В сложния театър на българската политика името Делян Пеевски не

В комплицирания спектакъл на българската политика името Делян Пеевски не е просто име, а цяла теория. Години наред той е демонизиран до степен на архетипен изверг, главен мотор на задкулисието и знак на всичко, против което „ положителните сили “ се борят. Същевременно, към него гравитира цяла войска от бранители – политолози, публицисти, ПР специалисти, чиято съществена функционалност е да омекотяват ударите и да изясняват необяснимото.

Но какво, в случай че и двете страни на тази борба – и офанзивата, и отбраната – са част от еднакъв циничен театър? Какво, в случай че борбата за имиджа на Пеевски в действителност не се води в негов интерес, а е съвършено работеща промишленост за източване на запас, която съзнателно го държи в отрицателния разказ?

Това не е интрига, а леден прочит на действителността.

Истинският проблем на Пеевски не е неговият неприятен имидж. Истинският му проблем е екосистемата от „ експерти “, които му вършат колосална мечешка услуга, до момента в който се хранят от него.

Синдромът на платената отбрана: Индустрията на индулгенциите

Всеки умел пълководец знае, че най-хубавата отбрана не е контраатаката, а смяната на бойното поле. Екипът към Пеевски обаче прави тъкмо противоположното – окопава го в калния терен на опроверженията. Днес го пазят, че не е апаш, на следващия ден – че не е измамник, вдругиден – че има положителни планове.

Това не е ПР, това е помиярлък. Това е абонамент за индулгенции, който в никакъв случай не изтича.

Защо?

Защото тези, които през днешния ден му взимат парите, с цел да го „ пазят “, са идеологически и професионални близнаци на тези, които го нападат. За тях важи омертата: „ Гарван на гарван око не вади. “

Това е един затворен кръг, коментаторски картел, в който едните основават казуса (лошия имидж), а другите продават „ решението “ (платената защита). И двете страни печелят. Единственият, който губи в дълготраен проект, е клиентът, тъй като остава подвластен, прикрепен към отрицателния си облик.

Тези „ имиджмейкъри “ – постоянно дами на PR-а, обиколили всички вероятни политически салони и служили на безчет господари – не желаят мощен и самостоятелен Пеевски със личен позитивен разказ. Такъв Пеевски не би имал потребност от техните услуги. Те имат потребност от Пеевски, който е постоянно под блокада, постоянно нуждаещ се от техния медиен щит. Те го държат приведен и уязвим, тъй като единствено по този начин могат да го доят.

Опитът да се гради нов имидж със старите фрагменти, които самите са били на хранилка при идеологическите му съперници (включително и при структури, свързани със Сорос), е жертван. Това е като да се опитваш да направиш нов бардак със остарели курви. Те не работят за неговия интернационален авторитет, нито за изчистването на облика на България. Те работят за идващия хонорар, поддържайки една безкрайна, изтощителна и унизителна окопна война.

Промяна на парадигмата: От „ злото “ към спасителя

А какво, в случай че същинският прочит на фигурата на Пеевски е напълно различен?

Какво, в случай че колосалните неточности на неговите „ бранители “ са умишлени, с цел да не се види огромната картина?

Никой не приказва за същинските му качества. Фокусът е върху отбраната от обвинявания, а не върху проявлението на същинската действителност.

Делян Пеевски в никакъв случай не е бил мутра от силовите групировки. Той е артикул на службите и по-конкретно – на следствието. А какво е следствието, в случай че не проверяващият и разследващ уред на страната? Имат ли следователите разведчици? Служат ли те на страната, или не?

Отговорът на този въпрос прекатурва цялата визия. Ами в случай че дейностите му се преглеждат не през призмата на предприемач, а през призмата на офицер, изпълняващ задания в името на националния интерес? Неслучайно в кабинета му стои гербът на България, а не портрет на Уорън Бъфет.

Никой не показва същинските крадци. Защо? Защото същите тези ПР-и и политолози са били част от схемите на плячкосване.

