Изтанцувай го този живот, човече!*
В инцидентен град, на инцидентна улица, в една дъждовна вечер, в която дали капките дъжд, или потопената ми в тъга душа оставят мокри вадички по страните на лицето ми, не зная, инцидентен взор настрана ме среща като преден удар с рекламен афиш. На него – контур на жена с бял панталон, черна блуза и няколко наниза перли, в косите ù – бели камелии върху бяла пандела, тялото, изпънато като струна, в балетна поза на пръсти, с изтънчено протегната лява ръка напред, и един слоган: “Come Un Respiro ”. „ Като мирис. “Познавам силуета. И двете имена, изписани върху анонса. Нещо трепва под лъжичката. Тъгата, моята скъпа приятелка, която ме топли в хладната вечер, увила се към шията ми като пухкава лисича кожа, стартира да ме души някак, стяга ме, тежи ми. Досажда ми. Вече зная, не желая да вечерям с нея. Тя ме поглежда отдолу под вежди, схваща, че ме е изгубила за през днешния ден, изсулва се леко по гърба ми, афектирана. Просва се на мокрия тротоар в опит да ме впечатли, само че аз съм полетяла към този момент към дома. След малко ще съм гримирана, соанирана и облечена в черна вечерна дълга рокля. Отивам в операта! " Come Un Respiro ”, „ Като мирис “, тъкмо подобен е танцът на Светлана Захарова – елегантен, изтънчен, филигранен, флуиден, лек, възвишен. Примабалерината на Болшой спектакъл и еtoile в Teatro alla Scala е неповторима в представлението, основано особено за нея. В него тази изключителна актриса пресъздава облика на легендата Коко Шанел, историята на житейското пътешестване на дамата, вечно преобърнала света на модата на 20. век, извървяла нелекия път от незнайна провинциална певица в кабаре до създател на една от най-влиятелните фешън къщи.
Ролята приляга на Захарова като втора кожа. Сляла се е с героинята си изцяло.Гледам в унес обичаната ми балерина. Световна звезда, плод на съветската традиция в балета, за която може да се приказва единствено в превъзходна форма – класна и ненадмината. Класически балет в първата част на спектакъла върху произведения на Хендел – бароковата музика като че ли се лее от тялото на балерината. Втората част е детонация на пристрастеност, синкопирани, експресивни ритми, нерв, огън, влечение, жар. Една непоколебима завоевателка на света, сама основала себе си – в съвременен прочит на балетното изкуство. Миговете – възвишен балсам, носят самодоволство, топлят дълго, въодушевяват, учат на хубост.Коко Шанел и балетът… Срещата ѝ с това изкуство ще оформи Коко като визионер. Ще я направи Шанел.
Страстното удостояване на Терпсихора, музата на танца, у нея разсънва Сергей Дягилев, креативен импресарио на фамозния Ballets Russes. Срещата им ще изиграе съдбовна роля в персоналния и креативния път на Коко. Той с ентусиазъм и плам споделя на новата си позната за амбициозния си балетен план „ Пролетно свещенодействие “ (музика на Игор Стравински) и за напъните си да откри финансови поддръжници за него. Впечатлена мощно, Шанел подхваща първия си патронаж, правейки неизвестен подарък на Дягилев (за който се твърди, че е 300 000 франка), с една спогодба – детайлности за нейното присъединяване да не се разкриват.Дягилев е невероятна креативна мощ по това време, който работи с най-великите музиканти, хореографи и художници, измежду които Мусоргски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Дебюси, Сати, Равел, Брак, Де Кирико, Матис, Пикасо, Утрило, Кокто. В този креативен кошер от гении Коко се усеща вкъщи си. Тя застава непоколебимо на сцената с модата и танца, две изкуства, основани на придвижването и ефимерното. Така се ражда плодоносно партньорство сред двама души със сродни хрумвания и една пламенна персонална връзка, която ще продължи до кончината на Сергей Дягилев.Изработването на костюмите за балета “Le Train bleu ” („ Синият трен “) е повратният миг в светогледа на Коко, който трансформира концепцията ѝ за женския дрешник и става неин естетически център. Шанел е въодушевена от танца като придвижване и метафора на свободата, като език и израз на хубостта. Тя основава костюми, които изпреварват времето си десетилетия. Винаги наблюдателната Шанел вижда при една от последните подготовки, че въпреки и меки и комфортни, нейните костюми към момента лимитират придвижванията.