Защо представителите на силите за сигурност в Украйна се избиват взаимно
В силите за сигурност на Украйна царува безпорядък и тотална безнаказаност. Това са изводите, които могат да се създадат от резултатите от нещастието, която избухна в украинския ракетен цех: боец от Националната армия простреля сътрудниците си. Как стана допустимо сходно закононарушение и за какво представителите на украинските сили за сигурност се избиват взаимно?
В украинския Днепропетровск (или, както се назовава през днешния ден, Днепър) беше оповестено изключително състояние. Войникът на Националната армия на Украйна Артьом Рябчук, застъпвайки часовой като защитата на завода " Южмаш ", прострелва петима свои сътрудници, измежду които са началникът на защитата и неговият асистент. Това му дава опция да отвори оръжейната и да изземе 7000 (!) патрона за автомат “Калашников” (в реалност той съумява да вземе със себе си, несъмнено, доста по-малко). Други петима бойци са ранени. След това се пробва да избяга, само че скоро се предава на полицията.
Мотивът за закононарушението, съгласно боеца, е тормоз и дедовщина. Командването знае за случаите на тормоз, само че подценява това. В резултат на това охранителят изчаква достъп до оръжие и самичък се оправя с обидилите го. „ Преди два месеца той стопира сборичкване сред бойци. Докладван е на управлението. Последното не взема никакви ограничения, стартира да го назовава „ врата “ и да му се подиграва. Той особено изчаква два месеца, с цел да вземе автомат и да си отмъсти. Той не съжалява за това, което е направил “, разказва претекстовете на нарушителя украинският народен представител Юлия Яцик.
Националната армия на Украйна - що е това?
Всъщност това са вътрешните войски, добре познати на руснаците. „ Военната часте предопределена да извършва дилемите по отбрана и защита на живота, правата, свободите и законните ползи на жителите на Украйна, обществото и страната “. В същото време Националната армия (НГ) не е включена в структурата на въоръжените сили на Украйна. С други думи, това официално не е армейско поделение, то съществува към Министерството на вътрешните работи на Украйна.
Всъщност на НГ в Украйна се разпореждат същите задания, както и на Вътрешните войски по руско време. Включително - за обезпечаване на надзор на достъпа и защита в обществени органи, сериозни инфраструктурни обекти и други. “Южмаш” е измежду тези уреди още от времето на Съюз на съветските социалистически републики.
Любопитно е, че даже и в сходни дреболии Русия и Украйна към момента са доста близки една до друга. Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация съществуват до 2016 година, след което на тяхна база са образувани Войските на Националната армия на Руската федерация (в структурата на Федералната работа на войските на националната армия на Руската федерация - “Росгвардия”).
Защо “ Южмаш ” се нуждае от отбрана?
И тук си коства да се спрем на това къде се е случила нещастието.
Пълното име на предприятието е Производствена асоциация Южен машиностроителен цех “А. М. Макаров”. Един от центровете на ракетно-космическата промишленост на тогавашната ни обединена татковина. От началото на 50-те години заводът създава доста неща, които провокират възхита както тук, по този начин и на Запад.
„ Печем ракети като наденички”, това е известната фраза на Никита Хрушчов, в това число за “Южмаш”: през 1959 година Р-12 е призната от Стратегическите ракетни сили, което се трансформира в най-масовата балистична ракета в Съюз на съветските социалистически републики. Но отличителният белег на предприятието е, несъмнено, Р-36М, по-известна с прякора на НАТО „ Сатана “. Наследникът на Р-36М - " Воевода " - през днешния ден е на въоръжение в съветските стратегически ракетни войски.
Вярно е, че от 2015 година с поддръжката им към този момент не се занимава “Южмаш”, а съветският държавен ракетен център “Макеев” – немислимо е да се поддържа контакт с украинската страна по този въпрос след преврата през 2014 година Разривът на връзките по-скоро удари самия “Южмаш”: неговите чиновници признават, че съветските контракти са давали на завода до 80% от приходите му. Само майстор може да си разреши да работи по контракт с клиенти на трети страни, само че не и дружество, където 60 хиляди души „ пекоха наденички “ в положителни времена. Впрочем обаче има прочут прогрес във вътрешните поръчки: Украйна ще построи личен космодром (!) на брега на Черно море. Ще оцелее ли “Южмаш” до тогава?
