Транссексуалните отнемат Жана д`Арк от феминистките
В абсурда към постановката на спектакъл “Глобус ” в Лондон на пиеса, в която Жана д`Арк ще бъде показана като небинарна персона, употребявайки неутралните по пол местоимения „ те “, най-любопитен е фактът, че този скандал в действителност породи.
Негативният резонанс към този план е необикновен по няколко аргументи.
Първо, тъй като сега на Запад етикетът трансфоб, закачен на човек, може сносно да му съсипе живота. И тук много хора, в това число Джан Роулинг (въпреки че тя няма какво да губи), обществено разкритикуваха продукцията и по-точно нейната идеологическа съставна.
И второ, факт е, че приказваме за британския спектакъл. В Русия се е развило надменно и даже пренебрежително отношение към актуалните опити в региона на изкуството, в това число театралното изкуство - и не без причина, защото локалните " създатели " постоянно се пробват да компенсират своята незначителност посредством жестоко шокиране на публиката. Но във връзка с Англия това е незаслужено: британският спектакъл е изумително забавен феномен, в който в действителност надарени и високопрофесионални хора работят неуморно, с цел да намерят нови форми, облици, техники и подходи.
В същото време английската рецензия и публиката са извънредно взискателни. Тамна сцената не получават известност единствено с голота, изпражнения и друго шокиращо наличие. Вероятно това е една от аргументите да има доста толерантно отношение към креативните опити: в случай че представлението се окаже неприятно, то при всички положения ще бъде потъпкано. Ако продукцията е добра, тогава креативното търсене на създателите, тяхното отклоняване от каноните не са били напразни.
Едва в този момент другата страна на тази монета се разкрива на света.
Преди няколко години в Русия се смяха на чернокожата Анна Каренина в манчестърска продукция. По създание в това нямаше нищо извънредно. Британският и западният спектакъл като цяло от доста години са изоставили расовото профилиране на актьорите. И евентуално има прочут смисъл в това, като се има поради, че театърът постоянно допуска някаква степен на абстракция: в случай че минималистичният или нереален пейзаж е нещо всекидневно, тогава каква е разликата какъв цвят на кожата има изпълнителят на ролята?
Вярно е, че сега сме очевидци на идната стъпка на Запад по този път - в този момент небели артисти постоянно се употребяват в " бели " функции в исторически филми и телевизионни сериали, като акомодации на Джейн Остин да вземем за пример. И тук въпросите за приемливостта, идеологическата адекватност и даже морала на сходни креативен способи към този момент са доста по-остри, изключително като се има поради същинското състояние на чернокожите или азиатците в тези дни.
И сякаш от ден на ден хора на Запад започнаха да осъзнават заплахата от този тип креативен опити - и отрицателната реакция към " небинарната " Жана д`Арк е доказателство за това.
Освен това мненията на основателите на продукцията се оказаха доста показателни. Ако артистичният шеф на “Глобус” Мишел Тери се пробва да смекчи рецензиите, като акцентира, че „ пиесите не отразяват „ исторически действителности “, театрите слагат пиеси и всичко е допустимо в пиесите “, тогава създателят на пиесата, джендър безпристрастен драматург Чарли Джоузефин е доста по-откровен. Той напряко съобщи, че „ Жана е от юноша от работническата класа, който провокира пола си във време, когато е в действителност рисково “.
Така той удостовери всички тези страхове и възмущения, които бяха изразени по отношение на продукцията. Например Франк Фюреди, професор по социология в университета в Кент, означи, че „ забавното в тази пиеса е, че тя пасва доста добре на концепцията за пренаписване на историята “. Да, да, един западен академик употребява тъкмо този израз - " пренаписване на историята ", и то не като подигравка над съветски изявления, а с цел да опише вътрешните западните политически процеси.
Представителите на женското придвижване и феминистките са просто гневни - и те могат да бъдат разбрани. Жана д`Арк е една от най-известните женски фигури в човешката история, олицетворение на женската мощ, способна да промени предопределения ход на нещата в мъжкия свят. Опитите да се направи небинарен човек от Жана (в който и да е от десетките разновидности, които в този момент са модерни) са засегнатост, заграбване и обир.