За цялостна симбиоза сред тялото и плата тя ги преработва непосредствено върху самите танцьори. В формалния свят на балета тези реформаторски костюми са гражданска война. Шанел чува ехото на модата, която желае да предложи на дамите: освободено тяло с овладени придвижвания, нова артикулация на женствеността. „ Винаги премахвайте, постоянно отнемайте. Никога не добавяйте... Нищо не е по-красиво от свободата на тялото... “, споделя тя. Философията „ по-малкото е повече “ ще дефинира отсега нататък същината на стилната къща Chanel.Карл Лагерфелд, който три десетилетия бе отпред на фешън къща Chanel, продължава традицията на грандамата на модата и работи върху голям брой планове в Парижката опера. И до през днешния ден Chanel е един от патроните на Комеди Франсез.Не желая магията да свършва. Оставам в залата още дълго откакто завесите са пуснати и аплаузите са затихнали. Чуден свят е светът на балета.А танцът в живота ни… Има една паметна сцена в „ Зорба Гърка “ в романа на Никос Казандзакис, пресъздадена гениално на огромния екран от Антъни Куин. Когато целият ти свят се сгромоляса, единствената разтуха е танцът. И той танцува най-страстното сиртаки върху пясъка измежду останките на преди малко срутения план на живота си.Танцът е скритият език на душата. С него показваме себе си, когато думите не доближават. Радостта, която идва с танца, ни оказва помощ да преодолеем тъга, злощастие, тревога. Нещо повече, той е преводач за нашите сърца. Има директни пътища към щастието и танцът е един от тях. Танцът ни свързва със света по доста универсални и персонални способи. Задълбочава разбирането ни за другите и за себе си. Дава ни чувство за безметежност. Осигурява ни нравствен мир и разсънва съзнанието за нашата вътрешна хубост. Помага за развиването на самочувствие. Кара ни да се усещаме по-енергични и въодушевени. Провокира мозъка да учи нещата по-бързо, раздвижва въображението ни.В последно време, в случай че сте обърнали внимание, има много реклами в обществените мрежи, които ни пропагандират да танцуваме за съвършена форма. Фитнес салоните губят от ден на ден своите почитатели. Новото е… добре забравеното остаряло – танцуването. Това е придвижване, което е с нас, откогато свят светува. Няма самоцелно напъване на мускули и серии от повторения на скучни анонимни извършения. Всичко следва натурален темп, отразява характерност, има темперамент, върви с нашето въодушевление, носи друго задоволство.Танците могат да подобрят нашия тонус, мощ и устойчивост. Но най-важното е, че ни носят благополучие и ни оказват помощ да се отпуснем и да си починем от монотонността на живота.
Как да танцуваме?
• Запомнете, няма стандарт, танцът не би трябвало да бъде съвършен – до момента в който сърцето ти е щастливо, можеш да танцуваш.
• Танцът е за всеки и всички – от балетист до чичо, танцуващ на женитба.
• Важно е да знаем, че когато се освободим от себе си в танца, тогава в действителност се забавляваме. Винаги танцувайте по този начин, че тялото да се движи свободно в ритъма на музиката. *Цитат от Ивайло Дамянов
Ролята приляга на Захарова като втора кожа. Сляла се е с героинята си изцяло.Гледам в унес обичаната ми балерина. Световна звезда, плод на съветската традиция в балета, за която може да се приказва единствено в превъзходна форма – класна и ненадмината. Класически балет в първата част на спектакъла върху произведения на Хендел – бароковата музика като че ли се лее от тялото на балерината. Втората част е детонация на пристрастеност, синкопирани, експресивни ритми, нерв, огън, влечение, жар. Една непоколебима завоевателка на света, сама основала себе си – в съвременен прочит на балетното изкуство. Миговете – възвишен балсам, носят самодоволство, топлят дълго, въодушевяват, учат на хубост.Коко Шанел и балетът… Срещата ѝ с това изкуство ще оформи Коко като визионер. Ще я направи Шанел.
