Държавата не трябва да се намесва в ценообразуването, а да гарантира законовото му спазване
В идващите от 3 до 6 месеца се чака ограниченията на страната против спекулата да дадат съответни резултати и да доведат до намаляване на цените при стоките, чийто ценообразуване е резултат от нелоялна комерсиална пактика. ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите Стоил Алипиев.
" Все отново след констатирането на такива нарушавания има административни периоди, които би трябвало да изтекат преди издаването на конретната запвед за възбрана на нелоялни търговски практики. Трябва време за прецизна обработка на цялата документи, въпреки всичко актовете на КЗП подлежат на правосъден надзор ", изясни Алипиев.
Не, господин Алипиев, в идващите от 3 до 6 години даже няма да ограниченията на страната против спекулата да дадат съответни резултати. Няма да дадат, първо, тъй като няма страна и второ, тъй като не може страната да се намесва в едни търговски пазарни връзки.
По първата тематика, че няма страна мисля, че няма потребност да се разяснява, тъй като това и дребните деца към този момент го знаят. А по втората тематика би трябвало да изясним в резюме какво е пазарна стопанска система. Пазарната стопанска система е икономическа сграда, при която множеството от разпределянето на ресурсите става посредством взаимоотношението сред продавачи и купувачи на артикули и услуги. Тя постоянно се опълчва по смисъл на плановата стопанска система, при която икономическите регулации и/или разпределянето на ресурсите се дефинират централизирано (от изпълнителната власт).
Ключовата разлика сред пазарната и плановата стопанска система е точно количеството и най-много метода за сходно вмешателство . Например, в случай че държавно управление се нуждае от несъмнено количество стомана, то в пазарната стопанска система то ще събере средства посредством налози и такси и ще купи продукта на пазарни цени, до момента в който при класическото планово стопанство, държавното управление непосредствено ще поръча производството на стоманата.
Сега ще продължим „ лекцията " по тематиката, единствено че ще прибавим и какво е това цена и по какъв начин се дефинира тя.
Цената е паричният израз на цената на дадена стока или услуга. Тя се дефинира от търсенето и предлагането на пазара. Някои от факторите, които въздействат на ценообразуването, са конкуренция, загуби, облаги, както и намесата на държавното управление.
По отношение на маркетинга ценообразуването е от решаващо значение за маркетинговата тактика заради две аргументи - цената би трябвало да възвърне разноските и да даде печалба; тя би трябвало да е такава, че клиентите да са подготвени да я платят.
Т.е. в случай че клиентите могат да платят 50 лв. за кг кашкавал, то той ще коства 50 лв.. Ако обаче не могат да ги платят, той, естествено, няма да коства 50 лева Няма обаче да коства и 5 лв., тъй като никой производител, търговец и всеки по веригата на доставки, няма работи на загуба. Някои ще кажат, само че в случай че клиентите могат да платят 100 лева, тогава толкоз ли ще коства. Да, тъкмо толкоз ще коства.
Да, някои ще натрупват големи облаги, само че това е свободният пазар. Виж, при плановата стопанска система, която съществуваше до преди 1989 година, тогава страната определяше цените. За задачата имаше и специфичен комитет по цените. Но нали искахме пазарна стопанска система. Ето я. Това е пазарната стопанска система - цената се дефинира от търсенето и предлагането. Ако клиентите не могат да си разрешат да заплащат 50 лв. за кашкавал, тогава търсенето му няма да е огромно и цената му ще спадне. Кашкавалът ще поевтинее дотолкоз, доколкото клиентите могат да си разрешат да си го купят.
Съществуват четири типа цени - рентабилна, цена на вероятен избор, психическа и пазарна.
Рентабилна цена (Economic price)
Това е цената, на която е рентабилно да се създава или доставя даден артикул или услуга. Под тази цена продажбите на продукта на пазара стават неизгодни. Разбирането за рентабилна цена не би трябвало да се бърка с икономическото схващане за цената като функционалност на търсенето и предлагането, което значи, че когато цената пораства - търсенето понижава и назад. Всичко зависи от типа на продукта.
Цена на вероятен избор (Opportunity price)
Тя прилича разноските по желание (opportunity costs) и се отнася за артикули, които не служат да задоволяват съществени потребности. Цената може да дефинира за кой артикул, нормално първокласна стока, потребителят е податлив да пожертва избрана сума. Най-общо казано, цената на вероятния избор се отнася до конкуренция сред относително скъпи артикули: да вземем за пример, избор сред закупуването на лека кола и фамилна почивка в чужбина, които са почти на идентична цена. Затова, в битката за „ непотребните " пари на клиент, автомобилопроизводителите и компаниите туроператори оферират конкурентни цени. За по-бедните изборът може да е сред бирата и цигарите.
