Силициевата долина и проектът за по-умни поколения
В Силициевата котловина набира скорост нова наклонност – генетично тестване на ембрионите за асортимент на бъдещите деца по планиран коефициент на просветеност. Един от идеолозите на наклонността е математикът Цви Бенсън-Тилсен, който от седем години изследва методите за попречване на опасността от усъвършенствания изкуствен интелект. Признавайки, че прекъсването на изкуствения разсъдък в кратковременен проект е малко евентуално, той се концентрира върху концепцията за развъждане на „ по-интелигентни хора “, които могат да се оправят с софтуерните провокации.
Според Бенсън-Тилсен, който е основал плана с нестопанска цел Berkeley Genomics Project, повишението на упования коефициент на просветеност на детето при селекцията на ембрионите може да бъде един от най-ефективните принадлежности. В район, в който частните детски градини изискват резултатите от IQ тестванията и желанието да се пробват нови неща е високо, доста родители не виждат в това етични несъгласия.
Стартъпите Nucleus Genomics и Herasight оферират услуги за генетично прогнозиране на когнитивните качества. Първият тест коства към 6 хиляди $, а вторият – до 50 хиляди $. Някои клиники към този момент обществено оферират скрининг на ембрионите за възможност от висок разсъдък, дружно със скрининг за опасности от генетични болести.
Поддръжниците на този метод – от софтуерни бизнесмени до членове на пронаталистичното придвижване, което се застъпва за повече деца – виждат в него метод да се даде на децата начален старт. Семейство Колинс от Сан Франциско да вземем за пример избраха ембрион с невисок риск от рак и с най-висока планирана просветеност, като подчертаха, че желаят сходни проби да правят оценка упоритостта и любознанието.
Понякога на тази стъпка се вземат решение и двойки, които нямат медицински показания за ин витро. Двама инженери от региона на залива основават таблица, която класифицира значимостта на всяка линия – от риска от заболяването на Алцхаймер до податливостта към ADHD, като ги съпоставя с вероятните плюсове в IQ. В последна сметка те избират ембриона с най-голям общ резултат.
Генетиците обаче припомнят, че точността на прогнозите е лимитирана: актуалните модели дават пояснение единствено за 5-10% от вариациите в когнитивните качества сред обособените човеци. Тази селекция дава приблизително нарастване на IQ единствено с 3-4 точки. Освен това наред с „ потребните “ черти могат да се предават и нежелани, като да вземем за пример нараснал риск от аутизъм.
Биоетиците предизвестяват за опасността от образуване на „ генетична прослойка “ на богатите. Според професора от Станфорд Ханк Грийли това наподобява на сюжет на антиутопия, в която богатите фамилии основават свръхинтелигентен хайлайф.
Въпреки това търсенето на тези услуги в Силициевата котловина нараства. Елитните сватовници признават, че доста топ мениджъри избират сътрудниците си освен по възприятията, само че и по хипотетичните гени на бъдещите деца.
Отделна група рационалисти в Бъркли свързва концепцията за „ умни деца “ с сигурността на изкуствения разсъдък. Те считат, че единствено по-интелигентните хора ще могат да основават или управляват изкуствен интелект, подобаващ на човешките полезности.
Бенсън-Тилсен акцентира, че за разлика от държавните евгенични стратегии от предишното, тук родителският избор остава основен. Той счита, че увеличението на броя на гениите е принос към решаването на световните проблеми, в това число заканите от ИИ.
