В Смилец спазиха традицията, чествайки празника на динения маджун
В силистренското село Смилец към този момент 6-7 години последната неделя на м. август е специфична, тъй като е отдадена на възродена традиция – производството на мед от любеница, прочут измежду добруджанци като…маджун. На отдадените им е известно, че, в случай че е подготвен както би трябвало и съхраняван съгласно разпоредбите на предците ни, този балсам може да надживее своите основатели. Като „ бит ” от бита на българина от Добруджа той бе пресъздаден с впечатляващ триумф на тазгодишния 12-и Национален събор на националното творчество в Копривщица, бидейки част от програмата на област Силистра.
Там самодейците смилечани се показаха почтено пред журито, с цел да получат и нужното самопризнание – златен орден за своята игра, изпълнена със предпазен с професионализъм креативен възторг. Своеобразният словесно-музикален и изпълнен с деяние театър действително, в това число с умел локален акцент, пресъздава целия развой (с дребни изключения от неговото протичане). Той бе показан в същия дух и на 7-ия празник в обновената и нагиздена като за общ брой „ Гизлиджа чешма ”, отдаден на този превъзходен подарък от природата, подобаващ за всяка софра - у нас и в чужбина.
Празникът е част от Областен и общински културни календари, като за отбелязване е, че е уникален в страната. Благодарение на основаната му известност, както и вследствие на отличната организация, и на съпътстващата стратегия, несъмнено, в него се включват освен добруджанци от Силистра и от прилежащите села. Примерно, в представянето на деца в раздела „ Ревю на национални носии ” се включиха 49 момчета и девойки от 1 до 12 година, някои от които бяха оповестени като участници от София, Варна, Кюстендил и чак от Смолян. Вероятно те са от фамилии, в които най-малко единият родител е добруджанец родом, само че е реалност, че за празника се знае и в други краища на България.
Няма по какъв начин да не споменем, че и към представянето на национални песни и танци ползата е отговарящ, поради забележителната цифра – 23 групи и индивудиални реализатори се явиха пред публиката, прииждаща през целия ден. Междувременно за хората бе и опцията да си закупят от динения маджун, да речем от сергиите, стъкмени от производители при домашни условия от селото хазаин Смилец, от село Проф. Иширково, от село Любен, където във връзка празника и мюсюлманите са възродили традицията.
Всяка сходна демонстрация, обвързвана с бита на българина от време оно, нормално е развита и в области, които допълват визията за предишното – в тази ситуация става дума за ателиета, едно от тях бе отдадено на също отживяло майсторство - точенето на листа за…баница (някъде я назовават и точено), а както е познато за мнозина – маджунът е нейният най-популярен и апетитен подсладител. В празника има и относително ново наличие – ателие за направа на разнообразни фигури и украси от любеница и динени кори, което обогатява друга остаряла традиция – основаването на фенери, радващи най-много децата. Няма да отваряме дума за предложенията за консумация на кебапчета и бира, както и за комерсиалните сергии, детските кътове и магазините навън за облекла и предмети с шевици, тъй като те към този момент са неотменна част от националните празници, по каквито и мотиви да са основани.
Празникът на динения маджун е събитие на НЧ „ Светлина ” и на кметство село Смилец, подкрепени от община Силистра и от още над 10 спомоществователи – властови институции, търговски сдружения, аграрни производители, както и от политически партии. По този метод невероятният ден, отдаден на остарели обичаи, на които е открито място и в съвремието ни, се трансформират в групово създание в името и на положителното въодушевление. По някакъв метод то е потребно за по-възрастните хора – да си напомнят това-онова от младините.
Приятна изненада е и за младежите – да се срещнат по безапелационен метод с активност, която в миналото е била част от летните занимания на добруджанци. В името на устрема им да се приготвят за трапезата си за идните дни, когато ще посрещат посетители, с които отново съгласно открити привички на предците ни са празнувани дружно сборове, сватби, кръщенета, именни дни и присъщи за съответната етнографска област религиозни празници.
Там самодейците смилечани се показаха почтено пред журито, с цел да получат и нужното самопризнание – златен орден за своята игра, изпълнена със предпазен с професионализъм креативен възторг. Своеобразният словесно-музикален и изпълнен с деяние театър действително, в това число с умел локален акцент, пресъздава целия развой (с дребни изключения от неговото протичане). Той бе показан в същия дух и на 7-ия празник в обновената и нагиздена като за общ брой „ Гизлиджа чешма ”, отдаден на този превъзходен подарък от природата, подобаващ за всяка софра - у нас и в чужбина.
Празникът е част от Областен и общински културни календари, като за отбелязване е, че е уникален в страната. Благодарение на основаната му известност, както и вследствие на отличната организация, и на съпътстващата стратегия, несъмнено, в него се включват освен добруджанци от Силистра и от прилежащите села. Примерно, в представянето на деца в раздела „ Ревю на национални носии ” се включиха 49 момчета и девойки от 1 до 12 година, някои от които бяха оповестени като участници от София, Варна, Кюстендил и чак от Смолян. Вероятно те са от фамилии, в които най-малко единият родител е добруджанец родом, само че е реалност, че за празника се знае и в други краища на България.
Няма по какъв начин да не споменем, че и към представянето на национални песни и танци ползата е отговарящ, поради забележителната цифра – 23 групи и индивудиални реализатори се явиха пред публиката, прииждаща през целия ден. Междувременно за хората бе и опцията да си закупят от динения маджун, да речем от сергиите, стъкмени от производители при домашни условия от селото хазаин Смилец, от село Проф. Иширково, от село Любен, където във връзка празника и мюсюлманите са възродили традицията.
Всяка сходна демонстрация, обвързвана с бита на българина от време оно, нормално е развита и в области, които допълват визията за предишното – в тази ситуация става дума за ателиета, едно от тях бе отдадено на също отживяло майсторство - точенето на листа за…баница (някъде я назовават и точено), а както е познато за мнозина – маджунът е нейният най-популярен и апетитен подсладител. В празника има и относително ново наличие – ателие за направа на разнообразни фигури и украси от любеница и динени кори, което обогатява друга остаряла традиция – основаването на фенери, радващи най-много децата. Няма да отваряме дума за предложенията за консумация на кебапчета и бира, както и за комерсиалните сергии, детските кътове и магазините навън за облекла и предмети с шевици, тъй като те към този момент са неотменна част от националните празници, по каквито и мотиви да са основани.
Празникът на динения маджун е събитие на НЧ „ Светлина ” и на кметство село Смилец, подкрепени от община Силистра и от още над 10 спомоществователи – властови институции, търговски сдружения, аграрни производители, както и от политически партии. По този метод невероятният ден, отдаден на остарели обичаи, на които е открито място и в съвремието ни, се трансформират в групово създание в името и на положителното въодушевление. По някакъв метод то е потребно за по-възрастните хора – да си напомнят това-онова от младините.
Приятна изненада е и за младежите – да се срещнат по безапелационен метод с активност, която в миналото е била част от летните занимания на добруджанци. В името на устрема им да се приготвят за трапезата си за идните дни, когато ще посрещат посетители, с които отново съгласно открити привички на предците ни са празнувани дружно сборове, сватби, кръщенета, именни дни и присъщи за съответната етнографска област религиозни празници.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