В следващите месеци в поредицата ни Искам да знам за

В идващите месеци в поредицата ни " Искам да знам за еврото " екипът на Клуб Z ще се опита да даде отговори на най-важните въпроси, свързани с еврозоната - потребителски, институционални и макроикономически. Ще ви разкажем всичко, което знаем за новата валута, която ни следва да въведем на 1 януари 2026 година, когато България ще стане 21-вият член на валутния съюз на Европа. Този текст дава отговор на въпроса - ще се покачат ли цените на парцелите след влизането в зоната. 

Влизането на България в еврозоната, което наподобява все по-сигурно от първи януари на 2026 година, основава упованието в българските жители, че следва повдигане на цените на парцелите. Допълнително над това, което видяхме през миналите няколко години. В това съмнение - за разлика от множеството други - има капчица истина и в идващите редове ще се опитаме да разбираем какво можем да чакаме.

Ролята на банките 

Търсенето и предлагането са функционалност на пазара, само че в тази ситуация на имотния пазар, той може да бъде движен от полит-икономически решения, вземани от централните банки и от решенията на обособените търговски банки. 

Когато лихвените проценти са ниски, банките могат да оферират т.нар " евтини пари " като заем на своите клиенти. Тоест - лихвите по ипотечните заеми ще са по-ниски за потребителите и те имат по-висок тласък да поемат дългове, изключително когато купуват парцели, тъй като те са дълготраен актив, чиято цена нормално се повишава с времето. 

Заради инфлацията в последните години еврозоната подвигна лихвените проценти, с цел да се бори с високото търсене, което подвига цените. След като трендът беше извърнат, в този момент ЕЦБ стартира развой по понижаване на лихвите. Тоест тласъците за пазаруване и вложения се връщат. 

По тази линия на доктрина можем да чакаме нараснало търсене и по-високи цени на парцелите, само че единствено на доктрина. През последните години, назад на ЕЦБ, българсите банки раздаваха " евтини пари ", тъй като са свръхкапитализирани и тъй като нямаше какво да вършат десетки милиарди левове. Тоест - за разлика от Европа, тук останаха евтини пари. 

Тези пари към момента са тук и у нас банките към момента раздават ипотечни заеми с ниски лихви, това няма да се промени скоро. 

Напротив - има и друга причина да чакаме, че този развой ще продължи. Става дума за така наречен инструмент на " Задължителните минимални запаси " за комерсиалните банки. 

Той дефинира каква част от привлечения капитал на банките би трябвало да бъде непокътнат като буфер за " черни дни ", а не да бъде раздаван като заем. В еврозоната този буфер е еднакъв на 1%, а в България е доста по-висок - 12%. 

В момента, в който станем част от еврозоната и при нас той ще падне до 1%. Тези 11% разлика ще бъдат освободени за кредитиране, а те са равни на към 15 милиарда лева. 

На доктрина те ще влеят в стопанската система, множеството - евентуално в ипотечни заеми. Те ще основат нараснало търсене, а то ще сътвори нараснали цени. 

Все отново тази доктрина е единствено доктрина, тъй като: 

Първо - Българска народна банка взема ограничения като предлага един инструмент, който разрешава на банките да държат тези пари на депозит в централната банка на висока рента. Имайки поради, че банките в България имат задоволително свободни пари, те ще предпочетат този вид, тъй като не могат да раздадат сумите като заем, а в случай че стоят просто по този начин - ще губят пари. 

Второ - огромната част от огромните систематични банки в България имат свои " банки-майки " в Европа. Те ще приберат огромните " непотребни " суми, с цел да финансират личните си интервенции. 

Все отново някои от тези пари ще излязат на пазара и евентуално ще има заеми от тях. 

Ролята на пазара

От друга страна цените на парцелите по този начин или другояче се усилват всяка година. Това е натурален развой от увеличението на покупателната дарба на популацията, което стартира да желае да живее в по-големи, по-модерни и по-устроени жилища, в по-добри квартали. 

Наблюдава се в съвсем всички разрастващи се страни, а упованието е, че след влизането ни в еврозоната, България ще форсира процеса на замогване на популацията и конвергенцията по отношение на междинните равнища за еврозоната. 

София да вземем за пример остава най-скъпият град в страната ни, само че и остава най-евтината столица в Европа. 

Така че - най-вероятно цените ще порастват, само че това не се дължи наложително на участието в еврозоната. И даже да има нарастване - нито един специалист не чака то да е повече от няколко % годишно. 
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.