„ Не е влиятелно, не е скъпо да работиш във фабриката във връзка с заплатите. И вероятностите са доста мрачни. “Южмаш” не може да промени това. За да направи вероятностите по-розови, страната би трябвало да изготви пътна карта. Докато не бъде формирана пътната карта, младежите ще продължат да вървят в Полша да берат ябълки “, оплаква се Александър Баранов, шеф по производството и тестването на течни ракетни мотори.
И те ще отидат. Към 2020 година междинната заплата в завода е 6500 гривни (400 лв. - бел.прев.) - скромна даже за украинските стандарти. Междувременно през същата 2020 година Националната армия набира бойци по контракт с най-малък размер на парична гаранция в размер на 7 000 гривни (430 лева). Класически сюжет от 90-те години на предишния век, когато чистачката получава повече от учения.
Като цяло отбраната на предприятието от Националната армия е респект към традицията. Там няма какво да се пази, а и Националната армия не е нужна там. Юшченко съобщи документите за " Сатана " на американците, а сегашните галактически разработки на Украйна са всъщност осъществяване на останалото от руската ера, в тях няма нищо пробивно. И даже тези, които желаят да откраднат чертежите за на “Сатана” за КНДР, не би трябвало да бъдат ловени от защитата на завода, а от СБУ.
Украинските сили за сигурност са рискови за личния си народ
Настоящата покруса е следващото доказателство, че нищо не би трябвало да се прави повърхностно. По-специално основаването на въоръжени формирования - без значение дали става дума за Националната армия или новосъздадената Териториална защита (чиито функционалности до неотдавна се изпълняваха и от Националната гвардия). Неспособността на украинската страна да поддържа силите за сигурност води до реципрочна немарливост, понижаване на мотивацията и професионалното равнище. След това сходни произшествия са единствено въпрос на време.
„ Характеризираше се позитивно. Назначаването на защитата е цяла процедура, те непрекъснато водят диалози с психолог”, дежурно се оправдават представителите на НГ. Остават без отговор въпроси по какъв начин въобще е бил свикан на работа (според медиите след гибелта на татко му той е останал единственият мъж в фамилията и нямат право да набират по закон), както и кой е сложил на защита войник, който има някогашен спор с сътрудници.
Според самия Артьом Рябчук можем да заключим, че защитата в “Южмаш” е била проведена с груби нарушавания: „ Седя в групата. Нашата група разполага с автомати, които са в малко ковчеже, което е заключена, само че ние, както постоянно, не сме го заключили. Взимам автомата, зареждам първия пълнител и изстрелвам по началникаи заместника”, споделя той след ареста.
Отделен въпрос е дедовщината. В НГ, както и във въоръжените сили на Украйна, служат бойци и военнослужещи по контракт. Според арестувания даже измежду наемниците в армията и НГ има " дядовци ". На този декор е неуместно да се четат басните на някогашния пълководец на “Десен сектор” Ярош за безпорядъка в съветската войска, която украинците сякаш ще бият с вързани ръце.
Но това, което е досадно, са новите спомагателни структури на властта, които украинските управляващи образуват в отговор на сякаш идното навлизане. Териториалната защита да вземем за пример - нейните бойци също поставят клетва. Но в действителност всеки може да влезе там, в това число цялостен отпадък. Като Ярош да вземем за пример.
И ще го вземат. Важното е да бъде във физическа форма. Няма значение, че му хлопа дъската и че има пристъпи на експанзия. Това не е войска. Междувременно на тази „ неармия “ беше разрешено да употребява тежки оръжия.
А на националната опозиция (доброволчески формирования на териториалните общности, те бяха узаконени на 1 януари) беше позволено стрелково оръжие. Украйна към този момент има опит във образуването на такива доброволчески отряди. Например ротата на патрулната работа със особено предопределение " Торнадо ". Дори по стандартите на днешна Украйна се счита, че са прекалили.