Десетилетия наред всяка форма на цензура в изкуството е подложена на най-тежка рецензия посредством подчертаване на обществената безвредност на креативните опити – въпреки всичко това е единствено авторска фикция, креативно допускане, игра на мозъка. Както сподели същата Мишел Тери, " Шекспир не е написал исторически точни пиеси. Той е взел фигури от предишното, с цел да зададе въпроси за сегашния свят. "
Но Чарли Джоузефин, по-малко изискан в обществената изразителност, сподели истината, която критиците показват: има политическа стратегия зад неговата пиеса, с цел да отстрани Жана д`Арк от " женския отдел " на историята и да я трансферира към в този момент основания транссексуален. И пиесата му ще служи на тази „ обективна идея “.
Прословутият дневен ред на събуждането (в цялото му многообразие - от ЛГБТ тематики до ЧЖИЗ) сега интензивно надгражда своя исторически декор и защото има изострен дефицит на същински достижения и герои в тези области, е определен добре одобрен способ - да се пренаписва остарялото.
Този способ е деликатно създаден и неведнъж изпитват. Вярно е, че до неотдавна Западът го използваше в други страни, защото основателите на тази техника бяха наясно с нейната заплаха, в случай че не и самоубийствено въздействие, за обществото. Върхът тук без подозрение може да се смята Украйна, чиято креативност в писането на лична история е източник на развлечение в Русия от доста години.
Вярно, заниманието ни понижа, когато стана ясно, че Западът е подготвен съществено да се включи в тези процеси - и в този момент френската кралица, известна от епохи като Анна Руска, се трансформира в Анна Киевска.
И човек може да бъде засегнат, афектиран и обезпокоен от това, единствено че внезапно ускорените събития свидетелстват, че пуснатият унищожителен бумеранг доста бързо се върна на Запад - събарянето на монументи, премахването на исторически персони, пренаписването на не непознатата, а към този момент на личната история. И в този момент виждаме трансформацията на Жана д`Арк в небинарно създание.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Негативният резонанс към този план е необикновен по няколко аргументи.
Първо, тъй като сега на Запад етикетът трансфоб, закачен на човек, може сносно да му съсипе живота. И тук много хора, в това число Джан Роулинг (въпреки че тя няма какво да губи), обществено разкритикуваха продукцията и по-точно нейната идеологическа съставна.
И второ, факт е, че приказваме за британския спектакъл. В Русия се е развило надменно и даже пренебрежително отношение към актуалните опити в региона на изкуството, в това число театралното изкуство - и не без причина, защото локалните " създатели " постоянно се пробват да компенсират своята незначителност посредством жестоко шокиране на публиката. Но във връзка с Англия това е незаслужено: британският спектакъл е изумително забавен феномен, в който в действителност надарени и високопрофесионални хора работят неуморно, с цел да намерят нови форми, облици, техники и подходи.
В същото време английската рецензия и публиката са извънредно взискателни. Тамна сцената не получават известност единствено с голота, изпражнения и друго шокиращо наличие. Вероятно това е една от аргументите да има доста толерантно отношение към креативните опити: в случай че представлението се окаже неприятно, то при всички положения ще бъде потъпкано. Ако продукцията е добра, тогава креативното търсене на създателите, тяхното отклоняване от каноните не са били напразни.
Едва в този момент другата страна на тази монета се разкрива на света.
Преди няколко години в Русия се смяха на чернокожата Анна Каренина в манчестърска продукция. По създание в това нямаше нищо извънредно. Британският и западният спектакъл като цяло от доста години са изоставили расовото профилиране на актьорите. И евентуално има прочут смисъл в това, като се има поради, че театърът постоянно допуска някаква степен на абстракция: в случай че минималистичният или нереален пейзаж е нещо всекидневно, тогава каква е разликата какъв цвят на кожата има изпълнителят на ролята?