Психологическа цена
Психологическата цена се демонстрира в два аспекта. От една страна, регистрира се чисто външният резултат на играта с цифрите върху етикетите на стоките - за някои консуматори цена от 5,90 лв. може да звучи много по-приемливо и ниско от цена от 6 лв.. Другият аспект на психическите цени е обвързван със схващането за цената като измерител на потребителната стойност. Много консуматори са склонни да заплащат по-висока цена, тъй като допускат, че тя дава отговор на по-високо качество, и назад - ниската цена за тях е сигнал за ниско качество.
Пазарна цена (Market price)
Това е общоприетата цена, която човек чака да заплати за една стока. Ако цената е по-висока, ще наподобява като надвземане, в случай че е по-ниска, стоката ще се възприема с съмнение. Определянето на такава цена, каквато хората чакат да платят за дадена стока, е доста значителен миг. Когато цената на една стока се усили, това нормално се съпътства с понижаване на търсенето.
Това, което би трябвало да направи страната е не да се меси в ценообразуването, а да подсигурява, че всичко се случва по законов ред.
Да, имаме неточни практики и търговци, които вземат решение да подобрят внезапно финансовото си състояние. За да се предотвратят тези непорочни практики, е нужно потребителите на бъдат добре осведомени. Когато те знаят къде цените са прекомерно високи и надлежно, че даден артикул се продава по-евтино на друго място, то те ще си го купят оттова, където се продава на по-ниска цена. Това по натурален метод ще намали цената и на продукта, който се продава скъпо, тъй като няма да има кой да го купи.
Затова страната може да направи система, която да демонстрира на потребителя цените на в тържището, в супермаркетите и тези в по-малките магазин . Но до там, тъй като в противоположен случай, в случай че страната директно се намеси, то това не е пазарна стопанска система. Виж, пазарна стопанска система е страната да следи за законовото съблюдаване на комерсиалните практики.
България би трябвало да основава условия за добре работеща стопанска система, която генерира високи приходи на жителите, а оттова и намаление на каузи на средствата за храна и горива в общия портфейл на разноските на семействата . За задачата вложителите би трябвало да се притеглят не просто с ниски налози, евтина работна ръка и инфраструктурни проекти, а с ясни и предвидими правила и закони. Това е ролята на страната!
" Все отново след констатирането на такива нарушавания има административни периоди, които би трябвало да изтекат преди издаването на конретната запвед за възбрана на нелоялни търговски практики. Трябва време за прецизна обработка на цялата документи, въпреки всичко актовете на КЗП подлежат на правосъден надзор ", изясни Алипиев.
Не, господин Алипиев, в идващите от 3 до 6 години даже няма да ограниченията на страната против спекулата да дадат съответни резултати. Няма да дадат, първо, тъй като няма страна и второ, тъй като не може страната да се намесва в едни търговски пазарни връзки.
По първата тематика, че няма страна мисля, че няма потребност да се разяснява, тъй като това и дребните деца към този момент го знаят. А по втората тематика би трябвало да изясним в резюме какво е пазарна стопанска система. Пазарната стопанска система е икономическа сграда, при която множеството от разпределянето на ресурсите става посредством взаимоотношението сред продавачи и купувачи на артикули и услуги. Тя постоянно се опълчва по смисъл на плановата стопанска система, при която икономическите регулации и/или разпределянето на ресурсите се дефинират централизирано (от изпълнителната власт).
Ключовата разлика сред пазарната и плановата стопанска система е точно количеството и най-много метода за сходно вмешателство . Например, в случай че държавно управление се нуждае от несъмнено количество стомана, то в пазарната стопанска система то ще събере средства посредством налози и такси и ще купи продукта на пазарни цени, до момента в който при класическото планово стопанство, държавното управление непосредствено ще поръча производството на стоманата.
Сега ще продължим „ лекцията " по тематиката, единствено че ще прибавим и какво е това цена и по какъв начин се дефинира тя.
Цената е паричният израз на цената на дадена стока или услуга. Тя се дефинира от търсенето и предлагането на пазара. Някои от факторите, които въздействат на ценообразуването, са конкуренция, загуби, облаги, както и намесата на държавното управление.
По отношение на маркетинга ценообразуването е от решаващо значение за маркетинговата тактика заради две аргументи - цената би трябвало да възвърне разноските и да даде печалба; тя би трябвало да е такава, че клиентите да са подготвени да я платят.
