Планета ли е нашата Луна?
В Слънчевата система е цялостно с голям брой странни спътници. Нашият личен обаче е може би най-необикновеният. Най-малкото – Луната е в действителност огромна. На процедура съвсем колкото една планета.
Спътникът на Земята е една четвърт от размера на планетата. С изключение на Плутон и Хирон, той е по-голям по отношение на който и да е различен сателит в Слънчевата система, намиращ в орбитата на планета.
Нещо повече – Луната е толкоз огромна, че даже не орбитира Земята. И двата галактически обекта са в орбитата на точка, намираща сред тях самите, наречена барицентър. Той е ситуиран на към 1600 км под повърхността на Земята. Същевременно обаче е на към 4600 км от центъра на нашата планета. По този метод придвижването на Земята и Луната към Слънцето наподобява на въртяща се гира с неравномерно тегло.
Друго нещо, което отличава Луната от всеки различен натурален сателит в Слънчевата система, е фактът, че нейната орбита не е конвексна по отношение на Слънцето. Т.е. в нито един момент орбитата не се извива към звездата. Причината за това е, че гравитационното привличане на Слънцето към Луната е по-голямо от това, което оказва Земята.
Вероятно множеството от вас си показват пътя на Луната, до момента в който се движи към Слънцето, по следния метод.
Или пък по този начин.
Факт е, че придвижването на Луната към Слънцето прилича изключително доста на кръг. Трябва да се вгледате в изключителна дребна част от орбитата й, с цел да откриете вариациите. Френският галактически художник и астроном Луциен Рудау ни демонстрира по какъв начин тъкмо наподобява орбитата на Луната на следната илюстрация.
Вероятно можем вярно да заключим, че орбитата на Луната към Слънцето се нарушава напълно мъничко от наличието на Земята. Нещо повече – в случай че нашата планета изчезне, спътникът й ще продължи да орбитира към звездата съвсем по същия метод.
Защо тогава Луната не се счита за планета? И надлежно – за какво системата Земя-Луна не е двойна планета?
Основната причина за това е следната – барицентърът се намира под повърхността на Земята. Ако Луната бе към 1/3 по-голяма или 1/3 по-далече от нас, барицентърът щеше да се намира над Земята и двата свята щяха да се възприемат за двойна планета. И защото системата Земя-Луна не е двойна планета, единственото допустимо определение на Луната е като сателит на Земята.
С други думи – не, Луната не се възприема публично за планета, макар обстоятелството, че има доста от характерностите, присъщи за тези галактически тела. Това обаче единствено демонстрира какъв брой условна природа има определението на думата „ планета “ и какъв брой размити могат да са разграниченията сред обособените обекти.
Защо да вземем за пример светове, които са толкоз сходни между тях, като Меркурий, Церера и Плутон, се считат надлежно за планета, метеорит и планета-джудже? Същевременно обекти, които са извънредно разнообразни едни от други, като Земята и Юпитер, се възприемат за планети? На този стадий съществуват разнообразни категории на една планета – джудже, скалиста, газов колос и така нататък Може би би трябвало да създадем още една, в която да включваме по-специалните случаи, като този с нашата Луна.
