Микроби в облаците влияят на времето и живота ни
В разследване на пожари и прашни стихии, от разбиващи се океански талази и урагани, всяка година във въздуха се отделят трилиони бактериални кафези – маса от над 100 000 тона. Освобождават се и близо същия брой гъбични спори, които с по-големия си размер тежат към 50 милиона тона.
Тези микроорганизми рано или късно се спускат на земята. Аеробиомът – местообитанието на въздушно пренасяни същества – е самобитна екосистема от портативни живи организми. Бълха може да скочи във въздуха за секунда, водорасло може да бъде носено от вятъра в продължение на дни, преди да падне назад в океана, а елементарният бързолет може да лети 10 месеца, преди да кацне, с цел да построи гнездо. Но рано или късно всички те се връщат на земята. Според оценка на учените, един квадратен метър земя може да бъде отрупан със 100 милиона бактерии през всеки час по време на дъждовна стихия.
Френският химик Луи Пастьор е измежду първите учени, които разпознават това, което в този момент учените назовават аеробиом, още през 1860 година Той държи стерилни колби с бульон и оставя плаващи микроби да се утаят в тях, трансформирайки бистрия бульон в мъждив. Пастьор улавя микроби по улиците на Париж, във френската провинция и даже на върха на хладилник в Алпите. Но съвременниците му отхвърлят откритието. „ Светът, в който желаете да ни отведете, е прекомерно приказен “, споделя един публицист на Пастьор по това време.
Въпреки че аеробиомът е временен, учените през днешния ден го разпознават като обособена зона на живот, която следва свои лични екологични правила и упражнява мощно въздействие върху планетата под тях. Едно от най-хубавите места, където да се изследва тази зона, е планината Пюи дьо Дом във Франция. От 2003 година насам екипът на Пиер Амато му постоянно се изкачват на върха ѝ, с цел да учат живота, който се носи във въздуха към него.
Пюи дьо Дом се е образувал преди към 11 000 години, когато пестник от магма се е врязал в хълмовете на Централна Франция. Като докторант в близкия университет Клермон Оверн, Амато посещавал планината, когато облаците скривали върха ѝ. Той се качвал на покрива на метеорологична станция и събирал проби от мъглата и облаците в стерилни железни тръби.
Когато Амато проучва капчиците, той открива, че те съдържат микроби. След като приключва образованието си, Амато става щатен академик в университета и стартира да води свои студенти на върха на планината. С течение на годините Амато се усъвършенства в броенето на микроби. Той се научава по какъв начин да вижда протеините, които всяка клетка създава във въздуха. Започва да секвенира ДНК-то на организмите, с цел да дефинира към кой тип принадлежат.
Амато потвърждава, че облаците са живи. Всяка дребна парченце мъгла над Пюи дьо Дом съдържа няколко хиляди микроба. Докато доста от тях са мъртви въздушни обвивки, някои са към момента живи. Те създават нови протеини и унищожават остарели. Те порастват в облаците и даже се разделят там. Тяхната ДНК разкрива, че някои принадлежат към познати типове, само че доста са нови за науката. Учените, които употребяват ДНК за идентифициране на типове, непрекъснато наблюдават за замърсяване на пробите. Ястреб, реещ се над Пюи дьо Дом, може да прелети над тръбите на Амато и да отърси микробите от перата си. През годините ученият е отхвърлил хиляди евентуални типове, подозирайки, че той или неговите студенти са намазали кожни микроби върху оборудването. И въпреки всичко, съгласно неговата оценка, един-единствен облак може да съдържа хиляди типове.
Амато и други учени, които учат облаците, подозират, че те може да са изключително положителни места за оцеляване на бактериите – най-малко за някои типове. Всеки организъм на Земята създава еднакъв тип гориво – молекула, наречена аденозин трифосфат, или в резюме АТФ. Докато организмите се издигат на хиляди метри височина, те употребяват горивото, което са произвели преди полета. Но Амато е разкрил, че бактериите в облаците имат здравословен ресурс от АТФ. Тоест те го да създават, до момента в който се реят. Облачните капчици съдържат доста разнообразни молекули и някои микроби са способни да ги употребяват, с цел да порастват. С други думи, бактериите ядат облаци. Според една оценка, в международен мащаб облачните микроби разграждат милион тона органически въглерод всяка година.
Подобни открития демонстрират, че аеробиомът е мощ, с която би трябвало да се съобразяваме. Тя оказва мощно въздействие върху химичния състав на атмосферата. Аеробиомът даже трансформира времето. Учените са разкрили, че гъбички, водорасли, пъстър прашец, лишеи, инсекти, бактерии и вируси са изключително положителни в насърчаването на замръзването на водата. Животът, който се носи в облаците, засява огромна част от дъжда и снега, които падат назад на земята. Възможно е облаците и животът да вземат участие в тясно обвързван цикъл.
