По-скоро, отколкото очакваме: Изкуствен интелект със съзнани...
В идващите 10 години би могъл да се появи изкуствен интелект с проблясъци на схващане. Това съобщи пред Българска телеграфна агенция футурологът доцент доктор Мариана Тодорова.
Доц. Мариана Тодорова взе участие в самостоятелната експертна група на високо ниво по общоприет изкуствен интелект (AGI) към Съвета на ръководителите на Общото заседание на Организация на обединените нации, която цели да формулира насоки за справяне с провокациите и опциите, подбудени от прехода към AGI системи. Доц. Тодорова е единствената жена и европейка в групата. Експертите изготвиха документ с рекомендации, който ще бъде прегледан през есента от всички страни членки. Юли или август създателите на този документ ще се съберем в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк и ще го представим пред международната медийна общност, сподели доцент Тодорова.
Към момента общоприет изкуствен интелект няма, само че всички специалисти в този панел, които сме осем души от целия свят, считаме, че до края на това десетилетие или в границите на идващите 10 години би могъл да се появи. Един общоприет изкуствен интелект би наподобявал много държанието на индивида, би имал проблясъци на схващане, лична воля, би си поставял цели и задания и би ги изпълнявал, изясни доцент Тодорова.
Трудно може да кажем дали генералният изкуствени разсъдък ще има схващане като нашето, само че той би могъл да развие изкуствено схващане, което мъчно бихме могли да си въобразим. Във всяко едно отношение той би бил много самостоятелен и не би имал потребност от човешки контрол. Съответно това няма да бъде повече нова технология, ще бъде същина, сподели футурологът.
Предизвикателствата
Най-голямото предизвикателство е, че сходна напреднала технология мъчно би могла да се ръководи и управлява. Целта на документа е да се планува тази опция, изясни специалистът. Поне един път човечеството да работи превантивно, а не реактивно, както е направило с нуклеарните оръжия, разяснява доцент Тодорова.
Част от рекомендациите на документа са да бъде основана организация, която да следи за появяването и да се опита да сътвори критерии, какво в действителност е знак за появяването на подобен общоприет изкуствен интелект и надлежно да предложи способи за узаконяване и стандартизация, уточни футурологът.
Редица политици, както и притежатели на софтуерни компании като Илон Мъск, приканиха за мораториум върху по-нататъшните разработки на изкуствен интелект, а някои учени считат, че е добре да оставим равнището, на което е все още, тъй като то е потребно във всички области, с цел да можем чисто познавателно да наваксаме и да разберем механизмите, с които ще работи. Това обаче няма да се случи, тъй като е не просто конкуренция, а въпрос, който ще дефинира идната или идващите суперсили, както в миналото е било с нуклеарното оръжие, разяснява доцент Тодорова.
Панелът предлага разнообразни подходи, един от които е основаване на „ цифрови пясъчници “, в които да се вършат дребни опити в затворени цифрови пространства.
Генерален изкуствен интелект ще може да сътвори медикаменти против ракови, сърдечно-съдови болести и други. Ще може да реши климатичните проблеми, ще разгадае тайните на вселените, по какъв начин вероятно да използваме силата на черните дупки, тъй че да станем самостоятелни, да творим светове на други планети. Ще ни придвижи сред 10 и 20 хиляди години напред в знанието, сподели доцент Тодорова. От друга страна, в случай че попадне в неприятни ръце, при хора, които са терористи или диктатори, доста елементарно, свързвайки го или достъпвайки той до нуклеарно оръжие, би могъл да унищожи човечеството, уточни тя.
Според нея опциите и рисковете са еднообразно огромни и би трябвало световен консенсус.
Изкуственият разсъдък и човека
В някаква степен актуалните езикови модели надминават индивида. В доста области към този момент изкуственият разсъдък е по-креативен, означи футурологът.
Това, което прави хората извънредно ефикасни е, че с доста малко сила на мозъка можем да решаваме големи проблеми и да удържаме информация, която е в разнообразни полета. Хората са доста ефикасни откъм източници на сила и доста сложни и всеобхватни. Един общоприет изкуствен интелект би бил по същия метод, само че той би бил независим, сподели доцент Тодорова. Дали би имал нашето схващане - не знаем, само че би могъл да взема решения и да извършва задачите си, без да изисква позволения от нас. Все още не можем да кажем какво тъкмо ще бъде, изясни футурологът.
Доц. Тодорова означи, че в случай че хората се изправят пред такава същина, не биха могли да я ръководят и управляват.
Това, което отличава хората като неповторими същества, е сериозното мислене, анализът, импровизацията, тъй като една машина не може да импровизира. Много постоянно импровизацията е доста по-важна от интерпретацията. Не би трябвало да разрешаваме логаритмите да мислят вместо нас, да генерираме и сътворяваме информация и наличие единствено с тях, постоянно би трябвало да е с наше присъединяване, сподели доцент Тодорова. По думите ѝ би трябвало да ревизираме информацията, която изкуственият разсъдък ни дава.
