сътрудници, които са дали своят вот по избран метод или пък просто не са били в зала. Мога да кажа, че като български представител в Европейския парламент за мен е значимо да извършвам своите задължения и отговорности. Ето за какво като български жител аз се преценявам с решението на нашия Конституционен съд. По тази причина не мога да гласоподавам за влизането в действие на сходен документ. Смятам, че той вкарва идеология, която е несъвместима с моите разбирания и с изконните обичаи на нашето общество. Затова гласувах срещу, за мен в никакъв случай не е стояла друга алтернатива, защото постоянно съм бил пореден в позицията си във връзка с Истанбулската спогодба. А това дали някой е избягал от отговорност или е дал своя вот не съгласно личните си визии, ще оставя на съвестта на представителите в Европейския парламент.
- Макар ИК към момента да не е утвърдена заради отхвърли на няколко държави-членки (сред които и нашата), мнението на Съда на Европейски Съюз удостовери, че Европейски Съюз може да ратифицира Истанбулската спогодба, без да има единодушието на всички държави-членки. Какво следва оттук насетне? Ще последват ли наказания?
- От няколко дни Европейската комисия не стопира да сервира информация по отношение на това какво следва след приемането на въпросния документ. В случая имаме огромен казус, защото не става дума единствено за една страна, а за общо шест страни, които са членове на Съюза. Ако би трябвало да слушаме Комисията, то съгласно нея член 216, алинея 2 от Договора за действието на Европейския съюз гласи, че споразуменията, подписани от Европейски Съюз, са наложителни за неговите институции и страните членове. В същото време обаче Комисията към този момент отхвърли да отговори на въпроса дали ще има наказания. И това не е инцидентно. Не мисля, че ще се стигне до такава степен, само че в случай че се случи, това значи, че ще се завърти един обаян кръг, в който евентуално ще би трябвало да се включи и Европейският съд, защото става дума за интервенция в законите на обособени страни.
- Като продължение на втория въпрос - дали натискът към нас ще стане толкоз мощен, че идващото държавно управление ще отстъпи, което обаче ще допуска и нова Конституция, тъй като ИК е в несъгласие с сегашния ни главен закон?
- Искам да е ясно на всички, че натискът към нас като страна не е спирал и се реализира посредством доста разнообразни лостове. Достатъчно е единствено да видите предизборните акции на някои от партиите в сегашния парламент и незабавно ще забележите пропагандните принадлежности, с които се пробват да прокарват джендър идеологията в България. И освен нея. Има цели обединения, които са на доклад в избрани посолства, откъдето идва инструктажът по какъв начин и какво да се образува като национална политика. Мисля, че всички го виждаме. Така че в този смисъл чакам натискът да продължи, просто тъй като той се реализира против всяка една страна, която дръзне да се опълчи на така наречен статукво в Европейския съюз. Срещу ляволибералната концепция, която господства в Европейския парламент и която си мисли, че може да движи всичко. България би трябвало да устои и да не разрешава сходна интервенция в своите вътрешни работи. Всичко останало би било равно на национално изменничество към българските жители.
- България и останалите 5 страни, които още не са утвърдили ИК, ще би трябвало да я съблюдават, разясниха от Европейската комисия, тъй като член 216, алинея 2 от Договора за действието на Европейски Съюз гласи, че споразуменията, подписани от Съюза, са наложителни за неговите институции и страни членки, акцентират от Европейска комисия. В патова обстановка ли сме?
- Не зная по какъв начин някой може да си намерения, че може да задължи различен да нарушава личната си Конституция. Сами разбирате, че това е цялостно безумство. Така че няма патова обстановка. България има закони, има мнение на Конституционния съд. Точка по въпроса. Всичко останало минава в графата на приказки за лека нощ. Друг обаче е въпросът. И той се състои в безгръбначието на политическата ни класа и изборът кой ще ръководи страната ни. Защото към този момент няколко пъти видяхме по какъв начин с лека ръка се прадава националният интерес, имам предвид тематиката с Македония, по какъв начин се погазва Конституцията на страната и още ред други безпринципни и антинационални решения на хора във властта. Искам още един път да бъда доста явен - насилието над дами и деца е закононарушение и като такова то би трябвало да бъде преследвано, осъждано и наказвано. Истанбулската спогодба обаче не е документът, който ще защищава от това. И го споделям изцяло отговорно, защото съм чел този документ, за разлика от доста други хора, които приказват по тематиката. Тази спогодба има надалеч по-различни цели. Това е агитационен инструмент на джендър идеологията и прокарва политика, която е в прорез с ползите точно на дамите. Този документ опонира на фамилните полезности и на основите на нашите общества.
- Вчерашното гласоподаване доказателство ли е, че у нас липсва парламентарно показана същински дясна партия, която да пази ползите на милионите българи с по-традиционни и консервативни визии?
- В България липсва огромният дясно-консервативен националистически блок, по сходство на тези, които се образуваха в други страни в Европа. И тази липса е доста осезаема, защото обичайните полезности, правилата и основите на нашето общество са изместени от центъра на всички политическите обединения. Затова тематиката за консервативно обединяване в България е извънредно значима и диалогът за него е неотложен. Тази огромна ниша в дясно-консервативното пространство, за жалост, остава непредставена. Като образец незабавно мога да дам обстоятелството, че на последните избори над 100 000 български гласоподаватели избраха квадратчето „ Не поддържам никого ”, вместо която и да е политическа мощ. Това е показателно, че би трябвало нещо да се промени и България да поеме по дясно-консервативен път, по този начин както се пробва да прави Джорджа Мелони в Италия или Виктор Орбан в Унгария. Това за мен е верният метод да сложим завършек на безвремието и безизходицата, в която се намира България сега. И да защитим в цялостна степен личната си национална еднаквост.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