В следващите минути ще стане дума за един човек, чийто

В идващите минути ще стане дума за един човек, чийто храм постоянно са били снежните небеса. Алпинистът Боян Петров.

 Заедно с режисьора Жоро Торнев направиха един неповторим филм - 3Х8000. Ще надникнем най-малко малко в света на тази безразсъдна (опияняваща) полуда, наречена алпинизъм.

Кой е Боян: 

Боян Петров е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работещ в Националния природонаучен музей при БАН в София.[1] Към момента той е българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра, общо 10.[2] Също по този начин има най-вече първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу)

 

Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 година в София в семейство на работещ в куклен спектакъл татко и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от планината и дивата природа от дете.[3] Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, понастоящем в Отдел Безгръбначни животни. Областите на научните му проучвания са прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауна на високите планини по света. Бил е координатор на Центъра за проучване и отбрана на прилепите към Национален природонаучен музей. Автор е на десетки експертни оценки, мнения, указания, рецензии, доклади, научни и научно-популярни изявления и пътеписи. Работи като оценител на планове в региона на биологичното многообразие, ръководство и изследване на предпазени територии и съветник на държавни институции, неправителствени организации, известни списания и онлайн издания.[4] Активно взе участие в акции в поддръжка на опазването на защитените територии и биологичното многообразие в България.

Семеен, има две деца, Тея и Явор.

На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува.[8] От 2000 година има инсулинозависим диабет тип 1.[9] През 2008 година при катерене в Алпите пада и чупи крайник.[10] На слизане от връх Гашербрум II през 2009 година пропада в ледниковацепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти.[11] През 2013 година претърпява злополука с мотор и получава ново строшаване на крайник.[12] Въпреки това на идната година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крак.[13] След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична рецесия, губи схващане и съумява да се възвърне благодарение на полски алпинисти.[14][15] Подобна рецесия преодолява и при сполучливото нанагорнище на Нанга Парбат през 2016 година, където авансово инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му оказват помощ бързо да се върне към обикновено положение.[16]

На 23 август 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота.[17][18] В началото на ноември 2016 година прави първия си лек преход след злополуката, а при започване на декември възобновява подготвителните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.[