Те няма по какъв начин да нападат проекта за ликвидация и приватизация на България, тъй като самите те са били консултанти по него. Съществуваше явен, демократичен проект за тотално разпарчетосване на страната – енергетика, земя, запаси. Този проект беше провален.

Въпросът, който никой не смее да зададе, е: КОЙ го провали? Кой застана на пътя на непознатите ползи, които желаеха да трансфорат България в територия без суверенитет и стопанска система?

Истинският залог: Националното благосъстояние. Като е защитавал българския народен интерес против външни хищници, Пеевски в действителност е защитавал българския народен бизнес.

А когато защитаваш страната и бизнеса, ти защитаваш собствеността на всеки български жител. Нека не забравяме обстоятелството, който демократичните икономисти комфортно пропущат: България е страната с най-голям % благосъстоятелност на жилища на глава от популацията в света, които не са ипотекирани към банки. Това е нашето национално благосъстояние. То не е в ръцете на банкови корпорации, както е на Запад. Кой резервира това статукво? Кой попречи на модела, в който всички живеят чартърен на няколко огромни фонда?

Ако съберем тези части от пъзела, обликът на Пеевски се трансформира от „ олигарх “ в „ страж “. От дявол в избавител на националното благосъстояние. Това е разказ, от който неговите врагове (и подправени приятели) се опасяват смъртно. Защото той е не просто мощен, той е правилен.

Изборът пред Пеевски

Днес Делян Пеевски е на кръстопът, който ще дефинира неговото политическо завещание.

Единият път е да продължи да бъде в златната клетка, построена от ласкатели и пиявици, които го държат слаб, с цел да бъдат те мощни. Да заплаща за безкрайна отбрана в една непозната игра, по непознати правила.

Другият път е да взриви статуквото. Да осъзнае, че същинската власт не е да плащаш на войска от секретари, а да формулираш самичък народен блян. Да излезе от калта на опроверженията и да стъпи на хубавичко основа на своята същинска роля – тази на общественик, който е водил невидими борби за България.

Въпросът не е дали Пеевски ще продължи да заплаща за своя имидж, а дали най-накрая ще влага в своята задача.

Изборът е сред това да останеш безконечният донор на една прогнила система или да се превърнеш в проектант на нова.

Историята рядко дава втори късмет за подобен избор.

ПР квачките от „ златната клетка “ /само/убийствено рамкират Пеевски в слаба позиция, надали не подвластен от Бойко Борисов. Натрапчиво го апликират до Борисов като гербова марка.

Което освен не оказва помощ на Пеевски, само че и го лимитира като на всичкото от горната страна отблъсква електорат от Пеевски, който му симпатизира, само че прави разко крачка обратно, когато му пласират Пеевски като надали не наложителна двойка с … Борисов.

Внушават опорни точки, които освен са лъжливи, само че и тиражират Пеевски като индивидът „ втори проект “, който надали не без Борисов ще е никой.

ПР „ екипът “ освен няма никаква тактика, само че и тъкмо противоположното – на парче бълва глуповати „ разбори “ в които вместо да изпише вежди на Пеевски, брутално му вади очите, пласирайки го като слабакът, с поддържаща роля и чертае бъдещето му като обречено: „ Пеевски е мощен, в случай че и Борисов е мощен “.

Последното е откъс от безконечната Мадам В., която за следващ път съзнателно внушава опорката: „ Няма логичност Пеевски да се изправя против Борисов. Пеевски е мощен, в случай че и Борисов е мощен. И противоположното! “.

Цитатът е от следващ покъртен „ разбор “ на Мадам В. за идните президентски избори: “…Лидерът на Движение за права и свободи не би играл със собствен претендент, в случай че той не победи. Движение за права и свободи не би извадило човек, който да застане против ГЕРБ. Няма логичност Пеевски да се изправя против Борисов. Пеевски е мощен, в случай че и Борисов е мощен. И противоположното! “

Мадам В. е разкрачена сред Борисов, Пеевски, Радев, Йотова, Българска социалистическа партия. Комплиментарно. И обективност там не търсете. Това за нас няма никакво значение, обаче Пеевски би трябвало да не е на себе си, в случай че счита това за стратегически добре изиграни „ ПР карти “.