Доц. Мариана Тодорова взе участие в самостоятелната експертна група на високо ниво по общоприет изкуствен интелект (AGI) към Съвета на ръководителите на Общото заседание на Организация на обединените нации, която цели да формулира насоки за справяне с провокациите и опциите, подбудени от прехода към AGI системи. Доц. Тодорова е единствената жена и европейка в групата. Експертите изготвиха документ с рекомендации, който ще бъде прегледан през есента от всички страни членки. Юли или август създателите на този документ ще се съберем в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк и ще го представим пред международната медийна общност, сподели доцент Тодорова.
Към момента общоприет изкуствен интелект няма, само че всички специалисти в този панел, които сме осем души от целия свят, считаме, че до края на това десетилетие или в границите на идващите 10 години би могъл да се появи. Един общоприет изкуствен интелект би наподобявал много държанието на индивида, би имал проблясъци на схващане, лична воля, би си поставял цели и задания и би ги изпълнявал, изясни доцент Тодорова.
Трудно може да кажем дали генералният изкуствени разсъдък ще има схващане като нашето, само че той би могъл да развие изкуствено схващане, което мъчно бихме могли да си въобразим. Във всяко едно отношение той би бил много самостоятелен и не би имал потребност от човешки контрол. Съответно това няма да бъде повече нова технология, ще бъде същина, сподели футурологът.
Предизвикателствата
Най-голямото предизвикателство е, че сходна напреднала технология мъчно би могла да се ръководи и управлява. Целта на документа е да се планува тази опция, изясни специалистът. Поне един път човечеството да работи превантивно, а не реактивно, както е направило с нуклеарните оръжия, разяснява доцент Тодорова.
Част от рекомендациите на документа са да бъде основана организация, която да следи за появяването и да се опита да сътвори критерии, какво в действителност е знак за появяването на подобен общоприет изкуствен интелект и надлежно да предложи способи за узаконяване и стандартизация, уточни футурологът.
Редица политици, както и притежатели на софтуерни компании като Илон Мъск, приканиха за мораториум върху по-нататъшните разработки на изкуствен интелект, а някои учени считат, че е добре да оставим равнището, на което е все още, тъй като то е потребно във всички области, с цел да можем чисто познавателно да наваксаме и да разберем механизмите, с които ще работи. Това обаче няма да се случи, тъй като е не просто конкуренция, а въпрос, който ще дефинира идната или идващите суперсили, както в миналото е било с нуклеарното оръжие, разяснява доцент Тодорова.
Панелът предлага разнообразни подходи, един от които е основаване на „ цифрови пясъчници “, в които да се вършат дребни опити в затворени цифрови пространства.
Генерален изкуствен интелект ще може да сътвори медикаменти против ракови, сърдечно-съдови болести и други. Ще може да реши климатичните проблеми, ще разгадае тайните на вселените, по какъв начин вероятно да използваме силата на черните дупки, тъй че да станем самостоятелни, да творим светове на други планети. Ще ни придвижи сред 10 и 20 хиляди години напред в знанието, сподели доцент Тодорова. От друга страна, в случай че попадне в неприятни ръце, при хора, които са терористи или диктатори, доста елементарно, свързвайки го или достъпвайки той до нуклеарно оръжие, би могъл да унищожи човечеството, уточни тя.
Според нея опциите и рисковете са еднообразно огромни и би трябвало световен консенсус.
Изкуственият разсъдък и човека
В някаква степен актуалните езикови модели надминават индивида. В доста области към този момент изкуственият разсъдък е по-креативен, означи футурологът.
Това, което прави хората извънредно ефикасни е, че с доста малко сила на мозъка можем да решаваме големи проблеми и да удържаме информация, която е в разнообразни полета. Хората са доста ефикасни откъм източници на сила и доста сложни и всеобхватни. Един общоприет изкуствен интелект би бил по същия метод, само че той би бил независим, сподели доцент Тодорова. Дали би имал нашето схващане - не знаем, само че би могъл да взема решения и да извършва задачите си, без да изисква позволения от нас. Все още не можем да кажем какво тъкмо ще бъде, изясни футурологът.
Доц. Тодорова означи, че в случай че хората се изправят пред такава същина, не биха могли да я ръководят и управляват.
Това, което отличава хората като неповторими същества, е сериозното мислене, анализът, импровизацията, тъй като една машина не може да импровизира. Много постоянно импровизацията е доста по-важна от интерпретацията. Не би трябвало да разрешаваме логаритмите да мислят вместо нас, да генерираме и сътворяваме информация и наличие единствено с тях, постоянно би трябвало да е с наше присъединяване, сподели доцент Тодорова. По думите ѝ би трябвало да ревизираме информацията, която изкуственият разсъдък ни дава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