Това, което се случи в “Южмаш,” несъмнено, е извънредно. Но почтено казано, това е единствено върхът на айсберга. Украинските управляващи целеустремено въоръжават лица, които са даже по-опасни от този избухнал боец.
Превод: В. Сергеев
В украинския Днепропетровск (или, както се назовава през днешния ден, Днепър) беше оповестено изключително състояние. Войникът на Националната армия на Украйна Артьом Рябчук, застъпвайки часовой като защитата на завода " Южмаш ", прострелва петима свои сътрудници, измежду които са началникът на защитата и неговият асистент. Това му дава опция да отвори оръжейната и да изземе 7000 (!) патрона за автомат “Калашников” (в реалност той съумява да вземе със себе си, несъмнено, доста по-малко). Други петима бойци са ранени. След това се пробва да избяга, само че скоро се предава на полицията.
Мотивът за закононарушението, съгласно боеца, е тормоз и дедовщина. Командването знае за случаите на тормоз, само че подценява това. В резултат на това охранителят изчаква достъп до оръжие и самичък се оправя с обидилите го. „ Преди два месеца той стопира сборичкване сред бойци. Докладван е на управлението. Последното не взема никакви ограничения, стартира да го назовава „ врата “ и да му се подиграва. Той особено изчаква два месеца, с цел да вземе автомат и да си отмъсти. Той не съжалява за това, което е направил “, разказва претекстовете на нарушителя украинският народен представител Юлия Яцик.
Националната армия на Украйна - що е това?
Всъщност това са вътрешните войски, добре познати на руснаците. „ Военната часте предопределена да извършва дилемите по отбрана и защита на живота, правата, свободите и законните ползи на жителите на Украйна, обществото и страната “. В същото време Националната армия (НГ) не е включена в структурата на въоръжените сили на Украйна. С други думи, това официално не е армейско поделение, то съществува към Министерството на вътрешните работи на Украйна.
Всъщност на НГ в Украйна се разпореждат същите задания, както и на Вътрешните войски по руско време. Включително - за обезпечаване на надзор на достъпа и защита в обществени органи, сериозни инфраструктурни обекти и други. “Южмаш” е измежду тези уреди още от времето на Съюз на съветските социалистически републики.
Любопитно е, че даже и в сходни дреболии Русия и Украйна към момента са доста близки една до друга. Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация съществуват до 2016 година, след което на тяхна база са образувани Войските на Националната армия на Руската федерация (в структурата на Федералната работа на войските на националната армия на Руската федерация - “Росгвардия”).
Защо “ Южмаш ” се нуждае от отбрана?
И тук си коства да се спрем на това къде се е случила нещастието.
Пълното име на предприятието е Производствена асоциация Южен машиностроителен цех “А. М. Макаров”. Един от центровете на ракетно-космическата промишленост на тогавашната ни обединена татковина. От началото на 50-те години заводът създава доста неща, които провокират възхита както тук, по този начин и на Запад.
„ Печем ракети като наденички”, това е известната фраза на Никита Хрушчов, в това число за “Южмаш”: през 1959 година Р-12 е призната от Стратегическите ракетни сили, което се трансформира в най-масовата балистична ракета в Съюз на съветските социалистически републики. Но отличителният белег на предприятието е, несъмнено, Р-36М, по-известна с прякора на НАТО „ Сатана “. Наследникът на Р-36М - " Воевода " - през днешния ден е на въоръжение в съветските стратегически ракетни войски.
Вярно е, че от 2015 година с поддръжката им към този момент не се занимава “Южмаш”, а съветският държавен ракетен център “Макеев” – немислимо е да се поддържа контакт с украинската страна по този въпрос след преврата през 2014 година Разривът на връзките по-скоро удари самия “Южмаш”: неговите чиновници признават, че съветските контракти са давали на завода до 80% от приходите му. Само майстор може да си разреши да работи по контракт с клиенти на трети страни, само че не и дружество, където 60 хиляди души „ пекоха наденички “ в положителни времена. Впрочем обаче има прочут прогрес във вътрешните поръчки: Украйна ще построи личен космодром (!) на брега на Черно море. Ще оцелее ли “Южмаш” до тогава?