Тези микроорганизми рано или късно се спускат на земята. Аеробиомът – местообитанието на въздушно пренасяни същества – е самобитна екосистема от портативни живи организми. Бълха може да скочи във въздуха за секунда, водорасло може да бъде носено от вятъра в продължение на дни, преди да падне назад в океана, а елементарният бързолет може да лети 10 месеца, преди да кацне, с цел да построи гнездо. Но рано или късно всички те се връщат на земята. Според оценка на учените, един квадратен метър земя може да бъде отрупан със 100 милиона бактерии през всеки час по време на дъждовна стихия.
Френският химик Луи Пастьор е измежду първите учени, които разпознават това, което в този момент учените назовават аеробиом, още през 1860 година Той държи стерилни колби с бульон и оставя плаващи микроби да се утаят в тях, трансформирайки бистрия бульон в мъждив. Пастьор улавя микроби по улиците на Париж, във френската провинция и даже на върха на хладилник в Алпите. Но съвременниците му отхвърлят откритието. „ Светът, в който желаете да ни отведете, е прекомерно приказен “, споделя един публицист на Пастьор по това време.
Въпреки че аеробиомът е временен, учените през днешния ден го разпознават като обособена зона на живот, която следва свои лични екологични правила и упражнява мощно въздействие върху планетата под тях. Едно от най-хубавите места, където да се изследва тази зона, е планината Пюи дьо Дом във Франция. От 2003 година насам екипът на Пиер Амато му постоянно се изкачват на върха ѝ, с цел да учат живота, който се носи във въздуха към него.
Пюи дьо Дом се е образувал преди към 11 000 години, когато пестник от магма се е врязал в хълмовете на Централна Франция. Като докторант в близкия университет Клермон Оверн, Амато посещавал планината, когато облаците скривали върха ѝ. Той се качвал на покрива на метеорологична станция и събирал проби от мъглата и облаците в стерилни железни тръби.
Когато Амато проучва капчиците, той открива, че те съдържат микроби. След като приключва образованието си, Амато става щатен академик в университета и стартира да води свои студенти на върха на планината. С течение на годините Амато се усъвършенства в броенето на микроби. Той се научава по какъв начин да вижда протеините, които всяка клетка създава във въздуха. Започва да секвенира ДНК-то на организмите, с цел да дефинира към кой тип принадлежат.
Амато потвърждава, че облаците са живи. Всяка дребна парченце мъгла над Пюи дьо Дом съдържа няколко хиляди микроба. Докато доста от тях са мъртви въздушни обвивки, някои са към момента живи. Те създават нови протеини и унищожават остарели. Те порастват в облаците и даже се разделят там. Тяхната ДНК разкрива, че някои принадлежат към познати типове, само че доста са нови за науката. Учените, които употребяват ДНК за идентифициране на типове, непрекъснато наблюдават за замърсяване на пробите. Ястреб, реещ се над Пюи дьо Дом, може да прелети над тръбите на Амато и да отърси микробите от перата си. През годините ученият е отхвърлил хиляди евентуални типове, подозирайки, че той или неговите студенти са намазали кожни микроби върху оборудването. И въпреки всичко, съгласно неговата оценка, един-единствен облак може да съдържа хиляди типове.
Амато и други учени, които учат облаците, подозират, че те може да са изключително положителни места за оцеляване на бактериите – най-малко за някои типове. Всеки организъм на Земята създава еднакъв тип гориво – молекула, наречена аденозин трифосфат, или в резюме АТФ. Докато организмите се издигат на хиляди метри височина, те употребяват горивото, което са произвели преди полета. Но Амато е разкрил, че бактериите в облаците имат здравословен ресурс от АТФ. Тоест те го да създават, до момента в който се реят. Облачните капчици съдържат доста разнообразни молекули и някои микроби са способни да ги употребяват, с цел да порастват. С други думи, бактериите ядат облаци. Според една оценка, в международен мащаб облачните микроби разграждат милион тона органически въглерод всяка година.
Подобни открития демонстрират, че аеробиомът е мощ, с която би трябвало да се съобразяваме. Тя оказва мощно въздействие върху химичния състав на атмосферата. Аеробиомът даже трансформира времето. Учените са разкрили, че гъбички, водорасли, пъстър прашец, лишеи, инсекти, бактерии и вируси са изключително положителни в насърчаването на замръзването на водата. Животът, който се носи в облаците, засява огромна част от дъжда и снега, които падат назад на земята. Възможно е облаците и животът да вземат участие в тясно обвързван цикъл.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