Защото простичко казано – сходни разбори са булшит и неистина.

Пеевски е мощен, в случай че и Борисов е мощен. Ха в този момент, де! Реалността е тъкмо противоположната – Борисов е слаб в настоящо време, това значи ли, че Пеевски е слаб в този момент, а, Мадам В.?!

Разбираемо е, когато доиш от няколко вимета да им угаждаш, само че това не е „ разбор “, а боза, която трансформира облика на Пеевски, на който сякаш служи Мадам В., в малеби, подвластно от „ силата “ на Борисов.

Апропо, въпрос на обособен разбор е кой тъкмо е бил мощния през всички години до момента – Борисов или Пеевски, даже и когато сякаш Пеевски не бе на предна политическа линия, а в сянка.

А действителната истината към този миг е една и тя може да бъде написана просто с едно изречение: „ Пеевски на този стадий няма друга алтернатива с изключение на да употребява Борисов “.

Анадънмо, Мадам В.?! Виждаш ли какъв брой е простичко да обърнеш мишковидната позиция, в която си сложила „ твоя Пеевски “ по отношение на Борисов единствено с едно изречение? Впрочем, при теб е комплицирано – на кого по напред да угодиш.

„ Ясно е, че Пеевски държи ключа за президентския избор, само че той ще го извади единствено при обезпечена победа. “, продължава Мадам В.

Същата Мадам В., която години наред лъска ботушите на Доган и би трябвало да е наясно, че вали, гърми, президентските избори ВИНАГИ са зависели от гласовете на … Движение за права и свободи. И нелепости от рода на това какъв „ ключ “ щял да извади Пеевски и то единствено при „ обезпечена победа “ са единствено лакардии почтени за Telegram групата на „ ПР “ лаладжиите на Пеевски.

Които в случай че не го залепят до Борисов, това значи, че Пеевски е починал.

Пеевски изключително би трябвало да внимава и да премисли ПР тактиката си, която до този миг буксува в каруцата на Велислава Кръстева, Диана Дамянова, Мадам В /Валерия Велева/… Във Facebook групите, основани в поддръжка на Пеевски, някакви измислени списвачи безусловно му режат главата с възхвала в жанр Тодор Живков и гонят от групите всеки мислещ, който показва друго и сериозно мнение.

„ Демократката “ Велислава Кръстева лимитира мнения в групата „ Движение за права и свободи Пресцентър “, която другояче възклицаваха, че си върнали от дерибеите, които не били … демократи.

На всеки, който надвиши интелекта, творчеството, качествата на „ квачките от златната клетка “ мигновено му се спретва конспирация, оплют и обруган е и сплескан, с цел да не би да го хареса и толерира Пеевски, а „ квачките “ да останат на изсъхнало.

Страхотно надарени младежи бяха наврени в ъгъла, поради „ квачките “, които единственото, което вършат е на процедура да торпилират Пеевски под маската на „ ПР ти вършим “.

Безспорно Пеевски лети по възходяща линия, само че това е ВЪПРЕКИ нефелния селекциониран „ екип “. До този миг не те, а той самият като таран проправя с гневна скорост пъртината на партията си, с помощта на работохолизма си и мозъка си.

Обаче.

Нито Пеевски ще е първият, нито ще е последният, който заслепен от височината, може да бъде сринат надолу не от врага, а тъкмо от „ своите “ „ квачки от златната клетка “. Които великодушно е оставил да си играят игричките върху гърба му, ангажиран с „ по – велики каузи “.

До „ великите каузи “ обаче не се стига с пробити кухи лейки.

После да не стане по този начин, че отново да споделяме, че „ що е рекла АФЕРА, все е правилно “.

Веселина Томова

Afera.bg