В следващите години ще стане ясно дали президентът има по-големи

В идващите години ще стане ясно дали президентът има по-големи упоритости от един втори мандат

Участието в ръководството постоянно ерозира публичната поддръжка. Рейтингът на президента обаче е прекомерно висок, с цел да падне до сериозни равнища

Различните линии в България по македонската тематика могат да се окажат комфортно пространство за маневриране, което основава благоприятни условия, а не ги лишава

Ако не си откри нова идея, Българска социалистическа партия ще последва ориста на Съюз на демократичните сили

- Г-н Симеонов, какви поръчки чухте в обръщението на президента Румен Радев, откакто постави клетва за втори мандат?

- Чух резистентност на възгледите. Три неща за мен ще са любопитни в идния мандат на президента. Едното от тях е неговият парламентарен план. Второто ще е отношението му с държавното управление. И третото ще е какво ще прави след края на втория мандат, по време на който ще се вижда към този момент накъде е тръгнал. Това ще е забавно.

- Очаквате ли друг мандат?

- Да, този път държавното управление е в синхрон с президента. Мнозина даже считат, че е артикул и на неговата работа. Но с напредването на управническия мандат нормално идват и провокации и стартират да се появяват и проблеми, които могат да се пренесат и върху президента. И тогава ще е любопитно да забележим дали президентът Радев ще се отдръпне от държавното управление.

- Не се ли виждат към този момент дребни разломи сред Румен Радев и премиера? В прекомерно неподходяща обстановка беше подложен господин Петков на Консултативния съвет при президента на тематика " Северна Македония "?

- Може би има миниразломи по тематиката сред президента, Българска социалистическа партия, Слави Трифонов, „ Възраждане “ дружно с извънпарламентарната опасност на Вътрешна македонска революционна организация, че събират подписи за референдум. Ясно е, че те държат твърда линия. Премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев евентуално имат по-прагматичен мироглед, насочен към уточненост на дейностите и плановете.

Но когато България има две линии - добра и неприятна, това може да се окаже комфортно пространство за маневриране, което основава благоприятни условия, а не ги лишава. Ако на този стадий имаме твърда позиция, която визира историческите тематики, това изобщо не пречи да имаме и друга позиция, която визира инфраструктурни и бизнес планове. И това дори е късмет. Голям проблем ще е, в случай че на следващия ден оставим историята и се занимаваме единствено с инфраструктурни планове! Това би било загуба.

- Досега Румен Радев беше в мощна позиция като представител на силите антистатуквото. Сега идват времена за налагане и отбраняване на управнически политики, а не за громенето им. Това ще обезсили ли позицията на президента?

- Не съм сигурен, че това е проблем за президента. Напротив, когато става дума за отношението към предходното ръководство в страната, към правосъдната промяна, към битката с корупцията, има единодушие сред президента, кабинета и болшинството от жителите. Съответно няма проблеми, дори в противен случай, врагът е общ и е външен за ръководещото болшинство.

Тежките времена идват, когато проблемите станат вътрешни в обединението. Сега обаче правосъдната промяна, отношението към предходното ръководство, битката с корупцията са тематики, в които президентът и държавното управление са в синергия.

- Но няма ли успеха над статуквото, удържана на този стадий, да лиши президента от една мощна теза, която го изстрелва нагоре?

- О, постоянно е добре да имаш зложелател. А когато победиш врага си, постоянно настъпва миг, в който може би е добре да си измислиш нов.

Факт е, че постоянно е по-лесно с отрицателна стратегия, с положителна е по-сложно. Но президентът Радев има задоволително насъбран рейтинг и даже да загуби част от него, отново да остане измежду най-харесваните персони. В момента е най-харесваната.

От състезател без политически опит в цялостна изолираност преди пет години сега Радев е главната политическа фигура в страната и патрон на основан доста комплициран властови микс. Тепърва ще следим дали Радев има по-сериозни политически упоритости след втория си мандат. Тепърва следва забавното.

- Доколко сполучлив ход е наличието на някогашни служебни министри в настоящия кабинет?

- Не ме тормози това наличие. Не считам, че изказването на военния министър във връзка разполагането на спомагателни натовски сили у нас е гаф. А и нямаше публична информация по тематиката. Всичко приличаше по-скоро на сондаж на мнение в България. Още повече - военният министър има право на мнение. Освен това това демонстрира от време на време и опцията „ съставката “ на Радев в този кабинет да работи балансиращо. Т.е., в случай че кабинетът стартира да става доста прозападно-либерално-прогресивен, от време на време тази, да я назовем по-Радевска, част от кабинета да реагира като коректив.

Ето, имаше такава реакция от администрацията на президента във връзка с изявление на кабинета за регулаторите. Темата " Северна Македония " също е доказателство в тази посока.

Да, вътрешният министър е прекомерно напорист, само че белким българите не желаят това?! Не беше ли прекомерно напорист основният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов? Това сме го гледали. Хората желаят през избран интервал някой да влезе с бутоните напред.

