В системата могат да се проверяват само издирвани лица. Това

В системата могат да се ревизират единствено търсени лица. Това съобщи някогашният ръководител на ДАНС Цветлин Йовчев пред NOVA NEWS по проблема със системата PNR (Passenger Name Record) и предоставената от ГДБОП информация на вътрешния министър Иван Демерджиев, съгласно която водачът на Движение за права и свободи Делян Пеевски и конституционният арбитър Десислава Атанасова са пътували с един и същи частен полет до Арабските емирства.

„ Ако липсват обосновка и данни, че по случая се касае за тежко закононарушение, извличането на информацията е законово нарушаване “, добави той.

По думите му PNR е световна система, основана през 60-те години на предишния век, в началото с комерсиална цел, с цел да могат авиопревозвачите и фирмите, резервиращи билети, да обменят информация. В България звеното за контакт е ДАНС. Информация се дава неотложно единствено при съвпадане с избрани критерии – когато става дума за търсено лице, човек със възбрана или лице, което е обект на интензивно следствие.

Йовчев акцентира, че след атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати системата придобива напълно друго значение и стартира да се употребява главно в три посоки. Те биват предварителна защита във връзка с пасажери, които следва да се качат на аероплан, тъй че съмнителни лица да бъдат установявани предварително; откриване на връзки и мрежи при тежки закононарушения – кой с кого е бил обвързван, кой е закупил билетите, главно при следствия за тероризъм, трафик на оръжия, хора и опиати, както и контрабанда и следствие и изясняване на минали събития при доказване на осъществено закононарушение.

Според него, в случай че няма задоволително причини, че се проверява тежко закононарушение, достъпът до информацията е незаконосъобразен.

„ Ако липсват обосновка и данни, че по случая се касае за тежко закононарушение, извличането на информацията е законово нарушаване. Нерегламентираното добиване на данни от PNR и общественото им обявяване може да докара до съществени наказания във връзка с GDPR (бел. ред. Общ правилник по отношение на отбраната на данните). А правенето на искане с погрешно наличие основава опция за следствие за корист с власт. Може да се стигне до тежък имиджов удар по новото ръководство и интегритета му “, съобщи специалистът.

Йовчев изясни, че искане за достъп до системата могат да вършат ГДНП, ГДБОП и Бюрото за оперативно полицейско съдействие към Министерство на вътрешните работи, както и прокуратурата и съдът по отношение на следствия, когато информацията е нужна като доказателство. Данните в системата се деперсонализират след шест месеца.

По думите му разкриването на персоналните данни на лицата, за които се желае информация, изисква особено стимулирано искане.

„ Ако става дума за дело, което е в ход, се желае правосъдно решение, използването на системата е по регламентиран ред, разказан в Закона за ДАНС. Тъкмо до такава степен се насочва настояването, като ръководителят или упълномощено от него лице взима решение дали да даде достъп “, уточни Йовчев.

Той разяснява и изказванията на Десислава Атанасова, че е пътувала с цивилен полет до Турция, а не с Пеевски.

„ Обикновено управляващите не разрешават на жители да влизат в страната с един паспорт и да излизат с различен документ. Това не е невероятно, само че е мъчно осъществимо. С дипломатически паспорт е допустимо да влезеш в една страна, само че не мисля, че в ОАЕ е допустимо да не сложат щемпел. При всички положения PNR системата е отчела всяко пътешестване. Има много сериозна глоба за самолетните компании, които не подават данни, без значение дали в един паспорт има щемпел. Невъзможно е да се влезе в една непозната страна с два документа за идентичност, а в множеството страни даже се изисква да влезеш и да излезеш с еднакъв “, разяснява още някогашният ръководител на ДАНС.

„ По тематиката с полетите има три проблема – първият е дали информацията, изнесена от министъра, дава отговор на истината, което е сложено под подозрение. Вторият – дали данните са събрани по законов метод, третият – до каква степен общественото им изнасяне е нарушаване на персоналното пространство и GDPR “, означи Йовчев.

Той разяснява и кадровите промени в службите, като дефинира назначението на Пламен Тончев за началник на ДАНС като разумно решение.

„ Агенцията има потребност от началник, който познава добре процесите в службите и може да упражнява ефикасен надзор. Липсата на подобен надзор води до деструктивни процеси в институциите “, сподели той.

По мотив случая с противозаконния комплекс в местността „ Баба Алино “ край Варна Йовчев акцентира, че точно ДАНС е изпълнила отговорностите си, като е изготвила отчет със подозрения за пране на пари и действия, застрашаващи националната сигурност. Според него отговорността за развиването на случая не може да бъде прехвърляна върху службата.

Бившият ръководител на ДАНС уточни още, че въпросът разкрива съществени проблеми в работата на държавната администрация, в това число законодателни пропуски, неефективност и евентуални корупционни практики.

Йовчев разяснява и позицията на премиера Румен Радев по отношение на новия пакет наказания против Русия. Според него решението за повдигане на запора върху активи, свързани с „ Лукойл “, не взема решение въпроса с евентуалните финансови искания към България и крие риск страната да загуби настоящата дерогация за съветски нефт.

По думите му опитите за балансиране сред европейските задължения на България, вътрешнополитическите настроения и връзките с Русия са извънредно рискови и могат да доведат до отрицателни последствия за страната./24 часа