Страстното удостояване на Терпсихора, музата на танца, у нея разсънва Сергей Дягилев, креативен импресарио на фамозния Ballets Russes. Срещата им ще изиграе съдбовна роля в персоналния и креативния път на Коко. Той с ентусиазъм и плам споделя на новата си позната за амбициозния си балетен план „ Пролетно свещенодействие “ (музика на Игор Стравински) и за напъните си да откри финансови поддръжници за него. Впечатлена мощно, Шанел подхваща първия си патронаж, правейки неизвестен подарък на Дягилев (за който се твърди, че е 300 000 франка), с една спогодба – детайлности за нейното присъединяване да не се разкриват.Дягилев е невероятна креативна мощ по това време, който работи с най-великите музиканти, хореографи и художници, измежду които Мусоргски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Дебюси, Сати, Равел, Брак, Де Кирико, Матис, Пикасо, Утрило, Кокто. В този креативен кошер от гении Коко се усеща вкъщи си. Тя застава непоколебимо на сцената с модата и танца, две изкуства, основани на придвижването и ефимерното. Така се ражда плодоносно партньорство сред двама души със сродни хрумвания и една пламенна персонална връзка, която ще продължи до кончината на Сергей Дягилев.Изработването на костюмите за балета “Le Train bleu ” („ Синият трен “) е повратният миг в светогледа на Коко, който трансформира концепцията ѝ за женския дрешник и става неин естетически център. Шанел е въодушевена от танца като придвижване и метафора на свободата, като език и израз на хубостта. Тя основава костюми, които изпреварват времето си десетилетия. Винаги наблюдателната Шанел вижда при една от последните подготовки, че въпреки и меки и комфортни, нейните костюми към момента лимитират придвижванията.За цялостна симбиоза сред тялото и плата тя ги преработва непосредствено върху самите танцьори. В формалния свят на балета тези реформаторски костюми са гражданска война. Шанел чува ехото на модата, която желае да предложи на дамите: освободено тяло с овладени придвижвания, нова артикулация на женствеността. „ Винаги премахвайте, постоянно отнемайте. Никога не добавяйте... Нищо не е по-красиво от свободата на тялото... “, споделя тя. Философията „ по-малкото е повече “ ще дефинира отсега нататък същината на стилната къща Chanel.Карл Лагерфелд, който три десетилетия бе отпред на фешън къща Chanel, продължава традицията на грандамата на модата и работи върху голям брой планове в Парижката опера. И до през днешния ден Chanel е един от патроните на Комеди Франсез.Не желая магията да свършва. Оставам в залата още дълго откакто завесите са пуснати и аплаузите са затихнали. Чуден свят е светът на балета.А танцът в живота ни… Има една паметна сцена в „ Зорба Гърка “ в романа на Никос Казандзакис, пресъздадена гениално на огромния екран от Антъни Куин. Когато целият ти свят се сгромоляса, единствената разтуха е танцът. И той танцува най-страстното сиртаки върху пясъка измежду останките на преди малко срутения план на живота си.Танцът е скритият език на душата. С него показваме себе си, когато думите не доближават. Радостта, която идва с танца, ни оказва помощ да преодолеем тъга, злощастие, тревога. Нещо повече, той е преводач за нашите сърца. Има директни пътища към щастието и танцът е един от тях. Танцът ни свързва със света по доста универсални и персонални способи. Задълбочава разбирането ни за другите и за себе си. Дава ни чувство за безметежност. Осигурява ни нравствен мир и разсънва съзнанието за нашата вътрешна хубост. Помага за развиването на самочувствие. Кара ни да се усещаме по-енергични и въодушевени. Провокира мозъка да учи нещата по-бързо, раздвижва въображението ни.В последно време, в случай че сте обърнали внимание, има много реклами в обществените мрежи, които ни пропагандират да танцуваме за съвършена форма. Фитнес салоните губят от ден на ден своите почитатели. Новото е… добре забравеното остаряло – танцуването. Това е придвижване, което е с нас, откогато свят светува. Няма самоцелно напъване на мускули и серии от повторения на скучни анонимни извършения. Всичко следва натурален темп, отразява характерност, има темперамент, върви с нашето въодушевление, носи друго задоволство.Танците могат да подобрят нашия тонус, мощ и устойчивост. Но най-важното е, че ни носят благополучие и ни оказват помощ да се отпуснем и да си починем от монотонността на живота.
Как да танцуваме? • Запомнете, няма стандарт, танцът не би трябвало да бъде съвършен – до момента в който сърцето ти е щастливо, можеш да танцуваш.
• Танцът е за всеки и всички – от балетист до чичо, танцуващ на женитба.
• Важно е да знаем, че когато се освободим от себе си в танца, тогава в действителност се забавляваме. Винаги танцувайте по този начин, че тялото да се движи свободно в ритъма на музиката. *Цитат от Ивайло Дамянов
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