Т.е. в случай че клиентите могат да платят 50 лв. за кг кашкавал, то той ще коства 50 лв.. Ако обаче не могат да ги платят, той, естествено, няма да коства 50 лева Няма обаче да коства и 5 лв., тъй като никой производител, търговец и всеки по веригата на доставки, няма работи на загуба. Някои ще кажат, само че в случай че клиентите могат да платят 100 лева, тогава толкоз ли ще коства. Да, тъкмо толкоз ще коства.
Да, някои ще натрупват големи облаги, само че това е свободният пазар. Виж, при плановата стопанска система, която съществуваше до преди 1989 година, тогава страната определяше цените. За задачата имаше и специфичен комитет по цените. Но нали искахме пазарна стопанска система. Ето я. Това е пазарната стопанска система - цената се дефинира от търсенето и предлагането. Ако клиентите не могат да си разрешат да заплащат 50 лв. за кашкавал, тогава търсенето му няма да е огромно и цената му ще спадне. Кашкавалът ще поевтинее дотолкоз, доколкото клиентите могат да си разрешат да си го купят.
Съществуват четири типа цени - рентабилна, цена на вероятен избор, психическа и пазарна.
Рентабилна цена (Economic price)
Това е цената, на която е рентабилно да се създава или доставя даден артикул или услуга. Под тази цена продажбите на продукта на пазара стават неизгодни. Разбирането за рентабилна цена не би трябвало да се бърка с икономическото схващане за цената като функционалност на търсенето и предлагането, което значи, че когато цената пораства - търсенето понижава и назад. Всичко зависи от типа на продукта.
Цена на вероятен избор (Opportunity price)
Тя прилича разноските по желание (opportunity costs) и се отнася за артикули, които не служат да задоволяват съществени потребности. Цената може да дефинира за кой артикул, нормално първокласна стока, потребителят е податлив да пожертва избрана сума. Най-общо казано, цената на вероятния избор се отнася до конкуренция сред относително скъпи артикули: да вземем за пример, избор сред закупуването на лека кола и фамилна почивка в чужбина, които са почти на идентична цена. Затова, в битката за „ непотребните " пари на клиент, автомобилопроизводителите и компаниите туроператори оферират конкурентни цени. За по-бедните изборът може да е сред бирата и цигарите.
Психологическа цена
Психологическата цена се демонстрира в два аспекта. От една страна, регистрира се чисто външният резултат на играта с цифрите върху етикетите на стоките - за някои консуматори цена от 5,90 лв. може да звучи много по-приемливо и ниско от цена от 6 лв.. Другият аспект на психическите цени е обвързван със схващането за цената като измерител на потребителната стойност. Много консуматори са склонни да заплащат по-висока цена, тъй като допускат, че тя дава отговор на по-високо качество, и назад - ниската цена за тях е сигнал за ниско качество.
Пазарна цена (Market price)
Това е общоприетата цена, която човек чака да заплати за една стока. Ако цената е по-висока, ще наподобява като надвземане, в случай че е по-ниска, стоката ще се възприема с съмнение. Определянето на такава цена, каквато хората чакат да платят за дадена стока, е доста значителен миг. Когато цената на една стока се усили, това нормално се съпътства с понижаване на търсенето.
Това, което би трябвало да направи страната е не да се меси в ценообразуването, а да подсигурява, че всичко се случва по законов ред.
Да, имаме неточни практики и търговци, които вземат решение да подобрят внезапно финансовото си състояние. За да се предотвратят тези непорочни практики, е нужно потребителите на бъдат добре осведомени. Когато те знаят къде цените са прекомерно високи и надлежно, че даден артикул се продава по-евтино на друго място, то те ще си го купят оттова, където се продава на по-ниска цена. Това по натурален метод ще намали цената и на продукта, който се продава скъпо, тъй като няма да има кой да го купи.
Затова страната може да направи система, която да демонстрира на потребителя цените на в тържището, в супермаркетите и тези в по-малките магазин . Но до там, тъй като в противоположен случай, в случай че страната директно се намеси, то това не е пазарна стопанска система. Виж, пазарна стопанска система е страната да следи за законовото съблюдаване на комерсиалните практики.
България би трябвало да основава условия за добре работеща стопанска система, която генерира високи приходи на жителите, а оттова и намаление на каузи на средствата за храна и горива в общия портфейл на разноските на семействата . За задачата вложителите би трябвало да се притеглят не просто с ниски налози, евтина работна ръка и инфраструктурни проекти, а с ясни и предвидими правила и закони. Това е ролята на страната!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