В системата за разпространение на печата е брой 3/2022 г.

В системата за разпространяване на печата е брой 3/2022 година на сп. Изживей България. Броят е още веднъж с шевици, този път – капански. Етнографската група „ капанци “ е малобройна и живее на територията на няколко селища в Разградска, Търговищка и Русенска област. Самоопределят се като „ най-старите българи “. Известни са с консерватизма си и заради това обичайна им просвета е извънредно добре непокътната. Това се отнася и за обичайното облекло. Много богата е сбирката от такова на Регионалния исторически музей в Разград. Образци от него могат да се видят и в музеите в гр. Попово и гр. Търговище. Основната част от това облекло обаче и до през днешния ден се съхранява в популацията. Като информацията за това благосъстояние е нищожна.



Традиционната женска капанска носия е двупрестилчена и шевицата е единствено по ризата, в някои случаи – и по предната престилка. По-малко са съхранените мостри от мъжко облекло. Според водещата доктрина названието на групата е обвързвано с това на шевицата, която е в долната част на ръкавите и по полите на ризата. Тя е в тъмната цветова гама, най-често в черно и е с единични бодове в мрачно алено, синьо, зелено, розово, така наречен капки. Нарича се капане или черно капане. Ризата-капанка постоянно е с кръстовидна пазва: по вратната извивка и пазвения прорез има плътна шевица с плосък бод в тъмната цветова гама и симетрично от двете страни на пазвата са ситуирани така наречен петлета. В разградските селища по ръкавите на някои носии има „ сусми “ – растителен претекст, представляващ стръкче.

В сегашния брой са включени бойчета, наричани още дърво на живота, и черно капане. Първият претекст се бродира в предната част на ризата, там, където се срещат предната и задната престилка. Под него, в най-долната част на ризата е черното капане. В някои случаи бойчета са бродирани и по ръкавите на ризите, директно над черното капане. Използваните бодове са кръстчета, които капанците назовават „ куманец, куманци (мн. ч.) “, контурен бод, маргаритен и синджирбод, наклонен бод без водене на конец. За тези претекстове са присъщи комбинациите от бод пред игла и промушвания, при които с иглата се работи единствено от лицевата страна. Тъй като тези техники са характерни, предлагаме схеми за тяхното разработване.

Всички бойчета са от ризи-капанки, направени в края на 19-ти век. Собственост са на частни лица от селата Садина, Гецово и Топчии. За потребностите на изданието претекстовете са извезани със модерни материали - бойчетата и капането са върху панама с конци вид мулине. Предлаганата в края на списанието дамска блуза е направена върху коприна с копринени конци. Като помощен материал е употребена канава, която след това е изнищена. Всички схеми на шевици са ръчно рисувани, тъй като компютърните стратегии не разрешават да бъде изобразено многообразието на везбените техники. Не са посочени марки конци, също и номера. Използването на тъкмо избран колорит на цветовете не е особено за българската шевица. За улеснение при бродирането е изобразена и опаковата страна на всяка шевица.

Капанската шевица е устойчива, т. е. не е променяна през вековете в обособените селища. Това значи, че тя е притежател и на информация за придвижването на популацията сред обособените селища. Защо шевицата на ризата-капанка е идентична в селата Садина, Гецово и Топчии, четете на последните страници на списанието. Това е историята на Гяур Хасан – бранителят на българите. За него Г. С. Раковски написа: „ Той не мъчеше българите, само че още ги защитаваше от скитащите се тогава делибашии. “

Приятно четене!

Светлана Радевa





АКО НЕ НАМИРАТЕ СПИСАНИЕТО В СИСТЕМАТА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПЕЧАТА, ЗВЪНЕТЕ НА 0894360345



*публикация