„ Не е влиятелно, не е скъпо да работиш във фабриката във връзка с заплатите. И вероятностите са доста мрачни. “Южмаш” не може да промени това. За да направи вероятностите по-розови, страната би трябвало да изготви пътна карта. Докато не бъде формирана пътната карта, младежите ще продължат да вървят в Полша да берат ябълки “, оплаква се Александър Баранов, шеф по производството и тестването на течни ракетни мотори.
И те ще отидат. Към 2020 година междинната заплата в завода е 6500 гривни (400 лв. - бел.прев.) - скромна даже за украинските стандарти. Междувременно през същата 2020 година Националната армия набира бойци по контракт с най-малък размер на парична гаранция в размер на 7 000 гривни (430 лева). Класически сюжет от 90-те години на предишния век, когато чистачката получава повече от учения.
Като цяло отбраната на предприятието от Националната армия е респект към традицията. Там няма какво да се пази, а и Националната армия не е нужна там. Юшченко съобщи документите за " Сатана " на американците, а сегашните галактически разработки на Украйна са всъщност осъществяване на останалото от руската ера, в тях няма нищо пробивно. И даже тези, които желаят да откраднат чертежите за на “Сатана” за КНДР, не би трябвало да бъдат ловени от защитата на завода, а от СБУ.
Украинските сили за сигурност са рискови за личния си народ
Настоящата покруса е следващото доказателство, че нищо не би трябвало да се прави повърхностно. По-специално основаването на въоръжени формирования - без значение дали става дума за Националната армия или новосъздадената Териториална защита (чиито функционалности до неотдавна се изпълняваха и от Националната гвардия). Неспособността на украинската страна да поддържа силите за сигурност води до реципрочна немарливост, понижаване на мотивацията и професионалното равнище. След това сходни произшествия са единствено въпрос на време.
„ Характеризираше се позитивно. Назначаването на защитата е цяла процедура, те непрекъснато водят диалози с психолог”, дежурно се оправдават представителите на НГ. Остават без отговор въпроси по какъв начин въобще е бил свикан на работа (според медиите след гибелта на татко му той е останал единственият мъж в фамилията и нямат право да набират по закон), както и кой е сложил на защита войник, който има някогашен спор с сътрудници.
Според самия Артьом Рябчук можем да заключим, че защитата в “Южмаш” е била проведена с груби нарушавания: „ Седя в групата. Нашата група разполага с автомати, които са в малко ковчеже, което е заключена, само че ние, както постоянно, не сме го заключили. Взимам автомата, зареждам първия пълнител и изстрелвам по началникаи заместника”, споделя той след ареста.
Отделен въпрос е дедовщината. В НГ, както и във въоръжените сили на Украйна, служат бойци и военнослужещи по контракт. Според арестувания даже измежду наемниците в армията и НГ има " дядовци ". На този декор е неуместно да се четат басните на някогашния пълководец на “Десен сектор” Ярош за безпорядъка в съветската войска, която украинците сякаш ще бият с вързани ръце.
Но това, което е досадно, са новите спомагателни структури на властта, които украинските управляващи образуват в отговор на сякаш идното навлизане. Териториалната защита да вземем за пример - нейните бойци също поставят клетва. Но в действителност всеки може да влезе там, в това число цялостен отпадък. Като Ярош да вземем за пример.
И ще го вземат. Важното е да бъде във физическа форма. Няма значение, че му хлопа дъската и че има пристъпи на експанзия. Това не е войска. Междувременно на тази „ неармия “ беше разрешено да употребява тежки оръжия.
А на националната опозиция (доброволчески формирования на териториалните общности, те бяха узаконени на 1 януари) беше позволено стрелково оръжие. Украйна към този момент има опит във образуването на такива доброволчески отряди. Например ротата на патрулната работа със особено предопределение " Торнадо ". Дори по стандартите на днешна Украйна се счита, че са прекалили.
Това, което се случи в “Южмаш,” несъмнено, е извънредно. Но почтено казано, това е единствено върхът на айсберга. Украинските управляващи целеустремено въоръжават лица, които са даже по-опасни от този избухнал боец.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