Вярно е, че сега сме очевидци на идната стъпка на Запад по този път - в този момент небели артисти постоянно се употребяват в " бели " функции в исторически филми и телевизионни сериали, като акомодации на Джейн Остин да вземем за пример. И тук въпросите за приемливостта, идеологическата адекватност и даже морала на сходни креативен способи към този момент са доста по-остри, изключително като се има поради същинското състояние на чернокожите или азиатците в тези дни.
И сякаш от ден на ден хора на Запад започнаха да осъзнават заплахата от този тип креативен опити - и отрицателната реакция към " небинарната " Жана д`Арк е доказателство за това.
Освен това мненията на основателите на продукцията се оказаха доста показателни. Ако артистичният шеф на “Глобус” Мишел Тери се пробва да смекчи рецензиите, като акцентира, че „ пиесите не отразяват „ исторически действителности “, театрите слагат пиеси и всичко е допустимо в пиесите “, тогава създателят на пиесата, джендър безпристрастен драматург Чарли Джоузефин е доста по-откровен. Той напряко съобщи, че „ Жана е от юноша от работническата класа, който провокира пола си във време, когато е в действителност рисково “.
Така той удостовери всички тези страхове и възмущения, които бяха изразени по отношение на продукцията. Например Франк Фюреди, професор по социология в университета в Кент, означи, че „ забавното в тази пиеса е, че тя пасва доста добре на концепцията за пренаписване на историята “. Да, да, един западен академик употребява тъкмо този израз - " пренаписване на историята ", и то не като подигравка над съветски изявления, а с цел да опише вътрешните западните политически процеси.
Представителите на женското придвижване и феминистките са просто гневни - и те могат да бъдат разбрани. Жана д`Арк е една от най-известните женски фигури в човешката история, олицетворение на женската мощ, способна да промени предопределения ход на нещата в мъжкия свят. Опитите да се направи небинарен човек от Жана (в който и да е от десетките разновидности, които в този момент са модерни) са засегнатост, заграбване и обир.
Десетилетия наред всяка форма на цензура в изкуството е подложена на най-тежка рецензия посредством подчертаване на обществената безвредност на креативните опити – въпреки всичко това е единствено авторска фикция, креативно допускане, игра на мозъка. Както сподели същата Мишел Тери, " Шекспир не е написал исторически точни пиеси. Той е взел фигури от предишното, с цел да зададе въпроси за сегашния свят. "
Но Чарли Джоузефин, по-малко изискан в обществената изразителност, сподели истината, която критиците показват: има политическа стратегия зад неговата пиеса, с цел да отстрани Жана д`Арк от " женския отдел " на историята и да я трансферира към в този момент основания транссексуален. И пиесата му ще служи на тази „ обективна идея “.
Прословутият дневен ред на събуждането (в цялото му многообразие - от ЛГБТ тематики до ЧЖИЗ) сега интензивно надгражда своя исторически декор и защото има изострен дефицит на същински достижения и герои в тези области, е определен добре одобрен способ - да се пренаписва остарялото.
Този способ е деликатно създаден и неведнъж изпитват. Вярно е, че до неотдавна Западът го използваше в други страни, защото основателите на тази техника бяха наясно с нейната заплаха, в случай че не и самоубийствено въздействие, за обществото. Върхът тук без подозрение може да се смята Украйна, чиято креативност в писането на лична история е източник на развлечение в Русия от доста години.
Вярно, заниманието ни понижа, когато стана ясно, че Западът е подготвен съществено да се включи в тези процеси - и в този момент френската кралица, известна от епохи като Анна Руска, се трансформира в Анна Киевска.
И човек може да бъде засегнат, афектиран и обезпокоен от това, единствено че внезапно ускорените събития свидетелстват, че пуснатият унищожителен бумеранг доста бързо се върна на Запад - събарянето на монументи, премахването на исторически персони, пренаписването на не непознатата, а към този момент на личната история. И в този момент виждаме трансформацията на Жана д`Арк в небинарно създание.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