Играта на положителния и неприятния дава опция за маневриране.

И към този момент данните за доверие в новата власт стоят добре.

- В обръщението си след клетвата за втори мандат Румен Радев се разгласи за конституционни промени, само че освен в посока по-ефективна прокуратура, т.е. промяна на Иван Гешев. Могат ли да стигнат тези промени и до увеличени президентски пълномощия?

- Виждам, че и Движение за права и свободи декларират предпочитание за парламентарен спор, тематиката се разисква и в границите на ръководещата коалиция. Явно подобен спор следва. Малко съм обезпокоен. Мое отдавнашно кардинално мнение е, че това е ненужно и нормално се самозаблуждаваме с това, че измененията в конституцията могат да доведат до особени разлики.

Не считам, че България има потребност от внезапни смени на разпоредбите на играта. Имаме потребност от съблюдаване на разпоредбите. И постоянно имам чувството, че с този парламентарен спор сътворяваме свръхочакването за вероятни бързи решения. Но кой ли не е посягал към тази тематика през годините.

Увеличаването на президентските пълномощия е нещо, което българите биха харесали. Струва ми се обаче, че най-малко до момента не сме видели подобен вид блян от страна на самия Радев.

А и да го изиска, това ще важи за идващия. Ако се случи, ще е актив, само че дали ще е актив за страната.

България по пътя на компромисите е намерила своя формула, в която директно определеният президент е евентуален коректив на изпълнителната власт и на законодателните болшинства. Тази формула не е неприятна. Може би си коства да се намерения дали в действителност да не се засилят президентските пълномощия, тъй като към президента, определен мажоритарно, има огромни упования, а пълномощията му са дребни.

Може би в действителност би трябвало да се намерения в тази посока, само че съм песимистичен на тематика конституционни промени генерално. Не бих споделил, че на този стадий му е времето.

- Как ще продължи борбата сред Румен Радев и ГЕРБ?

- Ще следим ГЕРБ като ярка съпротива, синхронизиран с „ Възраждане “, все по-видимо. ГЕРБ се надяват „ Възраждане “ да бъдат коренно опозиционно крило, което да свърши по-черната работа. Но сметката на ГЕРБ може да излезе без кръчмар и да се окаже, че повече позитиви отиват за „ Възраждане “.

Поне няколко години ГЕРБ би трябвало да останат в съпротива, а и това не е неприятна роля - през това време ще гледат по какъв начин държавното управление се мъчи с сложните тематики и ще търсят недостатъци. Това е сладка роля.

Ако съм на мястото на ГЕРБ, няма да желая да смъквам държавното управление незабавно, ще желая то да стои и да се изпържи допълнително рецесии.

- Предстои конгрес на Българска социалистическа партия, на който прекомерно евентуално Корнелия Нинова, към този момент вицепремиер, ще резервира лидерския пост. Как обаче ще продължи тлеещият конфликт Радев-Нинова в новите условия?

- С продължаващо превъзходство на Румен Радев. Нинова е енергична, дейна и това работеше до един миг, само че както в медицината, когато предозираш лекарството, то стартира да вреди. Същото, което преди време приличаше на пречистване, в този момент наподобява на чистка. Това значи, че Българска социалистическа партия малко по малко се свива, капсулира се.

И тук в по-широкото мрежово ляво пространство мощната фигура е тази на Радев, а Нинова надали ще бъде гъвкава. Така че спорът евентуално ще продължава да тлее, а на моменти даже ще се разгаря.

- Доколко гибелен вид за Българска социалистическа партия е да си запазят водача, който им стопи няколкостотин хиляди гласа в няколко следващи избори?

- Не е ясно дали запазвайки себе си, госпожа Нинова резервира Българска социалистическа партия. Най-вероятно не, само че не съумяват да я сменят - тя е сключила пакт през главата на междинния ешелон с редовия бесепар. Съюз на демократичните сили - реформаторската мощ на прехода, след края му не си откри идея и остана единствено една брошка. Винаги сме мислили, че Българска социалистическа партия е предпазена от такава орис, тъй като има по-голям електорат. Но това може да значи, че просто на Българска социалистическа партия <210> се случва същото, само че по-бавно. Ако не си откри идея.

Навремето " Атака " зае полета, които Българска социалистическа партия изостави, откакто стана натовска. Сега пък го има „ Възраждане “ и е допустимо някой ден лявото пространство да се раздели на две - по-източно, носталгично, коренно, и по-модерна левица, в по-западен пример. Засега Румен Радев като облик удържа и двете течения на едно място. Това обаче не може да е постоянно. Като нищо Българска социалистическа партия след време може да последва ориста на Съюз на демократичните сили.

Първан Симеонов е лекар по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по публицистика. Преподава политически акции и проучвателен способи в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Изпълнителен шеф е на „ Галъп интернешънъл “, откривател в Института по социология „ Иван Хаджийски “. Основен създател на годишните книги на „ Галъп интернешънъл “.